Dали защото много очаквах от живота си или заради друго, но нищо от това което исках нямам. А не исках много , бога ми. Прости нещица, но нищо в действителност не получих от тях. По ирония на съдбата получих това за което полагах най-малко усилия. 
- Публикувана: 3 юли 2008, 23:47 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2008, 12:50 ч.
Животът ми, вятърна мелница...
Кариера-нула. Пари-горе-долу. В момента съм на голям кръстопът.
за себе си съм приела факта, че давам 10 часа от денонощието си за работа, но за останалите плюс невероятните две седмици отпуска, си завися само аз.
Доволна съм, че не работя с въздухари, че не трябва да нося униформа или да отговарям на каквито и да е правила. Доволна съм, че мога да си позволя дребни удоволствия.
Не станах, каквото мислех, че заслужавам, но вероятно не ми се е полагало тук. Имам едно от три деца, на 30 съм, не се чувствам на 30, пукам като 20годишна, още ме вълнува хубава музика, интеесни картини или хубави книги. Знам, че живея живот, за който трябва да ходя да паля свещ... Но не го правя, значи, все пак, не ми пука и това е чудесно. Много давам от себе си да не се вземам на сериозно.
Не е най-лошият вариант, като че ли. Не, животът ми не е вятърна мелница, винаги е бил подчинен на стремежа да изпълнявам моите планове, старая се.
за себе си съм приела факта, че давам 10 часа от денонощието си за работа, но за останалите плюс невероятните две седмици отпуска, си завися само аз.
Доволна съм, че не работя с въздухари, че не трябва да нося униформа или да отговарям на каквито и да е правила. Доволна съм, че мога да си позволя дребни удоволствия.
Не станах, каквото мислех, че заслужавам, но вероятно не ми се е полагало тук. Имам едно от три деца, на 30 съм, не се чувствам на 30, пукам като 20годишна, още ме вълнува хубава музика, интеесни картини или хубави книги. Знам, че живея живот, за който трябва да ходя да паля свещ... Но не го правя, значи, все пак, не ми пука и това е чудесно. Много давам от себе си да не се вземам на сериозно.
Не е най-лошият вариант, като че ли. Не, животът ми не е вятърна мелница, винаги е бил подчинен на стремежа да изпълнявам моите планове, старая се.
Аз започвам да си мисля, че нещо бавно се развивам.Никога не правя нищо на времето му.Когато трябваше да уча, аз се подценявах и се страхувах да рискувам да остана в чужда странана.А потенциал имах и имам, но вече е някак си късно.Обаче го разбирам едва сега 
За всичко май съм така.Сега пак ми се отваря възможност за кариера и аз пак спя и се подценявам...
Че и мъжа ми трябваше да ме обсажда цели 5 години, докато се дам.Ако бях го направила по-рано, щяхме да имаме повече помощ, докато мама беше жива, и неговата също.Може би щяхме да си позволим 2 деца и къщата ни щеше да е готова.
Обаче кой може да каже кое за добро
За всичко май съм така.Сега пак ми се отваря възможност за кариера и аз пак спя и се подценявам...Че и мъжа ми трябваше да ме обсажда цели 5 години, докато се дам.Ако бях го направила по-рано, щяхме да имаме повече помощ, докато мама беше жива, и неговата също.Може би щяхме да си позволим 2 деца и къщата ни щеше да е готова.
Обаче кой може да каже кое за добро
Животът ми от ден на ден ми се вижда все по-противен и безумен. Не е просто като да не ми върви- всичко се сгромолясва, като пясъчен замък, подритнат от босо краче. Засилила съм се към голямата депресия със страшна сила и май не ми се излиза от там. Искам да заспя и да не се събудя повече, искам да ме няма.
на фона на толкова мнения обаче, забелязвам че сме само две дето "мнооого ни се спи",което е хубаво. хубаво е хората да са доволни от живота си.
Хм, 34 пъти видяна и нито един отговор! Наистина ли никой няма отговор на тези въпроси или не си ги задавате? Или пък се стряскате от отговорите...
Стряскам се от отговорите. Направо се ужасявам.
Понякога се замислям върху тези въпроси и благодаря на Бог или на съдбата, че мога да отговоря положително на тях.
Т.е. правя си понякога равносметка и установявам, че животът ме е придвижил точно там /или поне близко до там/, където съм искала да бъда.
Да, случват ми се и непредвидени неща, ужасни неща - никога не съм мислила, че мога да загубя дете, но изгубих първото си детенце, моя син. Имала съм и тежки моменти, в които съм се отчайвала - губила съм близки, оставала съм без доходи за кратко, приятели са си тръгвали и т.н.
Но... имам точно това, което си представях в детството - красив, висок и добър съпруг; близначки /винаги съм знаела, че ще имам/; домът, за който мечтаех /е, имам още доста ремонти и покупки по жилищата ни, за да заприличат на онези от мечтите ми/ е точно там, където исках; представях си как ще пътувам, ще работя с много хора, ще организирам различни мероприятия и имам наистина точно тази работа...
Да, в момента животът ми е това, което съм искала - живи и здрави сме, обичаме се, децата ми са прекрасни, работя любимата си работа, доходите ни са добри...
Единствено понякога ми се иска всичко да е или по-спокойно, или по-динамично, защото ми е трудно да намирам своя душевен баланс между сигурността и успокоението, което ми носят децата ми и дома ми и напрегнатостта, динамиката и нахъсаността, които ми носи работата.
Т.е. правя си понякога равносметка и установявам, че животът ме е придвижил точно там /или поне близко до там/, където съм искала да бъда.
Да, случват ми се и непредвидени неща, ужасни неща - никога не съм мислила, че мога да загубя дете, но изгубих първото си детенце, моя син. Имала съм и тежки моменти, в които съм се отчайвала - губила съм близки, оставала съм без доходи за кратко, приятели са си тръгвали и т.н.
Но... имам точно това, което си представях в детството - красив, висок и добър съпруг; близначки /винаги съм знаела, че ще имам/; домът, за който мечтаех /е, имам още доста ремонти и покупки по жилищата ни, за да заприличат на онези от мечтите ми/ е точно там, където исках; представях си как ще пътувам, ще работя с много хора, ще организирам различни мероприятия и имам наистина точно тази работа...
Да, в момента животът ми е това, което съм искала - живи и здрави сме, обичаме се, децата ми са прекрасни, работя любимата си работа, доходите ни са добри...
Единствено понякога ми се иска всичко да е или по-спокойно, или по-динамично, защото ми е трудно да намирам своя душевен баланс между сигурността и успокоението, което ми носят децата ми и дома ми и напрегнатостта, динамиката и нахъсаността, които ми носи работата.
Уууу чудесно нямам търпение да споделя. Когато бях малка исках да стана певица (кой не иска, пълно е сега с чалгаджийки по телевизията- всички са имали моята мечта 
) е не станах певица, всъщност още нищо не съм станала. Исках да имам хубаво семейство, едно дете, висше образование, романтична любов разбиращ ме мъж...имам ги - студентка съм, имам бебенце на 2 месеца, имах страхотна любов, имам страхотен мъж, имах перфектна сватба с много подаръци 
аз обичам подаръците 
Надявам се да завърша сполучливо, надявам се да имам хубава работа- не като певица разбира се Все пак живота си е живот... макар и на 20 години, които правя след няколко дена съм доволна от себе си и живота си... в крайна сметка най-важно е да имаш покрив над главата си и хляб в ръцете си... доволна съм
) е не станах певица, всъщност още нищо не съм станала. Исках да имам хубаво семейство, едно дете, висше образование, романтична любов разбиращ ме мъж...имам ги - студентка съм, имам бебенце на 2 месеца, имах страхотна любов, имам страхотен мъж, имах перфектна сватба с много подаръци аз обичам подаръците Надявам се да завърша сполучливо, надявам се да имам хубава работа- не като певица разбира се Все пак живота си е живот... макар и на 20 години, които правя след няколко дена съм доволна от себе си и живота си... в крайна сметка най-важно е да имаш покрив над главата си и хляб в ръцете си... доволна съм
Темата е страхотна.Част от мечтите ми се сбаднаха-завърших една от мечтаните специалности Балканистика-все още не работя,но се надявам в близко бъдеще да започна да прилагам наученото.Омъжена съм,имам страхотни съпруг и детенце и за момента това ми стига.има още какво да желая,но работя по въпроса.А и не всички мечти могат да станат реалност
Аз не си правя такива анализи. Досега съм била на много места и в много роли. И съм намирала щастие във всички, не съм имала нещастни периоди, дори, когато съм била нещастно влюбена, например.
Гледам да се чувствам добре, да имам планове, да са реални, да се осъществяват. Останалото в мемоарите ми след 40г.
Гледам да се чувствам добре, да имам планове, да са реални, да се осъществяват. Останалото в мемоарите ми след 40г.
Aко се възприемам като вятърна мелница, значи някъде извън мен трябва да е вятърът, от който да се влияя.
Разбира се, че ми се случват неща, за които не съм и предполагала, но не толкова, защото не съм ги планувала, а защото животът (банално) често има по-голямо въображение.
Не се правя равносметки, това би означавало да се чувствам на финалната права, а аз възприемам всичко като необходим етап.
Разбира се, че ми се случват неща, за които не съм и предполагала, но не толкова, защото не съм ги планувала, а защото животът (банално) често има по-голямо въображение.
Не се правя равносметки, това би означавало да се чувствам на финалната права, а аз възприемам всичко като необходим етап.
Преди година и половина се замислих какво наистина съм постигнала в живота си. Имам навика преди всяка година да си поставям задачи и да ги "гоня" след това. С какъв кеф си ги задрасквам като ги постигна.
За мечтите. Един ден със съпруга ми се смеехме, не един подарък от свекъра ми за сватбата ни. Свекърът ми като виден часовникар ми подари един часовник. Един такъв дето се носеха на врата. Колко си мечтаех за такъв (е да това беше преди 30 и повече години). Опитах се тогава да се сетя за какво съм си мечтаела като дете. Дадох си сметка, че голяма част от мечтите ми са се сбъднали. Стискайте палци имам още няколко. От детските ми мечти имах предвид.
За мечтите. Един ден със съпруга ми се смеехме, не един подарък от свекъра ми за сватбата ни. Свекърът ми като виден часовникар ми подари един часовник. Един такъв дето се носеха на врата. Колко си мечтаех за такъв (е да това беше преди 30 и повече години). Опитах се тогава да се сетя за какво съм си мечтаела като дете. Дадох си сметка, че голяма част от мечтите ми са се сбъднали. Стискайте палци имам още няколко. От детските ми мечти имах предвид.
Не помня вече за какво съм мечтала едно време. Със сигурност не исках да се женя и смятах, че ще си живея весело с някой рокаджия или художник. Представях си, че ще срещна извънземни, ще летя до други планети и т.н. Семейство и работа не фигурираха в плановете ми, а сега изпълват ежедневието ми
Животът ми е напълно различен от това, което съм мечтала. Плановете ми, желанията ми, разбиранията ми за реализация, във всяко едно отношение, бяха напълно различни от всичко, което после се случи с мен. И не че точно аз не направих да се случи точно така. И не че не се изненадвах от себе си и случващото ми се..., но пък не мога да кажа и че не го харесвах-напротив...нали беше различно и шарено...Така или иначе, нямаше нищо общо с детските ми и пубертетските мечти. А настоящето ми - още по-малко! 
Това е равносметката. В интерес на истината, сега се чувствам добре и когато се сещам, че нещо, някога си, го е имало в главата ми като идея или мечта, а после е станало нещо напълно различно, дори няма носталгия. Просто си спомням, нищо повече. Някои неща предпочитам да не са ми се случвали, разбира се, но пък нямаше да съм това, което съм днес, без тях. И така...
Това е равносметката. В интерес на истината, сега се чувствам добре и когато се сещам, че нещо, някога си, го е имало в главата ми като идея или мечта, а после е станало нещо напълно различно, дори няма носталгия. Просто си спомням, нищо повече. Някои неща предпочитам да не са ми се случвали, разбира се, но пък нямаше да съм това, което съм днес, без тях. И така...