В стаята на дружката ми имаше една полякиня с четвърто дете! Много споко и свежарка изглеждаше мацето, евала!
Лени, какви 45 години, бе, мила! Ако е по избор е коштунство и игра със съдбата на децата, голям е рискът от малформации и от рискова бременност, а и с годините като одъртеят тия жени, кой ще е рамо до рамо до децата им да споделя радостите и мъките в живота им, ами на 30-40 да гледат стари хора, айде бе, аз разбирам като си израстнал собствените си деца и си се радвал на живота, хайманил си, имал си младите си родители до тебе, после да им се посветиш, когато си на 50-60 и когато порастналите рожби си поемат пътя. Но така на 45 не е много нормално, освен, ако не се е наложило, ако съдбата не ти е отредила да чакаш повечко докато родиш.
И после ... да се решиш на тая възраст...пак се стига до старините с голяма разлика във възрастта с децата, нали гледам моята свеки на 81 и сина и на 42, той все се обажда и ходи при нея, води я насам натам, помагаме и, но няма какво да си кажеш , е и до интелект си е де, ама все си личи разликата в годинките, децата си имат своите интереси и живот, различен с десетки години. Че то баба ми е на възрастта на свекърва ми, а е по-съвременна жена и по-разбрана.