В чужбина съм от 11 години, излязох от България когато бях на 15 години. Със съпруга ми се запознахме в чужбина, той е извън България от 5 години (но се е прибирал сравнително често). Аз от край време мечтая да се приберем, опитваме се просто да изчистим задълженията си тук - трябваше да завърша образованието си, да изкарам няколко изпита за допълнителна квалификация, сега имаме да доизплатим студентските ми заеми... Но след около 6-7 месеца всички тези неща ще бъдат изчистени, и аз съм готова да си тръгвам. Той обаче гледа на тази моя идея като доста импулсивна и необмислена. Според него трябва да сме много добре организирани и подготвени за живота в България, и финансово и психически. Мен ме притеснява, че това ниво на финансова стабилност, която той търси е недостижима, защото и двамата не сме от заможни семейства и всяка по-сериозна сума ще я събираме години наред с доста лишения. Пък и тук не сме се устроили кой знае колко стабилно, ако един от нас остане без работа, ще я закършим стабилно. На мнение съм че колкото повече чакаме, толкова повече извинения ще си намираме да не предприемем тази крачка, а живота си минава. Все някакси ще се оправим - ако тук сме малко или много успели да си стъпим на краката, защо не и на родна земя?
Ще се радвам да чуя мненията ви по въпроса.