Прибиране в България

Всеки човек си има свои приоритети. И понеже няма идеална среда за развитие и живот в този свят - прецени сама къде минусите ще са по-малко и с какво можеш да направиш компромис и с кое не. Излишно е да коментирам, че гостуването в България е коренно различно като изживяване спрямо животът там. И не смятам, че изграждането на кариера е първото нещо за което трябва да се замислиш.  


Животът не е само егоизъм...

xenia, мисля, че точно теб по една друга тема те бях попитала за коя Земя говориш. И там, смело, беше обобщила.   Така и тук. По-кротко!   Аз ще отида да се лекувам в България, само ако съм в безсъзнание и просто не мога да се възпротивя. Така че, не ме поставяй в кюпа с "твоите" българи по чужбина!  

Има една приказка, цитирам я по памет: Ако някой се оправи в България, ще се оправи навсякъде по света. Мисля, че може да се перефразира: Ако някой не може да се оправи по света, няма да се оправи и в България! Гаранция-Франция!  

Да те попитам, от колко време си в чужбина Бонбона и къде точно? Толкова глупаво звучеше в другата тема, но се въздържах от коментар. Звучиш супер-наивно като човек който още си носи розови очила. Не искам да ти ги свалям преждевременно, времето ще го направи и без моя помощ.

Между другото, и едната и другата сентенция са много условни и не съм съгласна с тях. Пък и изобщо не става въпрос за "оправяне".

Навлизаш твърде много в личното ми пространство, а аз не ценя подобни неща.  Приеми, че живея от много отдавна в чужбина и живея там, за където други мечтаят. Ако искаш, ако не искаш недей. 

Но и не става въпрос за това къде аз, или ти живеем, xenia. От кога и как?  Молбата ми към теб беше да не обобщаваш, така смело. Сега бих я допълнила, да се въздържаш и от лични нападки. Благодаря ти, за което.   

Обобщавам защото има причина за обобщаване. Ако ти или друг е изключение, това само потвърждава правилото. За "там където други мечтаят" няма да си говорим. Тук става конкретно дума за Америка. И ако не си наясно, просто се въздържай от оценки. И лични нападки (от моя страна не е имало, не прехвърляй от болната глава на зхдрава!)

Най-големият проблем, който би имала при едно евентуално прибиране ( според мен!) е, че ти си се изградила като личност извън България. Малко или много мислиш по друг начин.Когато си учила не си се сблъсквала с неща като: "Онзи си плати и си взе изпита, дипломата. А аз се бъхтя тук". Когато си тръгвала да се кандидатираш за работа, основното не е било: кой ще има по-големите връзки ( да, и на запад го има, но не в такива чудовищни размери), а си била сигурна, че ще успееш, защото можеш. Растяла си с мисълта, че ако нещо ти се случи, полицията ще те защити. Ако те ограбят и хванат виновника, властите ще го съдят ( а не ти да се опитваш да го намериш и предадеш на полицията). Ако си търсиш правата, малко или много ще ги намериш ( в България ги намират едни, но не и обикновените хора). Свикнала си по пътищата да се кара нормално ( у нас е война с хиляди жертви, повечето напълно невинни).
Неща, за които имаш вече идея как би трябвало да са ( в главата си, оформени от живота през последните 11 години). неща, с които ще се сблсъскваш всеки един ден в България. Разликата, обаче, е реалността, която е много различна от това, което е в главата ти. Ще успееш ли да свикнеш? Сигурно. Човешкото същество се приспособява към всичко. Дали, обаче, близостта със семейството ти и стъпването по родната земя ще ти бъде достатъчна, за да се чувстваш удовлетворена и щастлива? Не знам. Времето ще ти покаже. Със сигурност, обаче, ще ти струва много енергия, защото изграденото ТИ ( в най-важният период от живота, след пубертета и изграждане на възрастен човек) се е развивало и мислело през последните 11 години в съвсем други условия.

Когато си на 15 и  когато си за кратко някъде, то всичко изглежда по един начин. Когато си на 26 и живееш и работиш, нещата са съвсем различни. Както са различни хората от онези, които помним преди години....Не съм от толкова дълго време в чужбина, но при всяко завръщане намирам хората все по-променени и променени. Нещата са променени. И вместо участник си повече наблюдател. Лошото на човешката природа е, че това състояние може да се окаже трайно ( дори когато живееш там), именно под влияние на изградени идеи, които са го направили от дете във възрастен.       

Много вярно

Няма причини.  Първо защото никъде не видях девойката да пита специално за завърнали се от Америка в България, още по-малко - и което е далеч по-важно - ти не познаваш представителен брой българи в Америка, или по света. 

Страшно смешно звучи, когато някой обобщи: всички американци са тъпи! Или всички българи в чужбина ходят на лекар в България! Или никой по тази Земя не се грижи доброволно за заобикалящата го градинка (там от другата тема  ). Това говори за доста елементарно мислене и ограничени наблюдения . Аз познавам доста приятни и интелигентни американци, както и българи в Америка. Била съм там не един и два пъти, пообиколила съм, гостувала съм, сблъсквала съм се с различни ситуации. Но и самият факт, че става въпрос за такава огромна страна като Америка, с такова разнопластово население и неограничен брой различни възможности, изключва възможноста за "обобщения". И понеже твърдиш, че твоето изказване по-горе не е лична нападка, ще се възползвам да го употребя и аз. Звучиш глупаво и супер-наивно.  Америка не е улицата на която живееш, и американците не се изчерпват със съседите, които имаш. 

Деси, ако искаш, пиши на лични
не искам да пускам тук лични подробности освен една
върнахме се
сами след 2 год бяхме отново далече

но всеки сам си знае за себе си
на вас успех в решението

И ние се върнахме. Казвам ние независимо, че мъжът ми е американец, защото той нарича България "моят дом". А и той беше по-нетърпелив от мен даже. Искам само да уточня, че и за секунда не сме съжалили.
Желая ви успех, каквото и да решите.

Ти пък какво й се връзваш на ксения. Тя не е стъпвала в Щатите, живее в Канада от 6 години и никога не се е връщала в България или въобще излизала от там.

Ако АЗ живея в чужбина, не бих се замислила за връщане в България.

Търси възможност да си намериш работа преди да сте се прибрали. Щото българския работодател реве до възбог, че няма качествени кадри, но в същото време не ще да инвестира и 1 ст. в обучението им. И под качествен кадър разбира само и единствено някой, който е работил баш същото, което ще му се налага и в неговата фирма, иначе се брои че няма достатъчно опит. Казвам ти го от позицията на някой, който 4 години е работил в е една от най-големите и известни американски компании извън страната, а сега намирам много трудно работа, която да ми хареса, да отговаря на моите изисквания и на нуждите ми.
Така че, проучи американските фирми в България, издействай си привилегии като релокация, например, започни ако трябва първо в щатите, пък после се премести тук и най-вече - остави си вратичка за връщане, в случай, че тук не ви провърви!

Въпреки гнева, който се е насъбрал от неразборията и простотията, която цари в страната не съжалявам нито за миг, че съм се прибрала. Личният ми живот е много по-добър, отколкото извън България. Щом си решила - идвай, но се подготви за адаптация.

След 11 години живот в чужбина, не съм много сигурна, че в България ще ти е добре. Просто само се замисли за най-малките неща, с които си свикнала, да не говорим за големите. Не знам колко пъти на еди колко си години се прибираш в България , за да видиш  и си направиш сметка как се живее в родината...
Животът зад граница е доста по-различен, труден и изпълнен с какви ли не "изненади"  ... Не знам как живеете там, нито как се чувствате, нито пък какво работите,но все си мисля, че щом 11 години си била зад граница, то е имало защо.Затова и много акъл не мога да ти дам. Но според мен мъжът ти е прав, че може би избързваш.Седни и помисли за предимствата и недостатъците. В България ще ти е по-добре от страна на помощ, в това спор няма, но дали ще ти е по-добре от страна на други гледни точки.
Прибери се за малко, поживей една година и си направи сметка дали си заслужава.