Детският въпрос - родителският отговор

Ние с Дядо Боже обясняваме тези неща - той посява семенце в коремчето на жената и то започва да расте.
Но ние сме имали и друг разговор - "Откъде пишка Албена, като няма паца?" Та тогава се обяснихме, че жените имат "дупчици" и после се разбрахме, че оттам Дядо Боже пуска семенце (както цветята, които садя) и то става на бебе , което расте в коремчето.
А как Дядо Боже прави нещата никой не вижда...

Ами тогава нищо друго освен истината не върши работа.

В този случай отговора
е просто гениален.

Ганката, ако този отговор ви устройва - радвам се, че се е получило.
Милен не забравя нито един от отговорите които е получил. Помни като слон това дете. Така че ще ми е трудно сега да съм на вариант Дядо Боже, после на друг, още повече, че това не отговаря на истината, пък аз го раздавам радетел за откровеност.
А по повод семенцето - една съседка обяснила на сина си за семенцето, което и дал тате и то поникнало и детето като поискало братче, в същия дух му отговорили, че на тате са му свършили семенцата, след което детето изтормозило дядо си /свекъра/ и всички познати и непознати мъже, минали в полезрението му с неистови молби да дадат на майка му едно семенце за братче, че на татко му свършили 

Знаех си аз, че съм генийче.

Много внимавам в отговорите си, за да не си създам усложнения за в бъдеще.
В момента имам ден-два почивка от питания, защото сме в София и има да наваксва игра с баща си, обаче ме е приел мен за капацитет по отговорите /не за друго, просто все аз съм му в полезрението като му дойде питанката/.
Страшно ми е важно да оправдая гласуваното доверие и да го насърча да черпи информация първо от нас.
В крайна сметка отпратя ли го, той ще си намери кой да му отговаря, но не знам дали този вариант ме устройва.
Всъщност разговора започна с "Мамо, всички деца ли идват от коремите на майките си" което корегирах автоматично "не на майките си, а на жените, които са ги родили", обаче понеже това не беше на дневен ред, той махна с ръка и продължи "да, де, на жените, които са ги родили, ама как влизат там? Искам да видя!"
Вече го бях писала някъде - земен, земен и практичен, та се не трае.

А пък аз точно тази корекция я пропуснах един път, дано е забравил или не е разбрал. Сетих се чак след 20-тина минути какво ме е питал и какво съм отговорила, но вече беше късно да се връщам на темата.

Корекциите са ми специалност - правя ги вече автоматично. Просто аз самата съм си изградила правилния за начина им на появяване у дома речник и държа и те да говорят правилно. Както поправям граматически грешки, така поправям и фактологически и не го намирам за нередно.
Фоксче, при теб е нормално да оплиташ фактологията, но според мен е нормално и децата ти да не се впечатляват от това. Важното е да ги няма фалшивите нотки, че дори и най-немузикалните ги улавят веднага.

"Мамо, защо в коремчето на майката на Боби (приятел от детската градина) се появи бебе, а в твоето няма? Боби каза, че майка му и баща му много се обичали и така се появил Васко. А вие с тате не се ли обичате? Нали съм ви виждал да се целувате, какво друго трябва да стане? Не може ли и ние да си имаме бебе?"
"Защо в коремчетата на едни мами се появяват бебета, а в твоето не?"
и всеки ден нови въпроси (Е тези бяха докато чакахме сестричката)
Аз друга истина като отговор на последния въпрос освен "Дядо Боже не е пожелал" не мога да измисля дори за себе си... След като и докторите ми го казаха - няма основателна медицинска причина за 10 години да не забременея нито един път при ежемесечни опити по всякакъв начин...
Ние сме стигнали до едно споразумение, че има някои неща, за които ще си говорим когато пораснат - имаме си и критерии за "порасналост": на Иван да му поникне брада като на тате, а на Албена да й пораснат гърди като на мама. Обикновено отговарям изчерпателно на всички въпроси, като понякога (слава Богу много рядко ми се налага) уточнявам, че има и още, но за това - като "пораснат". Едно от нещата, за които ще си говорим като "пораснат" е какво правят мамите и татковците, за да покажат на Дядо Боже, че искат да си имат деца, освен че спят в едно легло и се целуват и гушкат.
Сега покрай смъртта на дядо му започнаха и друга група въпроси:
"Какво значи да умреш?" "Защо умря дядо?" "И аз ли ще умра?" "Какво да направя, за да не остарея никога?" "Защо докторите не могат да лекуват всички болести?" "Докторите умират ли?" и т.н.
Мога само да кажа: колкото повече растат, толкова по-сложно става. Ако аз кажа на сина си, че не съм раждала и поради тази причина не мога да му обясня нещо, ще отиде веднага да пита леля си или някоя от бабите си, за които знае, че са раждали. Ако усети, че премълчавам нещо, ще зададе въпроса по друг начин и няма да ме чака да мисля с дни. Всеки ден въпросите стават все повече и повече и все по-конкретни по всички видове теми. При нас например мамите от детската се скъсаха да бременеят и раждат (4 броя бебета за 1 година) и това, че не мамите, а някакви други жени раждат децата като правило просто не може да се въведе. При нас и "къщата на бебетата" не върви, защото трябва да се обясни откъде са се появили бебетата в тази къща, кой се грижи за тях, къде са тези, които са ги родили и защо те не се грижат за децата докато се появят майките и бащите, лелите от къщата обичат ли ги, кои деца отиват в тези къщи и кои майките си ги вземат веднага у дома (това са задавани ми въпроси)
Всеки откровен и точен отговор на въпрос поражда поне 10 други... практични и конкретни
Mоже би е моя вината, че не мога да обяснявам както трябва, но това е положението на 5 и половина години. Просто исках да го споделя...
Дупе да ни е яко да се справим с всички въпроси по най-безболезнения начин.

По повод граматическите ,фонетични и всякакви правоговорни грешки.Бях се зарекла да не говоря "бебешки" и винаги съм се вбесявала от такъв тип говорене.На мене ми е говорено на "човешки" език от самото раждане и вярвам това е допринесло за ранния ми правилен говор.

Но! Моят син толкова сладко казва"люлки ми", "чехли ми", "Пуха ми"/Тук разбирай- моето филмче за  Мечо Пух /-звучи ми като говор от 19 век, с това притежателно местоимение и без членуване, че и ние с баща му почнахме да говорим така. Надявам се скоро да влезем в пътя .


Това не беше много по основната тема, но нали стана въпрос.Сори, че обърках темата.

Не мисля така. Временно отлагане на отговора. И това е лъжа. А пък и Милен може да ти каже- "Ами, сигурно затова не си раждала, защото не знаеш как. Научи се как и ще родиш!"


Мъжете пускат семенце в коремчето на жените. Това никой не го вижда, защото семенцата са много малки и не се виждат. Семенцата  излизат от пилетата, чурките или както там ги наричате . Мен не са ме питали откъде влизат точно, но засега само си мисля, да кажа ,че жените имат дупчица през, която влизат семенцата и ,която е много малка, като самите семенца и не се вижда.

Въобще, бих помолила майките на по-големи деца: включвайте се по-често.
Пишете как вие сте преживели тези периоди.

има една поредица детски книжки за Марина. С пчеличките и всичко. Там обаче има и татко и селейна снимка. Което означава да обяснявамве, че жената, която ги е родила е обичала някого, поискали са бебе, обаче.... бебето после е дошло у нас. Чисто технически как се посажда семенцетоп се обяснява в книжките за детските градини. Има специално предвидено занимание откъде идват бебетата. Чисто технически ми се вижда по-лесно. Само си мисля, че завалят въпроси от рода на кой е обекта Х със семенцето, защо .....

Дарена , наистина ми е интересно да разбера, защо мислиш, че е временно отлагане на отговора, като се има предвид, че не възнамерявам да забременявам и да променям начина на увеличаване на броя членове в семейството.
А обяснението със семенцата и дупчиците го приема, ама иска да види процеса.
Е това - техническите подробности ще ми изядат главата.
Калина, хайде да се менкаме - на мен другите обяснения не са ми проблем, обаче навлизането в технически детайли ми е направо ад. Не че е проблем, просто ми е смешно и на моменти конфузно. Едвам преминах теста с дупчицата за пишкането при жените, и веднага това.
Е, поне не ми е скучно.
Наистина, къде са мамите преминали през този въпроси оцелели 

Само за последната година на площадката където играем бройката се увеличи с три бебета на близки познати и още десетина на бегло познати. Тогава обясних за това, че всички жени са били в коремчета, а някои кореми са на самите мами. Тогава ме попита в моето коремче ли е бил и аз отговорих - не, в коремчето на друга жена. За момента не е проявил никакъв интерес към другото коремче.
Обаче за същия период у дома се появи Митето, в дома на етърва ми - Маги. А се появиха и няколко форумски дечица, а ние с интерес следим и коментираме новите детски попълнения във форума.
Така че Милен е свидетел и на двата вида увеличавания на семействата.

Къщата за бебетата се появи като термин докато разглеждахме неговите снимки от дома, а самия Милен започна да ползва израза след като посетихме дома да видим Митко и след това да го вземем.
Предполагам, че липсата на продължение във въпросите се крие в две неща - първото е по-ранната възраст, в която започват въпросите, второто е, че при мен понятието биологична майка не съществува, а на родилката по правило не съм вменила задълженията да обгрижва децата, докато аз се появя в живота им.
Това си е вид манипулация, не отричам 
Ние също много се обичаме с баща му, така, както обичаме и тях, но наистина бих се учудила, ако ми направи това умозаключение, просто защото не съм го навеждала на мисълта за задължителност на чувствата при бебеправенето.

А колкото до въпросите за смъртта - описала съм един случай в смешките. Май не е на добро да има толкова небрежно отношение към смъртта, ама защо да го товаря с тежестта на скръбта на 4 години. Факт е, че никой не е излязъл от живота жив.

На обяд отговарях на въпроси за сянката.
След обяд напипа едно кръстче и разнищихме темата кои точно са изобразени, как е увиснал Дядо Боже на кръста, боляло ли го е, с какво е промушен, кой го е промушил... После го разказа на баща си - всичко беше запомнило диването.
Вечерта: "Мамо, аз хубаво бебе ли бях, като се родих?"
"Знаеш, че не съм те видяла когато си се родил, обаче си бил най-хубавото бебе, в това съм сигурна."
"А в количка возил ли съм се?'
Не знам. Когато те видях за пръв път, ти ходеше сам."
"Къде ме видя?"
"В една стая, както видяхме Албенка. Доведоха те, погледнахме се и се гушнахме."
"Кой ме доведе?
"Лелите, които се грижеха за тебе?"
"Мамо, ти винаги ще си останеш моята майка." (Това са думи от филмчето за "Грозното патенце") Обикновено разговорите ни по тази тема завършват с тази реплика, като за първи път я каза по своя собствена инициатива. Много обича това филмче. Не иска да си говорим за него, просто го гледа.
А относно техническите подробности - аз също не се притеснявам да разказвам, мене ме е страх да не му хрумне да опита. Ние сме в периода на пълното подражаване на всичко. Та затова въведох ограничения в обясненията на някои неща.
За коремчетата имам предвид, че той преживя проблема защо аз не мога да забременея, след като всеки ден виждаше, как майките от детската градина идват с бебета в коремчето. Той не познава други деца освен него си и Албена, които не са били в коремчетата на майките си.
Това, че майка му и баща му се обичали много и се появило бебето в корема му го беше разказало приятелчето в детската градина, затова и той ми даваше съвет как и ние да го направим. ужасно му се искаше и в моя корем да се появи бебе.
Признавам си, да го запозная с деца на неговата възраст, които са осиновени, беше основната причина да започна да пиша тук. Както сте видели, аз трудно общувам по форуми, някак си все не успявам да напиша добре нещата и оставам неразбрана. Аз самата не харесвам стила си на писане, но за това си има други причини.

Защото Галче, един ден все пак той ще разбере, че ти знаеш как стават тия работи, независимо,че не си раждала и пак ти ще му ги обясниш. Следователно си го излъгала . Пък за показването, кажи че не се вижда, никой не го е виждал това и т.н. Не казвам,че е най-добрият отговор- просто това се сещам.

А сега да ти дам аз една загадка от нашия тазвечерен бит.

-Мамо, еди кой си казва- "Майка ти да е.. Това е обидно за майките, нали мамо?"
- Да .... и т.н.
и след малко
- Мамо, какво значи "Майка ти да е..?"
-   

Ти си Гале !