С приятеля ми сме от дълги години заедно и ще си имаме бебе... Много сме щастливи и радостни,че ще ставаме родители.
Засега никой от нас не отваря думата за брак...само родителите ни подпитват и го искат.
Преди новината за бебето с него сме си говорили, че подписът не прави от двама души семейство, нито отговорни родители. И аз споделях от сърце това мнение.
Нямаме какво да делим при евентуална раздяла...освен детето,което ще дойде след някой и друг месец.
Единственото ми притеснение е за статута на детето. Таткото ще го признае, но нямам идея дали то ще се води официално по документи извънбрачно (каквото ще е) или все пак има закон и то ще си е легално и официално наше...чувах приказки за съвместното съжителство и как със закон щяло да се приравни със гражданския брак.
Объркана съм. Преди не исках подпис, бях щастлива, а сега ме е страх дори да вляза в църква...
Има ли някоя от вас опит в това отношение...или поне да сподели лично преживяване. В главата ми е хаос.Може би е от хормоните и като се роди бебчо, всичко ще си дойде на мястото...но не искам да отварям тази дума пред бъдещия татко...да не го приеме за натиск или нещо подобно.Мъжете са едни раними...
Благодаря ви за мненията предварително!