Бебе без граждански брак...ЗА и ПРОТИВ

Това е и моето мнение 

Живеем без брак, когато родих не съм се сблъсквала с каквито и да било формалности, свързани с припознаването на детето. И до днес никой  не ме е попитал това дете от каква връзка е родено. Не мисля/звучи нелепо/ , че един ден дъщеря ми ще се чувства различна, заради това, че не сме се събрали с някакви знайни и незнайни хора на сватба. По важно е , че мама и тати са заедно, а докога това подписа не може да гарантира. Иначе нека се женят хората, харесвам сватбените тържества. Добре дошла при мамите!

Родих синът си без брак - татко му го припозна. Каза, че за него процедуратае била много унизителна и съжалява, че не сме се оженили предварително. Аз лично нямах претенции и ми беше все тая, брака не прави семейството. Оженихме се когато детето ни беше на три годинки и, честно казано, промяната в статута ни е по-скоро формална и бюрократична.
Не мога да съм ЗА или ПРОТИВ, всичко е до нагласа.

Дай ми основателна причина да сключа брак..., нещо което не може да се обори?!? Детето ще си бъде наше без значение имаме ли подпис или не. Дори и да се Омъжа - със сигурност ще запазя фамилията си - един си е моя тати и той ме е отгледал! Честно казано така се чувствам по-сигурна и уверена в себе си - мъжа до мен е там защото го иска, а не защото имаме подпис и формалностите са повече при една раздяла...
НО - уважавам личния избор на всеки! Важното е двама души да се чувстват добре във връзката си - иначе тя е безсмислена!

Родено в брак или извън него, детето си е дете, чиста и невинна душица ! Вече попреминава времето на заклеймяването и отхвърлянето от обществото на "незаконно" роденото дете /самата дума "незаконно" звучи страшно     / и на майката.


Брака би трябвало да дава известна сигурност, но не винаги се получава така и на практика! ЗА мен гражданския брак е чисто юридически акт, пораждащ юридически последствия.
Аз съм ЗА религиозноя брак, но и там няма гаранции.... 


Разбирам и родителите ви- на мойте също не би им била приятна такава ситуация, все пак са друга генерация   

Вие взимате решенията. Един документ не може да създаде семейство.

С или без брак, бъдете най-добрите и обични родители за бебчето си        То е най-важно

Когато се омъжвах, а и сега не съм мислила да се разделям някога със съпруга ми, въпреки че всичко става в живота. Може би когато човек има такава връзка тогава мисли за брак. Права си, че ако не смятате връзката си за доживотна, брака е безсмислен и е формалност утежняваща раздялата.

Напълно е нормално да те вълнува въпросът за брака при перспективата да скрепите връзката си с дете.  След като се обичате, вероятно сте стигнали онази степен на доверие, при която би трябвало да разисквате свободно и това. Не виждам какво трябва да те спира да подемеш темата и да изразиш желанието си. Не е необходимо сватбата да е нещо грандиозно, което да ви натовари финансово, физически, с подготовка и пр.....една скромна церемония е достатъчна. 

Аз също мисля така.
След като забременях и аз не исках да се омъжвам. Мъжът ми обаче, /тогава приятел/ беше настоятелен и направихме весела сватба.

Определено съм ЗА брака, а и никак няма да ми е приятно да представям мъжът си като "приятел" или "бащата на детето ми". Звучи ми тъпо и смешно.

Аз не съм нито ЗА, нито ПРОТИВ. Кой както иска и на кой както му харесва. За мен сватбата е излишна - черпиш и събираш роднини, защото си подписал някакво листче, което на практика няма никаква стойност, освен ако за подписващите не е някаква сигурност, но за мен е нелепо. За мен, моят мъж си е моят мъж, без да се е подписал където и да било, достатъчно ми е начина по-който ме гледа и след 11 години. Нямаше да ме гледа и обича по-различно, ако го беше заявил пред някаква непозната лелка в съвета. Така е за мен, но не съм и против брака. Относно децата, не мисля, че ще се чувстват различни, защото не са, особено ако пък и не срещнат хора, които мислят, че те са различни в негативна посока, защото мама и тати не са подписали някакво листче. Имаме две деца, родени без брак между мен и мъжът ми. Брака ( венчавката) по-принцип е религиозно тайнство, но хората са го изродили в законово понятие. Повече зачитам църковния брак и бих сключила такъв, без граждански



С това не съм съгласна изобщо. Едва ли някой, които създава дете мисли за раздяла и това е причината да не сключат брак. Несериозно е. Никога не съм мислила, че може да се разделя със моя мъж. По-скоро ако мислех да се разделям бих подписала, че после ще ми се падне това онова от общото имущество. Честно, какво дава един подпис на двойката, което липсва при живеещите без такъв. А за представянето на партньора... ами не казвам нито приятеля ми, нито бащата на децата ми, а казвам мъжът ми, той си е такъв, не ми е приятел. Делим живота си и ми е половинката.

Омъжена съм,но смятам,че бракът абсолютно нищо не променя.С брак или беz,важното е да има мир,любов и раzбирателство.Семейството си е пак семейство,отговорността и сигурността не я дава бракът,а човека до теб.Не мисля,че в днешно време има някакви проблеми  и zа детето(децата)..Аz също не държах да се омъжвам,мъжът ми държеше.Не че се оплаквам 
Просто бъдете щастливи..

от10 години сме заедно имаме син на една годинка нямаме брак и не съжалявам и двамата се чувстваме така много добре

Подкрепям desi manova! 

 

Аз лично съм за брака поне за себе си. Винаги съм искала да имам брак, но решихме да го отложим за след раждането. Оженихме се, когато синът ни беше на 4 месеца. Беше само подписване с най-близките, без никакви дандании и шумотевици - така решихме, че искаме. Бракът не означава задължително голяма сватба с всички роднини до 9 коляно, така че подобни доводи ми се струват безсмислени. Брак може да се сключи за 5 минути само в присъствието на кумовете дори без никакви ритуали, но това е друг въпрос.


И за мен беше  леко унизителна честно казано - да идва башата на детето ми да се подписва, че това е негово дете все едно има съмнения... Кофти се почувствах.

bonbonito, най-добре обсъдете въпроса с приятеля ти и решете заедно какво ще правите.