Бебе без граждански брак...ЗА и ПРОТИВ

Всяко чудо за три дни... според мен модата на съвместното съжителство след време ще отмине. Сега му е времето да се отхвърля всичко утвърдено, както става с много неща.

Аз съм омъжена, но ако сватбата ми трябваше да е такава дандания, каквито съм виждала в БГ... олелеее...    За мен сватбения ден е нещо много романтично и незабравимо, не бих пропуснала възможността да изживея този щастлив миг с най-скьпия и обичан от мен човек. Въпрос на избор. 

За да живееш с някого без някой или нещо да те задължава да го правиш, се изисква много повече зрялост. За да създадеш живот с човек, с когото те свързва не някакъв лист хартия, а дълбока и истинска любов, се изисква да си достатъчно пораснал, за да можеш да усетиш и изживееш една такава любов. Хората, които не го разбират, за мен просто не са стигнали до нужната духовна зрялост за това. Аз съм против брака, защото той за мен по някакъв начин е абсолютно безсмислен. Не мога да вкарам любовта си в рамка за пред хората. Не ми е нужен подпис, за ад се чувствам обичана и желана. Ние сме заедно от 8 години почти. Детето ни беше планирано , беше много дълго чакано. Преминахме през кошмара на проблемното забременяване, за да стигнем до мечтаното дете. За мен няма по-голямо доказателство от това, че човекът до мен премина заедно с мен през част от ада, без да е длъжен по никакъв начин. Дъщеря ни е плод на голяма любов, на много усилия и на разумен избор. За мен това е напълно достатъчно.  И защо смяташ, че е удобство за мъжа само?! На мен ми харесва така. Искам да знам, че този човек е с мен, защото го иска, а не по задължение или удобство. Сеободата всъщност е свързана с много по-голяма отговорност, отколкото си мислиш. Но всичко е въпрос на личен избор.

Ние сме без брак, и вече с 2 деца.Не са ми искали никакви нотариално заверени документи в болницата.Искаме брак и двамата но единствено и само църковен и докато това не стане възможно ще си живеем така

 

Смятах да си мълча и да не изразявам личното си мнение за или против брака, но абсолютно не съм съгласна с горното твърдение.  Хайде да не обобщаваме, че хората, които подписват, живеят заедно по задължение! С риск да обидя двойките, живеещи на семейни начала, аз пък смятам отказа им да сключат граждански брак за детински и незрял. Смешно е да се говори за духовна зрялост, когато самото съжителство на семейни начала показва  липса на социална зрялост. Всичко ви е наред- и любовта, и отговорността, и уважението, само дето не ви стиска да направите последната стъпка и да поемете социална отговорност за семейството си, да оформите законово отношенията си. Това са някакви неизживяни студентски тръпки, когато хем ни се иска да споделяме живота си с някого, хем ни гъделичка мисълта, че още не сме се обвързали. Всичко опира до мода, до ленивост ("какво ще си създаваме главоболия с разни процедури, като и така ни е добре") и някаква псевдоразбрана "съвременност"и претенциозност- видите ли, "ние сме съвременни хора, не сме старомодни, няма да се напъхваме в разни там отживелици".

Никой никого не е вързал и не може да върже- нито в брака, нито в една връзка. Но когато човек сключва брак, той приема пред закона усложненията на една евентуална (хипотетична) раздяла. Факт е, че при сключен брак съпрузите не може просто да се разделят, а това е свързано с множество формалности. Не искам изобщо да навлизам в сферата на имуществените подробности, които все не са важни до момента, в който нещата се объркат и тогава изведнъж стават много важни . Обстоятелството, че и двамата партньори са се съгласили да поставят връзката си в едни такива законови ограничения, за мен е допълнителен показател за сериозността, с която гледат на връзката си.

Съжалявам, че изразявам в прав текст мислите си и мога да засегна някого. В личните си взаимоотношения никога няма да седна да опявам на приятели или познати двойки, че трябва да се оженят. Когато двама души се разбират, отговорни са един към други и децата си, аз ги приемам като истинско семейство, колкото и всъщност да не ми е понятно какво им пречи да сключат брак. Но те също не ми четат морал защо аз съм се омъжила и не ми обясняват колко по-духовно зрели са от мен. Бях на 22 години, когато се омъжих, и възприемам това като едно много отговорно и  зряло решение, точно защото на тази възраст, освен отговорността един към друг, приехме да сме отговорни като семейство пред закона, обществото, роднините, бъдещите ни деца. Тази отговорност не може да замени любовта, но я допълва. И имам всички основания да твърдя, че това е нещо, което вие, съжителстващите двойки няма как да разберете, докато не сте го направили.

(Извинявам се на авторката на темата, нека тя не приема лично моето мнение- вече писах какво мисля за нейния случай и й желая късмет, каквото и да реши!  )

Ама ти сериозна ли си? . Първо, лично съм ходила да се интересувам за църковния брак, имам приятел свещенник и сме говорили много надълго за това. Гражданския и църковния брак нямат нищо, ама нищо общо. Можеш да сключиш църковен брак без да имаш граждански, в никоя църква няма да ти поискат граждански брак за да те венчаят. И освен това Ей това болднатото може ли да ми го пообясниш, защото аз го разбирам така " който не желае граждански брак, значи му е все едно с кого си ляга', на мен това ми звучи обидно и то много. Ти, защо мислиш, че като си подписала и имаш по-висок морал? И гражданския брак не е основата на едно общество, извинявай. Семейството да, но не и подписа върху една хартийка.

Вярно е че си объркана , но май сама вече си си дала отговора ....
А защо те е страх да влезеш в църква не успях да разбера ...
Иначе можеш да прочетеш много теми за и против брака , просто пусни търсачката .

аз съм също твърдо ЗА брака , за мен църковния брак е абсолютно ненужен / казвам го от гледна точка на човек който почти не ходи на църква / , смешни са ми хората които се венчаят в църква а не знаят Господ с Т или Д се пише на края ;
а и какво значи да си духовно зрял , всеки има право на избор разбира се но  за мен най-тъпото нещо да родиш 2 деца и след 5 години да вдигнеш пищна сватба - лично мое мнение ;

Анелим, я кажи коя е тази черква в България, в която извършват венчавки без свидетелство за граждански брак, защото това означава свещенослужителя да извърши престъпление съгласно закона и подлежи на наказание.
Имам два въпроса към тези, които твърдят, че биха сключили само църковен брак.
1. Ако църковният брак имаше правно действие равно на гражданския биха ли се венчали?
2. Каква точно е логиката на подобно твърдение при положение, че за вярващия човек съжителството без църковен брак е грях.
Не е заяждане, интересно ми е.

    Щом не сте го искали до сега, защо сега да го правите само заради детенце?!Въпрос на личен избор, аз например исках да имам сватбен ден/сватбена вечер/ исках да си преживея този празник.Сега нищо не се е променило между нас -просто и двамата се забавлявахме и се насладихме на самия ден заедно с близките  и приятелите ни.Хареса ми и не съжалявам, но ако не изпитвах желание да преживея този ден не бих го направила заради бебето.Също така много държах да не съм бременан на сватбата и се радвам че го спазихме.Чувствах се чудесно и сега като знам как е през бременността се радвам че постъпих така!Ти си знаеш най-добре.Успех и лека бременност

Бракът е за тези, които го искат, няма нужда да се оправдаваш защо си или не си подписала. Това, че майката и таткото са женени не ги прави по-добри или по-лоши родители.

..ние се оженихме, защото така исках, много преди да забременея..

Всъщност, dincho току що се обадих и проверих, явно грешката е моя относно гражданския брак, да иска се такъв при сключване на църковен, което по своему е една безумица, защото се изисква от закона и няма нищо общо с каноните на православното християнство- пълен абсурд, но както и да е. Това в никакъв случай не променя мнението ми за гражданския брак. И също така и за зависимостта между църковен и граждански. Всъщност си е грях да се живее без църковен брак, дори и да има граждански - това според православното християнство. Бих искала да ти отговоря и на въпросите.
Ако имаше законова стойност църковния брак, бих сключила. В някой страни до колкото знам църковния брак е с юридическата стойност на гражданския.
А на другия въпрос, къде е логиката, ами няма такава просто ми е безсмислено да ходя да се подписвам на някаква хартия, която лично за мен няма стойност.

Аз съм За брака.Не бих родила дете на никой мъж без брак.Всеки си има глава на раменете и сам си преценява тези неща.Въпрос на разбиране и възгледи.Уж подписа не променял нищо ,но аз не мисля точно така...

Не е абсурд, Амелим, след като религиозният обред няма правно действие. Колкото и абсурдно да ти звучи направено е, за да защитава правата на вярващите.
Да има страни, в които религиозният обред е с юридическа стойност. Личното ми мнение е, че е добре и в България да стане така, поне за основните вероизповедания.
Логиката на втория въпрос поне според мен е:
- аз съм вярваща и за мен съжителството без църковен брак е грях.
- от друга страна не мога да сключа такъв без да съм се подписала на някаква хартийка,
- хартийката обаче не влиза в противоречие с религията, която изповядвам.
- е кое е по-важно - хартийката, която не уважавам или да живея така както намирам за правилно, при условие, че двете не си противоречат.
- малко ми звучи като "да подпалим юргана, за да изгорим бълхата".