Съседите над нас....

Абе то тези съседи сигурно имат разтегателен апартамент или нямат мебели, че чак да се кара колело И нашият апартамент е голям, но на дребната пак и идва тясно за паяка, пък за колело какво остава. Струва ми се, че авторката малко преувеличава, но напълно я разбирам, аз под мен имам 8 деца и често детето ми не може да спи от тях, да не говорим, че те пък изобщо не спят, лягат си към 3-4 сутринта и в 7 часа са на линия, но не съм им правила забележка за тази една година. Доколкото прочетох авторката е поискала от майката да пазят тишина поне до 9 сутринта, но те са длъжни да се съобразяват само до 8 часа, от 14 до 16 ч. и от 22 ч. до 8ч., а ако не си спазват часовете просто звъниш в районното и те да се оправят, длъжни са да реагират на сигнала. Ако и това не помага значи нищо няма да помогне, на хората хич не им пука.

  Всеки има право на тишина и спокойствие в собствения си дом, поне в определени часове и е нормално да се съобразяваш със съседити си. Никой не казва да се стресират децата. И е факт, че има родители, които оставят децата си да правят каквото искат. Въпрос на подход и възпитание е.

       Чудя се, защо ли е толкова сложно да се поддържат нормални отношения със съседите. Дали не е, защото повечето хора навремето не са били възпитани, че в блока не си само ти, на улицата не си само ти, дори на село (споменавано толкова често от теб) не си сам. Ако някой иска да не се съобразява с никого и да живее като егоист да вземе да хване гората (не на село, щото видиш ли и там живеят хора и в повечето случаи с по-нормални взаимоотношения помежду си, отколкото в София).

   Как да накараш едно дете да не пречи на съседите - като му обясниш, че до 09.00 сутринта, от 14.00 до 16.00 следобяд и след 22.00 вечер не се вдига шум (при нас беше така). В тези часове са забранени каране на колело, скачане от дивана, блъскане на столове и таборетки, крещене, пускане на силна музика и други такива. Какво е позволено - рисуване, гледане на анимация, редене на детски пъзели, конструкторчета, да си направи палатка , като върху масата се сложи дълга покривка или одеяло и да си играе в нея, игра с мама, ако ли не кротко и тихо да си седи на диванчето. Ако детето се научи да се съобразява с останалите хора от ранна детска възраст, по-късно няма да се чувства прецакано, като му се наложи (има и такива случаи).

   Глупаво е да се казва на хора, отгледали едно дете, че те не знаят, какво е родителство. Това ми звучи, като оправдание за родтителите с повече от едно дете и в дадени моменти им е писнало да обясняват на децата си разни неща и ги остават да си вършат тяхното. Глупаво е, на хора, които все още не са се грижила за деца, да им се казва, че нищо не разбират. Все е имало около тях по-малки братя, сестри, племенници, а пък и всеки си има свое виждане за това, как иска да си възпитава детето и кое според него е правилно или грешно.

   Сега по темата - поставям се на мястото и на двете ви. Ако не ме слушат децата ми с добро, ще прибягна към наказание, но ще се научат, че нещата не винаги се случват така както те искат и когато те са решили и ще го направя така, че да не са стресирани. Ако съм на твое място и това е еждневен тормоз и стресира моето дете, ако съм говорила с майката човечно и съм и обяснила, че на детето ми му е нужна тишина не през целия ден, а само в часовете, в които по закон не трябва да се вдига шум и видя, че тя нехае, ще предприема доста по-сериозни мерки. Ще досаждам винаги, когато трябва. Ако трябва ще свикам събрание на блока (доколкото знам има вътрешни правила), защото доколкото разбрах има и други потърпевши освен вас и ще се опитам да направя нещо по въпроса с помоща на съседите си.

  

Ох, Божееее... Ами купете си пък къща, че никой да не ви тропа и лопа.  Принципно разбирам авторката, ама колкото и да се оплаква от децата, те са си в своя дом и точка! А майка им ще ги възпитава както си прецени - децата са си нейни. Дали е правилно това възпитание е спорно да се говори - аз имам други критерии за невъзпитани деца. И мразя да бързам с изводите и оплювките.
А сега ще чакам петнадесет човека да ми цитират поста и да ми обясняват колко не съм права. 

И разбирам и не разбирам авторката. Била съм и от двете страни и знам какво е.
И на мен ми е неприятно когато някой  реже дървата за зимата точно под прозореца ми в два часа по обяд в неделя, или когато съседите  правят ремонт и къртят точно в часовете отредени за почивка, скарах се с чистачката на блока която през ден ми звънеше на вратата за вода, колчем преспя малкия следобед...
Но имам едно изключително активно и темпераментно дете, така, че разбирам и съседката с шумните деца.Много е лесно да лепнеш етикетите 'невъзпитано дете' и 'безхаберна' майка някому. Аз обаче отказвам да приема, че съм безхаберна, защото изключително много се занимавам с детето си и никога не съм се отделяла от него, когато сме навън.Отказвам да приема, че детето ми е невъзпитано, защото никога не е блъскало или удряло другите деца, никога не е дърпало играчки, но винаги казва 'багоГаря' и 'моля', когато получи или иска нещо.
Та за моя син говорех-всяка божа сутрин той се събужда в 5.30 сутринта (ляга си в 21.30-22.00), кипящ от енергия и няма сила, която да го накара да стои в кошарката или мирен на диванчето. Единственото, което иска е да бяга от стая в стая и да скача по леглата или по земята. Всеки опит за забрана или наказание е последван от неистов рев  и безумно тръшкане. Добре, че живеем на първия етаж и под нас няма никой. Обещавам солидна почерпка на всеки, който в подобно състояние успее да го накара да гледа филмче или слуша приказки.Наистина.
Та така... и аз влизам в положението на съседката ми отгоре, когато малко по-голямото и момченце вилнее до късно вечер. Пречи ни понякога-да, но се съобразяваме или поне се опитваме-ние с тях и те с нас.
 В крайна сметка човек не живее сам и в пълна изолация, затова трябва някак си да се научи да подържа добри отношения с околните и в известна степен да проявява разбиране.И друго съм забелязала-скандалите и острите забележки обикновено нямат ефекта, който постига една откровена и с благо отправена молба.

Не е добре да мериш всички според собствения си аршин. Живеем в 2 стаи с кухня и ИМА място да се кара колело. А дали авторката преувеличава ...

Ако хлапето отгоре страда от хиперактивност с дефицит на внимание,
не виждам какво може да се направи. Окачените тавани са около 20 лв/кв.м.
Осигуряват добра топлоизолация и шумоизолация. Те ще вдигат шум, вие няма
да им топлите пък пода и ще ги чувате по-слабо.

За мен да лудуват означава, да се забавляват, да си играят и т.н., моите деца не карат колело в къщи, но самото ходене от стая в стая е шумно, нашето ходене с таткото също. Ха, ха, никъде не съм писала, че съм повече майка от майките с едно дете, писах, че с две деца е различно. Когато съм в къщи само с едното дете, няма проблеми, когато са двете се заиграват, карат се, дори се бият понякога. А вие да сте си задавали въпроса "защо децата не носят съдебна отговорност, дори да са извършили престъпление". Както и да е, признавам си, аз съм една безотговорна, безхаберна и невъзпитана майка.
А сега ви предлагам да се позабавлявате с тази тема и сами да си направите изводите.  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=298647.0

като бях малка ,живеехме в панелка ,3 деца сме и представете си какво беше в къщи ,жената от долния етаж постоянно правеше забележки на нашите ,ама те като бяха  по цял ден на работа ,ние пак си дивеехме  и наистина тичахме ,като коне из апартамена  ,просто децата са си деца ,играе им се , в момента имам 2 и двете ги възпитавам еднакво ама малкия е разбойник от класа прави си каквото си науми  добре че сме в къща, иначе и на мен щяха да ми чукат постоянно по парното 
най добре ще е да се въоръжиш с търпение ,с времето шума ще утихне 

Пу първа да те цитирам, но мисля, че СИ права  мързи ме да мисля как да си напиша мнението, за това се подписвам под твоето. 

Аз също те съветвам всеки път като вдигат шум да им правиш забележки.
Също не съм съгласна с израза "че детето не може да се върже"-образно казано естествено.
Съжалявам това за мен са безотговорни родители.
Моето дете е доста диво/особено обича да хвърля тенджери по теракота-представете си само шума какъв е/.
Но винаги спазваме часовете за почивка и отдих.
Всеки път когато видя съседката от долния етаж и се извинявам за шума и тя винаги казва ,че нищо не чува.

   Хубава работа. Тя ще се въоръжи с търпение, а малкото й дете.

   Май повечето забравяте, че шума не пречи на нея, а на детето й.

ама не сте ли били и вие деца  винаги ли сте слушали родителите си 
шума наистина пречи и е неприятно ,когато с часове се мъчиш да заспиш детето си и накрая го събуди някакъв шум и всичко започва отначало ,но самата ти си доста по изнервена ,наистина е неприятно ,но понякога  няма начин , каквото и да си говорим тук децата са си деца ,през едното ухо влиза през другото излиза 

Виж сега,пуснах темата за да получа съвет как без да се карам с хората да ги накарам да са по-тихи.Благодаря ти за мненията.Моля просто не пиши повече в тази тема.