примирено или не ореантирано

Ами ползвай го тогава де! Смешно е да парадираш с образование, когато не можеш да напишеш елементарно изречение без да допуснеш поне 2 грешки!

А за детето - пази си го, отстоявай си му правата, защото на 1 година то не знае как.

Всъщност, думата е неориентиран - една дума.  

И точно това имах предвид под "подбиране на средата", защото това дете по принцип е по-агресивно и на мястото на Панева щях така да си подбера средата, че да не излизам на кафе с комшийката и с агресивното й дете, а с някоя приятелка, за която: 1. познавам детето и знам дали е спокойно или агресивно; 2. да сме достатъчно близки с майката, че да мога спокойно да й кажа, ако детето й тормози моето.
Та, това е мястото, където бъркаш, защото на теб може да ти е приятно да бъбриш с тази комшийка, но на детето ти се оказва, че не е. Просто спри да излизаш с нея, вместо да си тормозиш детето.

И като искаш някой да ти посочи грешките, редно е /не само да го поискаш грамотно/, а и да си готова да търпиш критика, а не да скачаш с рогата напред.

Ето заради това избягвам да пускам теми по деликатни въпроси - ще бъда изядена с парцалите и нищо няма да остане от мене:)))
Смятам, че прекалявате с нападките срещу авторката. Правописът и комплексите й не са причина да бъдете груби.
По темата: аз също съм попадала в подобни ситуации и също предпочитам да не правя забележки на чуждото дете или на майката. Обикновено се опитвам да помиря децата или да залъжа агресивното с нещо друго - играчка или лакомство. Ако няма ефект, просто се местим на друга площадка и избягваме въпросното дете и майката. А ако моето дете е агресивно, веднага се намесвам или го водя на друго място. Не обичам да правят забележки на децата ми при положение, че аз съм там и ги наблюдавам.
Все пак излизаме навън да се разходим, да поиграят децата и аз да си почина от домакинската работа. Не ми се занимава да възпитавам някого или да влизам в конфликти. Стремя се да бъда над нещата, макар че не винаги се получава.

Е това наистина е много деликатен въпрос. Солети и играчки, драма.
Наистина няма смисъл да се пускат теми по толкова "деликатни" въпроси.

Не скачам с рогата напред.И търпя критика разбира се,дори в случая я търся сама.Въпроса ми беше бъркам ли и ако да,къде.Когато някой си преиначава и "търси под вола теле"ми е неприятно.Много "неграмотни" теми съм чела,но все съм си мислела незная защо,че не това е важното.В смилъл такъв че когато човек бърза и си излива душата най-малкото което е-ще помисли дали пише правилно! Всяка майка е имала чувството за вина в даден момент и ситуация!С тази разлика че не всяка майка би си ги признала,потърсила...По лесно е да се тупаш в гърдите колко си велика!А на мен ми беше просто кофти!Исках да споделя макар и с непознати,защото детето ми е преоритета в живота!Да за мен това че аз не взех участие  случая е моя грешка и правя драма.Защото тя ми най-важна.Нямам други такива драми и от нищо правя нещо!Понякога ти се иска да видиш грешките си и някой да ти подскаже за тях.Ако съм търсила само критиките на някой съм щяла да ида в такъв форум за праопис,правоговор и т.н.Недай си боже си чуем правоовора! Не съм парадирала с образование,нито с друго.Не съм и от тези който да се доказват сречника на компютъра!Жалко за тия който го правят обаче!Но,просто бях забравила една малка подробност-най-добрата самозащита-атаката!
azaf Благодаря ти!  Точно това исках да прочета!Найстина може би е най-добре да огранича контактите си с тази майка!
.....Това за тебеширите и солетите и т.н.Солети копувам защото малката ги обича,но не см длъжна да го правя за още 5 деца.Както и не съм такава да не го правя заради другите...Да ядат от тях да,но да копувам нови,защото въпросната съседка стой и не и пука ...Заради детето ще го направя,но майката? Точно там ми е целия въпрос и темата!За играчките-никой не носи скъпите кукли на парка и да афишира с тях.Нося за да се чувства детето ми добре,да играе и да е удволетворено.Взимам любимите играчки който тя иска и играем двете заедно.Не стоя на пейката и да я гледам от далеко как се занимава.Искам да и е интерестно.Не афиширам,за разлика от някой който само това правят!Дори и тук във форума.Това му викам комплекси!

Бабилия, не солетите и играчката са деликатни и драматични, а чувствата на авторката. Нали това е целта на форума? Всеки споделя това, което го вълнува.
Хора разни, ситуации - също. Бъдете толерантни! 

И аз те бих посъветвала да ограничиш контактите си с тази майка. Изпадала съм в подобни ситуации не един път по същият начин като теб- съседка дружка и детето и. Тя не прави никакви забележки на детето си а то дори бие и дере зверски. Ревнува дъщеря ми като си играе с други деца и затова я пердаши яко, а майката нищо За да не се караме и разправяме спрях да събирам детето си да играе с въпросното, спрях да се виждам често с въпросната майка и така е по добре. А това какво си мисли тя много слабо ме вълнува.

Знаеш ли много рядко ми се случва да не кажа никога,някой да ме изкара извън нерви още повече в интернет!Защо не вземеш да си четеш библията и не идеш да съскаш в друга подобна на моята тема!Изкарвай си комплексите пред някой друг,доказвай се в семейството си и където ти е нужно.Струва ми се безсмислено да афишираш с каквото и да е на публично пространство и то пред хора който не познаваш.Хора на който не им пука за теб-дали си грозна,умна,или просто се мъчиш да си остроумна!
Пратих ти го и на ЛС.Тъжно е да си докарваш девиденти дори от речника на компютъра,а взъщност да не си наясно със самата себе си дори!Или не е тъжно,смешно е!

Разбира се, че авторката е наранена не заради едни солети и една играчка, а заради чувствата, заради безразличното поведение на приятелката и. Децата пробват различни ситуации а щом родителите им позволяват те си правят това, което са си намислили и си знаят, че е нормално. Те не осъзнават, че някой страда заради това.

Успокой се скъпа. Нервите се отразяват зле на панелните неволи и комшийските драми. 

Точно за това става въпрос.Не за детето,защото то си е дете.Независимо че е на 3 години не осъзнава много от нещата.Да не кажа почти нищо.Цялата ситуация е породена от майката,заради която аз премълчах,заради която аз търся вината в себе си и заради която моето дете беше тъжно.Майката която би трябвало да разясни нещата на детето си!Солетите,играчката всичко е просто ключа към това което ме подразни и нарани.Това че аз уча детето си да дава своето,да не е агресивно и т.н.а в насреща нищо.Едва ли не поощрение за постъпките му!Питах дали беше грешка че не казах нищо и на въпросната съседка.Сега го отчитам като такава,но късно.И в същност за това беше и темата.За тези който са забравили.

Благодаря на Красавицата и ivben който май са единствените който освен че четат и вникват от всичко написано то мен до сега! 

Панева,
Можеш да напуснеш селото, но то никога не те напуска.
Опитах се да бъда деликатна, но при теб явно не се получава.
Мило китно селянче, не ме безпокой с глупостите си на лични!
     

на 1.4г няма как да научиш детето да е над дребните неща
другото дете е  голямо и доста добре разбира какво прави и като вижда малкото беззащитно човече ''що пък не като и мама не се кара''
досега 100 пъти да съм говорила със съседката още повече че ти е приятелка какво се прави на чукната
аз задължително нося играчки в градинката като гледам да не са ''конфликтни  играчки''т.е скъпи , лъскави и светещи
така той като си хареса някоя чужда има какво да предложи , няма как да се обясни на по малките деца че това не е тяхната играчка  в парка ли са общи са но три годишното дете вече разбира и аз съм го научила да
     играе само с свободните играчки
     ако някое дете се разплаче да му я върне
      като иска да вземе да предложи друга
е още не го изпълнява на сто процента всеки път но имаме голям напредък
абе щом аз успях да си оттуча детето от периоди  в които посягаше , скубеше и хапеше при всичките ми други глупости на главата значи съседката ти въпреки че е изпуснала юздите ако се трогне ще успее

Трябва да свикнеш донякъде с мисълта,че има и такива родители.И тепърва ти предстои да се срещаш с тях.

Опитай да се оправяш с децата най-вече,родителите остави за десерт.Просто ако видиш нещо подобно следващия път се насочи директно към детето и му обясни "Така и така,играчките са за да играят всички деца с тях,хайде сега разменети си ги/виж какво ще ти дам/" и т.н.

Аз за играчки обикновенно си премълчавам макар че изобщо не ми е приятно когато видя как грубо избутват моето дете  и му грабят играчките от ръцете,а то поглежда към мен с един такъв поглед...Много кофти ми става и понякога просто отивам и взимам въпросната вещ от другото дете като му обяснявам,че нещо се взима само след като се попита дали може и че по-малки деца не се блъскат и удрят.
Веднъж дори се скарах много остро на едно детенце и на бащата не му стана никак приятно,но не можех да оставя сина си със силно притиснати пръсти на катерушката само защото на другото дете му е кеф нарочно да мачка моето с ехидна усмивка.

Ще се научиш,аз в началото все гледах да съм по-деликатна и нали са деца все пак.Но когато виждам,че нещата много загрубяват няма как да не се намеся.Понякога се сдържам,всъщност след всяка нередност която се случва с детето ми пред очите ми искам да отида и да се намеся,защото не искам детето ми да се чувства така.Но всяка майка има такива моменти,не вярвам на никой да не му пука,когато се случва нещо с детето,дори и да е дребна случка.

Иначе ССФ е перфектна,ти не знаеш ли? И дом върти,на работа ходи,детето и е перфектно възпитано и изобщо живота и е толкова хубав,че си позволява да казва на другите как да живеят техния.