Прекрасно четиво, което илюстрира българската действителност.
Добре дошли в България, както се казва
- Публикувана: 18 юли 2008, 12:36 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2008, 13:10 ч.
Ваканция ли е прекарване на отпуската в България?
Прекрасно четиво, което илюстрира българската действителност.
Добре дошли в България, както се казва
Това лято-да, беше истинска ваканция за мен и децата. Общо 5 седмици на море, 2 на планина, съкратих престоя в София до минимум, колкото да се видя с приятели. Мина това време, когато исках да угодя на всички и търчах като луда между роднини и приятели, а накрая се връщах изтощена тук. Така че-който както си го направи 
Забележки от обслужването по курортите нямам, имам баба и дядо под ръка 
, така че смятам да продължавам да прекарвам част от ваканциите в БГ.
Забележки от обслужването по курортите нямам, имам баба и дядо под ръка , така че смятам да продължавам да прекарвам част от ваканциите в БГ. 
Не е ваканция. В БГ е голяма мизерия и се чудиш как да си опазиш детето да не пипне някое стомашно разстройство. Да не говорим за доктори и детски площадки. Определено в БГ с деца не е работа. Моите баби не ми вършат работа.
Живи да ни ожалиш нас, дето сме родили и отглеждаме деца в България
Все с разстройство ходят горките, в тази мизерия... Не е ваканция. В БГ е голяма мизерия и се чудиш как да си опазиш детето да не пипне някое стомашно разстройство. Да не говорим за доктори и детски площадки. Определено в БГ с деца не е работа. Моите баби не ми вършат работа.
Като чета подобни постинги и пак се сещам за един незабравим от дир-а - как едно момиче писа - ух, колко жалко, че родителите ми са живи, та ми се налага поне веднъж годишно заради тях да се прибирам
Ами, да плати на някого да ги довърши, та белким секнат мъките й.
Почти две/трети от годината с Криско прекарваме в България. Не съм срещала нито лошо отношение от лекари, нито е/сме хващали разстройство - нито по градовете, нито на морето. Блян е, че в чужбина нещата са идеални. По-спокойни и уредени - да, донякъде. И пак - не за всички. Но да се обръщаме и да говорим, че в България загиваме... не е така. Трудно е, но поради комплексни прични. Но крайните изкавания са неверни и излишни.
Пречупеното през личен опит не го прави обощвалидно!
Не е ваканция. В БГ е голяма мизерия и се чудиш как да си опазиш детето да не пипне някое стомашно разстройство. ...
Ей сега ще те светна, като му миеш ръцете след всяко излизане навън
Моите баби не ми вършат работа.
Определено си почивам в България добре. Защото се виждам с близки хора, които не съм виждала цяла година.Радвам се и те ми с ерадват. А за мизерията в България, да има я...жалко е че е така, но е факт.
Хората които живетя там, може би са свикнали и не им прави впечатление. Хората които пък са извън България, като си дойдат за малко, и им прави впечатление.
Преди наистина като си идвах и се нервих, сега вече не ми прави впечеталение. Какво мога да променя аз относно мизерията и мръсотията в България? Ето направиха пред блока ни различни контейнери за сортиране на боклуците , точно като на запад, ама ме питайте колко хора спазват това нововъведение за разпределение на отпадъците?
Та...опитвам се да не мисля много за олющените блокчета, мръсните улици и боклука пред блоковете.Верно трудничко е малко, но пък нали искам да си почина и да не се натоварвам с негативни и черни мисли...а да се радвам на близките си и те на мен.
Хората които живетя там, може би са свикнали и не им прави впечатление. Хората които пък са извън България, като си дойдат за малко, и им прави впечатление.
Преди наистина като си идвах и се нервих, сега вече не ми прави впечеталение. Какво мога да променя аз относно мизерията и мръсотията в България? Ето направиха пред блока ни различни контейнери за сортиране на боклуците , точно като на запад, ама ме питайте колко хора спазват това нововъведение за разпределение на отпадъците?
Та...опитвам се да не мисля много за олющените блокчета, мръсните улици и боклука пред блоковете.Верно трудничко е малко, но пък нали искам да си почина и да не се натоварвам с негативни и черни мисли...а да се радвам на близките си и те на мен.
И то каква - ваканция в чужбина . Понякога е леко изморително, но пьк такава умора тук не можем да си докараме до главите 
.
Да се видиш с родители, приятели, роднини, да се подрусаш изненадващо малко из дупките по пьтищата, да излезеш след 18 часа и улиците да са пьлни с хора - това си е вканция, за която после цяла година говориш, пьшкаш, оплакваш се, радваш се, цькаш с език и след около 12 месеца пак потегляш на пьт в сьщата посока
. Може би трябва да сме благодарни, че това ни се случва..... Но за всеки е различно, нали така 
. Понякога е леко изморително, но пьк такава умора тук не можем да си докараме до главите .Да се видиш с родители, приятели, роднини, да се подрусаш изненадващо малко из дупките по пьтищата, да излезеш след 18 часа и улиците да са пьлни с хора - това си е вканция, за която после цяла година говориш, пьшкаш, оплакваш се, радваш се, цькаш с език и след около 12 месеца пак потегляш на пьт в сьщата посока
. Може би трябва да сме благодарни, че това ни се случва..... Но за всеки е различно, нали така Уморявам се ужасно и после буквално ми трябва половин месец да се възстановя.
И за мен не е ваканция. Радвам се да се видя с близки и приятели, но същевременно ми е крайно натоварващо от 3-те седмици постоянни срещи. А с детето е съвсем непосилно. Като си помисля, направо не ми се ходи.
