Ваканция ли е прекарване на отпуската в България?

За мен е дългоочаквана ваканция.Но за съжаление нямам възможност да си ходя всяка година.Тази есен мойте родители ще ни дойдат тук на гости.И дано пък ние успеем да се приберем за Коледа.

Миналата година когато си ходих за пръв път се почувствах като летовник, ами всички на работа, а аз на плажа.
Усещането ми за ваканция трая обаче кратко, т.к. имах много административни задължения основно свързани с родата на съпруга ми. Свекърът ми и лелята на съпруга ми са доста възрастни и административните задачи в София ме затрупаха. А и като се има предвид , че не познавам София - абе ваканцията ми отиде по дяволите.

България отдавна вече не е ваканция за мен.

( с този лаконичен отговор искам да дам интензивност на значението на горното изречение )

Защо? Сподели.

О не, Калинке, няма да обяснявам защо. Темата не трябва да се превръща в за/против Бг.

Аз лично отдавна не се чувствам щастлива и спокойна в тази страна. Нито на нейната територия, нито със сънародниците ми. Семейство там нямам, съответно и носталгията ми се свежда до спомените от детството ми. Толкоз.

Не мога да кажа, че е ваканция (в смисъл почивка). Вечно трябва да се оправят някакви документи, гонят се срокове и се срещам с "недоклатени" чиновнички с ниска мотивация за работа  .
От друга страна за малко време куп роднини искат да се видят с нас и се тича нагоре- надолу.
Вечерите пък са заети с приятели и съученици, което разбира се е много приятно и кефещо само дето е изморително (явно е и да ЕГНто вече  ).

И за мен не е ваканция. Първо суетенето около пристигането- 3 дни се чудиш с кой по- напред да се срещнеш или поне да се обадиш, че си пристигнал, защото нали всички чакали. Същата история се повтаря и последните 3 дни "да си вземем довиждане" и "да не  забравиш да се обадиш преди да тръгнеш". В помеждутъка пак низ от срещи и бягане насам-натам и гонене на някакъв план (тази година поне административни задължения нямах). Не се оплаквам, много обичам да се срещам с всички, нали и за това съм отишла там , но това не е ваканция в моите представи. Като прибавим и разни такива битови и междучовешки проблеми (тази година едни много близки за мен хора се бяха изпокарали помежду си), които ме натоварват допълнително съвсем не ми прилича на почивка.
На почивката никой не ме познава и аз не познавам нищо. Пристигаме, хвърляме куфарите, почиваме евентуално и тръгваме да опознаваме района и да събираме нови впечатления, съвсем спокойно и без много стрес. Ако не ми се обикаля днес ще полежа на плажа- пак непланирано, а не да се притеснявам, че точно днес трябва да отида да се срещна с еди кой си, защото той днес специално си е взел почивка, заради мен и в друг ден няма да може.
С две думи- дано всяка година да има възможност и за "почивка" и за "БГ", защото едното не заменя другото

А за мен е ваканция - макар и различна от стандартния тип 
Вкъщи родителите ми приготвят само обичани от мен ястия, пране, гладене - напълно съм освободена през този период (за готвенето се подразбира). Мъкна се по атракции и заведения като турист - с любими хора, едва ми стига времето да се насладя на всичко в количествата, за които съм зажадняла  Винаги се връщам и с нови придобивки и множество подаръци 

Проблем е - дългите приготовления (купуване на подаръци, оправяне на багаж, смяна на климата и всичко, което произлиза от това); много ангажименти за малко време - докато се видя със всички и да свърша различните бюрократични оправии  ; емоционалната тежест от раздялата - всеки път ме разстройва, особено, ако е имало някакво по-критично събитие, спор с близки хора - после ме мъчи месеци наред. 

Но не бих заменила тези ваканции и с най-екзотичните и скъпи почивки 

Категорично "не".

Под "ваканция" разбирам място, на което да нямам ангажименти, освен преките към децата и мъжа; място, на което да ми готвят, чистят и принасят; място, където да легна по корем и да ме масажира професионалист; място, където да не бързам и да не гоня срокове и хора; място, където няма светофари, шумотевица и мръсотия; място, от което като погледна да виждам хоризонта, а не бетон и асфалт. Тогава платените $4000-5000 за самолетни билети ще са напълно оправдани.

Обичам роднините си, но когато сме си в БГ те са само и единствено емоционално, физическо и финансово натоварване. За децата ми помагат точно толкова, колкото когато сме си тук, сиреч николко. Даже пречат: при предпоследното ни ходене трябваше да караме Аля в "Пирогов" поради опасения, че е пила антифриз, докато я "гледаше" дядо й, а ние пазарувахме.

Бих се прибирала в София за бизнес.

Теzи пътувания до България са кошмара ми.

Всеки път като иzлиzам с багажа от летището ме обхваща паника и ми се иска да се матна веднага на следващия самолет и са ди се прибера в моята си къща. Но аz не поzволявам на паниката да ме zавладее, спирам, каzвам си, че след 10 дена пак ще си седя в самолета на път zа в къщи, въzдишам дълбоко и се хвърлям в джунглата. От там нататък следва някак си добиране до хотела и една беzмълвна молба към Господ таксиметровия шофор да не раzбере, че не съм от София, а още по малко, че живея в Германия. След преспиването в хотела е тръгването към родния град... 8 часа път с камили и пак моите молитви дано да оцелеем в тоzи автобус. (При последното ми пътуване като погледнах абсолютно гладките гуми на встобуса и ми приzля. А пича ми се накара как не ме е срам да питам zащо гумите му нямат грайфери, да съм погледнела другите автобуси, те били по zле... И какво съм се zапритеснявала, не повече от 5 см сняг имало на пътя).

Е, като пристигна при родителите ми има и доста приятни моменти, до момента, в който не трябва да се преведе или zавери някой документ.

След това същата история при добирането до София.

Предпочитам хиляди пъти да ми идват гости тук и да се zанимавам с тукашните служби. В България се чуствам беzсилна. Сигурно ако имаше кой да ме посреща на летището, да ме докара до нашите и да ми спести кошмара с пътуването иz страната, бих се чуствала по добре. Но при всички положения отпуска е друго нещо, а това е ходене на гости при родители и роднини...

Пътуването е кошмар наистина, но като си отида и като ги видя онези гори! Като ми замирише на баничка, като си отида на села ох чеее хубавоо.  Вървяяя цяла нощ през улиците и навсякъде хора.  Това за мен е прекрасно.
Ваканция е и не е.  Защото ме натоварват също, но нали е семейството ми, хубаво ми е.  Баба да ми наготви и да ми разказва разни историйки. 

Има и  лоши неща, но къде ги няма?! 

Ех, как ми се иска да разпечатам повечето отговори тук и да ги дам на майките ви.

е, те сигурно майките знаят какво мислят децата им.


скоро си ходи наша близка (не си беше ходила от зимата), не й харесало щото, забележете -имало много бездомни кучета, хората били лоши и си хвърляли боклуците от терасата направо
ще кажеш, че живяла на марс цял живот и изведнъж й се налага да се сблъска с такова безобразие

И? Моята го знае.
Психичното здраве, моето, на семейството ми и нейното, са от първостепенно значение.

Нито ме плаши мръсотията, нито дупки, нито чалга, нито обстановка в БГ и пр. и пр. Парите, също.
Обаче, само мисълта за натоварването и нервите, ми е достатъчна, за да се откажа да пътувам.
Условията за пребиваване в България за всеки са различни. Ваканцията се превръща в мъчение и за двете страни, понякога още в самото начало.

За мен е най-добрата ваканция. За съжаление, докато работех имах право само на 10 дни платена отпуска. Две поредни години си ходихме за по две седмици и се разбивахме от път и ангажименти. Но в сиатълското предградие, в което живеем е толкова умряло и скучно, че интензивното време даже ми идваше добре. Връщах се освежена и пълна с енергия. За мен няма нищо по-хубаво от това да се видя с близките и приятелите си.

Ходили сме и на други ваканции - по-кратки, обикновено като се съберат повечко дни покрай някой празник. Изобщо не е същото. Бях много въодушевена за едно пътуване до Хаваите (макар и само за 5 дни). Не ми хареса изобщо. Явно съм изкукала от носталгия, но повече си харесвам нашето море.