Родителите ми са вече пенсионери. Преживяват в момента едни от най-трудните си периоди заради финансовата криза в която са попаднали. Цял живот са се трудили и са градили кариера, защитили са и научни степени, никога не са били в тежест на семейството или на обществото. Горди са и смятат, че няма проблем да се справят, а аз знам, че не е така. Искам, страшно много искам да им помагам, но те отказват. За тях е недопустимо, всичко било наред... Разбрах какви пенсии взимат и не мога да мигна от притеснение тъй като купуват скъпи лекарства. Ако сте изпадали в подобна ситуация, моля, споделете опита си как сте процедирали. От една страна не искам да наранявам самочувствието им, а от друга в мен се задейства някакъв природен инстинкт да ги закрилям. Оставям им удоволствието да правят подаръци на сина ми, но като знам, че това са едва ли не изгладувани пари... Как да им помогна финансово, без да се налага да ги притискам или да им поставям условия? Как да сложа кадифената ръкавица?
- Публикувана: 18 юли 2008, 18:26 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2008, 17:42 ч.
За възрастните ни родители...
Не е толкова трудно, стига да имаш желание и възможности.
Отиваш в един голям магазин и купуваш необходимата манджа за 2 седмици. После я разтоварваш в тях и готово, няма да я хвърлят.
По същия начин процедираш и със сметките - плащаш ги. Ако се поинтересуваш от лекарствата, купуваш и тях.
Пари на ръка не е добре да се дават.
Отиваш в един голям магазин и купуваш необходимата манджа за 2 седмици. После я разтоварваш в тях и готово, няма да я хвърлят.
По същия начин процедираш и със сметките - плащаш ги. Ако се поинтересуваш от лекарствата, купуваш и тях.
Пари на ръка не е добре да се дават.
Преживях го и аз с моите...
Горделива са, но някак разбраха, че не е унизително да им помогнем с каквото можем.
И така, след 1-2г. на глупава гордост, всеха по-лесно да възприемат нашата помощ.
Ето, преди 1 седмица брат ми ги покани на море с тях. Приеха.
Та - дай им време, а до тогава се опитвай с каквто можеш (пъхала съм пари на майка ми в портмонето, без тя да знае). После леко ми се "кара", но аз съм си доволна от себе си.
Горделива са, но някак разбраха, че не е унизително да им помогнем с каквото можем.
И така, след 1-2г. на глупава гордост, всеха по-лесно да възприемат нашата помощ.
Ето, преди 1 седмица брат ми ги покани на море с тях. Приеха.
Та - дай им време, а до тогава се опитвай с каквто можеш (пъхала съм пари на майка ми в портмонето, без тя да знае). После леко ми се "кара", но аз съм си доволна от себе си.
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
нау4иха да 4атят по компа, майка ми виси в готварския форум,,, с две думи интегрират се... така 4е може6 да го направи6 и ти....
медицинското обслужване ту е на ниво, и това спаси живота на ба6та ми, при едни рутинни изследвания му откриха бъбре4на недостатъ4ност 4 степен... (не ми повярваха 4е никой никога не му го е казвал..) успяха да го закрепят и през два месеца му правят изследвания, за6тото е на ръба да мине на диализа...
Аз давам пари, но моите не отказват ( малко са в другата крайност).
Мислила ли са плащане на сметките чрез Интернет или по банков път? Бях се интересувала миналата година и в една банка ми бяха казали, че мога да открия сметка, сложа пари и всеки месец плащаш за ток, парно,телефон от там. Мисля, че е голяма възможност по този начин, защото тогава парите им ще отиват за ядене и лекарства.
Мислила ли са плащане на сметките чрез Интернет или по банков път? Бях се интересувала миналата година и в една банка ми бяха казали, че мога да открия сметка, сложа пари и всеки месец плащаш за ток, парно,телефон от там. Мисля, че е голяма възможност по този начин, защото тогава парите им ще отиват за ядене и лекарства.
Ох, момичета, не исках да се оплаквам, но те не приемат пари под никаква форма. Все ми повтарят приказката за кравата и телето, пък и като че ли не проумяват, че спокойсвието ми е немислимо без да съм сигурна, че те са добре. Май наистина трябва да им заредя сметките, пък рано или късно ще го преглътнат. 
Благодаря ви за мненията!
Благодаря ви за мненията!
Родителите ми са все още млади и се справят само, но свекърът ми и лелята на съпруга ми са на наша издръжка. Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си. Върши работа, а и спестява висенето по опашки ( с което щях да ангажирам някой приятел). Т.к. сме доста далече имат тел на наши приятели, които ги наглеждат и ако трябва да се оправи нещо го правят. Отделно всяка година им оставяме определена сума пари. Болно е наистина, че дори работили цял живот сега са на прага на мизерията.
че спокойсвието ми е немислимо без да съм сигурна, че те са добре.
точно това е истината. Аз нон-стоп само за това им говерех и те взеха, че проумяха.
Родителите ми са все още млади и се справят само, но свекърът ми и лелята на съпруга ми са на наша издръжка. Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си. Върши работа, а и спестява висенето по опашки ( с което щях да ангажирам някой приятел). Т.к. сме доста далече имат тел на наши приятели, които ги наглеждат и ако трябва да се оправи нещо го правят. Отделно всяка година им оставяме определена сума пари. Болно е наистина, че дори работили цял живот сега са на прага на мизерията.
Като идваш може да им купуваш и лекарства в по-големи количества да си имат за някое време. Повечето от лекарствата имат срок на годност 3г., така че няма страшно.
страшното става тогава, когато и децата нямат финансови възможности да помагат
Родителите ми са все още млади и се справят само, но свекърът ми и лелята на съпруга ми са на наша издръжка. Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си.
Можеш ли да зареждаш тази дебитна сметка от чужбина? Аз не бих могла да преценя колко отива като пари за тези неща....
Моите родители все още си работят, не им е дошло времето за пенсия, но ако ми се случи нещо подобно, ще има помагам колкото мога...така както те го правят в момента... нали знаете че колелото се върти! А ако те не искат... аз няма да се откажа, защото знам че не е така... колко пъти са ме питали "Имаш ли си пари или да ти пратим"... а аз стискам 20 лв за 2 седмици и казвам "Имам, имам, не се притеснявайте"... при условие ,че им знам какви са им възможностите да ме издържат. Затова поне летните месеци, когато не уча, съм им казала, че не искам да ми пращат, и че аз ще работя, та поне да им спестя 3-4 месеца от задължението им към мен.
Не знам дали може да се зарежда от чужбина често казано, предполагам,че е възможно, защото дебитната карта е към банкова сметка. Но за това най-добре попитай обслужващата банка.
Според мен единствения недостатък е че картата изтича на 2 години и след това договора се преподписва.
Според мен единствения недостатък е че картата изтича на 2 години и след това договора се преподписва.
Деверът ми( на мъжа ми братът) живее е в САЩ и периодично изпраща по някой долар на свекървата уж за подаръци и за почивка. Отделно мъжът ми почти я издържа, но тя е добре все още и много помага. Сега е на почивка в САЩ за два месеца.
С моите родители е друго, те са като твоите, много горделиви. Много пъти съм оставяла пари, уж за всеки случай, ако в момента нямат, а се наложи да се вземе спешно някое лекарство, но след седмица две ми ги връщат с думите - сега имаме пари. Баща ми започна отново при военните и сега с пенсия и заплата са малко по-добре.
С моите родители е друго, те са като твоите, много горделиви. Много пъти съм оставяла пари, уж за всеки случай, ако в момента нямат, а се наложи да се вземе спешно някое лекарство, но след седмица две ми ги връщат с думите - сега имаме пари. Баща ми започна отново при военните и сега с пенсия и заплата са малко по-добре.
Ох, момичета, не исках да се оплаквам, но те не приемат пари под никаква форма. Все ми повтарят приказката за кравата и телето, пък и като че ли не проумяват, че спокойсвието ми е немислимо без да съм сигурна, че те са добре. Май наистина трябва да им заредя сметките, пък рано или късно ще го преглътнат.
Благодаря ви за мненията!
Благодаря ви за мненията!
Идея си нямаш как те разбирам. / Великолепни старци имах... научни работници, професори с международно признание.., но не и тук, не./ Те, твоите родители на всяка цена трябва да ти покажат, че се справят, и не само това.., че могат и още. Добре е за самочувствието им, за здравето. А ние съзнаваме, че е пряко силите им.
Явно са пенсионери от скоро..1-2 години. Зимите стават все по- тежки финансово.
Аз не намерих начин да го правя пряко. Номерът ми не минаваше. Много деликатно положение.
Виждай ги често, поглеждай бележките по маси, плотове... . Можеш да си запишеш разните кодове и да плащаш , например тока. през Ит. Аз това направих. На всеки повод купувах дрехи , без повод мъкнех перилни препарати, тоалетна хартия, Сирене / защото във вашия магазин е скапано, бе мамо!/ ,, плодове и зеленчуци / защото ми ги дава приятел, който гледа оранжерии , без пари, та ми идват много/ в началото ще те подозират в помощ.. после, след години , за съжаление - ще я чакат.
Всичко за което се сетиш, без да ги обиди... много е деликатно. Успех , мила.
Не знам дали може да се зарежда от чужбина често казано, предполагам,че е възможно, защото дебитната карта е към банкова сметка. Но за това най-добре попитай обслужващата банка.
Според мен единствения недостатък е че картата изтича на 2 години и след това договора се преподписва.
Според мен единствения недостатък е че картата изтича на 2 години и след това договора се преподписва.
Ето, това най-много ме притеснява: вечно е свързано с дати, които трябва да се спазват. Нещо ми се върти, че не може, защото се води друг вид сметка. Непременно ще попитам, като се прибера.
Сетих се за моите баба и дядо, които също бяха много горди хора. Най-възрастните си години преживяха кошмарните 1989-1995. Накрая понеже не виждаха и като ми даваха да съм си вземела парите за хляб или други продукти, които съм купила, аз се правех, че взимам или взимах стотинки. А те се радваха и чудеха как са им стигнали парите до края на месеца. (дядо ми беше известен софийски лекар, работил до 75 годишна възраст).
Наистина е трудно да е справиш с гордостта им. Не е въпроса само в плащането на сметките- там се оправям. Въпроса е че са много възрастни и не могат да се обслужват сами (да си напазарят почистят). Миналата година ходих в социални грижи и бях уредила да се носи храна и да идва всяка седмица медицинско лице. Стигнах до този вариант защото свекърът ми отказва да наемем жена да му готви, пазарува , да го извежда навън. Е да ма не , той и това отказа с редовния израз- Аз се справям, на фронта съм ходил та тук ли няма да успея. Определено се е справил, но тогава е бил на 20 и без склероза.
При леля живее една жена (естественно без да плаща наем и др режийни) искахме да не е сама и да има кой да я наглежда.
При леля живее една жена (естественно без да плаща наем и др режийни) искахме да не е сама и да има кой да я наглежда.
...На всеки повод купувах дрехи , без повод мъкнех перилни препарати, тоалетна хартия, Сирене / защото във вашия магазин е скапано, бе мамо!/ ,, плодове и зеленчуци / защото ми ги дава приятел, който гледа оранжерии , без пари, та ми идват много/ в началото ще те подозират в помощ.. после, след години , за съжаление - ще я чакат.
Ох.. колко тъжно, тежко и колко вярно ...
Много е тежка тази тема...
Майка ми още работи, но е вдовица от няколко години. От продажбата на един наследствен имот и оставих моя дял в сметка - така ми е по-лесно от колкото месец за месец да отделям..
Семейството на мъжа ми е по-сложна ситуацията - има живи 2 баби и 1 дядо и 1 леля, лелята няма други роднини - за сега помагаме със символични сумички, но предполагам в бъдеще ще бъде по-сложно.. и все са хора образовани, с дълги години трудов стаж и т.н... много е тъжна ситуацията за пенсионерите в БГ...
Майка ми още работи, но е вдовица от няколко години. От продажбата на един наследствен имот и оставих моя дял в сметка - така ми е по-лесно от колкото месец за месец да отделям..
Семейството на мъжа ми е по-сложна ситуацията - има живи 2 баби и 1 дядо и 1 леля, лелята няма други роднини - за сега помагаме със символични сумички, но предполагам в бъдеще ще бъде по-сложно.. и все са хора образовани, с дълги години трудов стаж и т.н... много е тъжна ситуацията за пенсионерите в БГ...
Блазя ви значи. Пък на някои хора родителите смятат, че децата са им длъжни...защото те примерно не могат (или не искат да си намерят работа).
Факт е обаче, че родителите ни много по-трудно се справят със старините си, отколкото нашите баби и дядовци навремето. И става така, че вместо старите да помагат на младите (както едно време) стана обратното.
Майка ми е в много мизерно финансово състояние. И всеки път когато купи нещо на децата аз знам какво и коства и казвам да не купува. Последния път почти се скарахме - тя се обиди, че не искам да вземам нищо от нея. Купила си пъпеш, аз минах да я видя и тя го даде за децата. Аз им купувам, не е да не са яли, но тя като се заинати - и реших, че е по-добре да го взема.
Факт е обаче, че родителите ни много по-трудно се справят със старините си, отколкото нашите баби и дядовци навремето. И става така, че вместо старите да помагат на младите (както едно време) стана обратното.
Майка ми е в много мизерно финансово състояние. И всеки път когато купи нещо на децата аз знам какво и коства и казвам да не купува. Последния път почти се скарахме - тя се обиди, че не искам да вземам нищо от нея. Купила си пъпеш, аз минах да я видя и тя го даде за децата. Аз им купувам, не е да не са яли, но тя като се заинати - и реших, че е по-добре да го взема.
Мисиз Дел Форси или буля Делта Дюкановца,
моите баба и дядо бяха същите по отношение на яденето. Все даваха, а понякога дори е било така, че чичо ми беше донесъл нещо за тях, а те на нас. Като се обръщам назад си мисля, че щеше да е по-добре, ако майка ми настояваше нищо да не взимаме. Любовта и привързаността бих предпочела да се изразява по друг начин ( в моят случай).
моите баба и дядо бяха същите по отношение на яденето. Все даваха, а понякога дори е било така, че чичо ми беше донесъл нещо за тях, а те на нас. Като се обръщам назад си мисля, че щеше да е по-добре, ако майка ми настояваше нищо да не взимаме. Любовта и привързаността бих предпочела да се изразява по друг начин ( в моят случай).
Родителите ми са вече пенсионери. Преживяват в момента едни от най-трудните си периоди заради финансовата криза в която са попаднали. Цял живот са се трудили и са градили кариера, защитили са и научни степени, никога не са били в тежест на семейството или на обществото. Горди са и смятат, че няма проблем да се справят, а аз знам, че не е така. Искам, страшно много искам да им помагам, но те отказват. За тях е недопустимо, всичко било наред... Разбрах какви пенсии взимат и не мога да мигна от притеснение тъй като купуват скъпи лекарства. Ако сте изпадали в подобна ситуация, моля, споделете опита си как сте процедирали. От една страна не искам да наранявам самочувствието им, а от друга в мен се задейства някакъв природен инстинкт да ги закрилям. Оставям им удоволствието да правят подаръци на сина ми, но като знам, че това са едва ли не изгладувани пари... Как да им помогна финансово, без да се налага да ги притискам или да им поставям условия? Как да сложа кадифената ръкавица?
Хвала на родителите ти!
Радвай се на малките подаръчета, които правят, а не мисли как са го направили. Не им давай пари и, или, продукти в надеждата, че ще го приемат "от нямане какво друг да направят". Самата ти казваш, че категорично не го желаят, горди са, и нараняваш самочувствието им.
Но кажи им, че много ги обичаш!
Че състоянието им, те тревожи и много, много искаш, ако имат някаква нужда да им помогнеш с каквото можеш. Помоли ги да ти казват! Това е което можеш да направиш, според мен, от една страна да засвидетелстваш готовност, от друга страна да респектираш тяхното достойнство. А ако наистина забележиш, че нещата стават критични, те се занемаряват, гладуват (празен хладилник) и т.н. то винаги можеш да се намесиш. Но не преди това.
Dona Bonbona ,доколкото разбирам,авторката на темата живее в чужбина.И тя как ще разбере,че е дошъл критичният момент и родителите й умират,примерно,от глад?Всеки родител казва в телефонната слушалка:добре съм!Наясно ли си,че когато се купуват скъпи лекарства,пенсията се стопява?Ще чакам аз да ми кажат,че да ги подпомогна.Глупости!Предпочитам да им нараня самочувствието,отколкото да са наранени стомасите им.Дошло е време ние да помагаме на родителите си,без да ги питаме имат ли нужда.Майка ми е на 51 години.Обезпечена е в някаква степен от баща ми,не гладува,справя се добре,не купува лекарства.Но аз финансово я подкрепям,въпреки протестите й.Не мога да преживея мисълта,че сега,когато съм възрастен човек,няма да подкрепя жената,която ми е дала всичко от себе си.Да не чакаме родителите ни да паднат и тогава да ги вдигаме.
Dona Bonbona ,доколкото разбирам,авторката на темата живее в чужбина.
Аз това не го подразбрах, но мисля, че и тогава има начини. Моето мнение е, че не бива да поставяме родителите си, такива каквито авторката ги е описала, насила в неудобство. Не им помагаме с това, гъделичкайки собственото си самочувствие, колко сме добре. Грижите и благодарноста за хората "дали всичко от себе си за нас", не се изразяват само във финансии. Не говоря за никой конкретно, но има пък и много млади, които така "купуват" чистата си съвест. А колко пъти излязоха с възрастният си родител? Споделиха проблемите му (не финансови)? Прекараха с него един уикенд някъде?
Има и друго нещо, което често се пропуска. Вяраме или не, разходите на възрастните хора, са далеч по-малки от нашите. Те не си купуват нови тоалетчета, не ходят по развлечения и почивки, с храната също се задоволяват по начин, различен от този на младото поколение. Те, просто са свикнали на друг начин на живот и харчене на пари. Това, че младите не насмогват с 1000 лв. (например), не значи обезателно, че възрастните им родители гладуват с 400, да речем. Често те и не плащат наеми, режийните им са други, защото са просто далече по-пестеливи. Не е лошо понякога човек да се понаучи и от тях за някой неща, ако му се налага. Но! дават пари пък за лекарства, но не е ли така, че има някакви картони ли, какво ли, за пенсионери: безплатни или с намаление, според дохода?
Но! дават пари пък за лекарства, но не е ли така, че има някакви картони ли, какво ли, за пенсионери: безплатни или с намаление, според дохода?
Да има намаление, но намалението на 60лв лекарства е 14лв. Тези 46лв трябва да ги платиш. При пенсия 120лв. как ще изкараш до края на месеца? И това не си го изсмуквам от пръстите, а е равносметката на майка ми. Баща ми почина и ако не сме ние децата И няма начин да изкара месеца.
А ако младите нямат пари да дадът на старите? Току що писах в тема, където авторката беше заставяна да плаща сметки на родителите си, а самата тя изнемогва финансово. Дори да не изнемогваше, трябва ли да се лишава семейството, за да издържа финансово родителите си? Какъв доход трябва да има едно младо семейство с 2 деца (може и с едно), за да издържа децата си, 4 броя родители, още някои роднини (някой по-горе беше споменал и леля), да изплаща кредит по апартамент, кола и прочие?
А ако младите нямат пари да дадът на старите? Току що писах в тема, където авторката беше заставяна да плаща сметки на родителите си, а самата тя изнемогва финансово. Дори да не изнемогваше, трябва ли да се лишава семейството, за да издържа финансово родителите си? Какъв доход трябва да има едно младо семейство с 2 деца (може и с едно), за да издържа децата си, 4 броя родители, още някои роднини (някой по-горе беше споменал и леля), да изплаща кредит по апартамент, кола и прочие?
Тук темата е за децата, които имат възможност да дадат и родители, които не приемат от гордост.
А ако младите нямат пари да дадат на старите? Току що писах в тема, където авторката беше заставяна да плаща сметки на родителите си, а самата тя изнемогва финансово. Дори да не изнемогваше, трябва ли да се лишава семейството, за да издържа финансово родителите си? Какъв доход трябва да има едно младо семейство с 2 деца (може и с едно), за да издържа децата си, 4 броя родители, още някои роднини (някой по-горе беше споменал и леля), да изплаща кредит по апартамент, кола и прочие?
Наистина темата имаше друга цел, но ще се постарая да ти отговоря от една по-различна гледна точка. Ето как стоят нещата в Лондон:
Запознах се със свекървата на една моя приятелка. Жената имаше прекаран инсулт и почти се беше възстановила, накуцваше леко, но не можеше съвсем добре да се обслужва. Възрастната дама е доста заможна, от благородническо потекло, родена в Норвегия и носеща в себе си гордост и аристократизъм. Моята приятелка се тюхкаше как ще организират гледането на свекърва й, при все, че тя има още две дъщери. Ами свекърва и си продаде огромното имение, купи си апартамент в Лондон, в близост до приятелката ми, останалата разлика от продажната цена на имението се внесе в банка. Наеха и болногледачка от една агенция, която е 24 ч. на разположение и и плащаха 2000 паунда заплата. Най-щокиращото за мен беше, че никой от децата и не искаше да наруши спокойствието си за да гледа майка си, дори и при условие, че щеше да наследи огромно имение. Приятелката ми сподели, че никакви морални скрупули не изпитва към свекърва си, нито никой от децата и. Това си е част от културата им. Опитвайки се да обясня моята гледна точка, аз пък останах неразбрана...
Та светът е шарен и всеки търси начин да решава собствените си проблеми, изхождайки от моралните си ценности и заряда в себе си. Много е некоректно да се коментира кой на кого е длъжен и с какво. Всеки има истина за себе си.
да, разбира се, авторката е поставила такава тема, но понеже се прокрадват и мнения в тази посока, колко е тъжно да се живее с малки пенсии и прочие, което си е така... Аз просто пренесох и настроението от другата тема, която е тук наоколо, та така.
п.п. ох, аз явно съм англичанка Наистина и на мен не ми се ще да си зарежа живота и да стана болногледачка за неопределен брой години от живота си! Ще се чувствам ограбена.
Друг въпрос е, че ако разполагам с големи финансови възможности, определено бих подпомагала с пари родителите си. Но много пъти съм разсъждавала докъде е здраво да се прави и откъде става вече нездраво?
Дали трябва да се лиша от почивка веднъж в годината, от хобито си, от някои нови дрехи, в това число и тези неща за детето си, за да подпомогна с пари родителите си? Живота си тече и няма връщане назад.
п.п. ох, аз явно съм англичанка
Наистина и на мен не ми се ще да си зарежа живота и да стана болногледачка за неопределен брой години от живота си! Ще се чувствам ограбена. Друг въпрос е, че ако разполагам с големи финансови възможности, определено бих подпомагала с пари родителите си. Но много пъти съм разсъждавала докъде е здраво да се прави и откъде става вече нездраво?
Дали трябва да се лиша от почивка веднъж в годината, от хобито си, от някои нови дрехи, в това число и тези неща за детето си, за да подпомогна с пари родителите си? Живота си тече и няма връщане назад. Дали трябва да се лиша от почивка веднъж в годината, от хобито си, от някои нови дрехи, в това число и тези неща за детето си, за да подпомогна с пари родителите си? Живота си тече и няма връщане назад.
На този въпрос може само ти да дадеш верният отговор...
Но определено никакви парцали не биха ми осигурили щастие, нито каквато и да е почивка, а хоби нямам. Но другото със сигурност би ме изпълнило с щастие! И тук всичко е въпрос на приоритети.
[quote link=topic=315210.msg8135152#msg8135152 date=1216683142]
Понякога е по-добре да вземеш нещо от тях, дори от нямането им. Така на тях им става драго на душичката, че са ти дали нещо, каквото и да е.
Уфф, темата е много сложна и почва да става болезнена за мен. Изчезвам.
[/quote]
Не знам, дали сега мисля така. В крайна сметка сега аз ръфам ли ръфам портокали, а баба ми и дядо ми имаха няколко години да си похапват (обожаваха ги), но го даваха на нас, лишавайки се. Толкова малко неща им бяха останали.....
Понякога е по-добре да вземеш нещо от тях, дори от нямането им. Така на тях им става драго на душичката, че са ти дали нещо, каквото и да е.
Уфф, темата е много сложна и почва да става болезнена за мен. Изчезвам.
[/quote]
Не знам, дали сега мисля така. В крайна сметка сега аз ръфам ли ръфам портокали, а баба ми и дядо ми имаха няколко години да си похапват (обожаваха ги), но го даваха на нас, лишавайки се. Толкова малко неща им бяха останали.....
[
Има и друго нещо, което често се пропуска. Вяраме или не, разходите на възрастните хора, са далеч по-малки от нашите. Те не си купуват нови тоалетчета, не ходят по развлечения и почивки, с храната също се задоволяват по начин, различен от този на младото поколение. Те, просто са свикнали на друг начин на живот и харчене на пари. Това, че младите не насмогват с 1000 лв. (например), не значи обезателно, че възрастните им родители гладуват с 400, да речем. Често те и не плащат наеми, режийните им са други, защото са просто далече по-пестеливи. Не е лошо понякога човек да се понаучи и от тях за някой неща, ако му се налага. Но! дават пари пък за лекарства, но не е ли така, че има някакви картони ли, какво ли, за пенсионери: безплатни или с намаление, според дохода?
Има и друго нещо, което често се пропуска. Вяраме или не, разходите на възрастните хора, са далеч по-малки от нашите. Те не си купуват нови тоалетчета, не ходят по развлечения и почивки, с храната също се задоволяват по начин, различен от този на младото поколение. Те, просто са свикнали на друг начин на живот и харчене на пари. Това, че младите не насмогват с 1000 лв. (например), не значи обезателно, че възрастните им родители гладуват с 400, да речем. Често те и не плащат наеми, режийните им са други, защото са просто далече по-пестеливи. Не е лошо понякога човек да се понаучи и от тях за някой неща, ако му се налага. Но! дават пари пък за лекарства, но не е ли така, че има някакви картони ли, какво ли, за пенсионери: безплатни или с намаление, според дохода?
ти сериозно ли говори6?
знае6 ли колко струват лекарствата за болен с бъбре4на недостстъ4ност, подагра, хипертония(и о6те един куп не толкова сериозни не6та) говоря за ба6та ми... само лекарствата са на стойност 350, евро на месец, да не говорим 4е в Бя след толкова посе6тения при нефролози, вси4ки му повтаряха 4е имал камък в бъбрека.... тук направо
като има казах 4е досега никога не са му казвали 4е има бъбре4на недостатъ4ност 4 степен(функционира на 20% ) и все пак за да се стигне до 4 се е минали през 3 та, втора и първа, което така и е останало незабелязано от българските "специалисти", които оба4е са си прибирали таксата за всеки преглед...мога да ти кажа 4е тук само от един преглед му дадоха подходя6тите лекарства за подагра(оптималната дозировка), която регулира подаграта, която неуспе6но лекува6е в бя от 20 години(парадоксалното е 4е лекарствата са съ6тите, но системата на пиене и дозировката са разли4ни)... отелно такъв 4овек има определен хтанителен режим, който е жизнено важно да спазва, за6тото бъбре4ната недостатъ4ност, особено ако е в 4етвърта степен е необратим процес и единственото спасение от хемодиализата е да се задържи на това положение...
Майка ми е диабети4ка и хипертони4ка, съответно освен лекарствата и друга диета, коренно противоположна на тази на ба6та ми....
с4ита6 ли 4е две пенсии са достатъ4ни?
Никой на никого не е длъжен според мен. Всъщност замо родителите са длъжни на децата си за известен период от време - да ги порастят, да ги изучат...после децта е редно да си поемат живота в свои ръце.
Нормално и човешко е родителите да помагат на децата си ако могат или децата да помогнат на родителите - ако могат. Но децата, ако имат вече свои деца, са длъжни преди всичко на тях и после на родителите си.
Колкото до болногледачките: нека тези, които гледат болни родители да си признаят, че хич, никак и въобще не удрят гъза в тавана от радост. Да бъдем честни пред себе си: на мен например ми е дошло до гуша да се занимавам с болни деца, камо ли с възрастни. А и повечето работим - как става номера да си с две деца и да напуснеш работа, за да гледаш болната си майка. Ми няма да стане. Ако не дай боже има нужда от човек постоянно до нея/ него, ще наема такъв (и дано да имам пари да му плащам), но винаги когато мога ще ходя там. Искам да кажа, че възрастния болен човек дори и да го гледа чужда персона, пак може да НЕ се чувства изоставен и оотхвърлен. Все едно майките дето си наемат детегледачки не се интересуват от децата си.
Случаите са най-разнообразни. А кофтито е, че тук, във форума, някой споделя нещо, но естествено не разказва цялата история и излиза, че е някакво чудовищ, което не ебава ни майка, ни баща. А всъщност не е така.
Нормално и човешко е родителите да помагат на децата си ако могат или децата да помогнат на родителите - ако могат. Но децата, ако имат вече свои деца, са длъжни преди всичко на тях и после на родителите си.
Колкото до болногледачките: нека тези, които гледат болни родители да си признаят, че хич, никак и въобще не удрят гъза в тавана от радост. Да бъдем честни пред себе си: на мен например ми е дошло до гуша да се занимавам с болни деца, камо ли с възрастни. А и повечето работим - как става номера да си с две деца и да напуснеш работа, за да гледаш болната си майка. Ми няма да стане. Ако не дай боже има нужда от човек постоянно до нея/ него, ще наема такъв (и дано да имам пари да му плащам), но винаги когато мога ще ходя там. Искам да кажа, че възрастния болен човек дори и да го гледа чужда персона, пак може да НЕ се чувства изоставен и оотхвърлен. Все едно майките дето си наемат детегледачки не се интересуват от децата си.
Случаите са най-разнообразни. А кофтито е, че тук, във форума, някой споделя нещо, но естествено не разказва цялата история и излиза, че е някакво чудовищ, което не ебава ни майка, ни баща. А всъщност не е така.
[
Има и друго нещо, което често се пропуска. Вяраме или не, разходите на възрастните хора, са далеч по-малки от нашите. Те не си купуват нови тоалетчета, не ходят по развлечения и почивки, с храната също се задоволяват по начин, различен от този на младото поколение. Те, просто са свикнали на друг начин на живот и харчене на пари. Това, че младите не насмогват с 1000 лв. (например), не значи обезателно, че възрастните им родители гладуват с 400, да речем. Често те и не плащат наеми, режийните им са други, защото са просто далече по-пестеливи. Не е лошо понякога човек да се понаучи и от тях за някой неща, ако му се налага. Но! дават пари пък за лекарства, но не е ли така, че има някакви картони ли, какво ли, за пенсионери: безплатни или с намаление, според дохода?
Има и друго нещо, което често се пропуска. Вяраме или не, разходите на възрастните хора, са далеч по-малки от нашите. Те не си купуват нови тоалетчета, не ходят по развлечения и почивки, с храната също се задоволяват по начин, различен от този на младото поколение. Те, просто са свикнали на друг начин на живот и харчене на пари. Това, че младите не насмогват с 1000 лв. (например), не значи обезателно, че възрастните им родители гладуват с 400, да речем. Често те и не плащат наеми, режийните им са други, защото са просто далече по-пестеливи. Не е лошо понякога човек да се понаучи и от тях за някой неща, ако му се налага. Но! дават пари пък за лекарства, но не е ли така, че има някакви картони ли, какво ли, за пенсионери: безплатни или с намаление, според дохода?
ти сериозно ли говори6?
знае6 ли колко струват лекарствата за болен с бъбре4на недостстъ4ност, подагра, хипертония(и о6те един куп не толкова сериозни не6та) говоря за ба6та ми... само лекарствата са на стойност 350, евро на месец, да не говорим 4е в Бя след толкова посе6тения при нефролози, вси4ки му повтаряха 4е имал камък в бъбрека.... тук направо
като има казах 4е досега никога не са му казвали 4е има бъбре4на недостатъ4ност 4 степен(функционира на 20% ) и все пак за да се стигне до 4 се е минали през 3 та, втора и първа, което така и е останало незабелязано от българските "специалисти", които оба4е са си прибирали таксата за всеки преглед...мога да ти кажа 4е тук само от един преглед му дадоха подходя6тите лекарства за подагра(оптималната дозировка), която регулира подаграта, която неуспе6но лекува6е в бя от 20 години(парадоксалното е 4е лекарствата са съ6тите, но системата на пиене и дозировката са разли4ни)... отелно такъв 4овек има определен хтанителен режим, който е жизнено важно да спазва, за6тото бъбре4ната недостатъ4ност, особено ако е в 4етвърта степен е необратим процес и единственото спасение от хемодиализата е да се задържи на това положение...
Майка ми е диабети4ка и хипертони4ка, съответно освен лекарствата и друга диета, коренно противоположна на тази на ба6та ми....
с4ита6 ли 4е две пенсии са достатъ4ни?
Не, не считам.
Не говоря и за наистина драматичните случаи, но не мога да не се запитам, а какво правят тези, чийто деца са също на прага на нищетата? Знам, по темата не става въпрос за такъв случай, но и моето мнение беше по повод на това, че често чувайки някаква цифра при възрастни хора и сравнявайки я с нашта, изпадаме в паника, не винаги необходима. Мисля наистина, че старите хора имат по различен начин на харчене от този на младите.
Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си.
Titina,
горе-долу колко са сметките за 1 месец, като цяло, на твоето семейство? Нямам никаква представа (досега плащах само пари), но искам предварително да се подготвя какво да очаквам.
Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си.
Titina,
горе-долу колко са сметките за 1 месец, като цяло, на твоето семейство? Нямам никаква представа (досега плащах само пари), но искам предварително да се подготвя какво да очаквам.
Titina,
горе-долу колко са сметките за 1 месец, като цяло, на твоето семейство? Нямам никаква представа (досега плащах само пари), но искам предварително да се подготвя какво да очаквам.
горе-долу колко са сметките за 1 месец, като цяло, на твоето семейство? Нямам никаква представа (досега плащах само пари), но искам предварително да се подготвя какво да очаквам.
На старците им спестявам какви са сумите, че съвсем ще ги притесня и ще спрат да използват всичко.