Бащата-дали ще се осъзнае някога?

  • 8 416
  • 148
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 8
И аз съм съгласна, че си е до човек, но моя мъж 9-те месеца си му трябваха за осъзнаване. Rolling Eyes Той си излизаше, докато аз бях с шкембето, повечето неща за бебето сама си пазарувах или ако беше с мен, то го карах да идва, едва ли не, насила. На видеозон си идваше (чат-пат), ама и там не се впечатляваше особено. Дори веднъж като му показвах каква пижамка съм купила за бебето имаше коментар-" Айде стига с тва бебе вече!!!".
ОБАЧЕ, когато малкия се роди баща му буквално се влюби в него. Разнасяше го навсякъде, къпе го, облича го, храни го и по-щастлив мъж не съм виждала. Така че нашето осъзнаване беше, когато бебо се появи и най-искрено ти желая и вашия тати да го удари същата светкавица, когато си види бебето. Wink


Оххх, дано Sad Защото вече губя надежда, че някога ще му дойде акъла. Как не проумява, че детето е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Когато отидах на преглед във вита лекарката ми каза, че направо се е уплашила колко много майки чакат за ин витро именно защото на 20 години не са били готови или бащата не е бил подходящия и са направили аборт и че е грехота да махнеш едно човече, защото си се уплашил:(  Та ако се плашехме от всичко в жовота, значи никога да не живеем ..........

# 91
  • Пловдив
  • Мнения: 512
Аз те подкрепям успех и лека бременост!

# 92
  • Мнения: 30
И двамата с мъжа ми бяхме на по 23 години,когато родих.По-щастлив човек от него нямаше Grinning LaughingПожелавам ти успех и леко бременеене,защото според мен е късно за аборт вече.Ще видиш,че нещата ще се оправят

# 93
  • Мнения: 8
Мили, мами, чудя се дали да не потърся подкрепа в семейството му. Със сестра му и майка му се разбирам доста добр и сме в хубави отношения, но се чудя той как би реагирал, ако тръгна да се оплаквам на роднините му. Дал иняма да ми изиграя лоша шега това и да се обърне срещу мен. Но в крайна сметка става въпрос за дете, а не обикновенно скарване. Какво бихте ме посъветвали

# 94
  • Мнения: 27 524
Не сме имали подобни периоди. Просто сме подхождали отговорно към това и сме чакали подходящият момент, когато и двамата сме се почувствали готови - не съм го сюрпризирала с новината, беше планирано, чакано и желано, когато според нас за нас дойде времето за това. Така смятам, че е редно и правилно да се подхожда. Разбирам и теб за желанието ти, но разбирам и него. Решението е да седнете, да си поговорите трезво, кротко и разумно и да вземете компромисно решение. Нещата насила не водят до нищо добро, знаеш. Успех  Hug

# 95
  • Бургас
  • Мнения: 1 132
 newsm78
Мили, мами, чудя се дали да не потърся подкрепа в семейството му. Със сестра му и майка му се разбирам доста добр и сме в хубави отношения, но се чудя той как би реагирал, ако тръгна да се оплаквам на роднините му. Дал иняма да ми изиграя лоша шега това и да се обърне срещу мен. Но в крайна сметка става въпрос за дете, а не обикновенно скарване. Какво бихте ме посъветвали
newsm78
Aми ако имаш какво да изясняваш с тях-изясни го, ако проблема ти е с конкретен човек-обърни се към него! Сетила си се да създаваш семейство, човешки живот, пък още не си наясно със себе си! Той ли е бащата или цялата му фамилия трябва да поеме отговорност към теб? Какво очакваш от един подобен разговор с майка му-тя да поеме бащинството ли? newsm78 #Crazy newsm78 #Crazy newsm78 #Crazy

# 96
  • Мнения: 27 524
Казва, че сега не му е времето и че искал да си поживее още и сега само ме тормози че е трябвало да направя аборт.

Иначе аз се навих преди 4 седмици за аборт, защото не исках постоянно да ми натяква, че съм го вързала и си записах час в болницата, но когато отидохме в уречения час той ме спря и тоооолкова ме трогна когато каза, че не иска да ми причинява това  Hug Но сега незнам какво му стана та пак я запя старата песен Sad Надявам се, че факта, че тогава ме спря означава, че действително го иска дълбоко в себе си ...... Вие как смятате?

Смятам, че всичко звучи крайно несериозно, безотговорно и неориентирано!

# 97
  • Бургас
  • Мнения: 1 132
Когато те посъветвах да му дадеш срок от време за решение, имах предвид да му дадеш реална възможност ТОЙ сам да вземе решение, без да го притиска мама, тати, тоя, оня... Само в гетото според мен нещата се решават не от индивидите, а от фамилията...

# 98
  • Мнения: 321
Не говори по въпроса с никой друг освен с него самия.

Да, мъжете обичат майките си, но не обичат даже и те да им се месят в работите...
Особено такова важно решение не бива да се взема под ничия намеса и натиск!
Нека той сам реши...
А ти за себеси вече си го решила така че спри да се тормозиш, успокой се и се порадвай на новото човече в теб. То заслужава от сега да усеща любовта на мама!

Може пък твоята решителност и любов към бебока да заразят и тати...  Peace

 Wink

# 99
  • София
  • Мнения: 262
Когато те посъветвах да му дадеш срок от време за решение, имах предвид да му дадеш реална възможност ТОЙ сам да вземе решение, без да го притиска мама, тати, тоя, оня... Само в гетото според мен нещата се решават не от индивидите, а от фамилията...

Aми ако имаш какво да изясняваш с тях-изясни го, ако проблема ти е с конкретен човек-обърни се към него! Сетила си се да създаваш семейство, човешки живот, пък още не си наясно със себе си! Той ли е бащата или цялата му фамилия трябва да поеме отговорност към теб? Какво очакваш от един подобен разговор с майка му-тя да поеме бащинството ли? newsm78 #Crazy newsm78 #Crazy newsm78 #Crazy

Доста груби коментари, предвид ситуацията и възрастта на авторката на темата, но принципно съм съгласна с РЕД, въпреки че не бих използвала точно този тон.

# 100
  • Мнения: 140
Едва ли някой, който е нямал дете може да каже със сигурност, че е 100% готов за дете, казват е човек никога не е готов, докато не му дойде до главата. При нас нещата се развиха доста бързо- аз на 25 г. , той на 24 г.,познавахме се от 5 месеца, 2 от които живеехме заедно. Без да говорим конкретно за дете, спряхме да се пазим и след 1 месец  EFP Веднага решихме, че го искаме, но и двамата някак си го приехме спокойно. Таткото май като взе да ми расте корема започна да осъзнава какво става, но никога не съм го водила по прегледи, нито той е разпитвал подробности- добре ли е- добре е Simple Smile Има различни мъже- моят не е от тези, които ще започнат да "говорят" на бебето в корема и ще се превъзнасят по снимки от ехографа. Като се роди дъщеря ни сам си призна, че още не може да повярва че е станал баща, ама нима и с нас не е така. Ще видиш, че щом види детето ще се осъзнае и всичко ще е О.К.
Стискам ти палци, леко бременеене, раждане, здраво детенце и осъзнал се татко Hug

# 101
  • Мнения: 2 757
Ясно е че той сам ще реши какво иска и как да постъпи. Но за мен аборт не е опция, още повече, че си вече в напреднала бременност. Мислете как да се оправяте с бебето, а не как и дали да се отървете от него. Намесата на родителите може още повече да обърка нещата, така че не бих те посъветвала да се консултираш с тях и да ги убеждаваш да навиват сина си за бебе. Може точно обратния ефект да постигнеш. А може и да го убедят да направи нещо, което не иска и после да съжали и пак проблеми

# 102
  • Мнения: 8
Едва ли някой, който е нямал дете може да каже със сигурност, че е 100% готов за дете, казват е човек никога не е готов, докато не му дойде до главата. При нас нещата се развиха доста бързо- аз на 25 г. , той на 24 г.,познавахме се от 5 месеца, 2 от които живеехме заедно. Без да говорим конкретно за дете, спряхме да се пазим и след 1 месец  EFP Веднага решихме, че го искаме, но и двамата някак си го приехме спокойно. Таткото май като взе да ми расте корема започна да осъзнава какво става, но никога не съм го водила по прегледи, нито той е разпитвал подробности- добре ли е- добре е Simple Smile Има различни мъже- моят не е от тези, които ще започнат да "говорят" на бебето в корема и ще се превъзнасят по снимки от ехографа. Като се роди дъщеря ни сам си призна, че още не може да повярва че е станал баща, ама нима и с нас не е така. Ще видиш, че щом види детето ще се осъзнае и всичко ще е О.К.
Стискам ти палци, леко бременеене, раждане, здраво детенце и осъзнал се татко :hu










Благодаря на всички мами, които ми дават кураж, а на останалите ще кажа само, че сте големи късметлийки, че сте попаднали на такива мъже, защото съм убедена, че има още много момичета в моята ситуация Sad Затова обичайте мъжете си, радвайте им се и не съдете никого, така не помагате на никой ....

# 103
  • Русе
  • Мнения: 123
Mi mila,и аз бях в почти същата ситуация в началото на бременността.Точно когато забременях с приятеля ми имахме доста проблеми помежду си,а и той беше в доста затруднено финансово положение.Та когато му казах новината,не се зарадва,а напротив и искаше да абортирам.Аз обаче бях твърдо против и накрая той се примири.А след месец някъде започна и да се радва.все още имаме финансови проблеми,но се опитваме да се справим.Инъче и на него, и на мен ни се живее(аз съм на 20,а той на 29).И двамата обичаме нощния живот и забавленията,но сега си имаме друг приоритет и му се радваме Wink
 Мисля,че и вашия бъдещ тати ще се осъзнае и зарадва.Като започне да рита бебето, сложи ръката му на корема си.Едва ли като усети движенията на своето неродено детенце няма да се развълнува(макар и да не го покаже).Пожелвам ти лека бременност и вярвай,че всичко ще се нареди.Защото така ще стане  Hug

# 104
  • Мнения: 160
Препоръчвам ти да мислиш за устойчиви решения, като например къде да отидете с бебто ако той "не се осъзнае," вместо да набираш хора към каузата си като майка, сестра, и.т.н. Според мен, мъжете не обичат да бъдат манипулирани, та дори за добро. Това, което ще го прилече в теб според мен е ако ти се съвземеш и живeeш живота сас самочувствие, вместо да чакаш някой да се промени, който много ясно е показал че не ти дължи нищо... имаш ли грума приятелки, които харесваш като хора, които биха те хванали за ръка, ако залитнеш в една посока или друга (не такива, които ти казват, че всичко ще е наред без да знаят за какво става дума)? До къде си с училистето и ще mожеш ли да продължиш? А работа? Твоето семейство готови лиса да ти помогнат?

Общи условия

Активация на акаунт