Elleee, за мен ти си една много зряла жена щом си признаваш грешката, и чувстваш срам от ситуацията, защото искреното покаяние е първата (много сериозна) крачка към подобряването на ситуацията. За това говорих и в тази и в други теми, че кохабитацията (живeeнето заедно) води до прекалено ранна обвързаност и липса на стабилност... Аз мисля, че ти можеш да бъдеш наистина супер полезна на авторката на темата, за да се подкрепяте една друга. Наистина искам да те поздравя и да ти благодаря за искреността. Питай пак лекар, но не знам кисти да се появяват от притеснения, мила... дано имаш едно хубаво бебе след колко беше... 4 месеца още.
- Публикувана: 21 юли 2008, 13:35 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2008, 15:10 ч.
Бащата-дали ще се осъзнае някога?
Elleee, за мен ти си една много зряла жена щом си признаваш грешката, и чувстваш срам от ситуацията, защото искреното покаяние е първата (много сериозна) крачка към подобряването на ситуацията. За това говорих и в тази и в други теми, че кохабитацията (живeeнето заедно) води до прекалено ранна обвързаност и липса на стабилност... Аз мисля, че ти можеш да бъдеш наистина супер полезна на авторката на темата, за да се подкрепяте една друга. Наистина искам да те поздравя и да ти благодаря за искреността. Питай пак лекар, но не знам кисти да се появяват от притеснения, мила... дано имаш едно хубаво бебе след колко беше... 4 месеца още.
lids_law, незнам дали съм зряла или не, но щом съм готова да поема отговорността да дам живот на едно малко човече и да го отгледам дори сама, явно съм повече "мъж" от самият ми мъж. Нямам си никаква представа от какво се появяват кистите, но определено не ме кефят, още повече ако се окаже, че могат да пречат на бебата ми. Дано лекарят ме успокои повече. А бебето - дано наистина да бъде красиво, ноември месец ще трябва да се появи на бял свят - живот и здраве
Здравейте моми4ета.Много съм съгласна 4е има доста мъже,които изоставят бременни жени,защото не искат
отговорности.Аз ли4но познавам доста такива жени,които гледат сами децата си.Съгласна съм 4е зависи много от 4овека.
Аз съм дете на един баща ,който и до ден днешен не се осъзна.Въпреки 4е е жив той изобщо не знае нищо за мен,нито за сестра ми
през последните 5гдини.Просто не се интересува,никога не се е интересувал.Двете със сестра ми изкарахме тежко детсво
няма да изпадам в подробности,искам само да споделя 4е най-много страдат децата,а те нямат никаква вина.
Също така съм и свидетел на двоики където осъзнаването идва с раждането и таткото е най-щастливия мъж на света.
Ми мила искренно се надявам и с твоя татко да е така.И аз и моят мъж сме в период на осъзнаване, и 4естно казано малко
страх,защото не сме финансово стабилни.От време на време го усещам 4е е малко стреснат и ве4е няколко пъти
го взех с мен на лекар.Като видя бебето на екрана се по4увства най-гордия татко.Ако можеш и ти да го вземеш с теб
когато ходиш на док,може и да помогне,както са те посъветвали и по-горе моми4етата.Ако можеш и по някакъв на4ин
да го накараш да разбере 4е живота не свършва с появата на едно бебе,дори го прави по хубав.Ти го познаваш
най-добре и знаеш що за 4овеек е,но не позволявай в никакъв слу4ай детето ти да страда.
На дявам се да се похвалиш скоро 4е вси4ко е наред и те прегръщам силно.
отговорности.Аз ли4но познавам доста такива жени,които гледат сами децата си.Съгласна съм 4е зависи много от 4овека.
Аз съм дете на един баща ,който и до ден днешен не се осъзна.Въпреки 4е е жив той изобщо не знае нищо за мен,нито за сестра ми
през последните 5гдини.Просто не се интересува,никога не се е интересувал.Двете със сестра ми изкарахме тежко детсво
няма да изпадам в подробности,искам само да споделя 4е най-много страдат децата,а те нямат никаква вина.
Също така съм и свидетел на двоики където осъзнаването идва с раждането и таткото е най-щастливия мъж на света.
Ми мила искренно се надявам и с твоя татко да е така.И аз и моят мъж сме в период на осъзнаване, и 4естно казано малко
страх,защото не сме финансово стабилни.От време на време го усещам 4е е малко стреснат и ве4е няколко пъти
го взех с мен на лекар.Като видя бебето на екрана се по4увства най-гордия татко.Ако можеш и ти да го вземеш с теб
когато ходиш на док,може и да помогне,както са те посъветвали и по-горе моми4етата.Ако можеш и по някакъв на4ин
да го накараш да разбере 4е живота не свършва с появата на едно бебе,дори го прави по хубав.Ти го познаваш
най-добре и знаеш що за 4овеек е,но не позволявай в никакъв слу4ай детето ти да страда.
На дявам се да се похвалиш скоро 4е вси4ко е наред и те прегръщам силно.
Трогна ме това което написа-да го накарам да разбере, че живота не свършва с едно бебенце. Дотук прочетох доста противоречиви мнения и коментари и ясно се убеждавам че от човек до човек има голяма разлика - като характер и поведение. Надявам се нашия татко да се зарадва на очакваното бебе по-скоро. Аз лично предприех тактиката да не го притискам- даже го " карам" да излиза по-често с колеги и приятели, да прави неща, които го разсейват и са му забавни. Нека така види, че живота продължава.... просто всеки има нужда от време когато нещо се променя в живота му
Стискам си палци всичко да е наред 
Мила, mi_mila, и аз така като тебе спрях да държа сметка на таткото къде ходи и с кой, естествено след като разбрах за нея де. Незнам защо, но "неготовите" мъже си мислят, че след като станат татковци едва ли не ще трябва да прекъснат всякакви социални контакти. Дано това помогне на вашия татко да се осъзнае наистина. С нашия татко се видяхме току-що за малко, за да ми предаде ключа си от апартамента (който всъщност е негов) и да му кажа, че повече не искам да го виждам и чувам. През всичкото това време имах време да си мисля мнооооооооого и май стигнах до извода, че аз на този човек може би няма да му имам никога същото доверие. След като ме изслуша знаеш ли какво ми каза..... че бил готов да се промени и да направи всичко за мене и бебка !!! Представяш ли си наглост !!! Не го искам да ми съсипва живота и този на детето ми. Адски трудно е да му кажа в очите, че не го искам и нямам нужда от него, но всичко правя заради детето си. При вас нещата са по-различни, няма я ДРУГАТА. И искрено се радвам, че е така поне при вас
Дай му малко време, мисля че ще свикне. Но в никакъв случай не го притискай. При следващия преглед просто му кажи "утре съм на преглед, искаш ли да дойдеш". Само ако иска - може да му хареса Стискам палци всичко да е наред след известно време
Най-важното е бебчо да е добре.Дано след срещата с лекаря се успокоиш повече.Стискам палци.
Дано
Плановете бяха от понеделник двете с беба да сме в Гърция на море при моите родители (те живеят там), но... пречки като тези хич не ме кефят. Дано лекарката да има по-скорошен свободен час поне
Ellееe, миличка стискам ти палци всичко с теб е бебето да е ОК. Поболей с нервите ако можеш. казвам ти го от личен опит. Аз по-кошмарна бременност (заради таткото) не си представям да е има. Кавги, обиди, ту ме зарязваше, ту се връщаше, изби ми вратата на къщата след пореден скандал след който не исках дори д го виждам, а аз бях в шестия месец. Как това бебенце оцеля не зная, но сега се радвам на едно малко и много много усмихнато бебче. Каквото и да се случи, с каквото и да иска да помага бащата, гледай всичко занапред да си планираш така сякаш си сама. С бащата на моето дете сме все още заедно, но едва ли ще е за дълго, гледам да съм самостоятелна. Бъди спокойна и не допускай моята грешка да позволяваш на един глупак да те тормози. Аз 3 пъти заставам на челна стойка да си възобновя лактацията заради "татито". Радвам се че си силно момиче, бъди такова и занапред,.
Мъчно ми е, че има и други като мене
Съжалявам ! Наистина зная какво си преживяла. Аз също съм в 6-я месец (почти влизам в 7-я) и преди малко беше поредната кавга. Когато чета по форумите, че няма по-хубав период в живота на една жена от бременността чак ми се струва, че тези жени са луди, но явно лудата съм аз 
Много се радвам, че бебнцето ти е усмихнато. Дано е винаги такова и ти заедно с него Elleee, за мен ти си една много зряла жена щом си признаваш грешката, и чувстваш срам от ситуацията, защото искреното покаяние е първата (много сериозна) крачка към подобряването на ситуацията. За това говорих и в тази и в други теми, че кохабитацията (живeeнето заедно) води до прекалено ранна обвързаност и липса на стабилност....
Майко, мила, какво изказване!!!! Ще се сдържа от коментар, за да не разпалвам неполезни за момичетата полемики!
Elleee, поведението на мъжа ти е поредното доказателство на пословицата "след дъжд - качулка". Много се радвам и дано съм права, че усещам у теб бодрост. Май вече се отърсваш от негативните емоции?! С такова впечатление оставам от начина, по който пишеш. В никакъв случай не си вменявай някаква вина и не признавай грешки, които не си правила! Каквото и да е било поведението ти спрямо мъжа ти, то не му дава право да постъпва така с жената, която носи неговото дете!!! Има безброй начини да се решат конфликтите и вътрешните противоречия, но изневярата не е един от тях!
А ти има ли някакъв начин да се преместиш от неговото жилище? Ако не си в неговия дом, може би нещата ще се подредят естествено. Когато таткото идва да види детето си, няма да се чувства "у дома си" и ще има възможност да погледне ситуацията някакси отстрани и да си направи изводите.
Как е бебчето? Ще ходите ли към Гърция?
А ти има ли някакъв начин да се преместиш от неговото жилище? Ако не си в неговия дом, може би нещата ще се подредят естествено. Когато таткото идва да види детето си, няма да се чувства "у дома си" и ще има възможност да погледне ситуацията някакси отстрани и да си направи изводите.
Как е бебчето? Ще ходите ли към Гърция?
Elleee, поведението на мъжа ти е поредното доказателство на пословицата "след дъжд - качулка". Много се радвам и дано съм права, че усещам у теб бодрост. Май вече се отърсваш от негативните емоции?! С такова впечатление оставам от начина, по който пишеш. В никакъв случай не си вменявай някаква вина и не признавай грешки, които не си правила! Каквото и да е било поведението ти спрямо мъжа ти, то не му дава право да постъпва така с жената, която носи неговото дете!!! Има безброй начини да се решат конфликтите и вътрешните противоречия, но изневярата не е един от тях!
А ти има ли някакъв начин да се преместиш от неговото жилище? Ако не си в неговия дом, може би нещата ще се подредят естествено. Когато таткото идва да види детето си, няма да се чувства "у дома си" и ще има възможност да погледне ситуацията някакси отстрани и да си направи изводите.
Как е бебчето? Ще ходите ли към Гърция?
А ти има ли някакъв начин да се преместиш от неговото жилище? Ако не си в неговия дом, може би нещата ще се подредят естествено. Когато таткото идва да види детето си, няма да се чувства "у дома си" и ще има възможност да погледне ситуацията някакси отстрани и да си направи изводите.
Как е бебчето? Ще ходите ли към Гърция?
Yulichka, лошото е, че ако трябва да се преместя от неговото жилище, то това трябва да е да се изнеса на квартира. Мислела съм го и този вариант, но събитието наближава и искам да имам повече финанси за бебка, а не да ги давам на вятъра заради неговите детски постъпки. Ами ако го приема отново при мене дали това ще е поредната грешка от моя страна?!
Много искам детето ми да си има нормално семейство и да е щастливо, но как да разбера дали той е готов на 100% за това ?! 
Иначе се надявам да е добре бебчето ми, ритка си А за Гърция - евентуално утре като се чуя с лекарката за графика й и кога може да ни приеме ще знам повече за пътуването
А какви са твоите изисквания за да "го прибереш." Защото ако няма никакви и той нищо не трябва да направи, най-вероятно нищо няма да се промени. Изневярата е сериозен порок и само с едното "ами аз повече така няма да правя." не се оправят нещата. Обикновено хората в САЩ ходят с месеци на семеен психолог и провинилият се партньор се "прибира" на стъпки. Ясно ми е че в Бг хората нито имат достъп, нито нагласа, нито пари за нещо такова, но една моя приятелка която живee в САШ и е доктор/универсиоетески професор по психология си идва всяка година в Бг и помага на много хора. Ще и напиша един e-меил да я питам какво мисли за подобни опции в Бг. Да, и аз мисля че трябва да се изнесеш.
Естествено, че ще има изисквания. Първото, за което се сещам е да смени работата (защото тя му е колежка), а доколкото зная засега е доволен и незнам как би го приел това. Аз му бях предложила да ходим на семеен терапевт, но той не пожела. Както и да е. Засега не го искам. Искам да си почина наистина през отпуската ми, а не да мисля само за него - не го е заслужил чак толкова
Естествено, че ще има изисквания. Първото, за което се сещам е да смени работата (защото тя му е колежка), а доколкото зная засега е доволен и незнам как би го приел това. Аз му бях предложила да ходим на семеен терапевт, но той не пожела. Както и да е. Засега не го искам. Искам да си почина наистина през отпуската ми, а не да мисля само за него - не го е заслужил чак толкова
bravo mila
samo taka... a za semeynata terapiya, hodi sama aki iskash...
Естествено, че ще има изисквания. Първото, за което се сещам е да смени работата (защото тя му е колежка), а доколкото зная засега е доволен и незнам как би го приел това. Аз му бях предложила да ходим на семеен терапевт, но той не пожела. Както и да е. Засега не го искам. Искам да си почина наистина през отпуската ми, а не да мисля само за него - не го е заслужил чак толкова
bravo mila
samo taka... a za semeynata terapiya, hodi sama aki iskash...Не мисля, че тази терапия би ми помогнала кой знае колко. Защото аз знам, че го искам това дете и съм готова на всичко за него. Знам, че исках да изживея остатъка от живота си с бащата на това дете. За мене семейството е нещо свято и винаги съм превела и ще правя жертви в името на семейството, защото така съм възпитана и защото няма къде да се чувстваш по-спокоен и сигурен освен при семейството си. Той ако мисли, че има проблеми с това да си ходи и да си блъска главата. Даже може и аз да му я блъсна веднъж
