Интересувате ли се от идеите за ранно развитие?

Моето май е тъпо и изостава, ама никога не се е интересувал от рисуване и мозайки. Него го влекат коли, гаражи, инструменти. И покрай мен малко животни. Ама не говори, а само показва.
Обича и пързалки, не люлки, а пързалки. Обича да се качва сам на високо, да се катери въобще.
И филмчета не гледа, не го вълнуват. На седмица веднъж се сещам да му пусна по някой франклин или телетъбис, но няма никакъв интерес

И аз се оттеглям от темата , защот наистина се обърках здраво ....как започна , какво стана ...

Ф. Салиери може да има дете, на което тези неща се отдават просто по- лесно. Познавам дете, което на 2г. и половина познаваше буквите- не можеше да чете, но ги назоваваше /момиченце/. Да, моето беше далеч от тези постижения, но пък майката ме подсети как да започна. Едни занимания са лесни и приятни за едно дете, други- за друго. Няма нищо задължително обаче при малките деца.
Лично за никога не съм бивала против тръгване на училище на 6 години /самата аз съм тръгнала на толкова, синът ми- също/ и конкретно преценяване възможностите на детето за това, против съм само това да стане задължително за всички при липса на промяна в учебната програма.
Смятам, че  до развитие /още в първия си пост писах, че изключвам "ранно"/ на детето се достига именно чрез занимания с него в различни насоки, което дава на самото хлапе възможност да се запознае с различни занимания, усещания, възприятия, ситуации, да разшири интересите и мирогледа си. Ако за един е приемливо да речем ранното чуждоезиково обучение, за друг развитието на детето се изразява в развитие на паметта, логическото мислене, моториката, за трети е съществено насочването на децата към география, биология, ботаника, макар и не наречени с тези имена на тази възраст.
Ако моето дете сега говори и строи, мисля, че ще му е полезно да развие други умения-да речем движенията си, за да балансира, затова ми е интересно и полезно споделяне на начини как да го науча да плува, да кара колело. Тук една майка сподели за плуване на малко дете.
С езици няма да го занимавам на тази възраст, освен с родния му, но това си е мое виждане. Споделям пък онези занимания, които са ми помогнали с голямото, а сега- с малкото, да придобият някакви умения и информация, по- различни от това как да се храни и да ходи на гърне. Споделих как съм ги учила да разпознават цветовете, марките коли, животните- ами нормално, това ни е било интересно. Ако сме научили цветовете и си правим гараж /че кое му е чудното не знам/, то други неща са ни убягнали и от споделеното от други майки за тези неща пък ще почерпя нови идеи. Когато споделя къде срещам затруднения все ще се намери някой да помогне със съвет.
Ето първият линк, даден от авторката, от руския сайт- класификация на видовете "игри" и методика /последното за мен е интересно, не съм специалист, полезно ми е точно затова/- има най- различни, развиващи различни умения. Към това се стремя, не към задълбочаване в дадена насока на ранна възраст.

Стана ми интересно и реших на разкажа...
 Децата са много различни, вярно...Аз израснах в малко "объркано" семейство. Дядо ми, който се занимаваше с мен, беше живял в много държави и знаеше 10-ина езика, но почина , когато бях на 4 години. Даде ми много...може би повече, отколкото всички други след това. При мен ранното започване на четене, смятане и т.н. не се отрази на ученето ми след това. Бях пълна отличничка от 4 до 12 клас. Никой обаче не се интересуваше от оценките ми, нашите все тичаха нанякъде. Изби всичко много по-късно. Това, че нямаше кой да ме напътства, обърка тотално моят живот. Мисля, че нещата започнаха да се подреждат след 30-тата ми година. Дори чак сега уча висше образование, а ставам на 40 другата седмица. Може би е трябвало повече ЛЮБОВ /прочетох го в началните страници/.
  Единственото, за което съм щастлива е, че не ги послушах и започнах да се занимавам с изкуство. Иначе щях да съжалявам и за това. Поне професията ми е страхотна.
  Сега аз съм майка. Детето ми май не прилича много на мен. Справя се по-добре със спорта, отколкото с познаване на цветове, букви и цифри. Но аз се опитвам да заставам винаги "зад" нея. Не я насилвам, гледам я от далеч...но винаги съм "на линия". Пробвам с игри, със сайтове, с книжки, но тя обича да е навън-да тича, да кара колело, да се катери...
 Освен това винаги е с нас. Водим я на премиери на филми /с това се занимаваме/, на снимки/днес бяха с баща си да снимат една реклама/...познава моите колеги от университета-уча архитектура/ходила е на лекции, изложби, събирания/, рисуваме заедно, когато аз имам такава работа, правихме "заедно" макетите по градоустройство.  Всичко това и дава увереност, просто го виждам.
Именно за това и аз смятам, че ранното развитие е много повече от някои конкретни неща, които трябва да научи детето. Това всъщност е насоката към нещата в живота, изграждането на мироглед, разпознаването на доброто и лошото според собствените критерии...абе всичко онова, което ще ни вълнува по-късно и ще ни прави щастливи и любопитни за живота.
 

TIHA VODA аз не те карам да учиш на същото твоето дете.
Моето е на летен лагер всеки петък от градината и се оправя сама и на 30 км от София.
Сега е записана в "Оксиния", където е най-малкото дете и участва в заниманията наравно с останалите, без да се чувства особено разликата във възрастта.
Обича да пише и рисува, а не да гледа телевизия например. Не мога да я спра да се занимава с това, но и не я насилвам.
Винаги съм го казвала децата са различни, интересуват ги различни неща, едни могат да рисуват, други да пеят и т.н.
Аз никога не съм била против тръгване на училище от 6 годишна възраст, но пожелание на родителя и в зависимост от развитието на детето.

П.П. Така че, TIHA VODA, ако искаш излизай от темата, ако искаш пиши, не съм искала с нищо да те засегна лично теб или твоето дете.

Не искам да влизам в спорове. Всеки има право на мнение. Особено майките сме доста докачливи на тема "деца". Надявам се все пак да се споделят интересни неща, които да са полезни на всички.

Ето едно много опростено приспособление за развитие на фината моторика и създаване на естестетическо чувство. Основата е от мек картон с правоъгълна форма, разрязан от едната страна на ленти широки около 1 см, а от другата се оставят около 3 см.  Изрязват се цветни ленти 1 см. и могат да се преплитат както желае детето. Това е доста трудно и е необходима добра координация на двете ръце. Вариантите са най-различни.



Съгласна съм напълно с Жана (bg paint) за това, че трябва ЛЮБОВ.
Ако детето се гледа с любов, отделя му се много внимание, зачита му се мнението за много неща, чувства се значимо, създава му се позитивна нагласа за него самото и за света, много поводи за усмивки,  мисля, че ще сме си изпълнили мисията на родители. Това не пречи да искаме да го насърчаваме.
Може би това, което ти споделяш и самата го определяш като "объркано" семейство - т.е. при всичките ти знания, родителите не са имали време за теб и ти не си чувствала любов, това все пак е някакъв частен случай.
Поздравления за това, което давате като емоция и подкрепа на детето си, интересния живот, който й предлагате.
 

Мерси, voltage13 !
 Аз просто по-скоро направо я "хвърлям" към реални неща за правене. Давам и списания за изрязване, които си стоят на нейната маса и може да изрязва, когато поиска; рисува на големи листове картон с боите на мама;пластилин също си има на масата; пуска си сама DVD с филма, който иска да гледа; сядам на пейка с книга, а тя обикаля с колелото из парка/е, не я изпускам много от поглед де, но не тичам след нея, за да не падне/; давам и стотинки и тя решава какво иска /да е едно все пак /. Но пък има неща, които са и трудни...
  Карам я по този начин да взема решения. Не и говоря никога като на малко дете, а като на равен и тогава не цапа, внимава с пластилина, за да не го пръска по земята, внимава с водата за водните боички...не знам дали е верен този подход, но у нас работи добре

Жана, супер, точно нещо такова правим. ДВД-то обаче периодично го крия, повече от едно филмче на ден, че и на два дни, не искам да гледа.
Но пък я оставям сама да реши какво да закусва, ако е овесени ядки, може и да си го приготви сама. Сама да си избере дрехите и да се облече. Често сама си измисля и заниманията и просто ме кани да участвам.

Опитвам се да разбера, какво влече детето ми и се насочвам към това. Забелязала съм, че много лесно помни текстове и има сръчни ръце. Обича да му чета. Не само приказки, но и стихчета. Чета му. Подариха му кукла за куклен театър. Страшно му хареса и затова му взехме параван и още няколко кукли. Беше се е вживял в ролята на актьор. Сега е на друга вълна - майстор. Търси чукове, отверки, пирони, болтове. Иска да си има работилничка. След морето каза, че иска да ходи на плуване. Септември ще го запиша. Рисуването не е от любимите му занимания, въпреки, че горе-долу се справя добре. Много му допада и Буквенката ( CD ), но не го оставям да стои пред компютъра повече от 20-тина минути. С филмчетата, определено проявява интерес към онези в които има повече битки. По-спокойните герой, като Франклин, например, били тъпи С топката е на "ти", но с колелото нещо не се харесват. Курсове по чужд език на този етап не посещава.
Та, така. Ще го пробвам тук и там, пък ще видим. Мога да го насочвам, на не и да го карам насила.

Важно е тук изрично да се посочва възрастта на детето, тъй като заниманията с него на 10 месеца са различни от заниманията с двегодишното дете или с четиригодишното такова. Ние сме на 2 г. и 3 м. и с интерес чета предложения от мами с деца на тази възраст и по- големи.
Ние започнахме игри за сръчност.Имам още от баткото събрани шарени гумени топчета /знаем ги всички/- нареждаме ги в редичка, на разстояние едно от друго. Сядаме- аз и той, от двете страни на редичката и целим топчетата. Който което уцели си го взима и сравняваме купчинките накрая- на кого е по- голяма. Нещо като кегли, но му е интересно.
Слагаме малка кофичка за игра в пясъчника и от разстояние 2-3 м. я целим със същите топчета.
В пясъчника на нашата площадка правим гаражи за колите от пясък, правим път, къщи, градинки /с трева и цветя от полянката до площадката/. Необходимо е обаче помощ на възрастен на този етап- и за доизкусуряване в техническата работа и за идеите.
Ходим на шведската стена в двора на училището и той се качва до горе, вече може да се прехвърли от другата страна. Разбира се, катерим се с него. Учи се да виси на лоста и да се задържа по- дълго време. Възрастен без тренинг не може да се задържи, колкото и лесно да му се струва това. Моите ръце са омекнали, напр., много.
Купих на баткото картинен речник по немски език, разделен на теми. От страницата с колите, естествено че от нея, "преговаряме" с малкия пожарната, линейката, полицейската кола, за какво служат, общи постановки за движението по пътя на превозните средства и пешеходците.

Записвам се и се вртщам да чета...

Франческа Салиери,изобщо не си ме засегнала, нито пък си засегнала с нещо децата ми   ...
 Просто ми се стори загуба на време, но след последните постове, и аз се връщам да чета. Както вече казах, може би ми трябва повече информация, а и чуждия опит ще ми в полза, когато развивам възприятията на бебето си, но с неща, които възрастта му предполага.

И моите впечатления са такива. Повечето деца в квартала, освен детска градина посещават единствено градинката зад блока.
Дъщеря ми от 3-годишна тренира художествена гимнастика /3 пъти в седмицата по два часа/. От 5 г. ходи и на айкидо /два пъти в седмицата по 40 мин./.  А от скоро /5,8 г./ посещава и театрална школа /събота и неделя по 2,5 ч./. Не се чувства "разчекната" и "разнебитена", както подмятат някои родителки. Напротив, кипи от енергия и ходи на всякъде със страхотно настроение и ентусиазъм. Не мисля, че има нещо "ранно" в заниманията й.
Разчекнатата и разнебитената съм аз. Работя от 9 до 17, търча като луда крава по София да си я прибирам от тренировки, в събота и неделя вместо да се излежавам я водя, чакам и прибирам от школата.
Част от възпитанието не е ли контакт с изкуството, културата и  спорта?

Това се опитвах да направя и аз с големия.Много добре се справя със спорта и приложните изкуства, но...в училище му "куца"...Радвам се на успехите му в спорта и в художествения кръжок, но в края на учебната година замълчавах, когато станеше въпрос за успех-4.75 . За това се опитвам да разбера какво не съм направила, като е бил по-малък, надявам се останалите майчета да ми помогнат с опита си в тази тема.

Моят големият е на "опаки"- не спортува, обича само да плува и да скача във вода, но за сметка на това е фен на математиката и езиците. Дори на състезания по математика ходи редовно и носи грамоти. Сега, страх, не страх, се каня да му купя колело /ама наистина ме е страх, като си помисля къде ще го кара/.
Математиката му тръгна от съвсем малък, когато смяташе "наум" кебапчета, бонбони и шоколади, на 4 години до 10.