Интересувате ли се от идеите за ранно развитие?

Аз съм татко ,но ще се включа.
Ранно развитие ,може да означава много неща.Моето мнение е ,че с детето трябва да се занимаваш.Ако го наблюдаваш ,ще забележиш ,към какво проявява интерес.Съответно ще насочиш и вниманието му в тази посока,без обаче да го притискаш.
Всичко друго си е 'болна' амбиция на родителя.

Волтажче, по темата интересувам се дотолкова, колкото инфо намирам в нета и то съвсем на любителско ниво.

Малко съм на принципа всяко нещо с времето, не ми се ще да се превърне в мое копие, на 5 години да чете и смята, и после от 1 до 3 клас в училище да се чудя какво да правя и си останах с впечатление, че съм супер умна   и всичко ми се отдава от раз и за учене ми трябват не повече от 20 минути и накрая в 8-9 клас закъсах с ученето.

Но иначе ми харесва като почне да ми разказва приказки и изнася концерти с песните, които е научил в яслата.

Само още не съм прочела за горе-долу "подходящата" възраст за въображаемите приятели, че вече си имаме един Мишо, с който си карат заедно количките, а също и ни раздава разни несъществуващи джипове и коли и мотори да му ги пазаим по джобовете.

Насърчавам развитието му с различни игри от близката книжарница или нещо подходящо, което съм намерила в нета като идея, а и книжките не ги забравяме естествено, но според мен това са неща абсолютно за неговата възраст.

Оставям децата си на самотек, само ги следя и отговарям на нуждите им Дъщеря ми на 2 г. знаеше буквите, планетите и спътниците в сл. система, марките коли.... защото това й беше интересно. Обичаше (и още обича) да разглежда книги, да играе игри на PC-то. Синът ми не се интересува от такива неща - той обича да тича и да се катери, обича колелета. Няма начин да го вкарам в рамката на ранното развитие на кака му. Всяко нещо е добро тогава, когато детето стане готово за него.

Всъщност аз не знам какво става с децата, изпреварили в един момент развитието на връстниците си. Наблюденията ми са точно като на Надина - на по-късен етап другите не само че ги настигат, но и тези не знаят как да продължат напред, нямат инерцията, или хъса, или трудолюбието, или де-да-знам-какво.
Ей това е по-интересното, какво да правим с децата, които се развиват скокообразно, а не плавно. Как да им задържим интереса и да им помогнем да не тъпчат прекалено много време на едно място, което е характерно за тях между скоковете. Идеи?

voltage13
, не , не се интересувам, за толкова време с големия ми син, вси още не умея да "създавам интереси". А иначе съм се блазнила от мисълта за придобиване на някакви умения, изпреварващи възрастта му. Ама не виждам смисъл от цялата работа, за в момента ми е достатъчно и с бебето , и с баткото, уменията  им отговарят на съвсем стандартните изисквания за възрастите им.

Идеи? -ами въпроса е интересен, може би да се даде идея, за някакво интелектуално хоби, което би запълвало свободното време и свободния умствен багаж, ама то рецепта няма по-скоро интуиция родителска предполагам ,

А по темата на Волтажчето, ами на мен ми се струва, че самото дете ти подсказва колко и дали въобще можеш да го предразполагаш и занимаваш с нещо, което е за по-големите му връстници.

Ако едно дете само посяга към книжките и задава въпроси по тях, няма как да не му отговориш и да задоволиш любопитството му, а пък ако видиш, че и зацепва и да надграждаш информацията. от друга страна пък, ако го влекат само ключове, коли и мотори, колкото и книжки да му тикаш в ръцете, ефекта няма да е голям, освен на тази ранна възраст просто да го осведомиш, че съществуват и други предмети освен тези на три и четири колела.

voltage13 би ли споделила линковета на тези руски сайтове от които черпиш.инфо 



Мерси предварително   

Тинки, формулира ми страховете.

Вярно е , че детето само си показва. Пример-моят син, за мое най-голямо разочарование, никога не се е интересувал от книжки. Имам възможност да купя дори най-скъпата енциклопедия, аз обичам да купувам книги, но той изобщо дори не поглежда към щандовете в книжарницата, когато е с мен. Гледам, че в неговия клас има деца, които нямат нашите финансови възможности, виждала съм по чиновете им  книги от библиотеката. А той-интерес никакъв, в библиотеката го заведох и записах лично аз, още като беше в първи клас.Много ми тежи това, всичките му интереси са свързани с неща извън училище.Едва ли има упражнения и игри, които е можело да приложа, за да го приуча да чете...

Ранното развитие, никак не е свързано обезателно с четене и писане.
Има достатъчно много какво да се даде на децата като обща култура.

Интересни неща за космоса, за планетата ни, различните култури, животните, спорта...
Не всички обичат да им се чете, но пък няма дете, което да не обича да му се разказват и показват разни неща.

Интересувам се 

Идеята не самоцелно да правиш детето си вундеркинд, за да се фукаш после колко е умно.  Насила хубост не става.
Несъмнено самото дете си подсказва какво го интересува или увлича и ние родителите сме тези, които създаваме интереси и подпомагаме това, което е интересно за детето. Под ранно развитие имам предвид не само да чете, пише, знае много неща, а и всякакви други интересни занимания- с бои, пластелин, моделин, оригами и т.н.

Моето дете определено обича по-мисловните игри. И аз се старая да му предлагам такива, за да му е интересно.  Това ме подтикна да пусна темата и да се интересувам от опит, подобна информация и литература.


Това, което Надина споделя, ми е другата чуденка - че в последствие няма да му е интересно в градината или училище, затова че доста от нещата ги знае. Или ще му е безинтересно и ще се отпусне, защото сега ако не му поставя някаква задача, или игра, която да му е интересна, той бездейства. Очаква, че инициатора на идеита съм аз, което не е добре, защото не винаги имам време и желание да се занимавам с него.  Интересен ми е опита на други родители.

Информация черпя напр. от тук
http://www.danilova.ru/
Също и от много идейни книжки от
http://www.infanata.org/ - имат най-различни варианти на нашите поредици "моливко" и "ръка за ръка"
А също и от форума и библиотеката на БГ мама - В нашите деца, Намерих, и на сайт на "мимиту с кЕрилизация" - има онлайн библиотака с много интересни идеи.

Това е повече от вероятно. Аз бях същата, беше ми страшно скучно и тъпо, материала го усвоявах още в час, и съответно домашните бяха още по-голяма досада. Започнах да бягам от училище още в 4-ти клас, просто защото за мене училището беше чиста загуба на време. Това не ми попречи да завърша с почти пълно 6, но оттогава за мене образованието е най-противното нещо на света, даже се възползвах от забременяването си за да напусна университета. Което е още по-тъпо, защото бях последна година и ми оставаше само дипломната работа по генно инженерство 

Сега от време на време се каня да се върна пак там, но все още изпитвам прекалено голямо отвращение към ученето.

Че какво общо имат финансовите възможности с любовта към четенето , тя библиотеката не е само за бедните, нали? Разнообразието и количеството литература там е огромно, и цял живот да купуваш книги пак няма да се доближиш много до кой да е библиотечен фонд.

На мнение съм, че нищо не трябва да се насилва. детето само ще покаже какво го интересува, важно е ние да помогнем да го разива.

Не се интересувам от идеи за ранно развитие ,а от идеи които да развиват детето въобще.Какво значи ранно развитие?За мен щом към нещо детето проявява интерес значи му е дошло времето.Нашата задача е да предлагаме варианти и да наблюдаваме детето,то само показва кога е готово за нещо.Всяко дете се развива самостоятелно.И въобще не мисля ,че ако дете чете на 4,5г.,то задължително  има капацитет и набор от познания,които го правят по-развито от връстниците му.

Интересна тема. За да си сверя часовника, какво от тези идеи за ранно развитие се препоръчва за едногодишно дете?

Пъзели с дръжки.
С по-големи дръжки и по-малко на брой, по-големи предмети - за едногодишно.
Пипане на различни материи, цветове и форми.
Въобще, игри наблягащи на развитието на координацията, сетивността и фината моторика.

Кратки приказки и песни с повтарящи се елементи.

..такива неща:)

Като цяло за сега съм го оставила да бъде единственно и само дете. Ако ми е и умен, още по-добре.
Няма смисъл да го напъвам да четем книжки, ако на него му се бяга.
За сега съм забелязала само, че е доста музикален. Като бебе искаше да се храни само на музика, опитва се да пее и танцува (по-скоро подскача) от преди да проходи стабилно. Без да съм го учила на класическа музика се върти сякаш прави пируети 
Миналата зима (беше на 1г.и 6м.) свиреше "Мила моя мамо" с 1 прътче на детското пияно. Сега е позабравил, защото сме все навън.
Но заседим ли се по-дълго в къщи все дрънка на пияното си или една детска китара.
Смятам някой ден, живот и здраве да му вземем истинско пияно и да го запиша на уроци.

Да оставя на самотек-не го правя,но и ако на нея не и харесва не настоявам.Предлагам,отхвърля се и край.Смятам и за напред да е така.На мен едно време ми се навираха книгите в ръцете,но аз исках да уча модерни танци.Не ме записаха,а ме ''насърчаваха"да чета.Е нито четох,нито ходех на танци.Не мисля че е редно да я насърчавам в това което на мен ми се иска.Ако на нея и е интерестно и я влече тогава бих я поттикнала.Но има разлика.Не приемам и да я уча на азбуката,цифри и четене,когато още не знае дори правилно да говори.Да не говрим че за това си има време,а аз също съм от изчакващите!Всичко с времето си,а сега и е да играе!

Всяка възраст със занимавките си. Бих казала не само първите 3-5 години, а първите 7 години, защото между петата и седмата година трупат много знания и опит и могат да правят по-сложни логически съждения. Моите ги занимавах (по-скоро играех с тях) още от бебета. Независимо за какво става въпрос - пеене, рисуване (по-скоро драскане), свирене на разни подръчни инструменти (например чашки, чинийки и всякаква посуда, която издава различни звуци, наредена и удряне с някаква лъжица). Ако се замисля сигурно още ще се сетя. Разигравах им нещо като театър и те също се правеха на животни. Не съм ги учила да четат или да пишат умишлено, но много си харесваха пластмасови букви от книжарницата и ги използваха като конструктор или ги готвеха. Купих някои касети (тогава дисковете бяха кът) с популярните детски песнички и много често ги пеехме дружно.  С риск да направя реклама, Легото и всякакви подобни конструктори са много ценни за откриването на някои физични закони и сътворяване на нещо "истинско". Работа с бои, пластилин и др. Преди може би 2 години за пръв път седнаха на шевната машина и много им хареса.

Според мен занимаването с децата и разнообразната обстановка и обекти има значение. Всичко, което не е опасно става за игра и занимавка. Децата обичат подражателните игри и понякога им е достатъчно да се говори с тях и да се обяснява как се готви яденето за вечеря, например. И много общуване като се учат да говорят. Мисля, че в днешно време по-богатият речник и по-зрелият начин на изразяване имат по-голямо значение, отколкото преди 30 години, например, защото животът им ще е свързан повече с говорене и изразяване, отколкото с ръчен труд. Разбира се, не е хубаво да им се виси постоянно на главите, а да имат време за свободна игра, че да осмислят света около себе си и новия опит.

Ако родителите имат желание могат да използват и ежедневните дейности ,за да дадат допълнителен тласък на децата.

Моите наблюдения са, че детето само си показва дали има нужда да трупа повече знания в някаква област. Но всичко е като на игра.
Много неприятна за мен беше гледката на детето, което участваше при Слави Трифонов в "Кандидати за слава", знаейки всички държави и техните столици. Личеше му, че е зубрило, а не толкова от интерес или някаква уникалност.
Голямото ми дете показа интерес към чуждите езици и се ориентираме в тази посока. Малкото все още за мен е много малко, но обича да копира брат си, обича да броят заедно, да разглежда учебниците му и той с удоволствие й показва картата на България, учи я кое къде се намира, показва й геометричните фигури, запознава я с интересни термини. Но всичко се случва много по-лесно между тях двамата, защото са деца и се учат като на игра. Съвсем различно щеше да е, ако аз целенасочено седна да я уча.
Потвърждавам теорията, че рано научилите се деца да пишат, четат и смятат, някак си си втълпяват, че са над останалите, които много бързо ги настигат и надминават, защото си вървят постепенно и с времето си, докато първите губят интерес и в един момент изостават. Това са ми наблюденията от времето ми на учител.

Незнам как някак си си го "втълпяваме", но си е факт и е съвсем нормално, след като видиш, че твойто другарче е все още на първото изречение и си сочи с пръстче думичките, а ти вече си прочел цялата страница и то наум.

Пресен пример ми е и моята племенница, която по незнайни и непонятни за мен причини (просто незнам дали беше от мераци на майката или от желание на детето) на 5 години знаеше наизуст някои от най-дългите и красиви български стихотворения. Нямаше книжка, която да не беше чела или оцветила, пъзел по сложност, който да не беше наредила и всякакви помагала за учители за  класовете от 1-до 3, да не бяха прегледани от нея и майка и. Резултат умно момиче, но не знае какво да си прави мозъка (може и родител да няма на място, който да и подскаже, но пък и от друга страна докога все майка ти да ти казва, къде да си влагаш енергията). Сега кандидатства след 7 клас, вярно приеха я там където там си пожела, но що нерви потрошиха родителите и от нейните думи, Аз ще се оправя, ти за мен не се притеснявай, не ми се ходи на уроци, за какво ми е да уча въобще, Аз всичко знам, а нейните приятелки тихо скромно от уроците в къщи и пак така.

За мен по-скоро стой въпроса, при определено изявен интерес от страна на детето за знания, които не са подходящи за неговата възраст, ами я надскачат, как да реагира майката/бащата. Дали да се дава нужния тласък и вече да се мисли за откровено изпреварващо обучение спрямо връстниците и съответно ранно почване на училище и въобще ранно навлизане в живота на големите?

Щото пък и не върви малкия да те пита, как е латинското на еди кое си цвете ( е, примера е малко пресилен, но въпроса е принципен), а пък ти да не му отговориш (ако знаеш де), само щото е само на 3-4 и не е за възрастта му. 

Знам че всичко би трябвало да се усеща от вътре по отношение на децата, но пък са интересни въпроси. За сега не ми се налага да се чудя как да реагирам, просто детето се развива за възрастта си, но ми е интересно как би било правилно.

Интересна тема, но не бих се съгласила с това, че само първите 3-5 години са важни, дори не само и първите 7. Много е важен и личният пример - вие каквото правите, децата копират.

Ще ви разкажа нещо - когато съм била на 3 години и баща ми се е прибирал от работа, решил да се занимава с мен за няколко часа. Написал буквички на малки картончета и ги обърнал обратно. Аз съм трябвало да избера едно картонче и той ми казвал коя е буквичката. Явно ми е било много интересно, защото /моите спомени са доста мътни от това време, но си спомням само един ден, когато той се прибра и аз бързах да изкарам картончетата/ аз съм се научила да чета на 3г и половина. Майка ми ми е разказвала, че съм била още в количка, когато сме минавали покрай някой магазин и аз съм четяла надписа отгоре. Голяма гордост.   Предполагам това е възпитало в мен огромна любов и почит към книгата. Не съм насилвана по никакъв начин - било ми е много интересно!

Трябва да се намери интереса на детето към какво е ориентиран и да се подкрепя.

С големия ми син - бързах, все бързах - да проходи, да проговори ... да се развива бързо. Събирахме се с една моя съученичка и се надпреварвахме да си хвалим децата - пък мойто това направи, пък мойто онова направи... Придобих инерция и продължих да "напъвам" детето. А когато едно дете се кара да върши неща, за които не е готово, то се чувства неспособно. Тази своя грешка поправям и до сега!
Ох, така като чета това което ви написах звучи доста зле, а случаят не е чак толкова сериозен, но просто не бих ви съветвала да постъпвате като мен!
 
С малкия - решила съм просто да го оставя той да ми покаже интересите си! Забелязала съм го, че обича много музиката и как няма да я обича - почти цялата ми бременност, не е минал и ден без да пеем със съпругът ми /той свири на китара/   Пеем и до днес - и малкия припява  

Бо_ ,точно това имах предвид и аз,голямата ми дъщеря до като растеше бях съсредоточила цялата си енергия върху това на всяка цена да е най,най.Така и израстна,сега е пълна максималистка и най-вече в изискванията към себе си.Да, вярно постига успехи,но вече се питам дали това е най-важното и все я питам , "а сега щастлива ли си",а тя ми отговаря "би трябвало нали съм с най-висок резултата от изпитите,най-първа в списъка за стипендии и т.н.",а мен ме боли сърцето от това би трябвало,,какво ще стане някой ден все се питам ,ако не се случи да е най?И знам ,че за това имам вина аз и ми тежи.За това с малката го карам по-леко и много ,много разговарям с детето,питам и слушам ,предимно наблюдавам и насърчавам и без това развинтеното и въображение.Със синът ми също имах периоди на изтерясване ,но той е по-балансиран и много бързо ми укротява мераците и амбициите като каже ,"аз имам свое виждане за нещата и не съм сестра ми,интересно ми е това и това,с онова въобще и не искам да се занимавам.Съгласна съм ,че и интересите и живота на семейството също са от огромно значение за формирането  на едно дете.Ако  то вижда мама и тати с книги в ръце,ако слушат музика,пеят,ходят на концерти и театър ,няма как да не заимства дори и несъзнателно от тези занимания.И обратното ,ако майката цял ден гледа сериали по т.в.,и култовия канал Планета,бащата вечер и почивните дни жули яко ракии ,е  няма начин тогава още на 1г.,рожбата на тези родители да не се поклаща на всички чалги ,че дори и текстовете да припява ,а мама и тати да го гледат в захлас.
Така ,че въпроса е много комплексен според мен .

magic power и такива хора има, света е пълен с раzнообраzни хора. Може въпросното дете да стане актриса, певица и пр. не zадължително кръчмарка. Всеки има начин на живот и не може всички да се въzпитаме по една мостра.

jabata_dil ,в никой случай не искам да обидя някой, моля за извинение ,ако така е прозвучало  ,не отричам това,че може и така да се случат нещата, както ти си споменала и въобще може пък всичко това да прави въпросното дете много по-щастливо от моето,за това казвам ,че според мен нещата са много относителни,зависят от много обстоятелства и ,че всяко дете си е уникално.

При нас беше сравнително лесно, защото децата са само с 1 година разлика и някак се нагаждаха едно към друго. След като малкият навърши годинка стана съвсем естествено да "учат" нещата от живота заедно. Може би само близнаците са в по-изгодно положение. Като са 2 деца така в семейството винаги играта е по-интересна. За мен ключът е към равномерното развиване на тези способности, които се проявяват така или иначе с всяка възраст. Например, до годинка е най-важно и силно изразено моторното развитие (хващане, хвърляне и т.н.) и затова игрите и заниманията са повече в тази насока. Около 2-годишни вече се справят доста добре с говоренето, а с разбирането са още по-добре, но ние не го забелязваме понякога. И товага започват игри, които са свързани повече с езика, разказване на историйки и т.н. На тази възраст моите проявиха интерес към игрите с правила - черен петър, домино. А като обединяващ всичко беше конструкторът, като имахме няколко вида конструктори вкъщи (и сега си ги харесват и играят с тях).
Както каза Надин, има деца, които знаят много, но не знаят какво да правят с тези знания. Затова възпитанието за мен е като готвенето на ядене - колкото по-разнообразни продукти в умерени количества, толкова по-вкусно ядене се получава. Предпочитам децата ми до пубертета да развиват правно колкото е възможно повече от способностите си, да имат един комплект от умения и знания от завиването на болтове и правенето на баница до занимаването с изкуство и познания по математика и философия. И най-важното спазвам принципа "с малки суми, но редовно" - системата да се развива без катаклизми, без излишни престои, но и без запушване. Подавам толкова информация, колкото детето е готово да поеме в момента.

Никого не си обидила. Просто каzвам да не съдим хората. Не zнаеш лекаря , който те лекува дали до 3 г. не е ходил с памперс и не е zяпал тъпо със zалъгалка в устата. В крайна сметка доста велики личности и учени проиzхождат от бедни семесйвта беz специално въzпитание , докато сами не са го поискали и направили.
Аz оставям малкия да иzявява способности, които иска, каzвам му всичко , от което се интересвуа и се държа с него не като с дете , а като с човек , който просто има по малки раzмери. Винаги го питам иска ли или не и какво иска и zащо и пр. както питам и мъжа си. Ако има каприzи каzвам кои хопра са zасегнати и с какво и те така ли правят и пр. .. карам го да се учи да преценява и вzима решение и да си отстоява желанията, но да ги обоснове и да гледа да не zасяга някого... това от мен.
Ама дали не бъркам  не zнам   

Жабата,

Ти хубаво даваш примери, че много велики били от бедни семейства, но не е баш както го казваш. На нас ни правят впечатление точно тези велики, защото са изключения от правилото. Да, има ги, но са малко. Повечето велики са произлизали поне от средната класа, имали са бащи-свещеници или макар и изпаднали благородници. Все пак са имали начален старт, който се е изразявал в индивидуално възпитание и обучение. По правило повечето велики са имали образовани родители и не са умирали от глад. Сещам се за Ван Гог, Гьоте, Айнщайн, а ти можеш да продължиш списъка. Можеш да оставиш едно дете да изявява способности, ако знаеш ползата от това и има кой да те храни без да се притесняваш как да разделиш 2 картофа на 4 човека.

Радостинке списъка е мноог много дълъг. А zнае8 ли колко мили, културни и обраzовани дечица zавършват като наркомани в днешно време и по друг ужасен начин се раzвиват съдбите им ... Та ако спорим zа раzвитието на един житейски път , мога да ти кажа , Еч огромното zначение е вродените характеристики на човека , а не придобитите. според мен.

Знаеш ли, когато бях бременна за първи път, случайно се запознах с една жена. Та, тя ми каза: Децата се гледат с любов, с МНОГО ЛЮБОВ!
Тогава не я разбрах. Изречението ми звучеше някак тривиално, банално, дори и издухано от смисъл.
Сега вече не мисля така, но тогава - млада, амбициозна и глупава ... Мислех си, как така само с любов, то любовта е едно на ръка /дори няма нужда да се споменава думата любов - тя се знае/. По този начин наистина не успяваш да научиш детето на едно от най-важните неща от живота - да бъде себе си и да се чувсва щастливо от това.
А всъщност тази дума "любов" е отговор на всички въпроси, които можеш да си зададеш в процес на възпитание на детето.

Жабата,

Следвайки твоята логика би трябвало за нас като родители да няма значение, дали децата ни ще отраснат в гетата или в материално по-добра среда или какво образование ще придобият, защото културни и образовани дечица ставали наркомани. Тогава защо в гетата престъпността е най-висока, а образованието е най-зле? Влизаш в идеята за благородния дивак в днешно време, където липсата на материални възможности и образование е свързано с наличието на повече положителни морални ценности, отколкото на заможните или направо богатите хора. Ето, вчера или онзи ден мярнах някакво предаване по ТV, в което се даваше пример за едно българско дете от социален дом, което е било осиновено в чужбина, живяло е в среда без недоимък и със сравнително добре образовани родители и сега това дете е студентка и животът й се развива прекрасно. Какви, според теб, са били шансовете й, ако беше останала при биологичните си родители в гетото или беше отгледата в социалните домове до навършване на пълнолетие?

Не каzах, чЕ начина на отглеждане , въzпитание и обраzование няма zначение. 

jabata_dil,нещо немога да схвана какво искаш да кажеш  . RadostinaHZ ,съгласна съм с твоите разсъждения ,Бо_ ,и аз това осъзнах 

искам да кажа , че не можеш да съдиш zа това какво ще стане детето само по начина му на живот и не можеш да си сигурна, че всяко добре гледано дете ще има успех в живота.

Да ,така е само защото всяко правило си има и изключения!

ок.   

Абе, не можеш да предвидиш за всяко дете, но предпочиташ твоето да расте в добри условия и да го пращаш в добро училище и на всякакви уроци, отколкото да разчиташ само на генетичните му заложби. А уроците струват пари, както е известно. Гените са си гени, но начинът на живот е почвата, която храни тези гени.

Само където когато всичко му се сервира губи способността си и идеята zа борба с живота.

Недей, моля те! На Бил Гейтс да не би да му се е налагало да ползва градски транспорт или майка му да брои бюджета за храна, парно и дрехи? Доколкото си спомням той е учил в Харвард, а това не става без пари. Защо си мислиш, че са му давали всичко наготово? Той е имал една материална основа, която му е дала свободата да развива способностите си. Борил се е с живота, но на друг фронт и с други оръжия. Според теб какъв ще е резултатът на успеваемост на поразяване на целите, ако единият стреля с прашка, а другият с базука?.

ами zависи на кой колко му е астигматиzма, колко му треперят ръцете и иzобщо какво му е влечението к.м стрелбата 

За общо не съм споменавала-просто изразих съжаление, че детето ми не обича да чете, не обръща внимание на книгите, а аз с удоволствие бих му спестила разходките до библиотеката, с абонамент в книжарницата например.Докато други деца нямат възможност да четат лъскави издания , а прелистват с любов опърпаните страници на библиотечните книги. Дано си ме разбрала добре този път!

 Аз съм на мнение, че не можеш да си оставиш детето на самотек! Разбира се, че то само те учи и ръководи, но въпроса е човек да има очи да го вижда и уши да го слуша! Аз още от самото раждане , се занимавам с дъщеря ми. В смисъл такъв, че постоянно й пеех песнички и четях книжки, когато мн. плачеше и вече не знаех какво да правя.... Когато тя порастваше обужаваше книжките и до днес при всяко излизане купуваме книга. От мн. малка голямо удоволствие й доставя рисуването. Заедно измисляме разни произведения на изкуството и най-хубавите ги окачваме на изложбената ни стена в къщи, занимава се с логически задачки и все неща от този род! И в нета има достатъчно добри идей, за всякакъв вид занимания!
Мен лично това ме радва, че обича да чете, да рисува, да твори и т.н.,  но не я карам да го прави насила. За мен е важно детето да бъде дете, защото тези години никога не се връщат и искам Яна да ги изживее пълноценно!


Споделям мненията на RadostinaHZ  и Бо!  

Току що гледах филм за генийте по Нейшънъл Джеографик.
Препоръчвам на всички амбициозни майки да го гледат 
Там даваха пример с най-добрата грос майсторка на шах в света и как нейният баща е започнал опита си, когато тя е била много малка.
Теорията му е била (бил е психолог), че никой не се ражда гений, а се създава такъв.
Факторите според него за два - постоянно обучение от ранна детска възраст в сфера интересна на детето и добро семейство (в смисъл, детето да се чувства сигурно и обичано).
При неговата дъщеря, случайно се е случил шахът, а е можело да бъде коя да е друга област.
Обясниха, че тези знания, както и повечето научени са в преходната памет, която при повечето хора служи да помнят до 7 цифри. Тази памет протича за секунди, след което импулсът се губи. При повторение на едно и също с години обаче, нервните импулси от краткотрайната памет си изграждат "мостове" и не се прекъсват. Започват да се запазват в постоянната памет (където са лицата на познатите хора и др.).
Филмът беше много интересен, с много примери за разликите м/у мисленето на мъжете и жените.
Предполагам, че тази вече по някое време ще го повторят, гледайте го, защото аз не мога да го преразкажа.

Да, зная за кой филм говориш. Те са няколко филмчета на тази тема.
Да, така е в общи линии, но не е за всяко дете и не е за всеки родител. Общото между всички тези деца е, че при тях това, което правят е страст, почти обсебваща. Това е и опасна игра, защото родителите много лесно могат да се поддадат на собствените си амбиции и жажда за слава чрез децата и може от родители да се превърнат в мениджъри или треньори. Тогава кой е родител на това дете? Не може едновременно да искаш постижения и "високо спортно мойсторство" и да утешаваш след науспех или несигурност. Няма как да стане, защото са напълно противоположни, взаимноизключващи се стратегии. Но всичко останало е така, както са го описали.

Права си, има доста примери за деца страхотни актьори и родители мениджъри.
След това децата порастват и стават пораснали, бивши страхотни деца актьори. Незнаят какво да правят, защото вече не се отличават и започват пороците.
Другото за което се замислих - Ок, примерно синът ми е страшно умен, математик...и какво? Къде ще се развива, какво по-различно ще учи, къде? Има ли в БГ училища за по-развити деца, такива където се взимат 2-3 класа наведнъж (примерно). Има ли специални програми? Май не, или аз не съм чула 
И какво ще стане със сина ми? Ще си учи в кварталното училище и умира от скука, докато връстниците му се борят с таблицата за умножение....

При нас въпросът за "избилите" таланти е решен до някаква степен, защото има математически и други гимназии, които приемат и деца от малките класове. Имаме училища по изкуствата, спортни училища също, където пак има деца дори от първи клас. Това, с което образно казано удряме западняшките образователни системи в земята е, че при нас са създадени и запазени такива училища, читалищна дейност, школи и други извънкласни занимания, които осигуряват по-различна среда на децата. И за по-малките деца има някакви възможности в читалищата, където има школи от всякакъв вид и за деца в градинска възраст.
С две думи, в големите градове има възможности, стига родителите да имат ресурса и желанието да дадат начален тласък на децата. Колкото и да си обичам децата и да ги уча на разни неща в един момент е по-добре да ги запиша на танцова школа, защото аз зная 5 народни танца, а там има педагози, които знаят как да работят с деца и са специалисти в танците.

Леле, накъде е избила темата.

Да, мисля, че първите години са важни. Не, не бих се опитвала да създавам гениално в дадена област дете. Доколкото я уча на разни неща, правя го сега, защото имаме повече възможност да сме заедно и повече ми вярва. Гледам да съм отворена и да отговарям на всички въпроси, като "откъде се раждат гурлите" например  Като стане всезнаеща тийнейджърка, кой ще ме пита, а?

Според мен смисълът на ранното образование е не да се "напъва" детето да учи отрано, а да се осигурява адекватен стимул на естествения му потенциал. Т.е. по моему децата имат буден, жив ум, способни са да се научат на много неща, да мислят самостоятелно и да изпитват удоволствие от срещата с нови теми. Престъпление е да се чудим как да притъпим тези способности, отпращайки ги да не ни се пречкат, пускайки им филмчета или пропускайки да поговорим с тях.

Може.
Познавах такава майка.


Именно.

Винаги съм се чудила защо ако едно дете може да чете на 5 години автоматично се лепва етикет "свръхамбициозни родители" или "много умно дете". Четенето е нещо елементарно и се учи много бързо, ако се похдоди занимателно.

Защо е нормално да знае всичко за Звездните Рейнджъри и Костенурките Нинджа, вместо устройството на СЛънчевата система? Каква всъщност е разликата?

За мен единствената разлика е, че едното знание има смисъл, а другото е джънк фууд за мозъка.

И какво стана с взаимоотноженията между тази майка и детето й?

Много интересна темичка!
Но за сега само ще чета!

Прекрасни са.

Възможно е. На мен ми се струва по-скоро изключение.

За сега не се интересувам 
Не забравям на първо място, че детето ми е дете, през деня в градината достатъчно време се занимава и с рисуване, и с моделиране, с всичко, затова извън нея искам да усети, че е дете и да играе навън на игри, които не включват обучение под каквато и да е форма.

Волтажче-благодаря за чудесната тема и полезните линкове.
Незнам защо толкова много хора си мислят,че ранното развитие е непременно учене,четене и писане.
Става въпрос ,как да развием интелекта и знанията на детето си докато играем с него.
Това включва обогатяване на речниковия запас и общата му култура.
Как с помощта на различни игри/много от които съвсем непринудени/да помогнем на детето да научи нови и нови думички,нови цветове, нови материяли и тн.
Видях чудесен пример ,как може да се обяснят на детето /докато се къпе в банята/различните физични състояния на водата.
Видях също така, как с помощта на ръчно изработени от майката детайли /интересно лото с което детето може да се занимава дълго/могат да се научат геометричните форми и как след това същото това дете ,започва игра -Търсене на такива геометрични форми по дрешките си,по мебелите,по домакинските прибори,на улицата и тн.
Примери много и безброй и всички те са свързани именно с играта  и отделено от майката или таткото свободно време.

Нека вместо да дискутираме , кой е съгласен и кой не, да даваме примери за такива игри ,които ще бъдат полезни както на нашите ,така и на други деца

Позволявам си да отида и по- далеч- никога не съм разбирала пък защо четенето, писането, смятането се приемат като трудна и неприятна задача. За децата то може /и често е/ нещо забавно и интересно, което развива чудесно уменията и запълва ползотворно свободното им време. Учебният процес твърде погрешно се възприема от доста родители като натоварващ, като трудоемка и неприятна работа, като нещо, несъвместимо с "детството". Докато те го възприемат така и децата им ще бъдат настроени на тази вълна.
За темата- полезна е, допада ми.
Само че аз не бих говорила толкова за "ранно развитие", колкото за развитие въобще, което определено не става с оставяне детето да се плъзга по течението, независимо от възрастта му. Детето следва да вижда, да познава, да опитва много и разнообразни дейности, които да му бъдат поднасяни в подходящата за възрастта и индивидуалността му форма.
Дори двегодишният ми син се захласва по енциклопедии и документални филмчета с животни- стига да има кой да му обяснява и да му разказва поема много. Познава повечето от животните, знае с какво се хранят, къде и как живеят, може да обясни. Сам си носи поредната книжка и кара възрастният, който го гледа, да я четат. Не считам, че е нещо преждевременно развит. Просто се развива пълноценно.
С големия син имаме занимателни задачи, логически- решаваме от разни книжки, дори сме се състезавали, интересно му е, забавно му е, полезно му е, развива го. С писането най- много ни помогна магнитната дъска, на която си пишехме бележки и глупости. Нищо друго не го накара да научи писането така, както тази игра и едно картинно домино с животни, написани техни имена и букви.
Четене на 5 години- ами за мен е нещо напълно нормално. Не изисква нито амбиции, нито усилия.
Идеята на ani69 "Нека вместо да дискутираме, кой е съгласен и кой не, да даваме примери за такива игри, които ще бъдат полезни както на нашите ,така и на други деца" също споделям и съм склонна да откликна, правила съм го и в други аналогични теми.

Като давате примери - навремето имах една игра - нещо като телефон, но на картон и в средата на картона една кръгла пласмасова шайба /като телефонната/. На картона имаше нарисувани картинки, а на шайбата букви. На всяка дупка от шайбата не пише 1 примерно, а АБВГ, на 2 пише ДЕЖЗ ... Има и една червена малка стрелкичка, която в началото на играта стои на мястото, там където спира пръстта при завъртането на шайбата. Например отдясно има картинка пате. Започваш да въртиш всяко една от буквите, като на телефонна шайба - П-А-Т-Е и накрая стрелка посочва патето /разбира се, ако си завъртял правилните букви/. Когато свършат картинките от картона, маха се и отдолу има следващ с други картинки.
Играта е много интересна, но едва ли някой, който не я е виждал може да разбере точно за какво става въпрос - няма как да ви я обясня нагледно.
Ако някой знае дали отново са започнали да правят такива игри, моля да ми каже. Сигурна съм, че интересът и на вашите деца ще бъде огромен.

Бо, това, което споделяш като игра е много интересно! Не съм виждала подобно нещо.  Някой, ако види, да свирка!

Ани  69    
Това е и моето виждане за нещата- да показваш, да обясняваш, да провокираш...

Още от малък - обяснявам и показвам всичко, което го заобикаля - дъжд, сняг, листа, шадраван, светеща украса покрай Коледа, луна, звезди, животни... всичко, което е интересно.  Всичко това под формата на игра и с подходящата интонация, която да провокира интерес.
Много са хубави и ценни детските филмчета на Бейби Айнщайн - гледа ги от малък с интерес, но аз съм била често до него, за да му обяснявам и превеждам за какво става въпрос.
Рисува с моливи, откакто е проходил. С пастели, бои за пръсти, водни бои - нямаше 2 г. Сядаме и рисуваме заедно, или той сам.
Ето какви неща е "нарисувал" сам пролетта (сега рядко сяда да рисува, повече сме навън)
http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=7415&AlbumId=116337
Покрай рисуването - научи цветовете. Сам установи като се смесят цветовете какъв нов цвят става.
(малко офф: Изненадох се, когато на една приятелка детето на  3 г. оцветяваше невероятно добре по образец в книжка за оцветяване, но не знаеше цветовете, т.е. никой не беше намерил време  да го научи, а детето определено има интерес и афинитет)
Играем  с моделин и пластелин, готвим. Когато започна нещо да приготвям за хапване - той е пръв помощник - чуква и бърка яйцата, слага брашно, сипва олио в тигана (с моя помощ), вади нещата от хладилника.
 
Когато беше на около 1.6 г. обикаляхме като луди с количката от сфетофара на светофар, докато научи червено, зелено - кога какво се прави, знака стоп, знака за еднопосочно движение. Сега гледаме светлинните броячи. Покрай интереса към колите, почнахме с марките коли - и на тротоара играем на "Намерииииииииии еди коя си кола ( която съм забелязала някъде наблизо). Определено има предпочитание към БМВ  , нищо, че нашата е едно малко Рено клио   
Знае формите и напр. знакът на Тойота е с три овала и му го обясних по този начин, или Ситроен е като две чайки.
Буквите ги научи по същия начин - почнах първо с няколко (неговата, на мама, на тати, на колата и т.н.). Пиша ги разпръснати на листа и го питам "Къде ееееееее еди коя си буква?" - намира я и я заграждаме, за което получава похвала. Сега понякога му казвам пак като игра да каже буква по буква нещо, което вижда написано в книжка, някое заглавие. Пиша му неща, които са му интересни.

За фината моторика:
Друго - напр. му рисувам на един лист 2 по 2 еднакви неща в двата края на листа ( разпръснати, не едно срещу друго) и да ги търси и да ги свързва. Това му е много интересно.

Да заведе зайо при моркова по пътечка, маймуната при банана и т.н., пътечките са оградени от двете страни, и трябва да спазва формата и да не излиза извън очертанията.

Друга идея - в двата края на листа в напр. три квадрата (като кутия) рисувам три форми в различни цветове (кръг, квадрат, триъгълник), в другия край на листа други три квадрата.  С цвета, който е нарисуван напр. кръга, правя пунктирана линия към празното квадратче (пак разбъркани, не срещуположни), той трябва да следва пунктира и да опита да нарисува в съответното квадратче формата.
 не знам дали го обясних добре...
Засега това 

Ние пък събирахме различни материали от природата-имам едни стари руски книжки, и по тях конструирахме различни фигурки от листа, жълъди, кестени , бодлички...Не знам дали има връзка, но сега ходи в училище на занимания с исуване, обича повече да моделира и да работи с глина, дори има вече няколко неща в изложба.Но се научи да чете и пише много, много трудно...

Интересни идеи сте дали, за игри и въображение,

За четенето и писането може би от моя пост тръгна залитането по конкретни тези две неща ( имах предвид просто да направя обобщение, а не само тези две дейности), съгласна съм, че след като може дословно да повтаря репликите от любимото си анимационно филмче не е никакъв проблем да се научи и на други неща, явно мозъците им са достатъчно празни за всичко (което е и нормално де).

Надявам се да не вляза в конфликт с авторката на темата  , но пък се чудя, всички тези неща, които тя е дала като примерни игри, а и майките преди нея, не са ли занимания за по-големи деца. Всичко това ще бъде изучавано в училище и в по-големите групи в детската градина и цветовете и геометричните фигури и рисуването ( е, може би само готвенето, към което и моя син има афинитет де) и познаване на букви. Ще бъдат намерени и отговорите на въпросите, какво е дъжда, слънцето и звездите и въобще всичко, което ние в момента предлагаме като лека или доста по-задълбочена информация. Основния въпрос е какво ще прави детето тогава, неговите другарчета тепърва ще се учат как да свързват пунктирни линийки и кой е всъщност червения цвят.

В никакъв случай нямам предвид да се стопира желанието за учене на нещо ново или пък само да му буташ книжки или пускаш филмчета за да мълчи, аз самата доста късно( на фона на мои познати) въведох гледането на филми в къщи, винаги се опитвам да занимавам занимателно и при цялото ми чудене изразено по-горе винаги предлагам игри и книжки, за малко над възрастта му.

Точно заради това, което пишеш майката и бащата трябва да имат очи и уши за моментното желание на детето (бебето също) и да се водят по него. Ако бебето е хванало една топка и я хвърля може майката да вземе една книга, да я подпре от едната страна с нещо и да пуска топката по наклонената плоскост. Така бебето ще подеме играта и ще започне да прави същото. После може да майката да вземе друга топка и да му я даде да я пуска по същата тази плоскост. Тази игра не е сложна за едно седящо бебе, защото то вече има опора и свободни ръце и зрителното му поле се разширява и променя, защото започва да гледа на някои обекти отгоре.
С импровизираните музикални инструменти е същото - седящото бебе може да хване една лъжица и да удря по обърнатата тенджера, пластмасова паница или нещо друго, чува издаваните звуци и така си съставя някаква картина за това кой обект какъв звук може да издаде. Като удря с различна сила по една и съща тенджера чува и какъв ефект има от действията му.

Извинявайте, ама това едва ли са идеи за ранно развитие-това са съвсем нормални игри...Аз по принцип май преди не дадох точно отговор на въпроса, но не, не се интересувам от това...въпреки всичко си играя по посочения начин с бебето, и едва ли на света има бебе, което не е почуквало или подрънквало с различни предмети. Не определям това като начин за ранно развитие.

Нормални игри са за теб и мен, но за много хора не са игри и всъщност изобщо не са важни неща. В много семейства децата просто се отглеждат физически - нахранено, преобуто и приспано. Самата идея за активно занимаване с детето от страна на родителя е последица от идеите за ранното развитие. Те застъпват становището, че децата учат от момента, в който се родят, че имат представа за много повече неща, отколкото ние си мислим, че разбират и че си заслужава занимаването с детето, защото това подпомага развитието му. Тук не говоря за гениални деца, а за най-обикновени - като твоето и моето.

Ами може и да си права...Спомням си с големия ми син-той бебе, ние на по 20 години, ами какви игри, какви пет лв, направо си ми беше досадно. Сега с малката гадина-друго е, ако става въпрос за такива игри, брат и я подхваща от сутринта, след това гледачката, а след 16-аз и вземам последна душата.В момента се учим на съвсем елементарни неща-пляскане с ръце например.Преди два-три дни най-сетне си улучи ръчичките, и като че ли сама на себе си се кефеше...Вече прави след подканване много такива номерца, но това е, защото и е показано, защото е научена. Скоро скасткрих моя приятелка, която каза "Ами моето е по-глупаво-нищо не може да прави?!", а накрая се оказа ,че тя не му е показала нищо на детето, то само няма как да се научи, особенто на тази възраст, когато се учат повтаряйки и имитирайки. А детенцето и е прекрасно....
 Мен по-скоро ме интересуват някакви по-нетрадиционни методи, току що изчетох една тема за метода Френе-е, точно той като че ли не ми допада особено, но ми стана интересно какви други начини може да има за стимулиране и "гимнастика" на детските мозъчета.

За малко бебе не бих правила нищо кой знае колко революционно. Просто много сетивна стимулация, т.е. вземаш го навсякъде със себе си, играеш с него и най-вече му говориш много, за всичко, показваш и приказваш. Много музика и танци (с бебето на ръце), много разходки с кенгуруто - на Витоша, из страната, из парковете. Ще ми се смееш, но й четях и приказки, нищо, че е бебе и не разбира.
С приближаване на годинката - книжки, на които има по едно нещо нарисувано на страница. Не цяла картинка, а примерно само топка, само дърво, само чанта. Като в речник. Иначе на пъстрата картинка му е трудно на детето да запомни кое какво е.
Плюс, естествено, всякакви там играчки за възрастта. В книгата на Додсън има много оригинални предложения.

Как се казва тази книга?

Всяка книга става Аз ползвам едни книжки с мечета. На всяка страница мечето прави нещо - чете книжка, стои на гърне, заспива в леглото.
Има и едни други книжки - "Първи стъпки", мисля, че са белгийска поредица преведена на български, те са с по много предмети на една страница, но хубавото е, че не са картинки, ами снимки. Т.е. не отразяват виждането на художника за зайче и ябълка, ами заека си е ясно и видимо заек, а ябълката си е ябълка. Синът ми не говори, но познава вече над 50-60 различни картинки от тези книжки, те са общо 8, имаме 7 от тях. Познава животни като пингвин, гепард, камила, октопод. Миналата седмица свърза крокодила от телевизора по анимал планет със снимката на крокодила от книжката - сочи телевизора и после сочи крокодила в книжката. Страшно съм доволна от тези книжки, толкова ясно са снимани и показани предметите и животните.

ani69, даваш мн. хубава идея! 



Напълно съм съгласна! Около нас мн. примери за такива семейства!

Когато нещата и знанията се поднасят под формата на игра, на едно дете му е мн. по-забавно и интересно, а и запаметяването по този начин е по-лесно усвоимо!

"Изкуството да бъдеш родител" на Додсън. Накрая има списък с необходимите за всяка възраст играчки и дейности за стимулиране на ранното развитие. Почва от съвсем рано и включва прости и ясни неща. На мен ми допадна.
За бебета например някой беше споменал вариант с пришити към носна кърпа различни копчета, парчета широк ластик и т.н. За сетивна стимулация.

Хубавото на поднасянето на нещата под формата на игра е, че с времето детето започва да схваща самото научаване на нови неща като един от най-приятните начини за прекарване на свободното време (особено ако е съвместно занимание с родителя), като свое право.
цитат (леко сърдит тон): "вие защо още нищо не сте ми казали за топлоцентралите?"

Тези семейства ще да имат много кротки деца. Моето например докато не му обърнеш внимание не се отказва. Стои и мрънка, докато не си получи неговото - дали ще му се чете, играе, рита топка, или каквото иска той.

Анда, мерси! Май съм я прехвърляла тази книга, имам някакви спомени...

Еси беше на 7м.,когато купих ме първите книжки,много хубави с едри картинки но там се разказваше някаква кратка история,някаква английска поредица бяха.Едната любимата и, с едно мечо семейство и едно момиченце ,което излапало кашата на мечето ,легнала на негово легълце и то се счупило,накрая мечето заплакало а момиченцето избягало.А бе много елементарна история.Вярно на английски беше ама няма значение.Та започнах ме с Еси да разглеждаме тези книжки и аз на всяка стр.обяснявам какво се случва.След като стана на 8м.,тя сама ,при зададен въпрос към сюжета на историята показваше с пръстче какво се случва.Разбира се не говорише ,но абсолютно адекватно със звуци и сочейки отговаряше на зададените въпроси.Но и аз въобще не съм се замислела,че това е някакво особено занимание,просто така си представям отглеждането на деца.

Дъщеря ми е точно на толкова, ако я науча да прави това-ще я обяя за генийче, просто невероятно!?

Как генийче?! Ако историйката е от няколко прости изречения с прости връзки между героите, детето вероятно запомня на всяка страница каква е връзката и като му се посочи физически, докато се разказва като нищо ще схване какво става и после ще посочва с прътче кой кой е. Започва се с "къде е момиченцето?", "къде е мечето" и т.н. и се усложнява. Но търпение и повторение от страна на родителя е начинът.

няма проблеми , ако детето предварително знае нещата ,които ще изучават в градината-даже напротив.То е толкова гордо и въодушавено от това,че знае нащата ,които учителката му/в повечето случаи много любим човек/започва да разказва на децата.Много често то даже и "помага",задълбочава знанията си ,получава се един диалог и навлизане в друга ситуация.
Мозъците на  малките деца са като парашут-отвориш ли го работи.Няма проблеми ,че детето знае, по добре е отколкото да не знае

Първи книжки- на около 6 м. вързаст и наистина, айде не баш на 7 месеца, но да речем към 9-10 месеца децата ми знаеха кое е котето, кое е кучето, кое е магарето, кравата и т.н., като именно ги показваха в книжките. На 10 месеца наред с първите "мама", "тата", "дада" бяха "кола", "мау" и "бау"- именно с произход тези книжки и реално показвани животинки. Не се иска гениалност, наистина.
Мисълта ми е, че въобще не е нужно заниманията да са сложни, важно е да са редовни и системни, за интервал от време, поносим от детето, като при първи негови прояви на разсейване и липса на интерес заниманието се преустановява и се подменя с друго.

Абе на 10м-да, тя и Християна сега като я питам къде е котето, къде-кучето, показва, ама на 7-8 месеца да посочва по книжки-за мен е близко до уникалното...
 Всъщност сега прочетох тук , във форума, какво трябва да умее детето на 8м-това ,с посочването в книжка е едно от уменията...

Привети !
Не мога да се вкл. с нещо оригинално или по различно от това , което сте разказали .
Рисуваме заедно , четем книжки , съчинява разни историй докато разглежда картинки .Наскоро разбра какво знчи думата "рима " и си прави римички от разни думи .Понякога ...всъщност доста често де думата , която римува не съществува - например казва: дума-рума ..когато направи така вдига раменца , усмихва се и сама пита - а какво е това рума ,а кажи ми де   Понякога без да иска казва нова за нея дума , която аз и обяснявам и така се учим на нови думички .Снощи обяснявах какво е пони например докато тя си римуваше думата балони .Не знаеше че понито е малко конче .
Другото ,което и е много интресно е да си играем на куклено шоу .Аз заставам клекнала зад масата и и разигравам разни сцени с пухкавите и животни и тя седнала в другия край на масата също се намесва в диалога и участва .
Вечер често гледаме Animal Planet  и там вече познава доста животни , аз и разказвам всичко ,което знам за тях , къде живеят , с какво се хранят и разни други неща , който знам от обща култура .
Благодаря за идейте ,който ми дадохте  предните постове .  
Дали считам че това е ранно развитие и дали правя нещо специално ...не просто много обичам да си играя с нея да споделям света си с нея  , това е .Колко чест го правя ли - ами всяка вечер когато се прибеа от работа , а в събота и неделя още по -често .

 

Тиха водице, при мен така беше и с двете деца, затова го намирам за нормално. За 7 може и гениално да е.
Къде го пише туй за 8 месеца и книжката? Интересно ми е какво друго сме отпущили, според форума. 
Иначе за този ранен период- 7-месеца до към 10, сме си играли, правили сме гимнастики, люлели сме се, занимания с огледалото, с купички и топчета, гледане на животни в дворчетата, в зоологическата градина, по улицата, обсъждане /от монолог към диалог- бавничко/.
Имам една играчка, подарихме я точно на 10 месечна възраст- 10 полусфери с различна големина и цвят, от които можеш да направиш кула или топки, като ги сглобиш, по избор. Вътре, в получените сфери, сме слагали различни неща и съм питала какво има там, като първо, естествено, съм си отговаряла сама.

Разбира се, че няма конфликт  .  Тези занимания не са самоцелни, на мен ми идва от вътре може би с тези неща да го занимавам, предлагам му ги - харесва ги, иска още и продължаваме. При условие, че знае цветове, форми и т.н. не виждам защо да не продължаваме напред   Какво ще прави когато другите деца започнат да ги учат, не знам...  Може да му интересно пак, знам ли?! Надявам се да се случи ето това:
[/quote]
Тези занимания са част от много други - правене на къща под масата, ходя му на гости, пия си кафето, той сока, черпим се; игра с топка и балони, с количките, правене на гараж от всевъзможни кутии, спускане на коли по наклонена плоскост (повивачката върши чудесна работа), гасим наужким пожари с пожарната, правим наужким балони с уста (като от дъвка) и ги духаме нагоре да летят, строи с конструктора, прави "квартал" на животните, четем книжки, къса хартия, правим апликации...
Много полезно за фината моторика е късането на лист хартия. (но не като се дърпа, за да се скъса, а внимателно да се почва отгоре) Давам му да къса тези рекламните брошури на метро и на пикадили. Много е забавно  В последствие от тези хартийки може да се налепи нещо...

Сега основното му увлечение е в градинката да кара джип с другите деца и евентуално някоя и друга книжка преди лягане. Гарнирано с песнички, любима: "лека нощ, спайдърмен" и други импровизации. 

Стига бе хора,казах че на 8м. и то съвсем не е гениално това,имам предвид ,че като питам къде е мечето и показва,къде е каката показва,Радостина много добре го е обяснила.И вече към 9м -10м..,когато аз разказвам историята и задавам въпроси ,като какво направила каката и тя отговаря ам,ам  и сочи момиченцето,къде е мама меца и ръмжи като меца като я показва, ей такива подобни и въобще не ми е гениално детето,точно пък аз дето и грам амбиция за нея нямам ,недей те така.

Ми добре, нали и ние това пишем.
А да попитам мамите на двегодишни деца, специално ме интересуват- имали ли сте отливи на интерес по отношение на книжки, песнички, мозайки и конструктори? Питам, защото при нас до скоро интересът беше много силен, а от месец насам предпочита да играе само с конструктора, да прави гаражи, да играе с коли и топчета. От книжките не иска приказки да му чета вече, само енциклопедии с животни- кое как се казва, къде живее, с какво се храни. Дали го мързи сега, през лятото или понеже отпускуваме се глези... Преди и мозайки искаше, и рисувахме, а сега- само коли, топчета и животни, цял месец вече.
Понеже говорим и за стимулиране та задавам конкретен въпрос.

ами да , не точно за тези неща , но е имало .
Оставяла съм я и съм насочвала вниманието и към нещо друго и ако "подаде "  продължаваме с новото и интересно забавление   

и аз се интересувам
водя се по детето и само й давам идеи,пък някога приема, някога си прави каквото си иска

Омръзнало му е на детето с тези книжки. Иска да строи. Създало си е концепцията и схемата за това как изглежда улицата или квартала, къде има коли, как се движат, какво има на улицата и т.н. Иска да пресъздаде средата, в която живее. Сигурно ако живеехте на село щеше да реди крави и кокошки  . На периоди са, възползвай се.

аз се интересувам от идеите за развитие на детето , без значение дали точно това е за тази възраст или не , не всички деца са еднакви и точно на 2г трябва да знаят едни и същи неща , има деца които просто наизустяват , други разбират наученото ,има си минимум критерии колкото повече естествено по добре
до дете си е дали после ще му е интересно когато връстниците му започват да  научават ,а той го знае , винаги има какво да се донаучи , пак си е до дете  и до възпитание дали ще се главозамае че много знае и ще се надцени

в една книга си спомням че четох че детето трябва да  се докосне  до всички области , но само докосне за да може като му дойде времето да е запознато и да го усвои по добре

както всеки човек така и децата са различни по интереси
има деца които  колкото и да ги поущряваш за кратко им превличаш вниманието към занимателните игри - мойто дете е засега е такова , но пък е и на периоди, обикновенно всичко бързо му омръзва
виждала съм и такива които с часове могат да разглеждат една книжка или да си играят с една играчка и до темперамент е
моите наблюдения върху мартин засега са че  повече го  влече техниката , отколкото  например рисуването в къщи той пуска уредите , на ти е с телефоните , сглобява прахосмукачката , влиза си сам в  папките на компа намира си филмчето което търси и си го пуска , прехласва се по инструменти с една отверка например може 30 мин да чопли , докато новата книжка на която се радва с глас като я види ще я разгледа за 10 мин, обича музика , броилки ,искаш ли да го зарадваш купи му нова кола -това му е най- голямата страст

като заключение искам да кажа че е много важно всичко да е умерено , да не се пресилват  нещата , да се следи и насърчава интереса и таланта на детето, защото е много тъжно когато се види как един  родител с болни амбиции проваля детството и обърква мисленето на собственото си дете

Интересувам се И не защото искам да направя детето си специално, а за да и създавам непрекъснато нови емоции. И да хвана навреме заложбите и.
Дъщеря ми още е малка, но съм я водила доста на куклен театър. Харесва и. Смятам, че е музикална. Непрекъснато танцува, пляска с ръце, дори възпроизвежда точно някои части от мелодия. ПО тоя повод я водих на музикална работилничка за бебета, където се пеят песнички с показване с ръце, движения на тялото, имитиране на животни. Родителите го правят, а децата (6м-3г) гледат и копират. В групата не видях някое дете да се отегчава, тъкмо обратното. Отделно вкъщи слушаме музика - детска, класическа и всякаква друга Има си детско пиано със звучене като истинско.
Играем на разни игри, четем книжки, назоваваме предмети, рисуваме, редим пъзели, матрьошки, слагаме фигурки с различни форми на съответни места.
Беше на 1,5 месеца, когато започнахме да я "учим" да плува във ваната - първо с инструктор, а после само с нас. Сега ходим на басейн и на море
Играем често с топка.
На този етап не налагам ограничения, предлагам всичко, за което се сетя. Черпя идеи и оттук Постепенно детето ще си покаже дали интересите му са в някоя конкретна наука, спорт или изкуство.
Не мисля, че ако е по-напред от връстниците си, задължително ще скучае. Може да се включва по-активно, да му е по-лесно и в свободното си време да усвоява нови и нови неща.
Разбира се, от значение е средата, съответно средствата. В моя клас в основното училище имаше деца, дето едва сричаха в 3-ти клас и такива, дето сами си избираха какво допълнително да си четат за кеф. Повечето бяхме от вторите и се дърпахме един друг напред. В среда, където преобладават първите, дърпането е назад.
И не е важно толкова детето да се показва и състезава, колкото да прави нещата от душа и да се забавлява истински.
Някой беше споменал, че детенцето при Слави, дето знаело столиците, е зубрило. Ами не вярвам. Брат ми, който сега е на 28г, знае същото - всяка една точка по картата. Интересно му беше. Започна в 3-4 клас с енциклопедии за животни, мина през човешкото тяло и свърши с географията. Има сигурно над 1000 карти, но не просто ги колекционира, а подробно разучава, чете за всяко едно място и неусетно запомня имена. Да спомена, че не работи в тази сфера. Това е само хоби

Не е точно на самотек, но не съм и с болни амбиции. За определени неща се старая да го напътствам, да му показвам и обяснявам.

Сигурно, но неговото вече избива на мания. Ето, снощи сме чели: "Автомобилно състезание в гората", една малка енциклопедийка за...м, да, за коли, даже знае къде е двигателят, къде се поставя бензин/газ и защо, акумулатора, жабката, марки коли, цветовете вече ги минахме, с колите- разбира се. Ако колите имаха различна геометрична форма до сега с геометрията щяхме да сме на ти и да обсъждаме прави, тъпи и остри ъгли, кръг, квадрат, триъгълник. Къпе се с колите. Прави им гаражи. Приспива ги. "Храни" ги с газ и бензин. А, четем и учебника на големия по Безопасност, обожава да му показвам кръстовището и от къде баткото се движел правилно и къде било неправилно, светофара, тръгни- спри. Дори от мозайката правим коли. Просто си разсъждавах дали не е прекомерно рано за такава "тясна специализация" и не се ли пропускат други неща така, разсъждавам просто, сравнявам и анализирам. Сред останалите му приятелчета няма такива насочени подчертано в дадена област. Преди също е имал такава настройка, но сега ми е чак като болен.

Иначе Мила-мама гледам, че ходенето на цирк и куклен театър е голямо преживяване, говори се цяла седмица за него. Мисля, че децата след година и половина не са никак малки. И преди това не е проблем да се заведат /първият ни цирк беше на година и 4 месеца и много си падна по животните/. Съгласна съм и с дадения пример от теб за интерес в дадена област и ранни успехи, които не са винаги свързани със "зубрене".

Judy, прочетох от заглавната страница на форума, където има статии за развитие на детето по месеци.

Джуди, и аз мисля, че е нормално в определени моменти да има определени интереси. Моят син беше същия - цялата книжка "Колите" се прочиташе от край до край по няколко пъти, имаме всички коли, знаят се наизуст, разиграват се сцени от книжката. Харесва влакове. Имаше едни период, в който основно коли го вълнуваха - от сутрин до вечер, паркинги, каране, катастрофи. Мият се на автомивка, зареждат се с гориво, спират на "сфетофар", спира ги полицай, глобява ги  и всякакви вариации.
И сега има интерес, но виждам, че вече взе малко да му омръзва.

Идеята за ранно развитие според мен означава да се създава интерес от рано към книгите, музиката, картини като цветове и форми, света около нас. Защото децата на 1.5 - 2 - 3 години са с огромно двигателна енергия и трудно може да им се концентрира вниманието за по-дълго, за да се почват тогава подобен вид занимания.
Да се оставят по цял ден да гледат филмчета, за да може да се свърши някаква домакинска работа, също е обичайна практика. Не че е лошо, но всяко нещо с мярка. Моят син от малък е научен - "Мама и тати пускат само 2 филмчета (на ден)" в рамките на час, час и 15 мин.
Още повече, че докато гледа определено филмче, на детето може да му се обяснява  какво се случва, да му се акцентира вниманието върху нещо. 
Интереса се провокира и от начина, по който се поднася информацията - ако е под формата на игра, с подходящата интонация, ако има забавление, нещата се получават.
Впечатлението ми е, че има родители, в частност майки, на които въобще не им се занимава, самите те нямат някакви идеи и интереси, които да предадат на децата си. Много ясно, че тогава нещата ще се развиват на самотек.... Децата трябва да се учат да играят, да им се измислят различни ситуационни игри, да им се поставят задачи свързани с домакинството - да сложат покривката, салфетките, приборите, да се чувстват значими.
 

"Отлив на интереси" е нормално да има според мен, след придобиването на животински пластелин и след почти денонощна игра с него в рамките на около месец, в момента не се и сеща за него. Сега си играе само със животните от пластелина, прави си разни ферми, но към пластелина не посяга.

Книжките- от многото, които имаше си беше избрал около 4-5 любими и ги четяхме до припадък, вечер без да прочетем всичките 4-5 не се заспиваше, после около месец и нещо изобщо не ги поглеждаше, сега отскоро сам се завря в минибиблиотеката си и си изкара нови любими "много хубаби пиказки" и сега вече той сам ни ги разказва.

В пролетните месеци беше забравил въобще какво е това двд и филма "Колите" ( за мое щастие), но от няколко дена отново излезе на дневен ред.

А иначе темата кола присъства навсякъде, коли, книжки, паркинги, бензиностанции и всичко свързано с тях.

На мен големият ми проблем ( е, все още не съм се психирала) е, че не можем да се разберем с цветовете. От съвсем малък от кубчетата още винаги съм му казвала, а сега ми подай червеното, зеленото и т.н. кубче. Покрай непрекъснатата му мания за количките винаги предмета е бил свързан и с цвета, дай да паркираме синята или жълтата кола, като се разхождаме с него винаги покрай паркираните коли се почва едно обяснение това е черно бмв, или червен нисан или..... Обаче ефект няма винаги ги бърка. Вчера например от 5 черни коли, само на една и каза, че е черна, а са паркирани една до друга. Не схващам нещо знам, че около 3-4 започват с цветовете, но това е било преди години по старите методики, сега при толкова празен мозък, не виждам проблем да ги познава.

Може би някъде бъркам, ако имате идея, ще се радвам да споделите.

За огромната двигателна енергия съм напълно съгласна, при моя син граничи понякога с "психомоторизъм" , и съм на мнение, че образователните и занимателните игри са много по подхядащи за зимните месеци, когато е студено и се прекарва голяма част от времето в дома. Другото, което си мисля, че колкото и да е буйно детето с правилен подход винаги може да му се привлече вниманието (е ако родителите имат желание, разбира се) и то да научи нещо ново, полезно и интересно.

Абе темата е супер обширна, като цяло съм съгласна с ранното развитие, но без да изземвам функциите на училището, по отношение на училищните предмети, а по-скоро да показвам, че света не свършва само до границите на морската градина и нашия дом.