Интересувате ли се от идеите за ранно развитие?

Да, зная за кой филм говориш. Те са няколко филмчета на тази тема.
Да, така е в общи линии, но не е за всяко дете и не е за всеки родител. Общото между всички тези деца е, че при тях това, което правят е страст, почти обсебваща. Това е и опасна игра, защото родителите много лесно могат да се поддадат на собствените си амбиции и жажда за слава чрез децата и може от родители да се превърнат в мениджъри или треньори. Тогава кой е родител на това дете? Не може едновременно да искаш постижения и "високо спортно мойсторство" и да утешаваш след науспех или несигурност. Няма как да стане, защото са напълно противоположни, взаимноизключващи се стратегии. Но всичко останало е така, както са го описали.

Права си, има доста примери за деца страхотни актьори и родители мениджъри.
След това децата порастват и стават пораснали, бивши страхотни деца актьори. Незнаят какво да правят, защото вече не се отличават и започват пороците.
Другото за което се замислих - Ок, примерно синът ми е страшно умен, математик...и какво? Къде ще се развива, какво по-различно ще учи, къде? Има ли в БГ училища за по-развити деца, такива където се взимат 2-3 класа наведнъж (примерно). Има ли специални програми? Май не, или аз не съм чула 
И какво ще стане със сина ми? Ще си учи в кварталното училище и умира от скука, докато връстниците му се борят с таблицата за умножение....

При нас въпросът за "избилите" таланти е решен до някаква степен, защото има математически и други гимназии, които приемат и деца от малките класове. Имаме училища по изкуствата, спортни училища също, където пак има деца дори от първи клас. Това, с което образно казано удряме западняшките образователни системи в земята е, че при нас са създадени и запазени такива училища, читалищна дейност, школи и други извънкласни занимания, които осигуряват по-различна среда на децата. И за по-малките деца има някакви възможности в читалищата, където има школи от всякакъв вид и за деца в градинска възраст.
С две думи, в големите градове има възможности, стига родителите да имат ресурса и желанието да дадат начален тласък на децата. Колкото и да си обичам децата и да ги уча на разни неща в един момент е по-добре да ги запиша на танцова школа, защото аз зная 5 народни танца, а там има педагози, които знаят как да работят с деца и са специалисти в танците.

Леле, накъде е избила темата.

Да, мисля, че първите години са важни. Не, не бих се опитвала да създавам гениално в дадена област дете. Доколкото я уча на разни неща, правя го сега, защото имаме повече възможност да сме заедно и повече ми вярва. Гледам да съм отворена и да отговарям на всички въпроси, като "откъде се раждат гурлите" например  Като стане всезнаеща тийнейджърка, кой ще ме пита, а?

Според мен смисълът на ранното образование е не да се "напъва" детето да учи отрано, а да се осигурява адекватен стимул на естествения му потенциал. Т.е. по моему децата имат буден, жив ум, способни са да се научат на много неща, да мислят самостоятелно и да изпитват удоволствие от срещата с нови теми. Престъпление е да се чудим как да притъпим тези способности, отпращайки ги да не ни се пречкат, пускайки им филмчета или пропускайки да поговорим с тях.

Може.
Познавах такава майка.


Именно.

Винаги съм се чудила защо ако едно дете може да чете на 5 години автоматично се лепва етикет "свръхамбициозни родители" или "много умно дете". Четенето е нещо елементарно и се учи много бързо, ако се похдоди занимателно.

Защо е нормално да знае всичко за Звездните Рейнджъри и Костенурките Нинджа, вместо устройството на СЛънчевата система? Каква всъщност е разликата?

За мен единствената разлика е, че едното знание има смисъл, а другото е джънк фууд за мозъка.

И какво стана с взаимоотноженията между тази майка и детето й?

Много интересна темичка!
Но за сега само ще чета!

Прекрасни са.

Възможно е. На мен ми се струва по-скоро изключение.

За сега не се интересувам 
Не забравям на първо място, че детето ми е дете, през деня в градината достатъчно време се занимава и с рисуване, и с моделиране, с всичко, затова извън нея искам да усети, че е дете и да играе навън на игри, които не включват обучение под каквато и да е форма.

Волтажче-благодаря за чудесната тема и полезните линкове.
Незнам защо толкова много хора си мислят,че ранното развитие е непременно учене,четене и писане.
Става въпрос ,как да развием интелекта и знанията на детето си докато играем с него.
Това включва обогатяване на речниковия запас и общата му култура.
Как с помощта на различни игри/много от които съвсем непринудени/да помогнем на детето да научи нови и нови думички,нови цветове, нови материяли и тн.
Видях чудесен пример ,как може да се обяснят на детето /докато се къпе в банята/различните физични състояния на водата.
Видях също така, как с помощта на ръчно изработени от майката детайли /интересно лото с което детето може да се занимава дълго/могат да се научат геометричните форми и как след това същото това дете ,започва игра -Търсене на такива геометрични форми по дрешките си,по мебелите,по домакинските прибори,на улицата и тн.
Примери много и безброй и всички те са свързани именно с играта  и отделено от майката или таткото свободно време.

Нека вместо да дискутираме , кой е съгласен и кой не, да даваме примери за такива игри ,които ще бъдат полезни както на нашите ,така и на други деца

Позволявам си да отида и по- далеч- никога не съм разбирала пък защо четенето, писането, смятането се приемат като трудна и неприятна задача. За децата то може /и често е/ нещо забавно и интересно, което развива чудесно уменията и запълва ползотворно свободното им време. Учебният процес твърде погрешно се възприема от доста родители като натоварващ, като трудоемка и неприятна работа, като нещо, несъвместимо с "детството". Докато те го възприемат така и децата им ще бъдат настроени на тази вълна.
За темата- полезна е, допада ми.
Само че аз не бих говорила толкова за "ранно развитие", колкото за развитие въобще, което определено не става с оставяне детето да се плъзга по течението, независимо от възрастта му. Детето следва да вижда, да познава, да опитва много и разнообразни дейности, които да му бъдат поднасяни в подходящата за възрастта и индивидуалността му форма.
Дори двегодишният ми син се захласва по енциклопедии и документални филмчета с животни- стига да има кой да му обяснява и да му разказва поема много. Познава повечето от животните, знае с какво се хранят, къде и как живеят, може да обясни. Сам си носи поредната книжка и кара възрастният, който го гледа, да я четат. Не считам, че е нещо преждевременно развит. Просто се развива пълноценно.
С големия син имаме занимателни задачи, логически- решаваме от разни книжки, дори сме се състезавали, интересно му е, забавно му е, полезно му е, развива го. С писането най- много ни помогна магнитната дъска, на която си пишехме бележки и глупости. Нищо друго не го накара да научи писането така, както тази игра и едно картинно домино с животни, написани техни имена и букви.
Четене на 5 години- ами за мен е нещо напълно нормално. Не изисква нито амбиции, нито усилия.
Идеята на ani69 "Нека вместо да дискутираме, кой е съгласен и кой не, да даваме примери за такива игри, които ще бъдат полезни както на нашите ,така и на други деца" също споделям и съм склонна да откликна, правила съм го и в други аналогични теми.

Като давате примери - навремето имах една игра - нещо като телефон, но на картон и в средата на картона една кръгла пласмасова шайба /като телефонната/. На картона имаше нарисувани картинки, а на шайбата букви. На всяка дупка от шайбата не пише 1 примерно, а АБВГ, на 2 пише ДЕЖЗ ... Има и една червена малка стрелкичка, която в началото на играта стои на мястото, там където спира пръстта при завъртането на шайбата. Например отдясно има картинка пате. Започваш да въртиш всяко една от буквите, като на телефонна шайба - П-А-Т-Е и накрая стрелка посочва патето /разбира се, ако си завъртял правилните букви/. Когато свършат картинките от картона, маха се и отдолу има следващ с други картинки.
Играта е много интересна, но едва ли някой, който не я е виждал може да разбере точно за какво става въпрос - няма как да ви я обясня нагледно.
Ако някой знае дали отново са започнали да правят такива игри, моля да ми каже. Сигурна съм, че интересът и на вашите деца ще бъде огромен.

Бо, това, което споделяш като игра е много интересно! Не съм виждала подобно нещо.  Някой, ако види, да свирка!

Ани  69    
Това е и моето виждане за нещата- да показваш, да обясняваш, да провокираш...

Още от малък - обяснявам и показвам всичко, което го заобикаля - дъжд, сняг, листа, шадраван, светеща украса покрай Коледа, луна, звезди, животни... всичко, което е интересно.  Всичко това под формата на игра и с подходящата интонация, която да провокира интерес.
Много са хубави и ценни детските филмчета на Бейби Айнщайн - гледа ги от малък с интерес, но аз съм била често до него, за да му обяснявам и превеждам за какво става въпрос.
Рисува с моливи, откакто е проходил. С пастели, бои за пръсти, водни бои - нямаше 2 г. Сядаме и рисуваме заедно, или той сам.
Ето какви неща е "нарисувал" сам пролетта (сега рядко сяда да рисува, повече сме навън)
http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=7415&AlbumId=116337
Покрай рисуването - научи цветовете. Сам установи като се смесят цветовете какъв нов цвят става.
(малко офф: Изненадох се, когато на една приятелка детето на  3 г. оцветяваше невероятно добре по образец в книжка за оцветяване, но не знаеше цветовете, т.е. никой не беше намерил време  да го научи, а детето определено има интерес и афинитет)
Играем  с моделин и пластелин, готвим. Когато започна нещо да приготвям за хапване - той е пръв помощник - чуква и бърка яйцата, слага брашно, сипва олио в тигана (с моя помощ), вади нещата от хладилника.
 
Когато беше на около 1.6 г. обикаляхме като луди с количката от сфетофара на светофар, докато научи червено, зелено - кога какво се прави, знака стоп, знака за еднопосочно движение. Сега гледаме светлинните броячи. Покрай интереса към колите, почнахме с марките коли - и на тротоара играем на "Намерииииииииии еди коя си кола ( която съм забелязала някъде наблизо). Определено има предпочитание към БМВ  , нищо, че нашата е едно малко Рено клио   
Знае формите и напр. знакът на Тойота е с три овала и му го обясних по този начин, или Ситроен е като две чайки.
Буквите ги научи по същия начин - почнах първо с няколко (неговата, на мама, на тати, на колата и т.н.). Пиша ги разпръснати на листа и го питам "Къде ееееееее еди коя си буква?" - намира я и я заграждаме, за което получава похвала. Сега понякога му казвам пак като игра да каже буква по буква нещо, което вижда написано в книжка, някое заглавие. Пиша му неща, които са му интересни.

За фината моторика:
Друго - напр. му рисувам на един лист 2 по 2 еднакви неща в двата края на листа ( разпръснати, не едно срещу друго) и да ги търси и да ги свързва. Това му е много интересно.

Да заведе зайо при моркова по пътечка, маймуната при банана и т.н., пътечките са оградени от двете страни, и трябва да спазва формата и да не излиза извън очертанията.

Друга идея - в двата края на листа в напр. три квадрата (като кутия) рисувам три форми в различни цветове (кръг, квадрат, триъгълник), в другия край на листа други три квадрата.  С цвета, който е нарисуван напр. кръга, правя пунктирана линия към празното квадратче (пак разбъркани, не срещуположни), той трябва да следва пунктира и да опита да нарисува в съответното квадратче формата.
 не знам дали го обясних добре...
Засега това 

Ние пък събирахме различни материали от природата-имам едни стари руски книжки, и по тях конструирахме различни фигурки от листа, жълъди, кестени , бодлички...Не знам дали има връзка, но сега ходи в училище на занимания с исуване, обича повече да моделира и да работи с глина, дори има вече няколко неща в изложба.Но се научи да чете и пише много, много трудно...