Интересувате ли се от идеите за ранно развитие?

Интересни идеи сте дали, за игри и въображение,

За четенето и писането може би от моя пост тръгна залитането по конкретни тези две неща ( имах предвид просто да направя обобщение, а не само тези две дейности), съгласна съм, че след като може дословно да повтаря репликите от любимото си анимационно филмче не е никакъв проблем да се научи и на други неща, явно мозъците им са достатъчно празни за всичко (което е и нормално де).

Надявам се да не вляза в конфликт с авторката на темата  , но пък се чудя, всички тези неща, които тя е дала като примерни игри, а и майките преди нея, не са ли занимания за по-големи деца. Всичко това ще бъде изучавано в училище и в по-големите групи в детската градина и цветовете и геометричните фигури и рисуването ( е, може би само готвенето, към което и моя син има афинитет де) и познаване на букви. Ще бъдат намерени и отговорите на въпросите, какво е дъжда, слънцето и звездите и въобще всичко, което ние в момента предлагаме като лека или доста по-задълбочена информация. Основния въпрос е какво ще прави детето тогава, неговите другарчета тепърва ще се учат как да свързват пунктирни линийки и кой е всъщност червения цвят.

В никакъв случай нямам предвид да се стопира желанието за учене на нещо ново или пък само да му буташ книжки или пускаш филмчета за да мълчи, аз самата доста късно( на фона на мои познати) въведох гледането на филми в къщи, винаги се опитвам да занимавам занимателно и при цялото ми чудене изразено по-горе винаги предлагам игри и книжки, за малко над възрастта му.

Точно заради това, което пишеш майката и бащата трябва да имат очи и уши за моментното желание на детето (бебето също) и да се водят по него. Ако бебето е хванало една топка и я хвърля може майката да вземе една книга, да я подпре от едната страна с нещо и да пуска топката по наклонената плоскост. Така бебето ще подеме играта и ще започне да прави същото. После може да майката да вземе друга топка и да му я даде да я пуска по същата тази плоскост. Тази игра не е сложна за едно седящо бебе, защото то вече има опора и свободни ръце и зрителното му поле се разширява и променя, защото започва да гледа на някои обекти отгоре.
С импровизираните музикални инструменти е същото - седящото бебе може да хване една лъжица и да удря по обърнатата тенджера, пластмасова паница или нещо друго, чува издаваните звуци и така си съставя някаква картина за това кой обект какъв звук може да издаде. Като удря с различна сила по една и съща тенджера чува и какъв ефект има от действията му.

Извинявайте, ама това едва ли са идеи за ранно развитие-това са съвсем нормални игри...Аз по принцип май преди не дадох точно отговор на въпроса, но не, не се интересувам от това...въпреки всичко си играя по посочения начин с бебето, и едва ли на света има бебе, което не е почуквало или подрънквало с различни предмети. Не определям това като начин за ранно развитие.

Нормални игри са за теб и мен, но за много хора не са игри и всъщност изобщо не са важни неща. В много семейства децата просто се отглеждат физически - нахранено, преобуто и приспано. Самата идея за активно занимаване с детето от страна на родителя е последица от идеите за ранното развитие. Те застъпват становището, че децата учат от момента, в който се родят, че имат представа за много повече неща, отколкото ние си мислим, че разбират и че си заслужава занимаването с детето, защото това подпомага развитието му. Тук не говоря за гениални деца, а за най-обикновени - като твоето и моето.

Ами може и да си права...Спомням си с големия ми син-той бебе, ние на по 20 години, ами какви игри, какви пет лв, направо си ми беше досадно. Сега с малката гадина-друго е, ако става въпрос за такива игри, брат и я подхваща от сутринта, след това гледачката, а след 16-аз и вземам последна душата.В момента се учим на съвсем елементарни неща-пляскане с ръце например.Преди два-три дни най-сетне си улучи ръчичките, и като че ли сама на себе си се кефеше...Вече прави след подканване много такива номерца, но това е, защото и е показано, защото е научена. Скоро скасткрих моя приятелка, която каза "Ами моето е по-глупаво-нищо не може да прави?!", а накрая се оказа ,че тя не му е показала нищо на детето, то само няма как да се научи, особенто на тази възраст, когато се учат повтаряйки и имитирайки. А детенцето и е прекрасно....
 Мен по-скоро ме интересуват някакви по-нетрадиционни методи, току що изчетох една тема за метода Френе-е, точно той като че ли не ми допада особено, но ми стана интересно какви други начини може да има за стимулиране и "гимнастика" на детските мозъчета.

За малко бебе не бих правила нищо кой знае колко революционно. Просто много сетивна стимулация, т.е. вземаш го навсякъде със себе си, играеш с него и най-вече му говориш много, за всичко, показваш и приказваш. Много музика и танци (с бебето на ръце), много разходки с кенгуруто - на Витоша, из страната, из парковете. Ще ми се смееш, но й четях и приказки, нищо, че е бебе и не разбира.
С приближаване на годинката - книжки, на които има по едно нещо нарисувано на страница. Не цяла картинка, а примерно само топка, само дърво, само чанта. Като в речник. Иначе на пъстрата картинка му е трудно на детето да запомни кое какво е.
Плюс, естествено, всякакви там играчки за възрастта. В книгата на Додсън има много оригинални предложения.

Как се казва тази книга?

Всяка книга става Аз ползвам едни книжки с мечета. На всяка страница мечето прави нещо - чете книжка, стои на гърне, заспива в леглото.
Има и едни други книжки - "Първи стъпки", мисля, че са белгийска поредица преведена на български, те са с по много предмети на една страница, но хубавото е, че не са картинки, ами снимки. Т.е. не отразяват виждането на художника за зайче и ябълка, ами заека си е ясно и видимо заек, а ябълката си е ябълка. Синът ми не говори, но познава вече над 50-60 различни картинки от тези книжки, те са общо 8, имаме 7 от тях. Познава животни като пингвин, гепард, камила, октопод. Миналата седмица свърза крокодила от телевизора по анимал планет със снимката на крокодила от книжката - сочи телевизора и после сочи крокодила в книжката. Страшно съм доволна от тези книжки, толкова ясно са снимани и показани предметите и животните.

ani69, даваш мн. хубава идея! 



Напълно съм съгласна! Около нас мн. примери за такива семейства!

Когато нещата и знанията се поднасят под формата на игра, на едно дете му е мн. по-забавно и интересно, а и запаметяването по този начин е по-лесно усвоимо!

"Изкуството да бъдеш родител" на Додсън. Накрая има списък с необходимите за всяка възраст играчки и дейности за стимулиране на ранното развитие. Почва от съвсем рано и включва прости и ясни неща. На мен ми допадна.
За бебета например някой беше споменал вариант с пришити към носна кърпа различни копчета, парчета широк ластик и т.н. За сетивна стимулация.

Хубавото на поднасянето на нещата под формата на игра е, че с времето детето започва да схваща самото научаване на нови неща като един от най-приятните начини за прекарване на свободното време (особено ако е съвместно занимание с родителя), като свое право.
цитат (леко сърдит тон): "вие защо още нищо не сте ми казали за топлоцентралите?"

Тези семейства ще да имат много кротки деца. Моето например докато не му обърнеш внимание не се отказва. Стои и мрънка, докато не си получи неговото - дали ще му се чете, играе, рита топка, или каквото иска той.

Анда, мерси! Май съм я прехвърляла тази книга, имам някакви спомени...

Еси беше на 7м.,когато купих ме първите книжки,много хубави с едри картинки но там се разказваше някаква кратка история,някаква английска поредица бяха.Едната любимата и, с едно мечо семейство и едно момиченце ,което излапало кашата на мечето ,легнала на негово легълце и то се счупило,накрая мечето заплакало а момиченцето избягало.А бе много елементарна история.Вярно на английски беше ама няма значение.Та започнах ме с Еси да разглеждаме тези книжки и аз на всяка стр.обяснявам какво се случва.След като стана на 8м.,тя сама ,при зададен въпрос към сюжета на историята показваше с пръстче какво се случва.Разбира се не говорише ,но абсолютно адекватно със звуци и сочейки отговаряше на зададените въпроси.Но и аз въобще не съм се замислела,че това е някакво особено занимание,просто така си представям отглеждането на деца.

Дъщеря ми е точно на толкова, ако я науча да прави това-ще я обяя за генийче, просто невероятно!?

Как генийче?! Ако историйката е от няколко прости изречения с прости връзки между героите, детето вероятно запомня на всяка страница каква е връзката и като му се посочи физически, докато се разказва като нищо ще схване какво става и после ще посочва с прътче кой кой е. Започва се с "къде е момиченцето?", "къде е мечето" и т.н. и се усложнява. Но търпение и повторение от страна на родителя е начинът.