Мили жестове към бременните жени

Бяхме с мъжа ми на пазара и пазаруваме плодове-всякакви видове,но не и череши/бях яла много и не исках да ги погледна вече/тръгваме си с мъжа ми на края ,аз доволна,а той натоварен като магаре и той ми казва"дръж тези череши ,че ще ги смачкам вече"а аз  и гледам,той дъжи 4 черешки в ръка.Продавачката му ги дала и казала"вземи сега,че довечера,ако и се прияде,няма да има" Много мило ми стана!
А пък в нашия градски транспорт ,да ви кажа,където основно възрастни пътуват,никой не се усеща,даже ме гледат нахално в корема и ниииищо Така веднъж се бях качила в препълнен автобус,вися си аз няколко спирки права и по едно време един мъж дръпна едно момче/момче на 20 години / за рамото и му каза да стане.Момчето естествено стана,но ми стана много обидно,защото момчето беше в група с още три младежа и на никой не му дойде на ум,че трябва да стане .

Ето и моята случка - отидох при моята фризьорка, но понеже беше само за бретона без записан час. Такмо беше започнала някаква жена, аз си седнах и казах, че ще изчакам, а тя: "Ааа, в тая жега и с тоя корем нищо няма да чакаш!" и помоли другата жена да стане и първо мен направи

Бяхме в магазин от типа на "Практикер". Искахме да ни отрежат две дъски по размер. Човекът, който трябваше да направи това каза, че услугата е спряна временно, но на една бъдеща майка няма как да откаже.  След нас двама мъже се молиха и тяхната поръчка да изпълни, но нямаха шанс. Други случки не си спомням.
В градския транспорт не винаги ми отстъпваха място и когато това ставаше го правеха все жени, които явно знаеха какво е да стоиш права, когато си в напреднала бременност.

Ох, колкото и да се опитвам, не мога да си спомня... Всички мили жестове, които са ми правили, са били от роднини, приятели и познати. Ааа, сетих се! В СУ, когато чаках на опашка при секретарката на специалността, служител излезе от кабинета и пред цялата опашка каза да вляза аз първа, след като видя корема ми. И секретарката после ми спести няколко ходения нагоре-надолу по етажите на Ректората, като се обади от кабинета. 

Аз писах в другата тема - отрицателната...сега виждам тази и ще пиша и в нея
Качвам се в една маршрутка...още преди да съм платила на шофьора дори млад мъж скача от седалката, за да седна аз. Веднага след като седнах, разбрах, че момченцето, което седи до мен на седалката е синът му, защото малкият беше прилежно инструктиран : "сега трябва да си много внимателен и да пазиш бебето в корема на тази леля  " Е няма по-мила случка.
Малко след това се освободи друга седалка и се преместих, за да седят баща и син заедно

Мил жест единствено в аптека:продавачката Да мине първо бременната!

Въпреки разочарованието ми от хората в Градския имам доста мили жестове...
1. Циганка ядеше геврек в трамвая и доста настоятелно ме караше да опитам поне... Като видя, че няма да си взема най-възпитано си го прибра в чантата и изчака да сляза, за да си го дояде.
2. Възрастен, скромно НО много чисто и спретнато облечен циганин (с очила) успя да устои на напъна на два пъти по - голям и дебел от него българин, за да ми запази място и ме извика от доста далеч да седна. Доплака ми се - преди да сляза специално отидох да му благодаря - усмивката му стопли деня ми...
3. Чаках в банката и охраната черпеше с вафли - почерпи момичетата по гишетата и си ги прибра. Едно от девойките обаче веднага изскочи от гишето си и отиде да шушне нещо на охранителя - милия малко притеснен дойде да почерпи и мен - отново ми се доплака от умиление...
4. Кауфланд е близо до нас и винаги когато се окажа на щанда с нарязаните колбаси мога и да не вечерям  .Получавам от почти всички сухи меса и колбаси поне по 1 парче...
5. В НОИ ме пуснаха най - отпред на опашката за болнични (а тя никога не е малка).
6. Седя в трамвая и се качват Жена и дъщеричката й. Малката ме гледа озадачено в корема и папка солети. Майка й й обяснява, че ще си имам бебе и то в момента е в корема ми и за да не плаче трябва да ме почерпи със солета. Малката хич не хвана вяра..., но ме почерпи детето.

Със сигурност има и още много, но ще допълвам... Всъщност сега като се замисля наистина отрицателни емоции са ми носили само отношенията в градския транспорт - "набих" възрастен мъж след като ме бутна в корема; не ми беше добре и помолих не чак толкова възрастен мъж да стане от мястото за бременни и майки с деца и той ме "насоли" здраво...

Очарована съм от отношението на хората в Пловдив! Аз съм от Благоевград, но там не усетих някакви мили жестове от непознати
Няколко пъти (всеки път) охраната на Пощенска банка на Главната в Пловдив ме канеше да мина отпред на опашката.
В ДСК пак на Главната един охранител ми даде да мина с ранен номер ("по бързата писта" както се изрази) без да чакам по опашките.
Непознати хора са ми правили път на опашките.
На пазара са ми подарявали плодове, зеленчуци и ядки.
Една непозната жена на тротоара ме почерпи с тиквени семки:) Стана ми много мило, защото наистина ми се беше прияло, като я гледах как си хапва.

 Да разкажа една по-скоро забавна, отколкото трогателна случка    Преди около седмица излизам да пазарувам и си вървя покрай магазинчетата в квартала,а срещу мен върви едно момче(на около 25год. може би).Не му обърнах внимание,но когато мина покрай мен направи     (малко тъпо го написах,но няма как да обясня).Помислих си,че е някой познат,но не съм го познала като е вървял пред мен(въпреки че никога не ми се случва),не допусках,че някой ще се закача така с бременна жена.Погледнах момчето и продължих да го гледам след като се разминахме,опитвайки се безуспешно да го позная  И така,докато се отдалечавахме и гледаме,той започна да ми се извинява:Извинявай,не видях,че си бременна...      Чак тогава беше забелязал корема ми,а аз го гледам учудено и докато асимилирам какво ми говори,той продължава да ми се извинява    Е,явно простотията има край и той е там,където започва милото отношение към бременните 

Всъщност и при двете си бременности, а и изобщо почти не мога да се оплача от лошо отношение... може би защото не съм злопаметна, може би защото съм усмихната, не знам, но това е положението    :hug: не си спомням лошо отношение.
докато бях бременна и вече ми личеше винаги са ми правели място да седна в градския транспорт/може би трябва да уточня че става дума за центъра на софия, не за кварталите/, когато съм имала нужда са ме пускали отпред на опашки, спирали са коли да мина бременна или с децата. но никога не съм смятала че са ми длъжни, може би и затова им е било густо да го правят.
Искам да споделя един много мил жест наскоро - вече бях родила и заведохме със сестра ми децата в детския кът в новия мал вйв варна0 нали бил най-големия на балканския полуостров, да се налудеят. Хубаво но бебето огладня, то и зъбките го мъчеха, и трябваше да го накърмя в МОЛ-а. Избрах една крайна и поусамотена маса до прозореца, обърнах стола с гръб към залата и с лице към прозорците, покрих бебето със слинга и всичко си беше ОК.

Това което наистина ме трогна е че една от хигиенистките, явно е видяла количката с мрънкащото бебе и й е светнало за какво иде реч като ме е видяла че съм го гушнала и съм завъртяла стола с гръб към всички. Жената и дойде и настоятелно ме почерпи с картофки защото сигурно ми е гладно да кърмя и да знам какво угощение става в залата зад гърба ми. Чак после си дадох сметка че най-вероятно специално е отишла да ги купи, защото като премина първоначалнаата изненада, и жената се отдалечи, осъзнах че току преди това беше минала с количката с парцала и не носеше храна, а и пликчето с картофките беше топло и непокътнато.
Разбира се приех и й благодарих. Много е лошо да не откликнеш на спонтанната добрина на другия, дори и да се притесниш. Следващия път може да не посмее да я покаже, за да не му откажат.
Човек трябва да умее да казва БЛАГОДАРЯ и да приема това което му дават от сърце и да се доверява да доброто в другия.

Отидох да си купя захарен памук, както всяка година по панаира в нашия град. Това е нещо като традиция за мен, само по това време успявам да се навия да си взема. Мирише много вкусно. Продаваше ги една циганка. изкарах си левчетата за памука, а тя не ги взе. Молих й се 10 мин, неуспешно. Стана ми много мило. Благодарих 100 пъти. Може да е 1 захарен памук, но няма да го забравя цял живот.

Аз рядко ползвам градски транспорт, но в почти винаги някой става, за да седна аз. Дори един човек стана веднъж в трамвая при свободна седалка пред него. Когато ходя някъде да пазарувам доста често ми се случва някоя жена да ми пожелае леко раждане и ми казват да не се притеснявам и че всички хора така са се появили на бял свят. Даже преди няколко дни, когато отидохме да си купим диня продавачката не ме пусна да си тръгна докато не си взема поне малко грозде (естествено без да плащам за него). Като цяло срещам добро отношение от хората, не мога да се оплача. Май само от медицинските служители съм видяла по-кофти отношение  , но чак ужасно.

1.Наложи ми се три пъти поне с корема да ходя и да се редя на опашките пред Новия Търговски Регистър-и трите пъти бях буквално избутана най-отпред и пусната да мина първа, въпреки нервността на хората иначе от условията на прекрасната ни държавна бюрокрация.
2.Много ми се прияде дюнер и минах да си  взема един. Арабчето, което ги правеше след като ми подаде дюнера ми подари и едно фалафелче потопено в сос с усмивка и поглед към коремчето-все едно искаше да каже "това е за бебето".

Заглавието ме разсмя
Нищо подобно не ми се е случвало, нито съм била свидетел на подобни жестове

Някой може ли да пусне линкче за другата тема, отрицателната? Моля да пусне, че не мога да я намеря   Благодаря предварително