Трудно проговарящи деца!

добър вечер момичета

rainov, благодарямного  за уточнението, мога ли да помоля малко материал за алетрнативните методи на помощ, в крайна сметка искам да съм подготвена още преди да се срещна със спеиалистите за да задам точните и насочващи въпроси.

Елито- все едно чета нашата предистория и нашата сегашна картина- само дето не ходим на ясла. Мислех че моят син ( прави 3 г. в понеделник ) е единствения който не иска да му четат както и да му пеят - запушва си ушите ,мрази детски песни, но иначе с удоволствие сам музицира на на музикалните си играчки .Също е прекалено вглъбен в себе си, прекалено консервативен,  обича да наблюдава игри но се включва само ако е в настроение и задължително ако децата са по големи никога с връстници.Много е активен физически - никога не спи след обаяд и рядко заспива преди 11 - и то след като винаги го приспивам , играе с часове но не точно с играчки, една отвертка или салфетник може да го отплесне за час. Не съм зацикляла обаче  на чувството за вина защо е такъв - при същото възпитание дъщеря ни четеше на 5 години, така че съм без съмнение че всичко зависи от детето. За мен 3 г. беше подходяща възраст да осеверя със специалист накъде върви детето защото наблюдавам нередности но като ви чета се притеснявам дали не съм закъсняла...

И ние имахме проблем, на 3 год. говореше, но много неразбираемо, заведох го при специалист, сложиха ни диагноза алалия и куп глупости слушах. Сама прецених, 4е трябва да из4акам, от няколко месеца посещение в градината имаше страхотен напредък и само някои звуци останаха за доизкусоряване. Чак на 5г. по4нахме пак посещения при логопед за останалите "козмети4ни" проблеми.

Здравейте
искам и аз да споделя какво става примоето дете и да чуя вашите мнения.
На 3.5 г сме, от бебе започна да си гука номално, на годинка и нещо си казваше думички като мама.тата, коте и тн. Но сега в сравнение с други деца не го вори , те направо си приказват и им се разбира. А ние бърборим , но много по бебешки и тези неща които казва правилно са например "Мамо виж бебе" като се вмачи да включи и още някоя думичка ,но е неразбераема или само ние я разбираме, тъй като вече и знаем бебшките думички и тяхното значение. Иначе е много умна и спрямо други неща се справя даже по добре от врастниците си, пъргава е и започна да реди пъзели с по 50 части ооше на 2.6 г, което мен лично много ме впечатли,защото си бяха доста сложни, не бебешки, вече рисува и човече , слага очички,нос крачета,ръце.
Просто имам чувството че я е страх да повтаря, като и кажа да каже нещо и казва Не. Инче от време на време сама включва по някоя нова дума,е определено и все повече се мъчи да говори , но все пак смен назад.
  Иначе нямаме някакви здравословни проблеми , чува много добре и е контактна, На градина не ходим ,тъй като чакаме друго бебе и ме е страх от вируси в момента .
Ами на кратко това е 

re_ge,направих уточнението само колкото да си имаш в предвид като четеш за това.
Методите които споменах не са нито толкова алтернативни вече,нито непознати за логопедите .
Мисля,че е най добре първо логопед да прецени ситуацията защото там се използват готови програми за работа,а и има спецефични маркери,по които специалиста си изработва план на действие и той е различен за всяко дете.
Това което аз ползвам и са ми дали като материали за работа е валидно само за моето дете.
Нас този етап се консултирайте с логопед и психолог,доколкото знам има много добри центрове във Варна.

Момичета,
Благодаря много за отговорите и съветите.
Моля за контакти на добър детски психолог и логопед в Бургас. Зная,че мога да разчитам на компетентно мнение от вас.

Здравейте, моля ви да ми препоръчате логопед в Пловдив. Детенцето ми е на 4г., а не говори все още. Когато беше на 2 и половина ходихме на логопед, но нещо не се получи контакт между него и логопедката. Решихме да изчакаме една година, с надеждата, че може и сам да си проговори. На 3 и половина все още не говореше, но тръгна на детска градина и ние решихме отново да изчакме, че може покрай децата да се отприщи един вид, но след месец става на 4 и вече трябва да потърсим помощ, очевидно е. Моля ви за коордианти и информация и ви благодаря предварително.

marietka_81, потърси на ЛС Лого5ка. Тя пише в темата за консултации с логопед. Мисля, че ще ти бъде полезна. 
И нещо като запис в темата. Малката ми дъщеря проговаря трудно (сега е на 3г. и 9 м.). До голяма степен нещата, които описва Елито ги има и при нас. Физическо, социално и емоционално развитие са ОК, но речта я дърпа назад. Има си и диагноза- моторна алалия. Опитвам се да правим упражненията, дадени от логопед, но и омръзна много бързо. Опитах се да ги "вкарам" в игра- например, подаваме си топка и преди всяко подхвърляне от мен към нея, я карам да направи упражнение. Днес ме задърпа да играем, обаче се спазари- "без думите, мамо".
Имам чувството, че проблемът със забавеното речево развитие е все по- масов. Не знам дали си внушавам или се дължи на факта, че сега съм се сблъскала челно с него. Но в обкръжението ми има доста деца с алалия.

Баш така си е!!! 

 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=282833.0 координати на лекари, логопеди, психолози - там прочетете първо, може да ви е от полза

 

Случайно попаднах на темата, но струва ми се е идеалното място да си задам въпроса.
Става дума за детето на наши приятели - момченце, през март става на 4.
Не говори. Иначе няма други проблеми, в останалата част от развитието си е като връстниците си.
Родителите на детето са страшно мили хора, но някак струва ми се, не могат да проумеят, че всъщност има някакъв проблем.
В момента детето посещава логопед веднъж седмично; майката признава, че вечер е твърде уморена, за да се занимава с него.
Напоследък детето започва да казва по някоя и друга думичка, но така като гледам, става въпрос за набор от не повече от десетина думи. Иначе такова артистично дете не съм виждала - не знам дали иде реч за някакво компенсиране на речеви умения, но понякога е като същински мим.
Та се питам доколко е редно да се намесвам.
Няколко пъти деликатно съм вметвала, че е хубаво детето да ходи на логопед по-интензивно.
Друга обща приятелка право куме в очи им каза, че детето има проблем.
Май няма реакция след този случай.
Какво е редно да направя?

Родителите сами трябва да проумеят  и  приемат проблема  на детето. Не виждам защо околните  трябва да подсещат  или казват  на родителите ,че  то не може  да говори. С един  път седмично  не виждам как едно  дете  може да напредне  в езиковото  си развитие.
Много пъти съм писала  минимум 3 пъти в седмицата  трябва да  посещава детето   логопед ,като  родителите отделно    ежедневно  да повтарят  във вкъщи това което прави  логопеда.

Здравейте
rainov благодаря зa oтговора, избрали сме център трябва да се оправи лошата обстановка и ще го заведем, ако имам проблеми пак ще търся помощ.

И аз забелязвам че  това забавяне на речта става масово явление, често на детската площадка майките с който се срещаме почти ежедневно се оплакват. А става въпрос за деца на по 4-5 години, част дори работещи с логопеди. Странното, което забелязах е че синът ми с голямо уодовлствие играе именно с децата с такова забавено речево развитие, той е най-малък от всички а тези деца за разлика от другите не го изключват от игрите си защото малък и защото не го разбират какво им казва когато от време на време им бъбри на свой си език. Тези деца се разбират  по странен начин, никой на никого не се подиграва и никой никого не гледа като паднал от марс защото не разбира какво е казал.

Аз лично имам притеснение че синът ми освен всичко друго е и срамежлив към възрастните а за да могат да го протестват трябва да има контакт с такова лице.

Босоногата , децата са невероятно умни, никога не можеш ги излъга кога е само игра а кога игра "с опашка" .

Ред , ситуацията е много деликатна, аз бях в подобна преди година. На моя приятелка детето според мен е дислексия но те не искат да го разберат, намекнах тактично но аргументите на бащата са - нали и нас са ни улили в училище ще научат и него. Сега бил стресиран в училище, другите деца четяли а той бил назад и трудно се наваксвало. аз обаче вече не се обаждам, ако човек гледа на детето си не през  призмата че е НЕГОВО  дете и един намек е достъчен, ако обаче иска да си заравя главата и цял ритник не може го събуди.

Идва момент, в който децата добре осъзнават различията. Тогава не само неговорещото дете е изолирано, а и самото то започва да страни. Затова трябва да се работи за наваксването възможно най- рано.

Чужди подмятания много ме дразнят и то на хора, които не са запознати с подобен проблем. Любимото ми е, като почнат да ми дават акъл да не съм мъчила детето като го водя тук и там.  Смятам, че всеки трябва да си гледа неговите деца и съответно да си поеме отговорността за тях.

Докато се стигне до четене на приказка от книга, трябва да се мине през разказване с прости и кратки изречения, които детето разбира и показване по картинки.  Запушват си ушите, защото не разбират този куп от думи, затормозява ги големият поток от информация. При разказването няма да е така, а и детето може много лесно да бъде включено, като и ще има възможност да задава въпроси. Мимики, жестове, интонация, куклен театър - така се задържа вниманието им. 

Може ли да ми споменеш, кое точно точно те наведе на мисълта, че въпросното детенце е с дислексия и на колко години е. И на мен напоследък ми се върти много тази дислексия в главата... та затова питам...

Аз благодаря за мнението ви; наистина няма да променя ненатрапчивото и деликатното си поведение.
Далеч съм от мисълта да играя ролята на съдбата, но просто човек се раздвоява - нали приятелството е и да помогнеш понякога.
Но истината е, че ако родителите сами не осъзнаят който и да е проблем, трудно ще се помогне отвън.