67 извънкласни занимания в САЩ

Ей, вярно и аз съм на "първи ред" този път 

Блажка, сигурна съм, че ще намерите решение; явно са ти добри и разбрани децата, и знаят какво искат  Не ви мисля 

Мариана е във ваканция от градината и сме на свободни занимания; тази седмица ходи с приятелките на тенис  Ние сме в Уимбълдън, има школа на всеки ъгъл  ; не ми се вярваше че с такива малки кифлички могат да направят нещо - но са страшно приятни часовете, много занимателни. Даже зацелва топка от време на време  А Антон пълзи, пасе по ливадата и ръкопляска  Да живее лятната ваканция....(не знам как ще се върна в офиса, честно)

Още 5 дни до заминаванато за БГ  (МрсГ и София да се приготвят за сгляда)

Блажка, какви дилеми, а? Имам приятели, чийто син ходи на карате, знам че бяха много доволни - дисциплина, самоотбрана, състезание, за такива неща говореха. Ама не помня да са искали майка си и баща си за часовете. Накрая дори отказа, защото трябваше да избере между това и футбола и цар футбол спечели  . Оф, какво ли ме чака и мен....

За хокея - недей си слага таралеж в гащите. Цените идват не от екипировката, а от таксите за ползване на пързалки и асоциациите или лигите. Става въпрос за 1-2 хиляди $ на сезон! Брррр...

МВК, най-добре си разучи училищата сама, пускали са и други подобни въпроси и даваха линкове към сайтове с информация. От щат до щат има разлика, както и от град до град.

Чакайте аз да ви се похваля - одобриха ми петицията И-130 за зк. Направо така се изненадах - юни подадохме, вчера получихме мейла, че е одобрена! Аз не знам, какво точно очаквах, ама си мислех, че ще отнеме поне 6-7 месеца, а не само 2. Толкова сме неподготвени, сега не знаем, какво се прави, как се прави, вчера рових из сайтове да видя следващите стъпки. И междувременно си преизчислих времето прекарано в Бг - от 730 дни изисквани, съм направила 392. Йей! Чакам срещи с адвокат сега да видим, а сега на къде.

Ъхъ.  И на фона на всичко това, което претеглям и преценям, да изклюкаря, че не мога се стърпя: обаждам се вчера на учителката от българското училище да си запиша децата за новата учебна година, и жената започва едва ли не извинително да ми препоръчва да им купя учебниците от България, защото не можели да осигурят навреме на всички деца, и се преснимало, и не пращали понякога точно колкото и каквото трябва. Аз й казах, че това за мене е подразбиращо се състояние, защо изобщо го коментираме. Да, ама не били всички така, и имало родители, които мърморели, понеже нали по закон в България се полагали безплатни учебници до 4-ти клас, и не трябвало българската държава да ги ощетява с 50-60 лева за комплект ... Направо не вдявам. Вярно, че по закон е така, но чувството за реалност ми се губи. Казах на жената да няма грижа, и че сме достатъчно благодарни, че все пак на преодолимо разстояние от нас има българско училище, което на всичкото е безплатно.

Блажка, а как са цените на айкидото? То е в пъти по-щадящо ставите, много по-съсредоточено върху "вътрешността" на нещата и не така популярно.

Аз никога не казвам на децата, че не купувам нещо, защото нямаме пари за него. Пари винаги ще намеря. Въпросът е, че не е нужно, нито пък е възможно да притежаваме всяка глезотия, която излезе на пазара. Другата причина е, че купуваме само стилни, качествени и полезни вещи. Искам момичетата да не живеят с мисълта за финансови граници, защото когато имат достъп до в пъти повече средства, децата ми трябва да могат да контролират желанията си. И многото пари трябва да се харчат разумно, с грижа и внимание към околните и средата, в която живеем.

Аморитка, пробвай за гуми от tires-easy.com. Доставят, не монтират.

Биз, честитка!

За частните у-ща. Повечето, поне в нашия район са католически или подобни с верска обремененост. Това за мен е недостатък, не предимство. Когато се избира school district, стрябва да се внимава. Ако се излезе от рамките му при избор на обществено у-ще, ученикът се третира като частен и цака такси за обучение.

П.П. Шашнах се от условията, в които живеят бг полицаи... Гледахте ли новините по бТВ от вчера? Колко ми е мъчно...

Аз им го показвах на клипче, но не проявиха интерес. За една школа по айкидо знам около нас, но чух лоши отзиви - давали им пръчките още от първия ден, без особени инструкции, и някои деца се цапардосвали неправомерно.
Наш познат в България ходеше доста съвестно на айкидо, беше уж напреднал, но там имаше някакви елементи, които ми се струваха мистично-енергийни, не знам дали искам децата да вярват в това, нещо съм мнителна. А може и при различните школи нещата да варират. Поглеждала съм към айкидото като вариант, не достатъчно сериозно може би, сигурно трябва повече.

Писах, но вмъкнах вторият ти цитат и си затрих писаното по този въпрос, затова ще опитам да повторя. Казвах, че това е и моята, и на баща му на А.К. гледна точка. Все още не ни се налага да му казваме кое, защо и дали може да се купи, но точно това, което си писала, дума по дума, е и нашето мнение. Винаги са ми били някак особени изказванията на малките деца, че "това не можем да си го позволим " - казват го, но като че ли не разбират какво точно е това и следват указанията, които са им подадени и те са научили. Писах още, че се иска голям майсторлък да постигнеш това, за което си писала, особено когато децата са малки и всичко е толкова прималиво.


Не съм гледала за полицаите, но гледах едно предаване за един беден ЖеПеец, който бива изоставен от жена си, която ги зарязва заедно с момиченцето им в болницата, докато за 3ти път са завели детето заради бронхопневмония. Бащата влиза с детето в кабинета, налага се да извикат майката и когато излиза да я потърси, нея я няма. Така и не се връща. Така започват перипетиите му - загубва детето, защото няма добри условия за живеене, вземат го Социалните; впоследствие му даряват една къщичка кантон точно на линиите на ЖП гарата, той я стяга, като не се храни, за да има пари за ремонт; разни хора му даряват вещи и в крайна сметка, с много усилия, той успява да направи скромен дом за детето. Когато е почти на косъм да си я върне, се разболява и го прибират в болница със съмнене за туберкулоза, заради недохранване и преумора. Опасността да не му дадат детето за поне още 6-12 месеца, пак се увеличава. Най-накрая, все пак, се оказва, че не е болен от ТБ и в един прекрасен ден отива да си вземе момиченцето - с огромни черни очички и устнички а ла Шайло Нувел - красавица. Няма да ви казвам, че ми се насълзиха очите като гледах този слаб като вейка човечец, на не повече от 20 и няколко години, да си прибира детето и двамата, като две самотни птичета, да се приберат вкъщи. Беше и постлал легло, беше и наредил играчки, направил и вечеря и заспали заедно първата вечер, към 11:30. Хем знам, че такива мелодрами има по цял свят, ежедневно, хем се трогнах от този мъж, който можеше спокойно да си живурка мизерния живот и да остави още едно нещастниче в приют. Ех....

Блажка, всяко себеуважаващо се бойно изкуство (или по-скоро martial art тренировъчна програма) изисква медитация, сиреч някаква степен на убеденост в "мистична енергийност" (готино название). Знам за какво говориш, защото при айкидото тази философия е застъпена в най-голяма степен. Обаче това кара хората да се замислят над факта, че злото, което вършат им се връща със същата сила и знак, без в този процес да се намесва страхът от Бога - довод, който отричам напълно. От всички бойни изкуства (и двамата с мъжа ми сме практикували различни) бих записала децата си само на айкидо.

Джи, простълзих се...

И аз така  .

Кажи сега, как избягваш да казваш, че "няма пари", щот' аз нещо не го докарвам и често това ми е обяснението, когато за пореден път ми се поискват гумени мечета или близалки, всичко интродюснато къртези оф познати и непознати благожелатели 

Просто това словосъчетание не излиза от устата ми. Ако Аля нещо много почне да се тръшка, клякам до нея, обяснявам, че ако не се успокои ще я изведа от магазина и като кротне, провеждаме кратък разговор за ползата и вредата от нещото, което иска. Ако е продукт, който си струва, но Аля е още малка, за да го ползва, уточняваме кога ще купим нещо подобно.

Ако обаче детенце е уморено, ако летвата на толеранс му е паднала ниско и отказва да приеме доводите ми, питам "Като плачеш ще ти го купя ли?" Тя знае правилния отговор и ми казва през сълзи "Неее". На което моята реплика "Ми тогава що плачеш? Няма смисъл!" слага категоричен край на нещата: сълзите секват и изражението на Аля изведнъж се променя. Секунда след това щерката е пак щастлива и доволна.

Правилото е, че в нашето семейство изнудването не работи. И двете деца знаят за това. Което не пречи винаги да пробват дали няма да мине номера, де.

Ааа, аз хич не поддавам на рев, не е в това въпроса. Както и не ги отказвам напълно гумените мечета, но ги купувам, когато не се тръшка и аз реша, че ще ги купим, така изненадващо. Но за ползата нещо не мога да го убедя - като му кажа "от това се пораства голям, умен, силен, красив, пожарникар, пилот, стюардеса (?), и пр." ми се отговаря  "аз не искам да съм голям, умен, силен, пожарникар, пилот, стюардеса". На това не знам как да реагирам, всичката ми тактика отива на кино  .. Обаче, като кажа, нямам пари сега той се съгласява и не го купуваме, но поисква да отиде и да ги "разгледа". Седи горкото дете пред бонбоните и ги гледа и пипа торбичките леко....
Но тези дни ми каза "мамо аз си изядох доматите, вече голям ли съм?", значи може и да влиза в главата нещо...  ооох, безкраен trial and error е работата с тези деца.

Ми и аз отговарям така (на себе си) при собствените си опити да се отажа от поредния сникерс. 

Честито за и-130, ей! Виж, че се нареждат нещата! Браво!

Здравейте български майки,аз съм от 2 месеца в NYC имам момченце на 17 месеца търся българка която има време и желание да се разхождаме вCentral park.Ние сме сами по цял ден нашия баща е хирург и ние почти не го виждаме.А тук все още не сме се запознали с нито един българин.

Блажка, съвсем наскоро си говорих с една приятелка по въпроса. Мрънках си аз нещо под носа, дейкеъри, цени, цъкам, тюхкам се...Тя ме гледа, подсмихва се, па като ме почна....Нахвърля едно резюме Разходите за прискул ми се виждат нищо вече
Неизбежно е. Карате ли ще е, плуване ли...каквото там си иска, все ще е пари даване...Да не ви разцъквам какви цифри ми подметна за училища и прочее .... Предстои ни. Дупе да ни е яко 
   Джи, на американска земя ли сте вече?
Весело на пътуващите за БГ!
  Пакальон е камион според Джоджо 
 'Айде до скоро.

Фея, това, което коментираш е от съвсем различна величина на " искане". Ако става въпрос за глезотии и близалки, не мисля, че някой казва, че няма пари за да " избяга" от мрънкането. Поне аз не го правя. Когато става въпрос за по-големи и сериозни неща обаче, които бихте искали, но не можете да си позволите, нещата имат съвсем друго измерение. Моят принцип не е " пари ще намеря", защото ми е ясно от къде ще ги намеря и тази идея не ми харесва. Предпочитам да науча детето си, че трябва да се съобразява с паричните граници, които разполагаме и да извлича максимума от това, какви са възможностите, отколкото да го възпитавам, че " ако си заслужава" ще се намери начин.
Много неща си заслужават, за много неща се намира начин, но зависи каква е цената.
Аз съм на принципа, че пари, които нямам, не мога да харча. Много хора не са така, то си личи и от процента хора, които дължат на кредит. Като искам нещо, което не мога да си позволя колкото и разумно и обогатяващо да е то, извода е, че трябва да изработя парите, за да си го позволя, а не да ги взема на кредит, защото ми е много важно.
Това се опитвам да възпитавам и при децата, в противен случай като си получат първите кредитни карти ще хлътнат с двата крака. За мен лично финансови граници има, а ако няма човек трябва сам да си ги поставя. Преценката за това какво е "разумно" и "необходимо" на тяхната възраст е много неясна величина, над която се работи с времето, докато финансовите граници за мен лично са нещо, с което човек е неразумно да не се съобразява.
Колко от вас с ръка на сърцето могат да кажат, че не са се " самоубеждавали", че нещо, което искат им трябва? Колко от вас са го купували? Въпроса е, че като ти я няма мама над главата да ти каже не в такъв момент, покупката е точно на една карта разстояние.
Затова и аз им казвам- пари, които ги няма, не се харчат. За мен кредитните карти са пари, които нямам.