67 извънкласни занимания в САЩ

Тандури, само искам да уточня какво съм имала предвид.

За децата финансовите граници са също толкова имагинерни, колкото ползата/вредата от нещо. Изхождам от моите представи за правенето и харченето на пари във възрастта, в която е Аля. Аз мисля, че е много по-важно децата да научат да контролират желанията си. Тогава ще могат и да се простират според чергата. Какво става с тийновете, които внезапно се сдобият с много пари и известност? Искам моите деца да са в състояние да правят правилен избор и да знаят какво може и какво трябва. Да, ще престъпват тези граници. И да, ще се учат от опита си. Както мен.

Няма хищо лошо в искането. Важното е да знаеш, че е нужно да положиш усилия, за да се сдобиеш с това, което желаеш. Пари се изкарват - с работа, с разумни вложения и с out-of-the-box thinking (всяка от нас е доказателство за това).

В предишния пост нямах предвид само близалки. Когато Аля влезе с мен в магазина, е в състояние да поиска всичко, което вижда по детските щандове. Ако сме там, за да купим нещо голямо, аз съм до нея, за да направя предварителния избор и да й кажа "Хайде, кое от тези две?" В случай, че държи на някоя прозволна кичозна грозотия, казвам защо няма да купим нея и че е "или едно от тези, или нищо".

Тоест границите (финансови или тези разделящи нужното от излишъка) са реални само за нас. В действителност те не съществуват за децата ни, поне не на тази им възраст.

Истината е, че няма значение какъв е аргументът за отказ. Най-накрая всяка една от нас се стреми да покаже на детето си, че то е ценно не заради вещите, които притежава и трупа, а заради самото себе си.

Biz,congrats биг тайм,ха дано и останалото стане бързо!
*
и аз като Фея не казвам никога че няма пари,както и "не плачи",просто не ми е в речника и не ми е мисловно оправдано

Разбрахме се значи - казвам не съм спечелила пари за това още (ключовата дума). Имам да купя за други неща, но за точно този червен камион не съм ги спечелила още  . Както и за тази близалка или за тези гумени бонбони. 

Хиър, ти пък, не ми разбивай илюзиите, че ограничаването на захарта има ефект по-късно в живота

айде и аз да се изкажа по темата 

като дете за 5 години тренирах балет, счупих си ръката, трябваше да повторя годината, родителите ми отказаха, защото нямахме пари (строяха апартамента тогава), аз разбрах, но дори сега ми се иска да бях продължила. Виждали са ме някои от вас на живо и едва ли биха предположили за балета , едва ли някога щях да стана следващата Мая Плисецкая, но ми липсваше за години...

моя съвет- аз бих обяснила, колко сериозен трябва да е и отговорен, че е голяма жертва и ако тренира още нещо да избере кое предпочита. Може сам да се откаже, или да остане с един спорт/занимание, което да е по- леко финансово...

MVK, ние сме в ъпкъминг ерия, училищата не са най- добрите, но има 2-3 частни ( от типа на Чартър) и чувам мн. добри отзиви за тях. Ако е подобен район и се застроява масово като нашия, докато стане време Пухкавел да ходи на училище, ще е доста по-добро състоянието им, ще има повече пари от такси...ако обаче района няма развитие и си остане такъв, може да е трудно не само за училище, но и за приятели, да продадете къщата с печалба и т.н ....

amoritka, зная аз тази гъба,  много се уважаваме с нея Как ти завиждам за пералнята, ще я оправят....От кой магазин я взе, да не купувам уреди от там, явно кастамър сървиз е под нулата?

биз, честито!

айде като истинска кандидат- свекърва дадох не искани мнения, сега отивам да нахраня детето- на мама синчето

Важни въпроси сте подхванали  . С Дани засега нямаме проблеми с искане, като влезем в магазина, натоварва цялата количка (дали с играчки, дали ако е в супермаркета, с разнообразни консерви - детето обича самия акт на пазаруване повече от вещите)  .

А иначе сериозно - аз съм такава, че в случая на блажка, ако детето наистина се кефи на спорта, ще направя всичко възможно да ходи. Това обаче не би се съотнесло към последния плейстейшън например. Естествено, ще опитам да намеря нещо по-евтино, но в крайна сметка, за мен спорт+желание от детето е желаната комбинация. Това с грубата четка.

За хокея и аз съм чувала страхотии - хиляди на сезон. Айс-тайм-а бил скъп...

Я кажете някой тук не беше ли купувал билет от ВАЙАМА? vayama.com - изглеждат добре, но нещо кофти отзиви за тях по нет-а.

Бистре, честито.

По темата за купуването ще се изказвам довечера, че е дълга. На първо четене - пари винаги има (ако няма ще се изкарат), въпроса е в приоритетите.  

Мен никой не ме е ограничавал! Имах си дядо, който всякакви захарни боклуци купуваше без да каже гък. Честно казано, мен са ме гледали по много различен начин, от начина, по-който гледате децата си. Баба ми ме е гледала 3 години и след това майка ми в големите кризи си ме пое, но не мисля, че някоя от тях е мислила много как да ме накарат да ям само здравословни неща. За тях беше важно да съм яла готвено, да съм тиха, да не ми духа на кръста и да съм си научила. И това беше. Явно съм късметлийка, че обичам да ям разнообразно и много от свръхполезните неща са ми вкусни. Но навикът да си угаждам със сладко остана.

Абе и аз бях много глезена и задоволена (доколкото можеше), и нищо не ядях, а сега съм ламя, та и стисната. Така че нищо не се знае знае ли се. 

Хиър, ти като че си ми сестра  

Тандури, може да е боклук за $2, а не нещо на кредит, както ти го разбираш. Въпросът, който Фея се опитва да обясни е, че когато е "не", значи е "не"; а най-добре е, ако и разбират, че си заслужава да имат нещо за $22 ($222), вместо за $2. Но това, както казах, изисква доза майсторлък/гениалност, за да се приложи и да бъде напълно разбрано от малки тапички сладки.

Тино, идваме си, скоро.

По тоя повод, а и по други..., мацки, отдавна се каня да ви питам, ама честно - не мислите ли, че преигравате? Много такива едни научно-теоретични неща чета тука, някакви амбиции страшни се вихрят, просто ако бях на вашите деца, трудно бих издържала, честна дума и no hard feelings..., от храната, та чак до тренировката, то са приказки, сценки, оценки, то са преценки и размишления, о боже мой, наистина не искам да съм някое от вашите деца, не за друго, а защото ще се чувствам адски затоморзена, ама то как да ям, пък как да спя, пък как да играя, пък как да тренирам, пък кое да тренирам, пък защо, а кое училище, я коя учителка, я кой какво казал....отпуснете ги малко тези деца...и души. Моля, не ми се сърдете, просто ми стана много тегаво в тая тема американска вече.  
Моля, още веднъж, да приемете без омраза написаното....

Моите деца засега са много разбрани, но ... видях написаното от Джи и изтрих останалото

Фея, сега разбрах какво си имала предвид и съм 1000% съгласна! Говорим за едно и също нещо, по различен начин!

Джи, малко им е! Това в кръга на шегата, обаче аз обичам да са на късата връвчица. Имам пред себе си много примери на такива " дето са им отпуснали края" и затова моите ги товаря като магарета, да нямат време да мислят за глупости . Не знам дали преигравам, може да изглежда така отстрани, не споря. Това, което ми е цел е не само да се карам и да казвам не, както моите родители правеха, а да набия в главичките им защо се карам и защо е не, за да не се карам и да не казвам не другия път. С мързел към прогрес или да перифразираме народната поговорка "бий дупе да не биеш дупище "- обяснявай до отмаляване докато са малки, за да не ти излизат пришки на устата като пораснат.
Според мен, ако сега не зацепят за какво става въпрос, някакво голямо просветление ще им трябва, за да го разберат в бъдеще, а ако са такива " злопаметни" като майка си, всичко ще си помнят до последната подробност, така че много внимателно си меря приказките. 
Амбиции...ами моите амбиции са да станат хора, това според мен обаче не става с лежане на сянка. 

споделям...от известно време ми е не комфортно в темата...
имам чувството, че живея в различно измерение и различна Америка....

На мен пък ми е много интересно това бистрене на такива въпроси. Детето ми е малко и не знам как ще процедирам като порасне, но ми е интересно да чета другите хора какво мислят по въпроса. Аз по принцип лежерно го раздавам като родител, засега така ми идва отвътре. Обаче, съм решила моя юнак да го скъсам от спорт  и съм много ЗА каратето.

Преди много се заричах как няма да вкуси захар и ще си спи в леглото под конец, ама не стана точно така.  Сега вече не се и заричам.

Айде, сега кажете как правите боб в слоукуукъра, че тъкмо се сдобих с такъв.