.....Относно напикаването само да вметна че след влизане в пубертета престава без лечение и баене ако не е имало болест,а е било на психична основа........
Не съм съгласна, според мен всяко дете е различно и знам (имала съм жив пример) за "нощно напикаване" продължило доста след като момчетата бяха навлезли в пубертета.
Справиха се с това, но трудно, и определено с помощта на някакви "бабини деветини", (на които аз лично нямам много вяра), а не с глупостите, които тогава говореха и изписваха лекарите, които ги бяха гледали.
И само да допълня, че децата (вече мъже) живееха в прекрасно семейство, където никога не е имало скандали, побоища и тем подобни (защото лекарите 100 пъти бяха задавали този въпрос на майката).
Пубертетът не е константа,така че е трудно да се определи точна възраст и да се каже кой кога го е започнал.
Преди няколко години бях попаднала на една книга за напикаването и за други причинени от страх,та това не съм си го изсмукала от пръстите.Жалко че не се сещам нито как се казва нито кой я писал.
, но аз пък съм упорита и си чета вече 21 страници. Дойде нещо свежо, но бързо му се изгуби смисъла, като се пръкне пак някой отговор "Ако не помогне няма да навреди". Но забелязвам, че скоро не са питали "Добре де, ми как пък ще навреди?", а най-много се радвам, че все по-логично мислещи майки се включват, защото началото имаше такива, който са твърдо ЗА леенето на куршум, а твърдяха, че не вярват в съществуването на силите от духовния свят. 
-като намери мравки в нас почна не само да не го е страх, а и да ги яде 
Решихме да не леем куршум, ами восък - на мене и на детето. Честно казано и преди и след процедурата си останах скептично настроена. По-скоро всичко ми изглеждаше като детска игричка, само дето "врачката" явно си вярваше.Не изчезнаха нито моите, нито пък на детето страховете... 
. 
