Как да се справя с този "звяр"?

Драга Киса, неведнъж съм писала в този форум, че децата са хора с чувства, много силни емоции и страхове, точно като нас. С тази разлика, че ние имаме съответния 20, 30 или 40-годишен опит, а на тях им е за първи път. Твърде често ние сме свръхпотопени в натовареното си ежедневие. Позволяваме си също така да гледаме на децата като на умалени възрастни и не осъзнаваме колко отрицателно влияние им оказва това. Децата са деца. Поведението им не трябва да се измерва със стандартите за поведение на възрастен човек. Това, че дъщеричката ти хвърля приборите по земята може би наистина означава, че не е гладна и просто трябва да я свалиш от масата.

Агресивното поведение най-често означава, че има някакви силни чувства, които са се появили в момента у нея. Помогни й да се научи да разбира чувствата си. На нея й е много трудно в този момент, защото не знае какво изпитва, а то може да е доста силно и объркващо - гняв, страх, ревност, силна любов. Не приемай лично щипането и хапането. Тя в никакъв случай не иска да те нарани или да ти каже, че си лоша майка, освен ако ти самата не се държиш агресивно с нея (което разбрах, че не е така  ). Тя наистина не знае как да постъпи, а за да се научи, най-важното за нея са твоите постъпки. Най-добрите възпитатели са любовта и личният пример!

Когато видиш, че започне да се държи агресивно, първо се опитай да разбереш какво я е обезпокоило, като непрестанно си мислиш за чувствата, кито евентуално изпитва. Тогава й ги назови. Гушни я, погали я и й кажи, например: "Миличка, знам, че това, че трябва да си измиеш ръцете много те ядоса в момента, но, за да се нахраниш ръцете, трябва да са чистички. Хайде да видим колко големи мехури можем да направим, докато търкаме сапунените ръчички."

Обръщай нещата на шега и на игра. Когато ти посегне, просто хвани нежно ръчичките й и спокойно и уверено й кажи: "Не може да удряш мама, миличка!". След това се опитай да я разсееш с нещо, вместо да чакаш тя да те покаже, че те е разбрала. Разбрала те е, повярвай ми, но едва ли ще може да ти го каже или покаже. Очакването на нейния отговор само те обезверява, а да си уверена в това, което казваш е много важно за нея.
В никакъв случай не те съветвам да изгонваш детето си в другата стая, да го изолираш по какъвто и да било начин, да го наказваш и лишаваш самоцелно, да му крещиш, еле пък да го удряш. Да. На всеки един от нас може да му се случи да не му издържат нервите и да избухне или да сбърка по друг начин, включително и на децата ни. Но да използваш тези методи с възпитателна цел - категорично не, ако искаш да постигнеш положителни резултати за детето.

Горещо ти препоръчвам да прочетеш тези книжки за децата:
1. "Мъдрата обич" от Марта и Уилям Пийпър (ще ти е трудно да я намериш на пазара, защото май е изчерпана, но се опитай да я вземеш на заем от някого)
(обещах я на двама души тук, но нища не става с PDF-а за сега, много извинявайте!)
2. "Raising your spirited child" от Mary Sheedy Kurcinka - тази пък е на английски и май я няма в България, но определено си заслужава да направиш всичко възмежно да се снабдиш с нея. Ето малко инфо:
http://www.amazon.com/exec/obidos/tg/detail/-/0060923288/103-573 … -9693423?v=glance
http://www.lalecheleague.org/NB/NBMayJun99p98.html
http://specialchildren.about.com/od/behaviorbooks/gr/spirited.htm

Не е лесно да се отгледа дете и непрекъснато трябва да работим върху себе си като родители и върху връзката с децата ни. Няма готови клишета за това как да се държим с тях в различните ситуации. Просто непрекъснато трябва да се образоваме и усъвършенстваме. Да си родител е професия! Успех!  

Пандора, знаеш ли, че да удряш дете е забранено със закон в България? От няколко години у нас, с помощта на Световната банка, функционира Агенцията за закрила на детето. Всеки един, който те види, че си удряш детето, може да се обади в районния офис на Агенцията и можеш да бъдеш осъдена за това. Аз лично съм се обаждала в подобна ситуация и наистина идват. В случая именно ставаше въпрос за шамар с "възпитателна" цел. Господи, та детенцето ти е само на девет месеца, макар че и на девет години да е, все тая. Това, че си родила дете, не ти дава право да го удряш! Мисля, че е хубаво да си изясниш правата и задълженията като родител!
Това важи за всички други, които посягат на децата си!

Дами как се справяте  с тръшкането на земята ? Моят син днес се просна на центъра до шадраваните защото не получи поредният балон Или трябва да му се угажда или се просва на зелята и почва да пищи. Направо е ужасно.

А в моя пост Demetra, става въпрос за тупване по дупето, не за шамар с възпитателна цел. И мнго хубаво, че познаваш законите, но си ги прилагай вкъщи. Не смятам да прилагам строг тъмничен затвор на детето си, но едва ли си разбрала какво точно искам да кажа, за което няма да давам обяснения. И знаеш ли, понякога е по-добре да те тупнат /лееекичко, повтарям тупнат по дупето, не да ти счупят главата от бой/ отколкото да си подложен на системни психоатаки. И не, не толерирам удрянето на деца....просто ако не разбираш какво имам в предвид от всичко, което съм писала по темата, значи няма как да бъда по-ясна.

Пандора, много добре съм те разбрала какво имаш предвид. Надявам се и ти да си ме разбрала!

Мисля, че е преувеличено да мислиш, че дете на 9 месеца разбира какво е жестокост. И да си мислиш, че като порастне ще те пребие. Това зависи от общото възпитание на детето, а не от това дали на 9 месеца е удряло. Ами аз като дете съм хапела де що дете видя в градината, а сега не смея хлебарка да убия...
Децата на тая възраст изучават, те даже не знаят, че те боли ако те ударят.
И аз на моя не му давам, казвам му, че съм му обидена, че мама я боли и не е хубаво да се удря, и той идва и ме целува и ми се извинява. Това е моя подход. Ти си знаеш за твоето си дете.
Тръшкането го оставям и не му обръщам внимание. Той след малко идва при мен и аз го гушкам и му казвам защо не мга да изпълня това, което иска и така минава. Е, понякога се тръшка и по няколко минути, един път две сеирджиики спряха специално да видят какво ще направя, но на мен не ми пука. Ако нещо не може, то не може, не ме интересува другите какво ще си помислят.

Виж Деметра,чети си книжките и си възпитавай децата както искаш,но не обвинявай другите и не ги заплашвай,най-малкото защото не си на тяхно място и не знаеш какви са ситуациите ,в които са изпадали.Никой ,освен ако не е психар ,не пребива децата си,и не мисля че едно шамарче по дупето е голям повод да се обаждаш в службата за защита на детето.Там по добре ли ще ги гледат и хранят според теб?Знам ,че в книгите ,които четеш/и аз съм чела доста/пише как трябва да се отнасяме с голяма любов ,към децата ,да им обясняваме и те разбирали,нищо че пак си вършат каквото са си наумили.Повярвай,всички си обичаме децата ,но когато си гледаш детето сам 24часа и бабите са ти на по 200км и не можеш да си позволиш бавачка се случва и да не можеш да обясняваш с благ тон ,а да се поразвикаш и да накложиш някое наказание ,пък било и хипер невъзпитателно/това последното според теб/.

Те сеирджииките само две да бяха......... дребния такъв спектакъл изнесе , че ми идеше в земята да потъна Ама не си получи балона.

Нееее, нямам в предвид бебе на 9м. Имам в предвид дете, което видимо разбира - едни по-рано, други по-късно, но в повечето случаи тръгнат ли на ясла се пробват да се удрят и почват да разбират, че е лошо. Може да се отнася примерно за дете 1-ви клас. Тогава какво да седя да го гледам ли  . Ами ако не е един -два пъти, а системно се пробва......  Това имам в предвид - естествено, че до определен период изобщо не разбират и дори е нормално да те ударят, след което да им обясниш, че не е редно - нали трябва да го научат от някъде все пак.

Драга Марчела, малко по-нагоре има един постинг с автор Деметра. И понеже се обръщаш лично към нея, по-добре би било да го прочетеш още веднъж. Иначе спорът е безмислен.
Апропо книгите, които споменавам, могат да ти дадат доста практически насоки как да се справяш в най-различни ситуации. Въпрос на желание е да избереш дали да продължаваш да се образоваш. Любовта към детето ти изобщо не я поставям под съмнение! Ни най-малко. За подхода говоря.
За протокола - гледам три деца сама 24 часа в чужда страна, а бабите са ми на 800 км.

Темата започна да заприличва на бойно поле................

Именно! От личния пример. От твоя подход. Ако ти си агресивна ("тупваш"), изолираш ги и ги наказваш, те ще се превърнат в агресивни, изолирани дълбоко в себе си и наказващи себе си хора, които неволно си го изкарват на околните. Не се подценявай, майче Пандора! С личния си пример имаш много повече влияние върху детето си, отколкото с "възпитателните" методи.

деси, аз бой не виждам или поне в бой не участвам. Тук сме основно, за да обменяме опит и информация. Отглеждането на децата е много деликатна тема и е нормално да имаме разминавания...

Леле, какви страсти тука кипят!  По-спокойно де! Темата съм я пуснала за да си обменяме съвети в подобни ситуации, който има повечко опит да даде акъл, а не да се караме коя е по-права. 
Разбира се, че децата на тази възраст не разбират много неща и с нашите постъпки и личен пример трябва да им покажем кое е добро, кое е лошо. Но наистина повечето майки, както и аз, си гледаме децата сами, без баби, и освен гледане на дете следва чистене, готвене и прочее домакинска работа, от която просот не ти остават сили и нерви да следваш добрия благ тон в разговорите с детето, е, изпускаме си нервичките понякога - никой не казва, че това е правилно, но сме живи същества все пак, не роботи. Това което се пише по умните книги е вярно, но на теория да знаеш е едно, но да го приложиш на практика - е съвсем друго и никак не е лесно. 

Аз мисля ,че при отглеждането на децата няма по опитни и по неопитни.Децата са различни,разбиранията на родителите също.Едни деца общуват по един начин ,други по друг-нима с възрастните не е така.Няма рецепта ,всяка майка намира подхода към детето си.Има майки ,които позволяват на децата си всичко и се превръщат в техни роби.По цял ден с парцала в ръка и ритани ,хапани ,удряни.Виждам и други обаче,които са успяли да се наложат над децата си и като кажат така -така Как става този номер незнам.Само си мисля ,че позволиш ли на детето да си наложи волята над твоята ,каузата е загубена.

Че кой е казал, че ще е лесно, Киса?   Мисля, че именно за това иде реч. Как да го направим по-лесно и по-успешно, а не идеално. Едва ли някоя от нас наистина си е давала сметка преди да се родят децата й, за какво точно става въпрос. Няма нищо лошо в грешките, когато има напредък. Мисля, че целта "напредък", а не "съвършенство" е доста по-постижима.
Всички трудни моменти, за които казвате, съм ги имала и все още ги имам -  и готвенето, и чистенето, и това за роботиката. Въпреки това съм се запознала с различни видове концепции за отглеждане на деца и съм избрала вярната за себе си.  Не случайно казах точно тези двете, от тоновете литература, която съм изчела по въпроса. Те описват това, което нашето семейство си избра като подход. Ако си направите труда да погледнете дадените сайтове, сигурно ще разберте какво имам предвид. Тези книги помагат да се преосмисли цялостната концепция за възпитанието, а не са просто гола теория.
Надявам се предоствената информация да бъде полезна на повече хора, особено става въпрос за втората книга!

Марчела, често пъти си мислим, че всичко, което ни се случва е единствено и неповторимо, няма други такива като нас и изобщо всичко е необхвато. Мога да те уверя, че нещата не са чак толкова уникални, колкото си мислиш. Да, подходът може да бъде различен със всяко дете. Детските реакции също могат да са различни. Но човешките чувства са сравнително ясни и назовани теоретично. Просто трябва да се научим да ги разпознаваме и да "боравим" с тях. Както вече казах, клишета за това какво точно да правим няма, но има концепции за отглеждането и възпитанието на децата. Някои от тях нистина си заслужават.
Освен това, мисля, че всяка една от нас трябва да се опита си формулира целите на възпитанието. ако твоята цел е да подчиниш детето и то да те слуша и изпълнява като войниците на маршал Толбухин  , то наистина тези книги едва ли ще те впечатлят. Ако обаче искаш детето ти да бъде уверена и уважаваща себе си и околните личност като възрастен човек, то тогава си заслужава да почетеш "книжките" 

Мисля ,че сарказмът ти е излишен!Не ,не възпитавам детето си в подчинение.Имам добър пример за възпитание и го следвам.Ако мислиш ,че не съм си изградила концепция грешиш,както и по отношение на четенето на книги.Пиша това ,защото обръщението ти е лично.Не търся спор и не смятам да го продължавам,нито искам съвет.
Благодаря за сайтовете все пак!