Как да се справя с този "звяр"?

Абе аз съм далече от това, но много ви се чудя. Че като ви удря, плеснете го през ръцете. Децата трябва да разберат, че не всичко им е позволено и кой е авторитета в къщата. Аз наистина незнам как бих постъпила, но сега си мисля, че бих постъпила така. Че да не съм му боксува круша. Сина ми трябва да ни уважава, а не да ни възприема като играчки, които може да малтретира. Все пак в нашата къща има 3 правила. Едно от тях е "НЕ НАРАНЯВАЙ ХОРАТА" Наистина ви съчувствам, не е лесно да си родител. Успех в борбата с малките инквизиторчета. 

Отвличането на внимание работи при почти всички деца 

Кисса, ами сега видях, че дребосите са родени в един ден.

Ами супер!  С тази разлика, че вие сте "мъж"  Ама не е лесно да отглеждаш едно Скорпионче, нали? 

Ами......... не мога да лъжа. Лесно ми е 
Много е инатлив, но същевременно обичлив, гальовен и усмихнат.
И за съжаление отвличането на внимание при него не работи.
Та понякога се налага да съм много по-изобретателна, отколкото с щерката 
Поздрави

Хе, хе, и моят Дани е на 25.10 ама 2002!

Иха, събрахме се!  Сега остана да направят форум за родените на тази дата. 

Децата са такива каквито са!
Не можем да си ги поръчаме с такава коса, очи, уста и тн.
Още по малко за качествата и недостатъците
Номера е че ние самите трябва да приемем че тези малки деца са личности с свое виждане на света - доста по различно от нашето, с свое мнение - също по различно от нашето
Целта на възпитанието не е да ги ограничаваме, раздаваме шамари или други тежки възпитателни мерки, а заедно с тях да открием техния свят и да им помогнем дам открият те нашия свят.
Когато бебетата почнат да се усещат че са вече човечета имат огромното желание да открият нашия свят, но тъй като им липсва опит и увереност в себе се те почват да се сърдят на нас че сме направили света си толкова сложен.
Всички деца минават този етап. Не случайно старите хора казват че му липсвали първите 7 години. Аз казвам липсват му пръвите 2.
Ако ние нямаме търпението да разкрием нашия свят на децата си, да им показваме цялата си любов която изпитваме към тях, ще се борим дълги години с буйни и непослушни деца
Ако обаче се въоръжим с търпение сме направили първата крачка към детето си и то ще види че искаме да му помогнем
Труден етап от живота ни с малките деца е бебешкия пуберитет.
Много търпение и любов са необходими
И мен са ме блъскали, щипали, хапали и удряли 2 разбойника. Но знаех че това е етап и го минахме заедно
От време на време пак има такива моменти, но те ще бъдат много редки ако децата са разбрали от нас че ние сме до тях винаги готови да им разкрием още страни от нашия странен за тях свят

Чудесно си го написала, Кати! Браво!   

Kissa,
съвет не мога да ти дам (за моя радост ), т.к. синът ми никога не е бил такъв...
Предполагам, че с времето нещата ще уталожат...

Но за карането и обясненията от твоя страна -  бъди сигурна, че те разбира, ама нали не й изнася и... прави пак, каквото си е наумила.

Целувки на малката Хитруша

Момичета, след като си дадох вече мнението, реших да изчетя всички предишни...

Напълно подкрепям концепциите за възпитание на Деметра и Стройната Фиданка 
Имам едно добро, спокойно, любвеобвилно и самоуверено в себе си дете!

А ако имате време и (желание, разбира се) прочетете още веднъж постингите на мама Деметра - все пак е мама на трима, има опит и споделяйки го с нас, се опитва да ни помогне да сменим подходите си към отглеждането и възпитанието на нашите слънчица...
Със сигурност има какво още да учим от нея! 

На всички ви желая здраве, търпение и много, много Любов!

Сина ми е на същата възраст ... И си имаме същите проблеми ...

За радост ги прави предимно вкъщи, навън доста по-рядко.

Това, което при него действа, е не-точно отвличане на вниманието - тия със самолетчета, цветенца и т.н. отдавна не минават. Вкъщи като се разбеснее си играем на гоненица/криеница. Аз седя в кухнята, той се крие до външната врата тича по коридора до кухнята, казва "дзак" като ме види и после обратно бяга да се крие. След 20-30 минути такова упражнение става едно кротко послушно дете за известно време и пак отново.

В общи линии това, което при него забелязвам е, че страда от прекалено много излишък на енергия от една страна, и нужда да му обръщаш внимание - не прекалено, но горе-долу половината от времето, в което е с нас (ходи на ясля през деня) си изисква активно внимание. Другото е, ако му се доспи повечко - тогава няма равен.

Друго, което забелязвам напоследък е, че почти всички играчки са му безвъзвратно опротивели - така че събирам мнения за принципно нов тип играчка.

Е толкоз с теорията. На практика отвреме навреме ми иде да се заключа в банята и да не излеза от там поне няколко часа

Никога, ама никога не съм разрешавала на дъщеря ми да ме удря! Спомням си за тези моменти - когато ме удряше и аз я удрях, когато ме щипеше - и аз я ощипвах, при скубане - и аз скубя, хапене - и аз хапя, всеки път, разбира се й обяснявах, колко много мама я боли и как не е хубаво. Еми за няколко пъти и повече не повтори. Мили мами, децата не знаят кое е добро и кое лошо, те търпеливо ви тестват и гледат как ще реагирате, ако ги спрете, разбират, че не е хубаво, ако ги оставите, как да разберат, че като се бие, скубе, хапе и пр. е лошо, ами те си мислят, че това е игра и щом мама не реагира, значи е добро. Вие сте тези, които трябва да поставите границата на позволеното и непозволеното, с какви методи - еми пробвате убеждение, убеждение и ако не помага и поплясване по дупето, но има ситуации, когато просто се инатят и наистина чакат да ги поступаш. За пример - моята дъщеря на 3 години се проства на платното за движение, макар и многократно да и е обяснявано, че не трябва, еми не, да я оставя на платното ли, та бавачката при която се случва я хваща в този момент за дрехата и като коте я вдига от земята, след което като преминат улицата я ступва по дупето. От този миг ситуацията не се повтори. Има една приказка "|По-добре бий дупенце, а не гъзище!" -  много е вярна!

Да. Очевидно удрянето, щипането, скубането и хапането не се е повторило, но се е пренесло на уличното платно. Не си доразказала от уличното платно накъде е отишло след това. Боя се, че разказът ти ще е една история без край. А ако си мислиш, че въпросният край е един привидно "послушен и научил се човек", насъбрал безкрайното вътрешно напрежение на историята ти без край, то знай, че имаш сериозен проблем.


А за тази хитра мисъл:
моля те, по-добре хубавичко прочети това:


И много моля скъпите майки да внимават като раздават противозаконни съвети! Нека разказваме опита си, историите си и да споделяме мненията си, но да не призоваваме към физическо насилие над децата си, пък било то и пошляпване, потупване, пощипване, поскубване и похапване. Не забравйте, че отглеждаме хора!

Виж какво, много добре ти прочетох постинга, не е нужно да се повтаряш, ама има деца и деца, ако ще ме заплашваш с агенции и тем подобни, моля, моля! Гледай си собственото дете както изкаш, но без заплахи. Аз просто изразих мнение. Що се отнася до случая с платното, ами не тича като щурава вече по платното, дава ръка, още от много, ама много отдавна, и честно казано предпочитам детето ми да пореве тогава, когато се е държало невъзпитано, отколкото аз да рева после за него и да го оплаквам, не дай боже!

Драга Нези, аз съвсем не те заплашвам с агенции, а със закони. Закони у нас има. Вярно е, че те още не се прилагат така активно, но ще започнат, повярвай ми.
Каквито и да са законите и тяхното приложение обаче, ако ти самата не излезеш от порочния кръг на мъченичеството, че ти се е паднало най-.... (ред негативизми, които те карат да постъпваш така с него) дете, едва ли ще успееш да резбереш какво се опитва да ти каже детето ти като се държи по тоя начин.