Пълнените чушки с кайма и ориз,картофената яхния и кюфтетата.
- Публикувана: 11 авг. 2008, 23:33 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2008, 22:52 ч.
Коя манджа свързвате с детството си?
Малай с царевично брашно.
Студена супа с прясно мляко и печен пипер.
Бухтите и дърпаната баница на баба - върха, пръстите си облизвам. Тиганички....
Кебап на фурна - и до ден днешен в ръцете я гледам как го прави и не мога да го направя -мръвката е добре изпечена отвсякъде а вътре е крехко, на мазното ясно че му слага подправки за да топим с хляба ама като се съберяхме да колим прасе всички колачи го признаваха тоз кебап от осмянката.
Бухтите и дърпаната баница на баба - върха, пръстите си облизвам. Тиганички....
Кебап на фурна - и до ден днешен в ръцете я гледам как го прави и не мога да го направя -мръвката е добре изпечена отвсякъде а вътре е крехко, на мазното ясно че му слага подправки за да топим с хляба ама като се съберяхме да колим прасе всички колачи го признаваха тоз кебап от осмянката.
Лютеницата с "хоро" - сега май не е същата, варенето на лютеница на село на двора, пиперки с доматен сос, ориз с кисело зеле, царевични пръчици, домашната дърпана баница, която правих всяка неделя с леля, имаше едно сладко нещо - мисля беше внос, като пестил - сладко - кисело, червено-кафяв цвят, на блокчета и се отлющваше на тънък лист, една бабина торта на 3 блата, по средата - с крем нишесте и отгоре - поръсена с орехи. Бисквити "детска радост", едни бонбони - розови и бели с неправилни форми като скалички, миризмата на селсите магазини, сещате ли се?
В селото, в което карах летата си - Бракница се казва, до град Попово, имаше фурна и жените от селото караха смени. Еххх, ранното ставане - в 4.30, да си дежурен с баба ипосле - аромата на хляба и пърленките! ммммммммммм.
Еклери и швепс. Едни вафли по-големи .... едновремешните "Чайка" май.
Еееех, детството. Дядо да иде на пазар в Попово, че по-голям град и да донесе сладолед, а и баба го чакаме на рейса!
В селото, в което карах летата си - Бракница се казва, до град Попово, имаше фурна и жените от селото караха смени. Еххх, ранното ставане - в 4.30, да си дежурен с баба ипосле - аромата на хляба и пърленките! ммммммммммм.
Еклери и швепс. Едни вафли по-големи .... едновремешните "Чайка" май.
Еееех, детството. Дядо да иде на пазар в Попово, че по-голям град и да донесе сладолед, а и баба го чакаме на рейса!
Повечето се сещат за бабини гозби - ясно кой ни е отгледал 
Всъщност нямам кой знае какво спомени свързани с домашните манджи.
Аз се сещам как понякога баба ми ме водеше в една скара-бира, на края на ул. Жданов /днешна Пиротска/ и там ядяхме най-хубавите кебапчета с гарнитура - боб, лютеница и пържени картофи.
В кв. Надежда, на бул. Ломско шосе все още има една сладкарница, от минимум 25 години, където ядях кадаиф с боза.
Баща ми правеше задушен заек, който не исках да ям. Миришеше божествено, но аз бях твърдоглава и така и не разбрах по какво се прехласваха гостите толкова.
Обичах да си купувам по половин франзела и да си я ям без нищо, на връщане от училище.
Много обичах ментов сладолед - спомените ми с него са от гр. Кюстендил, където баба ми ме води няколко поредни лета и всеки ден изяждах по 3, като третия биваше купен тайно от баба ми и поглъщан на 2-3 хапки
Всъщност нямам кой знае какво спомени свързани с домашните манджи.
Аз се сещам как понякога баба ми ме водеше в една скара-бира, на края на ул. Жданов /днешна Пиротска/ и там ядяхме най-хубавите кебапчета с гарнитура - боб, лютеница и пържени картофи.
В кв. Надежда, на бул. Ломско шосе все още има една сладкарница, от минимум 25 години, където ядях кадаиф с боза.
Баща ми правеше задушен заек, който не исках да ям. Миришеше божествено, но аз бях твърдоглава и така и не разбрах по какво се прехласваха гостите толкова.
Обичах да си купувам по половин франзела и да си я ям без нищо, на връщане от училище.
Много обичах ментов сладолед - спомените ми с него са от гр. Кюстендил, където баба ми ме води няколко поредни лета и всеки ден изяждах по 3, като третия биваше купен тайно от баба ми и поглъщан на 2-3 хапки
И за още нещо се сещам - просеник (не съм сигурна дали съм го изписала правилно). Баба го правеше с обикновено царевично брашно, вода, сол и олио. Печеше го в селската печка, а колко невероятно хрупкава и вкусна му беше кората... Обожавах такова нещо със студено прясно мляко.
Мусака с кайма, кюфтета фрикасе, миш-маш, картофки огретен, кюфтета по чирпански, пълнени чушки и домати с ориз.
От закуските - мекици, сладкиш "негърче", дебели филии с лютеница или малиново сладко, бисквитена торта с нишесте.
На 31.12 задължителната баклава и свински пържоли.
Да не забравя класическата закуска баничка с боза от хлебарницата.
От закуските - мекици, сладкиш "негърче", дебели филии с лютеница или малиново сладко, бисквитена торта с нишесте.
На 31.12 задължителната баклава и свински пържоли.
Да не забравя класическата закуска баничка с боза от хлебарницата.