За Него ли сте мечтали или просто се оженихте

Не зная точно какво се има предвид под "мечтаене за мъж". Никога не съм имала някакъв идеал за мъж. Омъжих се по любов и за мен това е най-важното.
Магията на любовта, както се казва. Разбира се, че съм се омъжила за Него. Няма да взема някой случаен от улицата!

аз затова не бързам,да не взема да объркам......

Не съм мечтала за него, просто прецених, че искам да споделя живота си с този човек, защото притежава качествата, които ценя. Точно това крепи брака ни 12 години- благодарение на това, че не съм била заслепена и на реалната ми преценка, не е имало разочарования.
Иначе ако беше някое от увлеченията ми- отдавна да съм изгубила интерес.

Ако просто се бяхме оженили,нямаше още да сме заедно ...личи си от подписа ми колко...и да се обичаме!

Заставам зад това мнение (заедно сме от 16 год., от 12 живеем като семейство).
Използвах думата "брак" за улеснение, но мразя да се чувствам задължена. Само усещането за свобода може да ме направи отговорна. Съжалявам за отклонението, но май трябваше да упомена, че не сме се "оженили" официално.

Аз се омъжих млада и по любов.
По принцип трудно вземам решение, но решението да се омъжа беше най-лесното. Не съм се тормозила, не съм се примирявала, не съм правила компромис. Понякога ми се иска и други решения да взимам така лесно и уверено, но засега няма такива..........................
Идеал не съм имала, "истинска любов" все още имам.
Ако бях обаче попреминала мома сигурно и аз бих се замислила сериозно за практичната любов, за щастие не ми се е налагало.

Преди седмица един познат ми каза по адрес на съпруга ми: "Ти наясно ли си, че за твоя мъж половината свят ти завижда благородно, а другата половина неблагородно!?". И това казано от мъж... Всъщност всички познати ми повтарят това непрекъснато. Омъжих се по любов, която нито за миг не е затихнала през всичките години, в които сме заедно, двупосочно. Което не означава, че всичко върви по мед и масло, но там където има обич по-лесно се преодоляват търканията.

Омъжих се по любов.Голяма.
След вече 12 години брак-да,той е бил....Но всеки със съдбата и късмета си.


Не съм знаела дали бъркам или не.И няма как да го знаеш.Следвах любовта си и интуицията си.

Никога не съм имала идеален образ на мъж, за когото да мечтая. Не съм си съставяла списък с предимства и недостатъци, които трябва или не трябва да има един мъж, за да искам да прекарам живота си с него. В този смисъл не съм мечтала за Него-просто се влюбих и без дори да знам как разбрах, че това е истинската ми голяма любов и с този човек искам да изживея живота си. Все още е така, въпреки че от позиция на времето виждам повече недостатъци и грешки, имали сме и имаме много проблеми, но....аз го обичам и искам да остарея с него. Това е.

Омъжих се по любов и смея да твърдя , че това е човека - мечта 

Определено беше сякаш излязъл от сънищата ми.

И за мен това беше най-лесното решение с този човек. С друг можеше и да не е 

Аз все си мислех, че няма да се оженя никога. Влюбих се в най-страхотния мъж на света...след 7 години смея да твърдя същото. Не бих могла да се оженя, защото мисля трезво или нещо такова... Просто няма да съм аз. 

Омъжих се за мъжа,когото обичах страшно много.Винаги съм знаела,че той ще е баща на децата ми,но уви,в живота човек не трябва да си прави дългосрочни планове,а да се научи да живее за мига и да прави повече компромиси.Докато бяхме гаджета всичко вървеше идеално,но ...после....нещо се разминахме в представите си за семейство.Жалко!

Компромиси с живота си не правя.
Ако дори и за секунда се бях усъмнила, нямаше да се омъжа.

по любов, но не съм мечтала преди това за такъв човек, стана от само себе си

По любов се омъжих. Бях млада и нямаше по- важно нещо от чувствата.
С възрастта претенциите ни и очакванията за идеалния се увеличават и става много трудно да намерим някой да им пасне. Затова човек не бива много да се замисля- всичко е късмет- може да вземеш богат, пък той да се разори; може да вземеш кротък, пък той да се увълчи, може да е хубав, пък да стане Квазимодо...

Не съм омъжена. Никога не съм имала изграден идеал за мъж. И идеал за връзка не съм имала, дори не съм мечтала да имам каквато и да било сериозна връзка. 

След 8 години познанство и 2 години съжителство, още се обичаме както в първия ден когато се видяхме.

Спрях да мечтая за Него откакто утрепаха Винету в третия том.
И взех първия, дето ми хвана окото. Още не ми го е върнал, та не мога да се огледам за друго.

Още не бях започнала да мечтая и вече бях станала булка. 

Сега с годините виждам че той  е всичко за което съм мечтала, а в началото беше една сляпа любов, която замоя радост стана все по-силна с времето...

Даже не бях мечтала за толкова добър, много далго го чаках и изведнаж той се появи и се оженихме...

Омъжих се по любов. Беше всичко, което си преставях - всеотдаен, любящ, добър баща... Но в живота приказките не винаги са с добър край "три дни яли, пили и се веселили". Моята приказка не свърши така!

След като получавам всичко ,което съм мечтала да получа от едно съжителство ,предполагам, че това е мъжа на живота ми.

И аз така

Просто се оженихме. След 6 години "ходене", 5 години съвместен живот и 2 деца. Но 2 месеца след като се "запознахме" бях сигурна, че искам той да е баща на децата ми, както и той беше сигурен, че иска 2 момичета и 1 момче точно в този ред. За сега сме го "докарали" до 2-те моми и (ако е рекъл Господ) след 2-3 години ще се пробваме за №3. Така че "както си го измислиш".
Между другото нали знаете, че думата "СЪПРУГ" идва от "СЪПЛУГ"-т.е.заедно да "теглим ралото"-та в тоя ред на мисли срещнеш ли Човека с когото си представиш, че ще "дундуркаш" внуци- хич не му мисли а "скачай" смело!!!!

Така е и при мен.И не съжалявам изобщо за избора си,каквото очаквах-това получавам сега.

Не става въпрос че не си обичате мъжете или не е било по любов,
а че "преценяваме", "решаваме", "оценяваме" всичко положително защото така се живее по лесно и спокойно.

Искаш да кажеш любов и полулюбов ли? За мене второто не съществува.

За съжаление съществува, много хора живеят така,
но малко си го признават, най-вече пред себе си 

не вярвам някой да се изтъпанчи тук и да каже, нещо различно от 'той е голямата ми любов' ама ще почакам 
За протокола, официално съм не омъжена.

Не знам дали ще се изтъпанчи някой да го каже.За много хора обаче голямата любов е не този/тази,с когото живеят,радват се на утрото и  на залеза и отглеждат с обич децата си.А някой извън дома.Чувала съм от един стар,стар приятел,че голямата любов е несподелена.
А при мен как беше-по не чак толкова странни обстоятелства осъмнах след страстна нощ с най-добрия си приятел.Познавахме се от девет години и беше свидетел на не една моя връзка.И за мен,и за него беше изненада това,че се влюбих-не беше страшно,агонизиращо,не беше болка.А нежно и усмихнато.И слънчево.Не съм премисляла и пресмятала какъв е,добре ли ще се грижи за семейството си,дали е перспективен.Просто го гледах,пръстите ми тръпнеха при допира с кожата му и си го представях чудесно с бяла коса,набръчкана кожа и 90 годишен.Едва по-късно разбрах,че по пътя ни има и ще има тръни и трънаци и само от нас зависи дали ще съумеем да ги заобикаляме,прескачаме или преминаваме през тях с надрани крака.И сърца.Но...засега сме заедно и за миг не съм съжалявала за избора си.

За мен несподелената любов е нещастна. А голямата любов е споделена, поне за известно време.

Права си, едва ли някой доброволно ще каже, че се е оженил просто така. Но по изневерите си личи.

Не съм се омъжила все още, но сме заедно от 9 години и се обичаме повече от всякога. Да той е мъжът, за който съм мечтала 

направо си мечтаех за него,бях луда по него.съзерцавах го от далече.познавах ме се от 2/3 години,но всеки си имаше по някого.през това време обаче неспирах да мисля за него. а и времето в, което бяхме с други партньори,поне аз си направих равносметка,какво притежава той/съпруг сега/ и какво му липсва ,на базата на останалите.никога не ме е интересувало имали пари,няма ли и т.н.аз просто го обичах,влюбена до уши и си го исках.сигурна бях,че това е човека за мен и в деня на сватбата ни бях не 100%, а 1000% ,че искам да споделя живота си с този човек и да съм с него до края.и днес потвърждавам думите си.той е най-голямата ми любов и неискам никой друг.

Да Той е Човекът.
Но ни трябваше време и на двамата да си го признаем сами пред себе си.

За него мечтаех. И го обичам сега повече от всеки друг път.

Ами айде да не те карам да чакаш повече  . Не, не е ТОЙ, след 5 години заедно, решихме че трябва да се женим. А! Грешка! Аз бях лудата дето каза : "Абе ние ще се женим или ще се разделяме?" И той каза "Ми хубу"    И така вече 8 години брак... И тук идва ред на


За мое лично удоволстви ще кажа, че аз успях да си го призная, макар и късно, макар и наскоро, но успях... И не само на себе си. И сега смятам да си стана от ..... и да направя нещо по въпроса.

Не съм мечтала.
Случи се,защото имаше любов.
За малко да стане прекалено късно,но Той го направи!

Супер!!! 

Не съм мечтала за него-мечтаех си за нещо като смесица от него с още нещо...Омъжих се,защото обмислих нещата и реших,че той е най-доброто ,което може да ми се случи в живота.

Че тя несподелената любов, любов ли е?
Този термин ми напомня за състоянието, в което бях на 15 години. Само, че от тогава минаха още толкова и сега мога смело да заявя, че голямата Любов е тази, която никога и при никакви обстоятелства не ти минава!
Т.е. голямата Любов е на първо място - любовта към себе си!

За протокола - омъжих се по любов и всичко отиде по дяволите 

Доста се лутах докато го открия, но в действителност Той беше в мечтите ми и се радвам, че го открих накрая! 

Да ,в началото си мислех ,че точно за Него съм мечтала,сега все по-често се питам-защо ли се ожених?!

Определено не е мъжа на мечтите ми .Омъжих се за него за да избягам от натиска на родителите ми. С времето свикнах да живея с него. Добър е, но не е достатъчно.

Eй за това сме на тоя ред! 

Така е има и жени които първо преценяват материалното му състояние и характера, моя позната се омъжи така...Дали е щастлива незнам, но дано мъжа и покрива желанията и защото иначе не му завиждам.
 

Не съм си правила тънки сметки.
Просто се влюбих...

След дълъг дъжд винаги изгрява слънце.  -  Това е сред любимите ми поговорки.

Никога не съм имала изграден стереотип за мъж, за когото да се омъжа. Така се случи. Била съм му на късмет. 

Омъжих се за голямата си любов. И аз не съм имала определен стереотип, просто като го видях, разбрах, че искам точно него

Да...тОчно за негО

Не съм мечтала точно и конкретно за никого, дори за него, но пък той се оказа мъжът-мечта.

Да за него съм мечтала, но го разбрах след като се оженихме.

oмъжих се на инат на гаджето и сега страшно много съжалявам.

След 4 години съвместен живот и 7 години брак ,
смело мога да кажа че избрах точният човек·
Без да съм мечтала за него·

Не мечтая за никого,стремя се към щастие!!!

Хм...,мечтите за мъж- съпруг,не са непременно свързани с изпепеляващата любов,има и други значими неща в живота ,без които едно семейство не би просъществувало.

Имахме дълга връзка, накрая забременях и го попитах какво ще правим. Той каза хайде да се оженим. Аз казах хайде да е в края на месеца, че съм в отпуск. Не съм мислила дали е мъжа на мечтите ми или нещо такова. Нещата просто се случиха. Живеем си добре тримата с дребосъчко. Какво друго ни трябва.

Да , моя определено е сбъдната мечта ...страхотен мъж, истински съпруг и прекрасен баща

Събрахме се в тази тема,за да си надхвалваме мъжете,дааа....

Искам само да кажа,че наред с всички прекрасни моменти и трепетни докосвания,има и много дупки,вкоито съм изпадала заради него.И това го казвам,защото много ми се иска да се развенчае митът за "идеалното семейство",заради който не една или две двойки са се разделили.Дълго време,четейки и слушайки такива теми, си мислех-"Ето на,на всички всичко им е наред,а на мен не.Значи съм се объркала и не това е Човекът."Е, от известно време наблюдавам и разговарям истински с различни хора какво се случва вътре във връзките им.И те съвсвм не са Идеални.Но Щастливи-безспорно.

И още веднъж да повторя-не съм правила компромиси,омъжих се,защото почувствах,че това е Той.

Няма идеални семейства. Темата е за мечтания мъж и постата женитба по незнайно какви мотиви. В нея не се пита дали през цялото време е такъв идеален, нали? Лошото е, че в много случаи мъжът е бил идеален за известно време, а после нещо се е объркало и са започнали проблемите.

Баш за него!

Съгласна съм,Радостина.

Извинявам се за спама,последни изречения не по темата:Тъй катовярвам,че всичко е взаимно,щом мъжът се е променил,променила се е и жената.Те са една цяла система.Или не е бил това,което сме си мислили ,че е,а сме го гледали през погледите на влюбеността.

И аз сори за спама. За влюбеността си права, но все пак и тя има някакъв срок на годност. Един човек може да се промени и от външни фактори, а не само заради партньора си. Има много примери за проблеми с роднини, в работата, разни пристрастявания, болест и каквото се сетиш.

Като се замисля май за повече от един съм мечтала,но този сметнах  и почуствах за моя неповторим и незаменим. С това компромиси не бива да се правят.Имам приятелки,които се омъжиха от отчаяние,а мъжът им беше единственият,който беше превзел периметърът им тогава. Не правете така!

Не съм мечтала за никого.Сметнала съм,че той ще е подходящия и се омъжих за него.

и аз така

Ние не сме женени ,но се обичаме и мисля ,че и двамата сме мечтали един за друг

Не съм мечтала за него. Не беше любов от пръв поглед. Да бъда точна - може би от сто и първия поглед да се е получило. Сега, обаче, знам, че е ТОЙ! След десет години заедно, все повече знам, че друг не би могъл да е. Моля се и занапред да мисля така...

ИЗГУБЕНАТА ИСТИНА

/на ****/

   …Аз имах всичко - помня…
      Малка къщичка с червени керемиди, весел огън в камината -
да ме топли в студените нощи - и зелена градина с дървета и тясна пътечка
между тях.
   Аз имах всичко…
      И все пак, нещо ми липсваше.
      Бях чел ли, чул ли, сънувал ли, за Нея - предвечната,
бялата, чистата, живата… Истина.
   Възжелах я, и мечтата ме изпълни, погълна ме забравих къде аз
свършвам и започва тя, изгубих себе си, и тръгнах да я търся.
      Отсреща дрипаво момиченце ми каза: Остани…
      Погледнах я с невиждащи очи.
      А тя ми каза: Не търси…
            Ти нищо ценно няма да  намериш.
         Не тръгвай по бляскавата пътека.
     Не се мами по сиянието на скъпоценностите й - че прелите, които
срещнеш, ще са все фалшиви и само болка ще ти донесат…
   Наведе се, вдигна камък от пътечката в моята градинка и ми го
подаде.
      Пуснах го в джоба си.
         Без да го погледна, без да се замисля.
    И тръгнах.
   По блестящата пътека.
   Втурвах се през глава към всяка светлинка по пътя си и всеки път си
вярвах, че е истина.
   А стигнех ли, повдигах стъкълца.
   И всяко следващо си мислех, че е Тя, и всяко беше празно, с остри,
режещи ръбове, те късаха плът от плътта ми и пиеха от кръвта ми.
   Научих много, много, много нови неща.
                        А колко
забравих…
   И никъде не Я открих.
   Кожата ми загрубя от раните.
   Ушите закърняха от грубите думи, изречени от устата ми, очите
изгубиха взор за светлината.
   И само по неразличимата от никого воня можех безпогрешно да намеря
пътя до всеки свой нов дом - същия като за предишната нощ - най - близкия,
долнопробен квартален вертеп.
   Накрая, без да усетя, краката ме отведоха там, откъдето бях
тръгнал. До прага на моята малка къщичка - с изпочупени керемиди, угаснал
изгаснал огън, изгнили дървета и буренясала градина. Нямаше я вече и
лъкатушещата ми пътечка от камъчета…
     А отсреща стоеше Тя - предвечната моя Истина.
   Тази, която не бях успял да позная.
   Бръкнах в джоба си.
   Там, излъскан от дългото търкане в грубия плат, намерих истинския
блестящ диамант, изгарящ Слънцето с огън от сърцето си - грозното сиво
камъче, което бях забравил.
   Намерих Истината - пред собствената си порта.
   Била си е там през всичкото време.
   Викаше ме, преди да замина.
   Но не ме беше дочакала…

*********************************************************

По някога се оказва, че човекът, за когото сме си мечтали не е човекът, за когото сме си мислили, че бленуваме...

*********************************************************

                         Моят Принц, на белия кон

                              /на Този, който беше, 
                               както и на всички останали/

   Размахва с широки движения тежката си остра сабя, разсича c всеки
замах стъбла и тръни и не пропуска спец-ефектите на играта на слънцето по
лъскавото метално острие и скъпоценните камъни по дръжката. Стои гордо
изправен на стремената, пара излиза от ноздрите на белия му жребец, а
мускулите се издуват под покритата с блестящи капчици бяла кожа.
   Отправя се към огнедишащия дракон и енергично посича глава след
глава. Кръв и черна слуз го опръскват, по лицето му се стича пот, от косата
му капе вода (от дъжда, който никога не пропуска да се включи, за лустро
във финалната сцена).
   Изкачва вихрено безкрайната вита стълба до най-високата кула и се
отправя, дишащ тежко, да предяви претенции над трофея си.
   Принцесата стои – нежна, крехка, чуплива, с бледа кожа и стегнат в
корсет гръден кош, почти до задушаване, и гледа мило, както й се полага.
   Той е мръсен, потен, с черни нокти и сплъстена коса, с лош дъх и
лудост в погледа, и впива жадно уста в черешовите й устни.
   Той е нейния спасител, нейния приказен принц, нейния освободител,
нейния избавител, Слънцето и Луната, Звездите и Земята, нейния Изгрев и
Залез, Начало и Край, Прилив и Отлив. Той е нейния любим и няма никакво
значение как изглежда, на какво мирише или как се държи с нея. Той е
смисъла на нейния живот и тя ще го обича безрезервно, вечно, когато и
каквото и да се случи.
   Той я мята на седлото и препуска. Тя е неговия трофей, наградата за
усилията му и той й се наслаждава във всеки момент, в който няма с какво
друго да се забавлява.
   По някое време усеща, че двойния товар понатежава на белия
благороден жребец. Малко по – късно я стоварва на пътя и се отправя да
върши геройски дела, да освобождава поредната прекрасна, единствена
приказна принцеса.
   А тя седи отпуснато край прашния път, отчаяна, неразбираща, празна.
      Употребена.
         По предназначение.

Вече сме три! 

Когато за пръв път видях мъжа си, загубих ума и дума и съвсем откровено ви казвам, че и до ден днешен е така. Аз лично никога не бих направила компромис с това. Винаги, от малка съм знаела, че или ще се оженя за любовта на живота си, или изобщо няма да се женя. Иначе просто се губи смисълът. Може де ви звучи прекалено сълзливо или фалшиво, но все още, когато го видя на входната врата или на улицата, сърцето ми се разтупква и ме свива коремът.  Не мисля, че бих могла да живея с някой "подходящ".

Аз пак се сещам за моята случка с мечтания въображаем Робърт, който после стана действителност и се оказа, че понякога мечтите ни се сбъдват, за да ни натрият литналия в облаците нос.
Мъжът с когото съм в момента до много голяма степен покрива качествата, за които съм мечтала, но това не ми пречи да виждам и недостатъците му и да му мрънкясвам съвсем както не си го е мечтал пък той- ама пуста човеша ненаситна природа, и аз си я имам... Все пак радвам се да отбележа, че късмета не ме е забравил и отвреме на време се отбива при мен 

А, Саши - това винаги ли се случва, когато го видиш ? Любопитно ми е. Възможно ли е винаги някой да ти въздейства така, при условие, че всеки ден сте заедно. Нека и някоя друга да сподели.

Подкрепям

Бях на 16, когато се запознах с мъжа си. Знаех, че е Той. Знаех, че искам да му родя деца и да остареем заедно. Въпреки че не е перфектен, той е моята половинка и просто се ожених за него  Така трябваше да се случат нещата!

В един светъл ден реших да имам дете.Ей,така се събудих и реших че искам.Седнахме и поговорихме с годеника ми за деца.Той каза,че предвид финансовото ни състояние(живеехме на квартира в 1 стая със сестра му) не можем да си позволим дете.Аз бях на 30 и нямах намерение да го чакам да стане готов.И тогава"право куме в очи"с един от ухажорите ми.Казах му:"Искам дете,ако искаш и ти ще сме заедно"той се съгласи и избягах с него.Парадокса в моя случай е,че настоящия ми мъж е 2 пъти победен от предишния,но заради мен се реши.Шест месеца по-късно забременях.И с две думи той е мъжа на живота ми!Продължаваме да живеем бедно,но какво от това?Имах мечта и я  осъществих,колко малко му трябва на човек за да е щастлив?!?

Не, не съм си мечтала, просто се оженихме.

Разбрах, че това е ще бъде бащата на детето ми. И познах.

Ами аз се омъжих, защото забременях, пък той взе че се оказа читав отвсякъде Е, ходехме има-няма десет години преди да забременея, но още не ме беше убедил, че е мъжът на моите мечти

Не съм мечтала, да не говорим, че никога не съм си се представяла булка. След брака нещата станаха по-различни, когато се роди детето също. Обичаме се, но не е като в началото. Даже ми стана странно като прочетох, че някои от вас изпитват аблолютно същата тръпка както в самото начало, когато са се влюбили... В този случай или не е имало кой знае колко фойерверки, или просто казаното не е истина. С времето нещата поутихват, чувствата се трансформират... има много неща изписани по въпроса в нета. А дамите, които са абсолютно толкова влюбени колкото в началото са направо за завиждане, защото са страшно излючение

Да - той е човекът, за когото мечтаех! Не съм си правила предварителни планове какъв трябва да е моят съпруг, просто когато го срещнах, разбрах че искам да съм с него до края на живота си! А сега сме още по-щастливи, защото вече сме трима!

Бях на 15г като се запознахме.Той беше женен от 1г. точно,но още нямаха деца.Виждах ме се често и след около месец неисках да живея без него.И в един ден той просто дойде с един сак с дрехи и каза:Аз оставам с теб!И остана вече 10 г сме заедно и имаме три прекрасни момичета.Октомври чакаме и малкия мъж 

Не съм мечтала за никого сметнах че тойе подходящия за мен и така вече 12 години.

привет и от мен .аз бях с много гаджета преди мойта половинка всики си имаше свойте плюсове и минуси .но това че избрах него  не  съжалявам щом даже съм родила две деца от него .с него се чувствам на 7 небе и на земята с нищо не ме задължава и много ми помага .кво повече да изка човек . ТОЙ Е МЪЖЪТ

Омъжих се за голямата си любов, пък той се оказа мъжът от мечтите ми!

 Чувала съм, че човек се жени обикновено за пълната противоположност на типа, по който си пада. Та и при мен така се получи- падах си по руси, сладникави момченца, тип Брад Пит и като видях моя за първи път, го пренебрегнах като тъп чернокос металист.  Но съдбата си знае работата, след това станахме колеги и така се сработихме, че...

 

не съм мечтала за него.просто се оженихме