Не съм мечтала за никого.Сметнала съм,че той ще е подходящия и се омъжих за него.
Вече сме три!
- Публикувана: 13 авг. 2008, 18:52 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2008, 16:51 ч.
За Него ли сте мечтали или просто се оженихте
и аз така
Вече сме три!
Когато за пръв път видях мъжа си, загубих ума и дума и съвсем откровено ви казвам, че и до ден днешен е така. Аз лично никога не бих направила компромис с това. Винаги, от малка съм знаела, че или ще се оженя за любовта на живота си, или изобщо няма да се женя. Иначе просто се губи смисълът. Може де ви звучи прекалено сълзливо или фалшиво, но все още, когато го видя на входната врата или на улицата, сърцето ми се разтупква и ме свива коремът. Не мисля, че бих могла да живея с някой "подходящ".
Аз пак се сещам за моята случка с мечтания въображаем Робърт, който после стана действителност и се оказа, че понякога мечтите ни се сбъдват, за да ни натрият литналия в облаците нос.
Мъжът с когото съм в момента до много голяма степен покрива качествата, за които съм мечтала, но това не ми пречи да виждам и недостатъците му и да му мрънкясвам съвсем както не си го е мечтал пък той- ама пуста човеша ненаситна природа, и аз си я имам... Все пак радвам се да отбележа, че късмета не ме е забравил и отвреме на време се отбива при мен
Мъжът с когото съм в момента до много голяма степен покрива качествата, за които съм мечтала, но това не ми пречи да виждам и недостатъците му и да му мрънкясвам съвсем както не си го е мечтал пък той- ама пуста човеша ненаситна природа, и аз си я имам... Все пак радвам се да отбележа, че късмета не ме е забравил и отвреме на време се отбива при мен
Когато за пръв път видях мъжа си, загубих ума и дума и съвсем откровено ви казвам, че и до ден днешен е така. Аз лично никога не бих направила компромис с това. Винаги, от малка съм знаела, че или ще се оженя за любовта на живота си, или изобщо няма да се женя. Иначе просто се губи смисълът. Може де ви звучи прекалено сълзливо или фалшиво, но все още, когато го видя на входната врата или на улицата, сърцето ми се разтупква и ме свива коремът. Не мисля, че бих могла да живея с някой "подходящ".
А, Саши - това винаги ли се случва, когато го видиш ? Любопитно ми е. Възможно ли е винаги някой да ти въздейства така, при условие, че всеки ден сте заедно. Нека и някоя друга да сподели.
Да ,в началото си мислех ,че точно за Него съм мечтала,сега все по-често се питам-защо ли се ожених?! 
Така трябваше да се случат нещата!
В един светъл ден реших да имам дете.Ей,така се събудих и реших че искам.Седнахме и поговорихме с годеника ми за деца.Той каза,че предвид финансовото ни състояние(живеехме на квартира в 1 стая със сестра му) не можем да си позволим дете.Аз бях на 30 и нямах намерение да го чакам да стане готов.И тогава"право куме в очи"с един от ухажорите ми.Казах му:"Искам дете,ако искаш и ти ще сме заедно"той се съгласи и избягах с него.Парадокса в моя случай е,че настоящия ми мъж е 2 пъти победен от предишния,но заради мен се реши.Шест месеца по-късно забременях.И с две думи той е мъжа на живота ми!Продължаваме да живеем бедно,но какво от това?Имах мечта и я осъществих,колко малко му трябва на човек за да е щастлив?!?
Е, ходехме има-няма десет години преди да забременея, но още не ме беше убедил, че е мъжът на моите мечти Разбрах, че това е ще бъде бащата на детето ми. И познах.
човек не е идеален, но тръпка трябва да има.
Не съм мечтала, да не говорим, че никога не съм си се представяла булка. След брака нещата станаха по-различни, когато се роди детето също. Обичаме се, но не е като в началото. Даже ми стана странно като прочетох, че някои от вас изпитват аблолютно същата тръпка както в самото начало, когато са се влюбили... В този случай или не е имало кой знае колко фойерверки, или просто казаното не е истина. С времето нещата поутихват, чувствата се трансформират... има много неща изписани по въпроса в нета. А дамите, които са абсолютно толкова влюбени колкото в началото са направо за завиждане, защото са страшно излючение
Бях на 15г като се запознахме.Той беше женен от 1г. точно,но още нямаха деца.Виждах ме се често и след около месец неисках да живея без него.И в един ден той просто дойде с един сак с дрехи и каза:Аз оставам с теб!И остана вече 10 г сме заедно и имаме три прекрасни момичета.Октомври чакаме и малкия мъж 
