Историята ти много ми напомня историята на една англичанка, която познавам.
След раждането на децата им, мъжът й отказваше да бъде с нея (има психологическа причина за това, така че е заболяване). Тя се обърна към един минал любовник, а мъжът й след години се залюби с една българка. След това се разведоха.
При вас утежнението идва от факта, че той е катастрофирал. Мнението ми ще е малко по-различно от написаното до тук. Когато се обвързваме имаме и някакъв морален аспект в брака. Ако ти беше катастрофирала, той щеше ли да те изостави ( ти знаеш най-добре)? Неприятното е втората жена, затова аз бих поставила ясно мнението си, че не може да идва, докато той е болен. Бих се грижила за него по време на ревалидацията му и евентуално помогнала да си стъпи отново на краката, а след това заедно да реша заедно с него кое е най-добро за трима ви.
Най-лесно е да си вземеш багажа, но децата често пъти могат да бъдат жестоки с въпроси от рода на: ти защо изостави баща ми, когато имаше нужда?
И честно казано и двамата със съпругът ти правите едни и същи неща (така че вината не е негова само), защото ти продължаваш да се срещаш с твоят любовник. Е, не го молиш да напусне, защото не си болна. Но ако се замислиш е едно и също.
След раждането на децата им, мъжът й отказваше да бъде с нея (има психологическа причина за това, така че е заболяване). Тя се обърна към един минал любовник, а мъжът й след години се залюби с една българка. След това се разведоха.
При вас утежнението идва от факта, че той е катастрофирал. Мнението ми ще е малко по-различно от написаното до тук. Когато се обвързваме имаме и някакъв морален аспект в брака. Ако ти беше катастрофирала, той щеше ли да те изостави ( ти знаеш най-добре)? Неприятното е втората жена, затова аз бих поставила ясно мнението си, че не може да идва, докато той е болен. Бих се грижила за него по време на ревалидацията му и евентуално помогнала да си стъпи отново на краката, а след това заедно да реша заедно с него кое е най-добро за трима ви.
Най-лесно е да си вземеш багажа, но децата често пъти могат да бъдат жестоки с въпроси от рода на: ти защо изостави баща ми, когато имаше нужда?
И честно казано и двамата със съпругът ти правите едни и същи неща (така че вината не е негова само), защото ти продължаваш да се срещаш с твоят любовник. Е, не го молиш да напусне, защото не си болна. Но ако се замислиш е едно и също.
). Той ще се разделя ли с жена си, за да се прибере с теб? И ако ти го е казал, ти имаш ли поне някаква гаранция или сигурност, че наистина ще го направи? Да не се окаже накрая, че ти и детето ще сте сами, а другите две двойки ще плеснат с ръце и ще се прегърнат и ще си заживеят щастливо. Не мога да ти дам конкретен съвет, защото всеки би постъпил според собствената си преценка и характер. Не обичаш мъжа си, даже се отвращаваш от физически контакт с него... Тогава чак такъв филантроп ли си, толкова ли си състрадателна, какво ли? Нещо те спира и не е това, което си написала тук, защото ако е само то нямаше да има ревност при посещенията на другата жена, а за сълзи, предизвикани от това, да не говорим. Просто сте в един латиносериал, дето не знам как се излиза от него и може да има хиляди серии. Ми, късмет ти пожелавам, след всичко, което ти написах. Дано историята ви завърши благополучно за всички, макар че ми се вижда почти нереална такава възможност. 
