Публикувана: 14 авг. 2008, 20:59 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2008, 22:30 ч.

Как да взема решение?

6 306
75
1

Гост

1
2
3
4
...
6
Всички

14 авг. 2008, 20:59 ч.

Здавейте, тук съм за да помоля за съвет..
Надявам се да бъдете обективни искрени..
На 35 г съм и от 14 години съм със съпруга си..Първите 5 бяха чудесни- живеехме заедно и преминахме заедно през много изпитания.. после се оженихме (за него беше 2-ри брак)..после забремянях..на седмата година родих сина си ..и оттогава мъжът ми спря да ме желае..Повтаряше постоянно как ужасно ме обича..но не можел..Опитах всичко, какво ли не..и по доктори ходихме..но нищо..Един ден-просто се отказах..на 5-та година..През цялото това време знаех, че той няма проблем с потентността, усещах че има и други жени..получих и доказателства..Година след раждането и аз започнах да намирам и наваксвам извън семейството..(млада, красива, с работа постоянно срещата ме с атрактивни хора..Мъжът ми продължаваше да твърди колко много ме обича, но винаги беше навън и сред "приятелите си"..и повтаряше на всеки каква прекрасна жена има, колко е разбираща, как му давам свободата от която има нужда и тн..Пдкрепл ме е винаги за важните ми решение, помагал ми е..може би и затова останах толкова дълго време.
Както и да е - не това е драмата..
Преди около 3 г се влюбих и най-накрая се почувствах щастлива..Точно тогава мъжът ми изведнъж се присети за мен и почна "да си иска".Само, че аз вече не го желаех..а в последствие дори изпитвах почти отвращение..Но си бях щастлива и навън, напредвах в работата..почти не се засичахме и тн..Миналата година разбрах, че и той се "кротнал" край една и направо изпитах облекчение.Още една година мина в безметежно подобно съществуване- всеки си прави каквото иска, само се координархме по отношение на детето. По Нова година мъжът ми разбра за връзката ми, че е сериозна и дни наред водихме едни безкрайни разговори, слушах едни молби да не си тръгвам и обещания и тн..И тогава не го напуснах..толкова години съм живяла така, свикнах..нали съм шастлива иначе..и продължихме по старому.макар и да имах усещането, че сякаш се озлоби спрямо мен..Започна направо да ми навира пред очите връзката си с другата- снимка на дисплея на телефона, директно ми казваше, че отива при нея и тн..
Преди 2 месеца, тръгвайки си от среща с нея той катастрофира..Крак и ръка буквално бяха смляни..Кошмар. Когато му предадоха вещите му видах и номар и звъннах - за да й кажа как е той..После рабрах, че всеки ден идва в болницата. Срещнахме се-казах й, че разбирам, че му влияе добре и че не съм против да идва, стига все пак да е дискретно..На 10-я ден го изписах от реанимация и пратиха в друго отделение..Аз стоя по цял ден в болницата, търча и уреждам всичко, търся лекари, лекарства и тн..а тя..всяка вечер и ношува в болницата даже..Стана ми неприятно, но преглътнах щото мъжа беше много зле..(който отново ми обесняваше как аз съм най-важното в живота му, колко съм ценна и тн) Честно, направо щах да откача..ужасът, кошмара от неизвестността, купищата кредити, постоянните театри пред роднини и приятели, телефони нон стоп..станах 45 кг..панически атаки...дори не искам да си спомням..
На 30-я ден го изписаха и го прибрах в къщи..за да бъда помолена да се поразходя за да може другата да го посети..Е, тва вече ми дойде много..Отказах. помолих го да й звънне и да й каже да не идва поне не днес, като отида на работа по=нанатък..- но не..трябвало, важно било и тн..
Заредиха се адски дни на постоянни, денонощни грижи по него..денем по-добре-нощем без сън, виещ от болка и постоянно искащ нещо..Но другата идваше за по час да "му вдъхва" топлина, щото аз не съм можела..
После го откарах в друг град за нова операция, където вече нямаше как да остана постоянно..
Върха беше, че в този момент и сина ми си счупи ръката.. В шока-осъзнах, че ве е няма връщане назад..Че не мога и не бива по никакъв начин да продължавам това фиаско..
Обаче..как да напуснеш човек, който е толкова слаб? Който ще има нужда от години за да /и ако/ се възстанови въобще.Може да не може да упражнава професията си повече..а сме затънали в кредити..Печеля добре, но не за да покривам всичко..ами предстоящите опрерации, може би и лечение в чужбина? Година поне ще мине докато се позакрепи..и аз каква съм-хем се гърча, хем друга дава топлина? Чувствам се вече като пълна глупачка..
Как да постъпя? Не бих стояла и секунда..но и не мога да си тръгна и да го зарежа толкова слаб..не ми се струва никак достойно..От друга стрнаа-да продължавам да търпя друга да ми идва в къщата, след като ясно казах че не ми е приятно?Мисля, че в ескстремната ситуация просто шпреминахме всички граници..
Не на пос;едно място -синът ми сега ще е първокласник..Ако си тръгна- ще се върна в родния си град..а не стане ли до 15.09 той тръгва на у-ще и тогава ще трябва да го изчакам..
Вие как мислите- сега ли да си тръгна или да се правя още поне година на Майка Тереза..?
Струва ли си и заради кого? Кой би ме разбрал въобще??
Моля кажете мението си - вие незабавно ли бихте си тръгнали или въпреки всичко чувството за дълг ще ви задържи?
Плс, не ме разпитвайте.и не ме съдете..нямам нужда от това...разказах една съвсем мъничка част от всичко..

# 1 14 авг. 2008, 21:05 ч.

Мнения: 4 292

Егати гадната ситуация. Просто не знам какво да кажа. Confused

# 2 14 авг. 2008, 21:12 ч.

Мнения: 2 498

Чета и не вярвам на очите си.....
Как така си търпяла досега.....на твое място отдавна щях да съм си тръгнала с детето.....
Извинявай, ама да те накара да излезеш за да се види с другата Shocked

.....нямам думи :crazy eyes:

# 3 14 авг. 2008, 21:17 ч.

Мнения: 669

Ако можеш изчакай да се стабилизира, виж дали ще може да работи (дай Боже да може, обратното сигурно ще го съсипе), как ще стоят нещата по-нататък. Помагай му, грижи се за него, търсете варианти и пари. Все пак е баща на детето ти. Но...след това го напусни. Вие не можете да живеете вечно така. Трябва да знае, че може да разчита на теб, като на приятел и близък, но не и като на жена, която ще живее с него. Но е толкова рано още, много зле ще му повлияе, ако го напуснеш сега. Какво мисли другия? А неговата ? Иска ли го при себе си?

# 4 14 авг. 2008, 21:28 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, да, другата да не е луда! За какво й е да сменя подлоги и да го храни, че и да знае за кредитите? Тя му е любовница, а не жена-болногледачка. Ако съпругата си тръгне ще си тръгне и любовницата.
Може и да греша, все пак не познаваме хората.

# 5 14 авг. 2008, 21:44 ч.

Мнения: 505

Не знам какво да ти кажа, освен едно - УСПЕХ и КУРАЖ, каквото и да решиш.

# 6 14 авг. 2008, 21:51 ч.

Мнения: 6 735

На Майка Тереза няма смисъл да се правиш, но вземете най накрая решете кой кум, кой сват и кой на булката брат.
Изяснете се какви сте точно един за друг и кой какво ще прави и какво ще поеме.
Да, предателство е да напуснеш човек, с който си живял толкова време в такъв момент. Също така обаче никак не е приемливо да се очаква да полагаш грижи като за съпруг за човек, който вече явно не ти е такъв.
Само не разбрах защо те дразни нейното присъствие? Ми най-добре да си го поеме тя изцяло и с грижите и с топлината.

# 7 14 авг. 2008, 21:58 ч.

София
Мнения: 397

Накарай го да избере все пак и ако предпочете теб, поне другата няма да ти се пречка. Ако пък избере нея, ще го напуснеш с чиста съвест и ще го оставиш на нейните грижи.

# 8 14 авг. 2008, 22:01 ч.

Цитат на: Ангелина в чт, 14 авг 2008, 21:17

Допреди седмица бях твърдо убедена, че така ще постъпя..обаче става все по-зле и все по-зле..аз се опитвам да съм мила и разбираща, той се държи ужасно..Казах му - да, ще го напусна..когато всичко приключи..а вика-направи го сега..не искал съжаление..и имам чувството, че ми прави на пук..само и само да се откажа още сега..Не че знае какво ще прави, ама пустата ну мъжка гордост. За капак и вместо аз да го взема от болницата и да го докарам в Сф за консултации, другата дойде и го прибра..включително и в тях..И аз отивам у тях, взимам го-водя го на преглед и пак й го връщам у тях..А утре сутринта ще го взема пак за да го водя на поредната оерация..После се прибираме в нашия град (където пак за 1 една бройка тя щеше да го транспортира..ама мъжът й си идвал та..)) А другата седмица, ще ходи за 10 дена на морето в нейния хотел да възстановява и да почине малко.. Rolling Eyes

Сигурно би го прибрала..незнам.но тя също е от друг град..а и мъжът й едва ли ще е очарован..макар да знам, че работи извън Бг и идва от време на време само..
Моят любим..проявява разбиране и ме подкрепя доколкото може..Той също е женен..и типично по мъжки-ми каза: "както решиш"..аз ще съм наблизо..

# 9 14 авг. 2008, 22:02 ч.

Накарай го да избере една от двете. Ако избере другата, стягай му багажа и го закарай при нея. Да видим дали тя няма да се откаже сама.

Успех и кураж все пак, каквото и да решиш.

# 10 14 авг. 2008, 22:04 ч.

Мнения: X

Първото нещо което ми дойде отвътре е ествествено продиктувано от сърцето а не от разума ми, както е и при теб виждам! След като мъжа ти предпочита теб, обича те безумно много, ти си най-ценното нещо в живота му, изобщо не разбирам защо си има друга???????????
Не оставяй мъжа си, мобилизирайте силите си, може би в началото ще е трудно. Почнете на чисто - ти, той и сина ви. А онази женка няма никакво място в живота ви. Кажи му го направо и ясно. Нека избере. Ако не те иска - върви си. Да се оправя.....Ако обаче наистина те обича и ти също таиш нещо към него, както очевидно е останало, почнете отначало и ще бъдете щастливи. Всеки прави грешки ......трябва да умеем да прощаваме и да започнем отначало. Успех.

# 11 14 авг. 2008, 22:05 ч.

Накарах го , разбира се - аз или тя..И той:-ти винаги ще си на 1-во място..
И че не искал да се развежда..

# 12 14 авг. 2008, 22:07 ч.

Мнения: X

Цитат на: Daffi в чт, 14 авг 2008, 22:05

Накарах го , разбира се - аз или тя..И той:-ти винаги ще си на 1-во място..
И че не искал да се развежда..

А защо продължава другата връзка тогава?

# 13 14 авг. 2008, 22:10 ч.

Цитат на: KATI_Z в чт, 14 авг 2008, 22:04

След като мъжа ти предпочита теб, обича те безумно много, ти си най-ценното нещо в живота му, изобщо не разбирам защо си има друга???????????
.....Ако обаче наистина те обича и ти също таиш нещо към него, както очевидно е останало, почнете отначало и ще бъдете щастливи. Всеки прави грешки ......трябва да умеем да прощаваме и да започнем отначало. Успех.

И аз това се питах толкова години..ама..то не бяха жени, запои, вечни отсъствия и тн..
Там е работата, че аз не го обичам..отдавна ..Преглътнах го и продължих напред..и след това сренах другия.
Изпитвам към мъжа си чувство на приятелство и лоялност като към човек, който въпреки всичко ебил добър към мен и ме е подкрепял винаги..Затова и издържах толкова години.

# 14 14 авг. 2008, 22:11 ч.

София
Мнения: 62 595

Тогава какво чакаш? Другата жена явно го обича и се грижи за него, не си щастлива с мъжа си, имаш си гадже... Не разбирам каква ти е дилемата.

# 15 14 авг. 2008, 22:15 ч.

Мнения: X

Ами в такъв случай се разделете окончателно, но ти винаги му помагай ако желаеш и когато можеш. Или другия вариант е да изчакаш да се възстанови и след това да поговорите за развод, за да не се срине психически сега....Но ти си знай, че си с него от лоялност и уважение и не си давай много зор и хабене на нерви за другата. Приеми я равнодушно. Дори ако не го обичаш наистина се радвай на присъствието и, очевидно то означава нещо за него, а за теб ще е много изгодно той окончателно да поиска да е с нея.
Да не би да ревнуваш...все още?

# 16 14 авг. 2008, 22:25 ч.

Не, никак..Дори в началото я харесах..
Но не мога да приема факта, че казах, че не ми е приятно да идва в къщата ми и аз да излизам и да рева в градинката докато трае свиждането..В същия този ден аз пропътувах 300 км, за да го посрещна от болницата, скапана от път и умора и 2 часа по-късно да изляза за да дойде тя? Съжалявам, не го намирам за нормално. Малко в повечко ми е навлизането в личната територия..

# 17 14 авг. 2008, 22:25 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 700

Цитат на: санела в чт, 14 авг 2008, 21:58

Разумно и логично Peace

# 18 14 авг. 2008, 23:02 ч.

Мнения: 2 448

Daffi, по думите ти вие отдавна не сте семейство, а двама души отглеждащи общо дете.
След като ти си имаш друг и той друга, да се чувстваш все едно ти навлизат в територията , някак не ми се връзва. И да, ти ще си на първо място поради факта, че имате дете, но остави го да си бъде с тази дето го топли.Още повече, че и ти имаш някой.
Безсмислени жертви да си майка Тереза са това.
Дори не виждам защо той трябва да е човека , който ще избира.
Избора ви и на двамата отдавна е направен.

# 19 14 авг. 2008, 23:03 ч.

Мнения: 203

Според мен ти дълбоко в себе си знаеш че трябва да си тръгнеш...не знам защо се опитваш да търпиш и да си съсипваш живота...
Не мога да ти дам съвет защото все пак незнам какво изпитваш към него само - съжаление?....въпреки състоянието му не смятам че трябва да си с него при положение че и той се държи по-този ужасен начин.
Съсипваш си живото заради нещо което е свършило...няма смисъл...времето не се връща.. много е ценно за да го пропиляваме.

# 20 14 авг. 2008, 23:13 ч.

Мнения: 280

А той само теб ли си има като близък човек?Родители,брат,сестра,които да му помагат докато се възстанови напълно?Така като чета той отдавна не е съпруг и любим за теб.А приятел,какъвто и ще си остане след развода ви.Според мен не дължиш нищо.Той ще остане част от живота ти винаги и можеш да му бъдеш подкрепа дори да не живеете заедно.Но е крайно време да заживееш живота си какъвто го искаш.

# 21 14 авг. 2008, 23:20 ч.

Цитат на: pasinet в чт, 14 авг 2008, 23:02

Очевидно не му преча да бъде с тази, която го топли..Дори и на почивка при нея ще го закарам..
Но ми е трудно да залъгвам едно 7- годишно дете, което постоянно ме пита: тати къде е ? Заведи ме да го видя..

# 22 14 авг. 2008, 23:22 ч.

Цитат на: jojo&vik в чт, 14 авг 2008, 23:03

Да, така е..и аз се чудя на себе си..но и незнам как да се оттегля достойно в случая..

# 23 14 авг. 2008, 23:22 ч.

Мнения: 22 452

Това е.....ебало си ситуацията.....
просто не знам какво да кажа....
крайно неприятно е че се е случило подобно нещо със съпруга ти....но и той няма право да те манипулира по този начин, да очаква от теб да си съгласна някаква си мацка да идва на "свиждане" в собственият ви дом. Постави ясни правила, отрежи въпросната мацка и приключи до там.
В момента, в който малко се стабилизира и се почувства по-добре си събери нещата и се махни. В крайна сметка не си му длъжна.

# 24 14 авг. 2008, 23:24 ч.

Цитат на: Zlati в чт, 14 авг 2008, 23:13

Има само майка си..пенсионерка и куп лели и братовчеди, на които цял живот е помагал.Никой от тях няма да му помогне във финансов или информационен смисъл.

# 25 14 авг. 2008, 23:32 ч.

Мнения: 1 168

Много кофти ситуация, но си мисля, че ако сега останеш ще те манипулира с чувството ти на лоялност и по-нататък. На детето все ще се наложи да обясниш дали сега или след 1 година все тая.
Оттегли се - опитай се да му бъдеш по-скоро психологическа отколкото друга опора, колкото се може по-отдалеч. Вече не ти е никакъв, освен съпруг на хартия и баща на детето ти. А другата нека се грижи за него, вкл. финансово. Сигурно е грозно, но не съм на ясно как ще плащаш лечението му, кредити и ще издържаш теб и детето!
Това е моето мнение! В общи линии няма как да стане хем вълкът сит хем агнето цяло! Лоялност, приятелство, но на 1-во място е детето ти и на 2-ро ти /в създалата се ситуация особено/, чак тогава идва той или някой друг.

# 26 14 авг. 2008, 23:39 ч.

irina_vas :
Аз също мисля най-вече за малчо..В момента е при родителите ми, за да е далеч от цялата тази "мизерия".. Но на 15.09 ще е първокласник - в града на мъжа ми (където вече е записан) или..да търся тук ? Самата организация по преместване, квартири и тн - чисто физически няма време за това..Но ако тръгне на у-ще..ще трябва да го изчакам да си завърши учебната година..

# 27 14 авг. 2008, 23:45 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Daffi в чт, 14 авг 2008, 23:20

Мдам... а замислихте ли се през тези години къде е детето ви? Децата виждат доста повече, отколкото си мислим. Не те упреквам за ситуацията, разбери ме правилно. Достатъчно голям реалист съм, за да съм наясно, че живота е шарен. Обаче вие сте прекалили и то не малко.
А иначе много е завъртяна ситуацията Confused

Разбирам те, че е ти е гадно да го напуснеш точно сега, но си мисля, че това би била правилната стъпка. Вие просто не сте семейство. Хубаво! Кръшнал единия, кръшнал другия... ама чак пък любовницата да е у нас и аз да рева в градинката.. е не мога да го приема това. Както и не бих причинила подобно нещо да партньора си.

# 28 14 авг. 2008, 23:48 ч.

Благодаря на всички за отговорите-очевидно мнения всякакви..Бих искала да има и още, но едва ли ще имам възможност в скоро време пак да се включа..
Моля, преди да ми отговорите-прочетете още веднъж..нахвърлила съм горе-долу съществените моменти..и затова ми изглеждат повърхностни съвети от рода на "как заедно трябва да се преборим" и тн..Опитайте се да си представите за миг цялата картинка..и си представете как се чувствам в атмосфера на роднини, приятели и всякакви познати - които ме гледат ужасно съжалително и добронамерено, постоянно ме разпитват и ми пожелават сила..

# 29 14 авг. 2008, 23:57 ч.

Мнения: 1 168

Съчувствам ти, не те съжалявам! Бих се изнесла. Това е обидно! Не си му болногледачка, че да го разхождаш по доктори, а тя да го "топли"! Баща, съпруг на хартия, ама не се обръщай в безплатна болногледачка и слугиня. На думи и аз ще ти се обясня в любов, даже без да те познавам - действията трябва да говорят. Да те помоли да излезеш, че тя да дойде - ай сиктир, бе!
Оставам с впечатлението, че можеш да разчиташ на родителите си. Имаш 1 месец до 15. септ. Вземи бързо решение къде ще живееш /даже и без него можеш да предпочетеш да останеш там където имаш добра работа/, запиши детето да не изтървеш някакви срокове и после търси квартира.
Сигурно звуча като егоист, ама трябва и такъв да стане човек в определени моменти. Може и да греша, не ви познавам всъщност и може да не съм права, но всичко това ми звучи като моя баща, дето докато се развеждали с майка ми я срещнал и я примолил да го прибере щото в квартирата си нямал баня!
Може и да съм в грешка - не знам, просто си размишлявам!

# 30 15 авг. 2008, 00:11 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Историята ти много ми напомня историята на една англичанка, която познавам.
След раждането на децата им, мъжът й отказваше да бъде с нея (има психологическа причина за това, така че е заболяване). Тя се обърна към един минал любовник, а мъжът й след години се залюби с една българка. След това се разведоха.

При вас утежнението идва от факта, че той е катастрофирал. Мнението ми ще е малко по-различно от написаното до тук. Когато се обвързваме имаме и някакъв морален аспект в брака. Ако ти беше катастрофирала, той щеше ли да те изостави ( ти знаеш най-добре)? Неприятното е втората жена, затова аз бих поставила ясно мнението си, че не може да идва, докато той е болен. Бих се грижила за него по време на ревалидацията му и евентуално помогнала да си стъпи отново на краката, а след това заедно да реша заедно с него кое е най-добро за трима ви.

Най-лесно е да си вземеш багажа, но децата често пъти могат да бъдат жестоки с въпроси от рода на: ти защо изостави баща ми, когато имаше нужда?
И честно казано и двамата със съпругът ти правите едни и същи неща (така че вината не е негова само), защото ти продължаваш да се срещаш с твоят любовник. Е, не го молиш да напусне, защото не си болна. Но ако се замислиш е едно и също.

# 31 15 авг. 2008, 00:27 ч.

Мнения: 1 168

А бе, не е съвсем едно и също, защото Дафи в случая поема огромни отговорности, за разлика от него, именно защото тя е здрава, а той - не. Сигурно е гадно от моя страна и на човека му е тежко да е прикован на леглото, но сега тя трябва да се грижи за него, да гледа детето, да изхранва тримата и да плаща кредити, че на всичкото отгоре да търпи да и навират любовницата в лицето, щото господина бил болен /ако държим на версията за отговорностите в брака/! А каква е неговата отговорност на съпруг в случая, освен да приема свиждания? Това, че е болен не значи, че всичко му е позволено а тя трябва всичко да търпи! А иначе в брака има много морални аспекти, но това тяхното отдавна не е брак!
Дафи, защо не седнете тримата да си поговорите съвсем "приятелски" какво ще правите, какви отговорности е готова да поеме тя по неговото гледане /защото според мен тя трябва да го поеме основно/, за да не ти тежи на съвестта, че си го зарязала. А ако тя не иска да поеме отговорност и решиш да останеш докато се възстанови, просто постави ултиматум за нейното присъствие, защото иначе си е живо унижение и използвачество от тяхна страна! И спекулация с положението му!
А как би постъпил той на твое място, щеше ли да се грижи за теб толкова всеотдайно, а твоят приятел да идва всеки ден за по час?

# 32 15 авг. 2008, 00:30 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Да, отдавна не е брак, но героите са двама.
Отбелязала съм, че трябва ясно да си даде мнението за посещенията и да ги спре / ограничи, ако това е нейното желание.

# 33 15 авг. 2008, 00:43 ч.

Мнения: 2 354

Много е хубаво, че сте изградили такава приятелска среда. Мисля, че ако уточните функциите си очи в очи ще бъде по-лесно за всички, така гадаете и се измъчвате ненужно. На твое място първо бих поговорила с нея, после с него или с двамата наведнъж.

# 34 15 авг. 2008, 00:51 ч.

Мнения: 312

Според мен трява да си тръгнеш и да подредиш живота си, ако бях аз щях да съм го направила отдавна.

# 35 15 авг. 2008, 00:52 ч.

Мнения: 1 168

Цитат на: Хапка в пт, 15 авг 2008, 00:43

# 36 15 авг. 2008, 00:55 ч.

Мнения: 1 168

Цитат на: Kalinka в пт, 15 авг 2008, 00:30

По принцип съм съгласна, само че в случая не са двама, а трима /даже 4, но последния не се бърка на никого и не ангажира никого и в ничии очи не се навира, така че не го броим изобщо/, а ако бяха само двама или дори идвамата + нейния любовник, бих била на коренно друго мнение!

# 37 15 авг. 2008, 00:58 ч.

Мнения: 17 546

Увъртолили сте се яко... Но не разбирам ревността ти(защото това си е точно ревност, макар и някакъв неизследван вид) от посещенията на другата, при положение, че всеки от вас си има частен живот и другия е наясно с това. Някой назад беше казал, че докато е в това състояние, ако си тръгнеш ти, ще си тръгне и любовницата и точно така ще стане и според мен. Хубаво, няма да е невероятно, ако го зарежеш, сега или по-късно, но и твоят любовник е семеен (ба си кашата ooooh!

). Той ще се разделя ли с жена си, за да се прибере с теб? И ако ти го е казал, ти имаш ли поне някаква гаранция или сигурност, че наистина ще го направи? Да не се окаже накрая, че ти и детето ще сте сами, а другите две двойки ще плеснат с ръце и ще се прегърнат и ще си заживеят щастливо. Не мога да ти дам конкретен съвет, защото всеки би постъпил според собствената си преценка и характер. Не обичаш мъжа си, даже се отвращаваш от физически контакт с него... Тогава чак такъв филантроп ли си, толкова ли си състрадателна, какво ли? Нещо те спира и не е това, което си написала тук, защото ако е само то нямаше да има ревност при посещенията на другата жена, а за сълзи, предизвикани от това, да не говорим. Просто сте в един латиносериал, дето не знам как се излиза от него и може да има хиляди серии. Ми, късмет ти пожелавам, след всичко, което ти написах. Дано историята ви завърши благополучно за всички, макар че ми се вижда почти нереална такава възможност. bouquet

# 38 15 авг. 2008, 01:08 ч.

Мнения: 2 354

Балу, случва се с годините на мястото на любовта да се натрупа приятелско партньорство и е напълно нормално двамата играчи да са свикнали да борят несгодите заедно, въпреки че отдавна не са двойка, а спасителен отряд. Не знам дали тяхното е такова, говоря че по принцип се случва при някои хора. А за сълзите при посещенията... Сълзите понякога се пораждат от въпроси, понякога от наранена гордост, понякога от умора и стрес...

# 39 15 авг. 2008, 01:12 ч.

Мнения: 312

Не мисля че от нас ще избереш верния път всеки има различно виждане по въпроса

# 40 15 авг. 2008, 01:17 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Хапка в пт, 15 авг 2008, 01:08

А за сълзите при посещенията... Сълзите понякога се пораждат от въпроси, понякога от наранена гордост, понякога от умора и стрес...

Ама тя говори за навлизане в територия... Не е стрес това. Иначе се случва, да, да станат само добри приятели с общи интереси, но тук единият има интерес от всякъде, т.е. той, а тя какво има? Гледа болен, търпи му гаджето, плаща заеми наравно с него и си страда кротко от всички компромиси, които прави със собствения си живот. Това не е приятелско партньорство или спасителен отряд. За такава ситуация няма определение. И не всички в групата са доволни. Жената на нейния любовник "познаваме" най-малко от разказа, а тя ще се окаже най-потърпевша, ако при двете техни двойки се наредят нещата. А сега де? Нали е състрадателна Daffi?... С тази жена какво ще прави? Освен това тя загатва, че има още подробности в историята, в които няма да ни посвети, така че съветите стават малко безсмислени. Но живота е това, което ни се случва, докато правим планове за него и той просто ще и се случи такъв, какъвто е избрал да се случи. Simple Smile

# 41 15 авг. 2008, 01:26 ч.

Мнения: 2 354

Не е стрес ако не беше катастрофата. Това е травма, която неминуемо се отразява на всички "участници в движението", включително и на периферните.

# 42 15 авг. 2008, 10:47 ч.

Бургас
Мнения: 5 704

Аз бих си тръгнала. Няма смисъл да стоиш. Той си има друга и тя е човека, който "му вдъхва сили". Защо си му?. Върви гледай си живота. Никой няма да ти върне това време. Щом се обичат с другата мадама нека се грижи за него. Така ще е по - добре.

# 43 15 авг. 2008, 13:34 ч.

Мнения: 851

Според мен няма начин да си тръгнеш достойно. Свалям ти шапка за това как се грижиш за него предвид отношенията ви. Само едно нещо ми хрумна да ти кажа и може би трябва да помислиш и за него. След време пред детето нещата може да се представят по следния начин - Ами виж майка ти изостави баща ти в най-критичния за него момент и го остави на произвола на съдбата, за да си живее живота с любовника си. След толкова години, в които той е бил добър съпруг и баща и е давал на семейството, вместо тя да се погрижи за него, когато той има нужда, тя си тръгна. Не искаше да се грижи за него и разни случайни хора го правят.
Повярвай ми виждала съм хора, които изкарват много убедително черното бяло. И после ще е твоята дума срещу неговата. Опитай да си тръгнеш така, че да имаш после очи да се защитиш. А как да направиш това можеш да измислиш само ти, защото познаваш хората и ситуацията. Peace

Успех и сили ти пожелавам.

# 44 15 авг. 2008, 14:18 ч.

Мнения: 87

Значи преди катастрофата- всеки си живее живота с друг също толкова "свободен" човек и всички са доволни, намерили сте баланса по ваш си начин...

След катастрофата на теб изведнъж ти идва в повече и се чудиш дали да се спасяваш сама.
А ако на теб се беше случило? Ако ти беше на леглото с предстоящи операции? Щеше ли твоя приятел да те вземе у тях? Да напусне неговото семейство и да те гледа? Щеше ли твоя съпруг да се грижи за теб? Да те закара да се видиш с приятеля си, или пък да се разходи в парка? Щеше ли да ти каже, че всичко е до тук, да вземе сина ти и да го запише първолак в друг град, далеч от твоето легло?

В случая няма правилно решение. Или си егоист, или мазохист.

# 45 15 авг. 2008, 14:21 ч.

София
Мнения: 13 206

Да ме прощавате, обаче как ще бъдат изкарани нещата след време хич не би ме интересувало. Детето отива с майка си и ще приеме нейната версия. Това е истината. От нея зависи да направи така, че детето да научи нейната истина. Иначе хората могат да изкарат всичко и във всякаква ситуация. Мисля, че така е по-добре вместо детето да попива модела им на поведение. Независимо дали е момче или момиче попива ужасен модел на семейство, и тук визирам откритостта на страничните връзки.

# 46 15 авг. 2008, 14:22 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Nya в пт, 15 авг 2008, 14:18

Отговорите на тия въпроси могат да са адекватни, въпрки, че си ги задала като риторични, очаквайки да са не в нейна полза.

П.С. Мисля, че не сме се събрали на другарски съд Wink

# 47 15 авг. 2008, 14:27 ч.

по пътя на светлината
Мнения: 2 290

Този господин не е в позиция да избира или да поставя условия. Naughty

Ти си тази ,която трябва да наложиш ултиматуми и той трябва да се съобрази с тях,не напускай семейното жилище,ако някой ден оздравее да се изнесе той и да си посреща любовницата на друго място.
Не се отпускай и не позволявай ,да ти се ,,качват на главата,, в собствения ти дом.
Имаш дете за което да мислиш(скоро започва учебната година) и да подсигуряваш,неговата любовница си е негов проблем,като си стъпи на крака да ходят да се топлят където си искат,но не и в дома на детето.

# 48 15 авг. 2008, 14:30 ч.

Мнения: 851

Цитат на: Vache в пт, 15 авг 2008, 14:21

Исках само да й посоча няколко неща, които евентуално могат да се превърнат в голям проблем за нея след време. За да се опита да се предпази отсега.
И съжалявам, че ще ти го кажа, но не си права - детето ще научи истината и на баща си. И може да не приеме нейната версия, а чуждата. Зависи кой какво влияние ще има след време върху него. Аз съм била в такава ситуация и го знам от първо лице. А иначе за модела на семейство съм съгласна!

# 49 15 авг. 2008, 14:35 ч.

Мнения: 4 520

Четох, четох и не знам какво да кажа... Не знам какъв съвет да ти дам. Не знам дали е правилно, но може би трябва да говориш с другата - да я попиташ какво очаква и според нея как да се разреши ситуацията. Ако не беше тази катастрофа, бих ти казала веднага да си тръгваш, но... Наистина не знам...

# 50 15 авг. 2008, 15:32 ч.

София
Мнения: 1 352

Ти си някакъв мазохист ве жена. Взимай си детето и си дигай куфарите. То това на гавра избива вече - ти ще го дондуркаш като бебе, ще се косиш и поболяваш от притеснение и тревоги, а "другата" ще идва на гости да му дава сили и кураж. И поне да срещаше някаква брагодарност, а той се и репчи. Не те разбирам, честно. Аз бих си тръгнала.

# 51 15 авг. 2008, 16:17 ч.

Мнения: 510

Доста сте го забатачили, мила Cry

До колкото разбирам, си взела решение да си тръгнеш, ама пустото му достойнство.
Направила си достатъчно.
Не позволявай на друг да ти вменява чуство на вина или отговорност за живота на друг...
И не е хубаво да поемаш отговорността за всичко, което се случва. Гледай И себе си.

# 52 15 авг. 2008, 17:16 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Nya в пт, 15 авг 2008, 14:18

В случая няма правилно решение. Или си егоист, или мазохист.

Много добре формулирано... newsm10

Въпросът е: ако вие бяхте в подобна ситуация кой какво би избрал? newsm78

Лично за мен мазохизма в случая носи повече рискове..така и тя ще увреди здравето си и в крайна сметка никой "няма да спечели"..най-малко детето.

И да, и мен би ме притеснило най-много модела, който ще предам на детето си - в единия случай да расте в ебати семейството, а в другия - майка му да напусне, след като баща му изведнъж сдава багажа..

# 53 15 авг. 2008, 17:36 ч.

Мнения: 473

Ако аз бях в твоето положение щях да предоставя любезно на жената, която му дава топлина да му даде и други грижи. Не е честно любовниците да обират каймака, а ти да сърбаш попарата. Длъжна можеш да си само на родителите си и на децата си. На никой друг.

# 54 15 авг. 2008, 18:23 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: didiana в пт, 15 авг 2008, 14:30

Цитат на: Vache в пт, 15 авг 2008, 14:21

Ooo, даааа, детето ще научи истината и на баща си. Въпросът е коя истина ще приеме за своя Wink

Аз съм склонна да смятам, че децата приемат истината на родителя, с когото живеят. Понякога този факт е тъжен, но е така. А всъщност истината е САМО ЕДНА! И тя не е неговата или нейната.Тази истина, обаче се вижда отстрани. Виждаме я аз и ти, дето не сме емоционално обвързани с тях. Така че в крайна сметка детето когато порастне ще намери трета негова си истина.
Всичко това го пиша също като била в ситуация на развод на родителите си и търсенето на истината (дори бях на 21 и разсъждавах напълно трезво). Пиша го и за да подкрепя думите си, че точно това не би трябвало да я спира или задържа.

# 55 15 авг. 2008, 19:09 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Аз пък се питам, ако дни преди катастрофата се бяхте реално разделили, как щяха да се развият събитията след нея? Защото по думите ти, са ви деляли дни от това решение и изпълнението му. По спомени той е избрал да се "развлича и търси топлина" извън семейството. Е, няма как да не даваш нищо, а когато ножа опре до кокала да искаш и да получаваш. Както казаха преди мен- направила си достатъчно, даже прекалено много, време е вече всеки да си тръгне по пътя. Голям късметлия е твоят съпруг- всеотдайна жена и любяща любовница- кой като него?! Ако не са здравословните му проблеми, направо в рая се е намърдал. Сори, може и да съм рязка, но той е безкрайно нагъл. Всяко нещо си има граници, той своите доста е размил, основно в своя изгода. Нека той да покаже достойнство и сам да те освободи от грижите за себе си. Ако му е останало поне малко уважение към теб! Ситуацията е обидна за теб, не виждам причина да я поддържаш такава.
Кураж и хубави мигове за напред ти желая! bouquet

# 56 16 авг. 2008, 23:46 ч.

Пловдив
Мнения: 21

Вий сте направо за латино сериал. Кой на кого какъв е малко се пообърках. Обаче това няма значение в случая. Мнението ми е, че ако ще и да го вдигнеш на крака, ако ще и всичко да платиш пак няма да има благодарност. Затова въобще да не ти пука. Гледай си живота и тва е. Ти така или иначе няма да го оставиш на произвола и няма да спреш контактите си с него, най малкото заради детето. Но пък така можеш и да го накараш да се вземе в ръце и сам да си помогне. Току виж вместо да му извадиш очите му изпишеш веждите. УСПЕХ

# 57 17 авг. 2008, 01:14 ч.

Мнения: 247

Напусни го, няма смисъл да отлагаш, рано или късно ще се случи. Колкото по навреме, толкова по- добре. Мисли повече за детенцето, отколкото за глупавия си мъж и наглата му любовница! На тоя етап детето преди всичко. Махни го от тая пошла среда!

# 58 17 авг. 2008, 10:01 ч.

Варна
Мнения: 1 132

Чета, чета и не вярвам на очите си! Чудя се и как толкова много хора те съветват да го гледаш и да го напуснеш като се стабилизира? Моето мнение е, че този мъж не те обича - просто така му е изгодно, защото любовницата му е семейна. Според мен ако тя беше свободна и можеше да го прибере, той до сега да те е напуснал Whistling

# 59 17 авг. 2008, 13:33 ч.

Пловдив
Мнения: 21

Абсолютно съм съгласна с Анет. Мъжете много им оттърва някой да се грижи за тях, а ако са две, още по добре. Все едната ще е на разположение. yes

# 60 17 авг. 2008, 13:48 ч.

Ама този мъж е нагъл до безкрай!!! Такъв егоист, страшна работа!!! За махараджа ли се изживява? Да има две жени, но ти да му плащаш таксите по болниците. И за всичките грижи, които проявяваш да се държи по този начин и при положение, че е в това състояние?!
Разберете се с другата. Като толкова го обича да си го взима. Вместо той да е с две жени тя да се окаже с двама мъже да видим нейният мъж дали ще допусне такова нещо и колко време ще търпи!

# 61 17 авг. 2008, 13:53 ч.

Кажи на родителите му какво изживяваш и как се чувстваш, ако още не си го направила. Като се разделите един ден да не те упрекват, че си го напуснала.

# 62 17 авг. 2008, 14:37 ч.

Щом си има любовница ами нека тя да го гледа!Няма само на свиждания и нощувки в болницата да я кара!Не се мъчи повече,ти си направила всичко което е трябвало.Сега помисли за себе си.Раздели се с него и не се чувствай кофти от това.Не бъди негов заложник.Той е направил избора си,има си друга и нека си остане с нея!

# 63 19 авг. 2008, 12:27 ч.

Следващият път като ти каже да излезеш да се поразходиш, за да дойде ,,топлещата" си вземи багажа и не се връщай.

# 64 19 авг. 2008, 12:54 ч.

Мнения: 4 068

Егати тъпата ситуация! Ама вие сте си я създали и направо ви се чудя как я търпите. Щом не се обчате и не се искате защо сте се вкопчили един в друг не разбирам? Теглете чертата и всеки да си търси щастието. Най непонятно ми е как може да поставяте детето си в такава ситуация? мислите, че то не схваща нещата ли? Къде е то в картинката когато ти излизаш, за да дойде другата? Според мен трябва да го напуснеш веднага. Всъщност трябвало е да го направиш много отдавна. Явно проблема обаче е, че твоя любовник е женен и неговата любовница е женена също и всъщност ако не сте заедно вие всъщност няма къде да отидете, защото другите двама в картинката изобщо не желаят сериозни отношения. Същински сапунен сериал. Сори ако съм била малко груба, но ме хваща яд на подобни истории. Не стига, че вашето семейство е съсипано и разбито, но заради удобството и секса явно и други две семейства се клатят. Абе мани. Големи хра сте и би трябвало да мислите преди да действате.
Все пак пожелавам кураж, за да излезнете сухи от така създалата се ситуация и най-вече пожелавам детето ви да е щастливо и да не му останат неприятни спомени от този начин на живот. Децата са изключително интуитивни създания и разбират всичко.

# 65 23 авг. 2008, 17:26 ч.

София
Мнения: 17 306

От позицията ми на разделена вече втора година и развеждаща се в момента със съпруга си, с който обаче запазихме приятелски отношения, с ръка на сърцето мога да кажа, че случи ли се нещо с него, ще съм в болницата до леглото му. Човешко е да се погрижиш за човек, с който толкова години сте се обичали.
НО!
Появи ли се втора в картинката - връчвам й го със все сакчето и пликчето с лекарства.

Това, което причиняваш на детето си в момента, е ужасно, дано скоро си дадеш сметка за това какъв семеен модел му слагаш в главичката. И да си зададеш въпроса - искаш ли сина / дъщеря ти да има такова семейство като порастне.

И да се вземеш в ръце и да си сложиш живота в ред! Да оставиш съпруга си при приятелката му. Да си намериш жилище и да запишеш детето на училище наблизо. Разбира се, ако питаш мен - и да спреш да се занимаваш с женени мъже, но това разбира се е лично мнение, в което сигурна съм, няма да се вслушаш.

И хич никой да не ми обяснява колко е безпомощно горкото момче, дето ще ходи на 10-дневна почивка при гаджето.

# 66 26 авг. 2008, 23:14 ч.

Здравейте на всички, доста време мина преди да мога да седна пред компа отново..и много неща се случиха..
Накратко:
-Разказах всичко на родителите си..Естествено, се шокираха..но и ме подкрепиха
-След няколко безсънни нощи най-накрая реших - ще остана ( още няколко месеца-докато детето си завърши 1 клас) - но и веднага да задвижим процедурата по развода..всички се съгласиха
-После обаче мъжо отиде при възлюблената и се отдаде на розови мечти за светло бъдеще ( в смисъл - искрено вярва, че ще се оперира в чужбина и че ще се оправи - което изобщо не е сигурно, да не говорим за финасовата страна)
- и нашите започнаха на нов глас - щом се разделяме, тогава малкия да си остане тук (а той цяло лято вече е при тях) и да започне 1 клас
- изненадващо мъжа ми каза, че и той е на същото мнение..Важно било да започне да учи там, където ще живее от тук нататък
- поясних му, че ако детето ми е тук, то моето присъствие в другия град се обезсмисля..не мога да си представя, че няма да съм край него..но и не мога бързо дасе организирам..
Т.е-ако си оставя малкия да учи тук - значи и аз по-най бързия начин да се пренеса..т.е -връщам се на крайния вариант с "абдикирането"..и чакам да ме охулят хубаво околните..))

Мисля, че мъжът ми се опитва да направи точно това:

Цитат на: Северина в пт, 15 авг 2008, 19:09

Нека той да покаже достойнство и сам да те освободи от грижите за себе си. Ако му е останало поне малко уважение към теб! Ситуацията е обидна за теб, не виждам причина да я поддържаш такава.
! bouquet

Да му повярвам ли?Как се излиза достойно от всичко това?

# 67 26 авг. 2008, 23:51 ч.

Мнения: 1 168

Браво на господина, че е проявил достойнство и не се е размрънкал! Изобщо не го приемай като "абдикиране"! Не зная колко време ти трябва да се организираш, но ако се касае за 2-3 седмици или месец, месец и половина, два даже - ами не мисля, че е фатално - кофти е, но не непреодолимо или непростимо.
А иначе оставането ти "няколко месеца" докато завърши детето първи клас - са си цели 9 месеца! Не е малко! Но от друга страна, също е неприятно, но не и фатално ако след 1-ви клас детето се премести в др. училище. По-лошото е, че ако сега живее с теб и баща си и вижда тези странни отношения с любовницата ще се дообърка кое какво и как!
Лично мнение!

# 68 27 авг. 2008, 09:28 ч.

Дааам..вече наистина незнам..съвсем се ошашавих..)
От друга страна - може би като е тръгнали всичко да се разпада..може би е по-добре да приключи всичко наведнъж..поне съм набрала инерция да търпя и да реагирам бързо на всякакви ситуации..Иначе..ще има затишие и след няколко месеца отново на нов глас..
Незнам..изморена съм..до смърт вече..

# 69 27 авг. 2008, 10:55 ч.

Мнения: 332

След всичко през което си преминала е време да се погрижиш и за себе си. Мъжът ти не е малко безпомощно дете и сам ще се оправи, освен това щом тази жена още не го е зарязала, значи наистина има чувства към него и ще му помага. Съвсем спокойно и с чиста съвест можеш да се оттеглиш от този сапунен сериал Rolling Eyes

# 70 27 авг. 2008, 11:03 ч.

София
Мнения: 6 302

Дафи, мисли първо за себе си и за детето. Мисля, че мъжа ти не заслужава да правиш повече компромиси и жертви. Бъди силна и вземи окончателно решение. Това е моят съвет - вие повече общо бъдеще нямате. Ти си показала, че си отговорен човек, пренебрегвала си себе си, за да бъде той добре.
Не искам да обяснявам, но и аз съм била в ситуация, подобна на тази. Знам колко е болезнено и колко трудно се вземат решения. Как никой около теб не може да те разбере на 100% и повечето хора ти казват: Както си решиш, ние ще те подкрепим винаги. Но самото решение трябва да го вземеш ти. Искрено ти желая кураж и късмет!

# 71 27 авг. 2008, 11:06 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Daffi в ср, 27 авг 2008, 09:28

..може би е по-добре да приключи всичко наведнъж..

Но без "може би"!

# 72 27 авг. 2008, 15:20 ч.

Мнения: 1 849

Защо, толкова много държиш да излезеш с достойнство, толкова ли е важно? Мисля, че си го загубила още като сте почнали тази игра... Не мислиш ли, че е много по-важно да сложиш живота си в ред. А според мен и ценностната си система, но това е мое мнение. Желая ти успех!

# 73 27 авг. 2008, 15:28 ч.

Мнения: 6 735

Ти май още таиш някакви надежди за вашата връзка? Иначе не виждам какво точно те спира да си подредиш живота.
И не, не оставяй детето си в тази абсурдна среда, където не се знае кой какъв е.

# 74 27 авг. 2008, 21:23 ч.

Мнения: 1 168

Цитат на: Daffi в ср, 27 авг 2008, 09:28

Точно това трябва да направиш според мен. Колкото и да си на ръба на силите си, повтаряй си, че е за добро и че после всичко свършва и ще си отпочинеш психически!
Успех, мила!
Целувки и прегръдки! Стискам палци! bouquet

# 75 27 авг. 2008, 22:30 ч.

Мнения: 419

На едно друго място беше написала, че разводът предстои. Останах с впечатление, че вече си взела решението. Съчувствам ти, наистина.
Никой освен теб не знае правилния начин Peace

Помисли кое ще е най-добро за теб. То ще е и най-доброто за детето. Предстоят му големи вълнения и ново начало, и със сигурност ще му е нужна и една спокойна и уверена майка. Разбира се, и бащата има своето място. Ти реши доколко. Достатъчно компромиси си направила и със себе си, и с брака си, и със семейството.
Катастрофата беше отдавна. Съпругът ти е жив. Ще бъде и здрав, надявам се че е въпрос само на време. Шокът и ужасът са назад.
Време е да подредиш живота си.
Успех bouquet

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нужда от съвет

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Причина:

Причина: