Да ме прощавате, обаче как ще бъдат изкарани нещата след време хич не би ме интересувало. Детето отива с майка си и ще приеме нейната версия. Това е истината. От нея зависи да направи така, че детето да научи нейната истина. Иначе хората могат да изкарат всичко и във всякаква ситуация. Мисля, че така е по-добре вместо детето да попива модела им на поведение. Независимо дали е момче или момиче попива ужасен модел на семейство, и тук визирам откритостта на страничните връзки.
- Публикувана: 14 авг. 2008, 20:59 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2008, 22:30 ч.
Как да взема решение?
Значи преди катастрофата- всеки си живее живота с друг също толкова "свободен" човек и всички са доволни, намерили сте баланса по ваш си начин...
След катастрофата на теб изведнъж ти идва в повече и се чудиш дали да се спасяваш сама.
А ако на теб се беше случило? Ако ти беше на леглото с предстоящи операции? Щеше ли твоя приятел да те вземе у тях? Да напусне неговото семейство и да те гледа? Щеше ли твоя съпруг да се грижи за теб? Да те закара да се видиш с приятеля си, или пък да се разходи в парка? Щеше ли да ти каже, че всичко е до тук, да вземе сина ти и да го запише първолак в друг град, далеч от твоето легло?
В случая няма правилно решение. Или си егоист, или мазохист.
След катастрофата на теб изведнъж ти идва в повече и се чудиш дали да се спасяваш сама.
А ако на теб се беше случило? Ако ти беше на леглото с предстоящи операции? Щеше ли твоя приятел да те вземе у тях? Да напусне неговото семейство и да те гледа? Щеше ли твоя съпруг да се грижи за теб? Да те закара да се видиш с приятеля си, или пък да се разходи в парка? Щеше ли да ти каже, че всичко е до тук, да вземе сина ти и да го запише първолак в друг град, далеч от твоето легло?
В случая няма правилно решение. Или си егоист, или мазохист.
Отговорите на тия въпроси могат да са адекватни, въпрки, че си ги задала като риторични, очаквайки да са не в нейна полза.
П.С. Мисля, че не сме се събрали на другарски съд
Този господин не е в позиция да избира или да поставя условия. 
Ти си тази ,която трябва да наложиш ултиматуми и той трябва да се съобрази с тях,не напускай семейното жилище,ако някой ден оздравее да се изнесе той и да си посреща любовницата на друго място.
Не се отпускай и не позволявай ,да ти се ,,качват на главата,, в собствения ти дом.
Имаш дете за което да мислиш(скоро започва учебната година) и да подсигуряваш,неговата любовница си е негов проблем,като си стъпи на крака да ходят да се топлят където си искат,но не и в дома на детето.
Ти си тази ,която трябва да наложиш ултиматуми и той трябва да се съобрази с тях,не напускай семейното жилище,ако някой ден оздравее да се изнесе той и да си посреща любовницата на друго място.
Не се отпускай и не позволявай ,да ти се ,,качват на главата,, в собствения ти дом.
Имаш дете за което да мислиш(скоро започва учебната година) и да подсигуряваш,неговата любовница си е негов проблем,като си стъпи на крака да ходят да се топлят където си искат,но не и в дома на детето.
Да ме прощавате, обаче как ще бъдат изкарани нещата след време хич не би ме интересувало. Детето отива с майка си и ще приеме нейната версия. Това е истината. От нея зависи да направи така, че детето да научи нейната истина. Иначе хората могат да изкарат всичко и във всякаква ситуация. Мисля, че така е по-добре вместо детето да попива модела им на поведение. Независимо дали е момче или момиче попива ужасен модел на семейство, и тук визирам откритостта на страничните връзки.
И съжалявам, че ще ти го кажа, но не си права - детето ще научи истината и на баща си. И може да не приеме нейната версия, а чуждата. Зависи кой какво влияние ще има след време върху него. Аз съм била в такава ситуация и го знам от първо лице. А иначе за модела на семейство съм съгласна!
Четох, четох и не знам какво да кажа... Не знам какъв съвет да ти дам. Не знам дали е правилно, но може би трябва да говориш с другата - да я попиташ какво очаква и според нея как да се разреши ситуацията. Ако не беше тази катастрофа, бих ти казала веднага да си тръгваш, но... Наистина не знам...
Ти си някакъв мазохист ве жена. Взимай си детето и си дигай куфарите. То това на гавра избива вече - ти ще го дондуркаш като бебе, ще се косиш и поболяваш от притеснение и тревоги, а "другата" ще идва на гости да му дава сили и кураж. И поне да срещаше някаква брагодарност, а той се и репчи. Не те разбирам, честно. Аз бих си тръгнала.
Доста сте го забатачили, мила 
До колкото разбирам, си взела решение да си тръгнеш, ама пустото му достойнство.
Направила си достатъчно.
Не позволявай на друг да ти вменява чуство на вина или отговорност за живота на друг...
И не е хубаво да поемаш отговорността за всичко, което се случва. Гледай И себе си.
До колкото разбирам, си взела решение да си тръгнеш, ама пустото му достойнство.
Направила си достатъчно.
Не позволявай на друг да ти вменява чуство на вина или отговорност за живота на друг...
И не е хубаво да поемаш отговорността за всичко, което се случва. Гледай И себе си.
В случая няма правилно решение. Или си егоист, или мазохист.
Много добре формулирано...
Въпросът е: ако вие бяхте в подобна ситуация кой какво би избрал?
Лично за мен мазохизма в случая носи повече рискове..така и тя ще увреди здравето си и в крайна сметка никой "няма да спечели"..най-малко детето.
И да, и мен би ме притеснило най-много модела, който ще предам на детето си - в единия случай да расте в ебати семейството, а в другия - майка му да напусне, след като баща му изведнъж сдава багажа..
Да ме прощавате, обаче как ще бъдат изкарани нещата след време хич не би ме интересувало. Детето отива с майка си и ще приеме нейната версия. Това е истината. От нея зависи да направи така, че детето да научи нейната истина. Иначе хората могат да изкарат всичко и във всякаква ситуация. Мисля, че така е по-добре вместо детето да попива модела им на поведение. Независимо дали е момче или момиче попива ужасен модел на семейство, и тук визирам откритостта на страничните връзки.
И съжалявам, че ще ти го кажа, но не си права - детето ще научи истината и на баща си. И може да не приеме нейната версия, а чуждата. Зависи кой какво влияние ще има след време върху него. Аз съм била в такава ситуация и го знам от първо лице. А иначе за модела на семейство съм съгласна!
Ooo, даааа, детето ще научи истината и на баща си. Въпросът е коя истина ще приеме за своя
Аз съм склонна да смятам, че децата приемат истината на родителя, с когото живеят. Понякога този факт е тъжен, но е така. А всъщност истината е САМО ЕДНА! И тя не е неговата или нейната.Тази истина, обаче се вижда отстрани. Виждаме я аз и ти, дето не сме емоционално обвързани с тях. Така че в крайна сметка детето когато порастне ще намери трета негова си истина.Всичко това го пиша също като била в ситуация на развод на родителите си и търсенето на истината (дори бях на 21 и разсъждавах напълно трезво). Пиша го и за да подкрепя думите си, че точно това не би трябвало да я спира или задържа.
Аз пък се питам, ако дни преди катастрофата се бяхте реално разделили, как щяха да се развият събитията след нея? Защото по думите ти, са ви деляли дни от това решение и изпълнението му. По спомени той е избрал да се "развлича и търси топлина" извън семейството. Е, няма как да не даваш нищо, а когато ножа опре до кокала да искаш и да получаваш. Както казаха преди мен- направила си достатъчно, даже прекалено много, време е вече всеки да си тръгне по пътя. Голям късметлия е твоят съпруг- всеотдайна жена и любяща любовница- кой като него?! Ако не са здравословните му проблеми, направо в рая се е намърдал. Сори, може и да съм рязка, но той е безкрайно нагъл. Всяко нещо си има граници, той своите доста е размил, основно в своя изгода. Нека той да покаже достойнство и сам да те освободи от грижите за себе си. Ако му е останало поне малко уважение към теб! Ситуацията е обидна за теб, не виждам причина да я поддържаш такава.
Кураж и хубави мигове за напред ти желая!
Кураж и хубави мигове за напред ти желая!
Вий сте направо за латино сериал. Кой на кого какъв е малко се пообърках. Обаче това няма значение в случая. Мнението ми е, че ако ще и да го вдигнеш на крака, ако ще и всичко да платиш пак няма да има благодарност. Затова въобще да не ти пука. Гледай си живота и тва е. Ти така или иначе няма да го оставиш на произвола и няма да спреш контактите си с него, най малкото заради детето. Но пък така можеш и да го накараш да се вземе в ръце и сам да си помогне. Току виж вместо да му извадиш очите му изпишеш веждите. УСПЕХ
Чета, чета и не вярвам на очите си! Чудя се и как толкова много хора те съветват да го гледаш и да го напуснеш като се стабилизира? Моето мнение е, че този мъж не те обича - просто така му е изгодно, защото любовницата му е семейна. Според мен ако тя беше свободна и можеше да го прибере, той до сега да те е напуснал 
