Бременна съм Моля за съвет

  • 8 784
  • 158
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 919
 Crossing Arms глупости как ще развалиш семейството тъй ставало то ми според майка ти никога не трябва да се омъжваш и да имаш деца...защото когато това става просто както се казва..."излизаш от 1 семейство и влизаш в друго' т.е създаваш си твое ooooh! ама и майка ти знае как да те манипулира...чудя се на нея някой месил ли се е в живота...казал ли е за кого да с е омъжи от кого да роди ...деца  и така да е..живота си е бил неин избора също, сега на теб ти предстой избор, време ти е да пораснеш и да бъдеш ЩАСТЛИВА!

# 31
Понеделник е добър ден да се изнесеш. 
Приятеля ми иска да направя точно това утре,каза че ще мине да ме вземе, а относно дали майка ми се е консултирала с някой за кой да се омъжи Не,избора е бил нейн,а сега не ми дава защото не ми било време и кариеристка ще ме прави и вишистка с диплома, е това иска . Знам че дойде време да се изправя пред родителското тяло и да му кажа ще е трудно и болезнено но няма връщане назад.

# 32
Приятели аз ще ставам вече утре пак съм на линия,Благодаря за съветите и за това че не ме нападате Лека вечер.

# 33
  • Мнения: 505
Успех!  Hug

# 34
  • Мнения: 1 531
имай предвид, че това са хора, които са те отгледали да живееш своя живот, а не технтие амбиции  Peace второто можеш да го направиш, само ако си съгласна с него, а не просто защото те искат Peace ще им благодариш за висчко, ще кажеш, че е важно за теб да отсъдиш правилното за себе си, но не и да ги слушаш като кон с капаци Peace

освен това си на цели 21  Peace дори 19 звучи доста по-малак от 21 все пак Peace а и приятелят ти, щом иска сватба, значи всичко си е съвсем в реда на нещата  Peace

не бъди изплашена от баща си, нито пък груба към тях, просто споойна и уверена в себе си - те всъщност са изплашени от обич за теб, така че ги успокой  Wink

не е дорбе сега да се изнасяш, посрещни си го очи вочи, пък после, ако искаш, се изнасяй Peace

лека бременност и сладко здраво бебче Hug

# 35
  • Мнения: 1 796
Има много висшистки-кариеристки, които са нещастни, защото са пропуснали момента или не са имали време да създадат семейство, а за теб има достатъчно време, дали ще вземеш диплома на 23, на 25 или на 30 ще имаш достатъчно време пред себе си, но след като си уверена, че искаш детето и имаш подкрепата и любовта на таткото запази бебчето.

# 36
  • Мнения: 569
   Мило момиче, вече са ти дали достатъчно мнения и подкрепа майчетата, няма да кажа нищо ново , но знам че всеки един пост ти вдъхва повече кураж и увереност- затова и аз ще повторя- изкуството да си родител се състои и в това да съумееш да дадеш И свобода и право на избор на децата си , още повече , че ти си напълно в състояние да направиш такъв избор- не си нито малка , нито глупава!
  Родителите ти са прекалено обсебващи и амбициозни, а за отношението на майка ти даже не ми се коментира!
  Не си виновна за развалянето на никакво семейство!
  Събери всичката си сила , говори с тях с достойнство , увереност и респект в същото време- и поеми по пътя си!
  Ако те не приемат решението ти- не се обвинявай , мисли сега за бебчето и за вас тримата , а дай Боже с времето нещата да се оправят! Успех!

# 37
  • Мнения: 502
ние изчакахме доста дълго преди да се решим на бебе, но сега си давам сметка, че е било голяма грешка. според мен по-ранното раждане е по-добрия вариант. на мнение съм че амбициозните жени могат да раждат и гледат деца и пак да си завършат висшето образование. а и когато има помощ в отглеждането е още по-добре.  така като завършиш и бебето вече ще е пораснало и няма да имаш проблеми при намиране на работа, тоест грижите за детето няма да са толкова много както в началото като е новородено.
но мисля че ти трябва сама да избереш какво да направиш по отношение на твоя личен живот и никой няма право да ти се меси.
лека бременност ти пожелавам и дано разговора с баща ти да мине добре. дано родителите ти да се осъзнаят и да се радват за бъдещото бебенце!

# 38
  • Мнения: 387
Щом вече пиеш и витамини за бебчето....поздрави и щастлива бременност, желая ти много кураж ...и дано си взела правилното решение за себе си...пази се ....  bouquet

# 39
  • Мнения: 827
Аз мисля, че няма за какво да се притесняваш- повярвай ми.Точно когато очакваш от някой да реагира по даден начин, става точно обратното.Сигурна съм че ще останеш учудена колко демократичен е баща ти.Мислях по същия начин за майка ми преди няколко години- че няма да ме разбере и ще ме изхвърли от вкъщи направо...но, не стана така, напротив Peace Ще видиш че си се притеснявала напразно.Недей да се тормозиш и мисли само за бъдещето.
А що се отнася за думите на майка ти, според мен е наговорила куп глупости за да те стресне и да се откажеш от идеята да ставаш майка.Бъди сигурна че всичко ще е ОК и бебето (да се роди живо и здраво  bouquet) ще има баба и дядо които много ще го обичат.

# 40
Много благодаря за куража от ваша страна,Няма да го махам ако ще да гори около мен и семейството да епротив, пита ме майка ми дали ще мога да живея без тях да ги виждам и такива неща,ако не мога ще с енауча знам че е грубо да се говори така за родител но това чуствам знам че ще се справя и с лекции и с бебе защото имакой да ми го запазва,и няма да съм първата която ще влезе бременна на лекции и т н,вече момента наближава да се изправя пред строгия и агресивен татко утре ще е развоя на събитието дано аз и бебето останем невредими много ме е страх от реакцията.Засега това мога да кажа.

# 41
  • Мнения: 259
Абсолютно те разбирам в каква ситуация си попаднала и се радвам за решението, което си взела! Моите родители също са много строги и постоянно ми "чертаят" живота, дори сега, когато съм майка (а съм и доста по-голяма от теб). Много боли, когато нямаш подкрепата на близките си и те те поставят пред нелеп избор. Ще ти бъде много трудно, но е важно, че имаш подкрепата на човека до теб. Пожелавам ти успех и лека бременност! Бъди смела и отстоявай това, което мислиш, че е правилно. А може пък баща ти да се зарадва на новината!Късмет!

# 42
  • Мнения: 1 919
 Thinking опитвам се да разбера майка ти ама не мога, сигурна съм че те обича, но как може да те пита дали може да живееш без тях.....грозно е.. Sad а тя може ли да живее без теб, без твой те усмивки, нима иска да вижда дъщеря си тъжна....ми то сега те карат да избереш ако запазиш бебето оставаш без семейството си....ако го махнеш ПОВЯРВАЙ МИ ТИ САМА ЩЕ СЕ МАХНЕШ от там ище ги  намразиш...никога не ти пожелавам да изпиташ това чувство...след аборта.. Confused повечето сме минали от там , макар и по медицински причини чувството е същото.

П.с  аз не си налагам мнението просто го изказвам, избора си е твой и ти трябва да вземеш решението, сигурна съм че дори и сега да ви се влошат отношенията с времето ще се изгладят, но всяка майка обича детето си и майка ти едва ли би допуснала да те загуби.
За ходенето бременна на лекции аз бях от тях..бремена в 9 месец дори на лекции си бях,   колегите бяха внимателни, преподавателите все ме питаха как съм що съм.Аз преминах след това на индивидуален план за теб е доста удачно, може да поразпиташ в университета, не се изисква присъствие на лекции, упражнение, сама си насрочваш датите за изпитите.На лекции може да ходиш с редовно и задочно нямаш ограничение, представяш 1 молба до декана и 1 бележка от АГ за бременността. Та ето сега имам син/утре става на 10месеца/ предстоят ми държавни на есен вместо за 6 г дори успях да изтегля изпитите и завършвам по-рано. Успех.

Последна редакция: пн, 18 авг 2008, 08:25 от galentinass

# 43
  • Мнения: 188
Radosttta, според мен ти си силен и отговорен човек. Щом си сигурна, че това е мъжът, с когото искаш да живееш и да имаш семейство, бъди смела и защитавай решението си. Ще ти бъде трудно, но си заслужава  Peace .
Надявам се да намериш разбиране у родителите си и да имаш подкрепата им по-нататък.

# 44
  • Мнения: 798
Здравей,
Всяка ситуация е уникална, колкото и да прилича на друга. Затова няма да ти разказвам кога как аз съм постъпила конкретно. Но пък ще споделя, че когато кажеш на някого в очите какво точно предизвиква неговата реакция като чувства у теб, разговорът преминава на съвсем друго ниво. Например вместо да се тръшнеш на майка ти и да отговориш с нейния тон, може да опиташ да й споделиш, че много те наранява, че не те подкрепя в такъв важен житейски момент. Или, че заплахите те натоварват и не ти помагат да вземеш спокойно и трезво решение. По същия начин - да кажеш на баща си, че се страхуваш да говориш с него. Може би това не са точно твоите чувства, затова казвам "например". Усети ги и ги кажи на родителите.
Така както няма нищо по хубаво да обърнеш внимание на чувстата си, свързани с мъжа до теб, с бремеността ти и с бъдещия ти живот - такъв какъвто сама си го изграждаш.

Общи условия

Активация на акаунт