Бременна съм Моля за съвет

И от мен кураж, radostta! Ако имаш нужда от виртуална подкрепа, за да преминеш през това изпитание, имаш моята на 100%.
Ти си много смела млада жена, която има късмета да срещне човека, когото обича, и да стане майка, малко по-рано, отколкото твоята майка би желала. Е, в такъв случай тя има проблем, а не ти, нали така?
Мисля, че е крайно време да се изнесеш при бъдещия ти съпруг (без значение ще правите ли сватба, ще подписвате ли или не, вие вече сте семейство, щом ще бъдете родители). Докато живееш под покрива на родителите си, те винаги ще смятат, че имат право да се намесват в личния ти живот и в решенията ти.
Бих те посъветвала също така да съобщиш на баща ти за бебето някъде навън, на публично място. Така намаляваш риска от бурни сцени - едва ли би буйствал на публично място. Така че, покани го някъде и му кажи новината. Ако искате, идете двамата, ако искате, кажете му, че се сгодявате (ако ви харесва идеята и ако това ще направи новината по-лесна за приемане)... Но не се огъвай и не се поддавай на натиск! Ти си зряла жена, готова да бъде майка, колкото и да е трудно на родителите ти да приемат, че малкото им момиченце е пораснало. И ще бъдеш!
Още веднъж, кураж!  

и аз подкрепям напълно написаното тук!!!Само ще добавя ,че е много тежко предполагам да не срещаш разбиране от собствените си родители!!

Ако си решила да запазиш детето и ако е желано,направи го.Напълно разбирам ситуацията,в която си попаднала,защото и аз преживях нещо подобно .Баща ми не харесваше моя приятел и беше твърдо против да сме заедно.Опита се и да ни раздели.Когато разбра,че съм бременна стана ад.Гонеше ме от нас,караше ме да направя аборт ,казваше,че дете няма да стъпи в неговата къща и много други неща,които адски много ме натоварваха,предвид моето положение Бях твърдо решена да си оставя детето с цената на всичко.Дори и ако беше се отрекъл от мене,защото аз обожавах детето,което носех под сърцето си.Но ела да го видиш сега.След като видя Крис за първи път се преобрази до неознаваемост,чак не можах да повярвам.Струваше ми се нереално.Сега направо го обожава.Не го оставя или го прегръща или го целува.Не се отделя от него,свикна и с приятеля ми и мога да кажа,че се разбират.Така че стискам ти палци и успех                  

Влизам да ти пожелая още веднъж кураж и мнооого смелост, от снощи си мисля за теб и се надявам всичко да мине нормално 

Ако смяташ че това е мъжа на живота ти не се колебаи и не се залъгвай че ако махнеш бебето отношенията ви ще бъдат същите.Ти най-добре можеш да прецениш как се чувстваш,винаги можеш да се дипломираш.

Кога мислиш да му кажеш?
Мисля че много добър съвет ти е дала roxanne25 - излезте на вън и му го кажи на обществено място.Но все пак ако видиш че не реагира както се надяваме - по добре остани някъде за няколко вечери.Хората са казали- утрото е по мъдро от вечерта. Ако се ядоса определено не се прибирай за няколко дни, след това вече ще му размине и ще види че така няма да спечели нищо. Стискам силно палци тревогите ти да са били напразни
Пиши после как си и как е минала срещата  

Аз също забременях и родих докато учех- редовно, не задочно. Сега имам още около 3 изпита и няма да те лъжа, че е много лесно да учиш и взимаш изпити докато си с дете, но пък не  е и невъзможно. Не виждам защо се притесняваш да кажеш на баща си- животът си е твой и ти решаваш.
Успех   

Като за начало се успокой и спри да мислиш за родителите си!
На път си да дариш нов живот и си изцяло отговорна за бъдещето му здравословно и психическо развитие. Затова спри с нервите!!! 
Няма лесин неща в тоя живот, нищо планирани и предначертани. Това е най - хубавото нещо, което може да се случи на една жена, щом имаш стабилен човек, на който да разчиташ, щом го искаш, ще се справиш. И с учението, и с професията. Примери - бол!
Най - важна е любовта и разбирателството, ти ги имаш в любимия човек, вече сте семейство, така или иначе. Спри да се измъчваш, вече не си на 13, можеш да поемаш рискове и отговорност.
Смело напред, лека и щастлива бременност и най - сладкото бебче на финала и. 

Radosttta мила, надявам се да вземеш правилното решение, което е най-близо до сърцето ти!
Ще ти разкажа на кратко моята история, много сходна с твоята: бях на около 20г. /бях 4-ти курс в университета/ имах приятел, с когото ходихме вече 3 години, той все "внимаваше" и ме "пазаше" поне така говореше... аз си мислех че го обичам, че той е човека... още повече, че ми беше първия в много отношения...
Забременях случайно... разбрах в средата на 2-ри месец, споделих с родителите си, те бяха твърде против него, против бебето, против това да свържа живота си с него... аз не бях съгласна с тях.
В последствие направих аборт... отношението към "приятеля" ми се промени... не исках да виждам никого, изведнъж сякаш ми се отвориха очите и наистина видях че това не е човек за мен, неговото отношение се промени към мен, стана много агресивен, изведнъж се появи яростна ревност, дори от приятелките ме ревнуваше, забраняваше ми да излиам, ужасно беше, казах му че искам да се разделя с него, тогава той приложи и насилие към мен.
Не съжалявам за това което съм направила!
Сега до себе си имам прекрасен човек, с когото сме създали семейство!
В никакъв случай не те съветвам да правиш аборт или да се разделиш с приятеля си, при всеки е различно, просто разказах моята история  
Пожелавам ти успех!!!

П.П. Разбирам и теб, разбирам и родителите ти, те все пак ти мислят доброто, макар и понякога да не ги разбираме, моите късно ги разбрах, но понякога те усещат нещата повече от нас - децата им, благодарение на по-големия им житейски опит.... 

Ще оцелеете и двете!  Не знам какъв човек трябва да е, за да нарани бременната си дъщеря. Не си нито твърде малка, нито, доколкото ми става ясно от постовете ти, твърде безотговорна, за да имаш дете. Не се е случило нищо страшно. Просто застани усмихната и твърда пред баща си и му кажи, че си щастлива и че това е, което си искала. Ако не те подкрепи, значи не ви заслужава - теб и бебето. Успех и кураж! Ще чакаме да разберем как е минало.   
П.П. Ако татко ти много се опъва, викай ни да го стегнем!   

Здрасти, не съм изчела цялата тема, защото нямам време, но това, което ти си написала е точно моя живот с разликата, че съм на 20 Изнесох се и забременях неочаквано, влезнах да уча висше, завърших първи курс редовно, сега ми остават два изпита да взема. От бебето последва сватба, малко нерви, защото живота ти става куку руку! Решението ти е задочно относно ученето, повярвай ми аз мислех, че ще успея редовно, но няма как, на мен лично никой не ми помага, таткото е по цял ден на работа. Сега моето бебе е на три месеца даже днес ги навършва и мога да ти кажа, че за нищо не съжалявам. А относно родителите същата работа, не ми говореха няколко месеца, после аз си глътнах егото и се обадих, сега се виждаме на два месеца за 5 мин. Едвам дойдоха на сватбата ми, когато родих майка ми само ми се обади разревана, защото разбра, че съм имала усложнения, но никой не дойде да ме види, никой не ми предложи помощ! Обожавам съпруга си и детето си! Това е моята история на кратко, ако имаш нещо въпроси веднага ще ти отговоря на лична!

Не се трвожи мила! Баща ти със сигурност ще реагира доста остро, но с времето ще си промени мнението. Моя приятел и аз имаме 10 години разлика в годините. Моят баща отказваше с години да общува с него, не ми даваше да го каня вкъщи ... Сега като седнат да пият ракия не можеш да ги вдигнеш от масата, нито да ги разделиш. Всичко е временно и ще отмине, все пак са ти родители, не вярвам чак да не ти проговорят никога. Пък дори и да е така - само те ще загубят от това, защото няма да могат да виждат чудесното си внуче!  В никакъв случай не ги оставяй да ти повлияят обаче, ти най-добре знаеш с кого си щастлива! Мен с години се опитваха да ме настроят против мъжа ми и неговото семейство, а ние сме вече от 8 години заедно, почти не се караме, много сме щастливи и чакаме бебе!  Тъй че късмет и не им се връзвай много на твоите родители! Повечето имат склонност към преувеличаване и излишно драматизиране на ситуацията. Ще се изговорят и доста грозни думи, но не си ги слагай на сърцето - сигурна съм че не ги мислят наистина. Човек, когато е ядосан и превъзбуден може да наговори какви ли не неща.
Късмет!   

Както майка ти те заплашва, че няма да я виждаш, така ти я заплаши, че няма да види внучето си и то никога няма да знае за нея.

Да точно така, подкрепям и си изпразни кутията, че ми забива съобщението