Не, не го харесвам, не го и обичам. чела съм Единадесет минути, Захир и Алхимикът. прочетох ги много бързо, на един дъх дето се казва, но поради липсата на концентрация ли или липсата на нещо, което да ме грабне - не запомних нищо, ама нищичко. сега ако започна да ги чета отново, ще е все едно ги чета за първи път. за убиване на време стават. необременяващи са.
- Публикувана: 21 авг. 2008, 16:30 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2008, 21:28 ч.
Обичате ли книгите на Паулу Куелю?
Б
Та, ако не е много извън темата, коя от трите бихте ми препоръчали :
Дневникът на един маг
Та, ако не е много извън темата, коя от трите бихте ми препоръчали :
Дневникът на един маг
тази аз поне не я препоръчвам, за мен е напълно окултистка, чак страшна на моменти
" Край река Пиедра седнах и заплаках" е любимата ми книга на Коелю.
Не се гневи за манекенките, ама всяка млада дама, която бива дълбокомислено интервюирана в някоя кабеларка, не пропуска да спомене горкия човек. Име му излезе просто...
Бабилия, не се гневя. Просто благодарение на този всеприет шаблон, че "тъпите манекенки" го четат, както казваш му излезе име на човека, той е написал далеч не лоши и толкова елементарни неща. По едно време Паулу Коелю беше станал толкова популярен в БГ, че се превърна едва ли не в нарицателно и куцо и сакато се метна да се хвали, че него чете. Нещо като мода беше. От там тръгна всичко, не че самият автор твори книги за простаци и безмозъчни кукли.
Все пак съществува и възможността доста хора да са чели книгите му,формирайки си мнение за него, а не само да са слушали на кой бил любим и на кой не.
Чела съм само "11 минути" май. Хареса ми доколкото помня, макар че не съм си купила втора негова книга. Преди 5-6 години май я четох, точно когато беше много нашумял.
Иначе ми го е препоръчвал и един от башшефовете ни, изключително образован и умен човек, попреминал на попрището жизнено средата и с не особено отличаваща се външност. Толкова за манекенките
Иначе ми го е препоръчвал и един от башшефовете ни, изключително образован и умен човек, попреминал на попрището жизнено средата и с не особено отличаваща се външност. Толкова за манекенките
Разгледах снимките. 
Не са много. А българи май хич не видох. Но смятам,че като идея е много добро това- авторът да се увери с очите си, че все пак наистина има хора, които четат с книгите му.
Представям си го как с воайорско наслаждение се радва на снимките, седнал пред компютъра, почесвайки се самодоволно по брадичката.
Не са много. А българи май хич не видох. Но смятам,че като идея е много добро това- авторът да се увери с очите си, че все пак наистина има хора, които четат с книгите му.Представям си го как с воайорско наслаждение се радва на снимките, седнал пред компютъра, почесвайки се самодоволно по брадичката.
Във всяко изкуство има различни стилове и течения. Едни харесват рок, други - класическа музика. И не можеш само по музикалните предпочитания да определиш кои са по - интелигентни. Същото е и с литературата. Аз съм чела "Алхимикът", "Брида" и "Захир". Това прави ли ме автоматично по - умна от тези, които не са? Сигурно не, защото нито една от изброените книги не ме впечатли особено. А може би това ме прави глупава?
По - важното според мен е, че младите хора четат и се вълнуват от това, което са прочели.
По - важното според мен е, че младите хора четат и се вълнуват от това, което са прочели.
Захир определено ми хареса...
За това да обичаш, да търсиш любовта, да си изпълнен от нея и да си воден от нея...
Харесвам книгите, които след като ги затвориш нещо ще те докосне и провокира да мислиш по прочетеното, а не просто да я метнеш на шкафа и да забравиш след 2 седмици какво си чел.
Няма значение Пауло Коелю ли е или някой друг "велик писател " , всеки го жегват различни неща
За това да обичаш, да търсиш любовта, да си изпълнен от нея и да си воден от нея...
Харесвам книгите, които след като ги затвориш нещо ще те докосне и провокира да мислиш по прочетеното, а не просто да я метнеш на шкафа и да забравиш след 2 седмици какво си чел.
Няма значение Пауло Коелю ли е или някой друг "велик писател " , всеки го жегват различни неща
Не видях връзка между въпроса ти (дали обичаме книги на Коелю) и конкурса, който организирал - за него, гледайки снимките, май е достатъчно да имам и една негова книга (може и по погрешка да съм си я купила или да съм я взела точно, за да реша да не повтарям повече).
Не е конкурс. Доброволна инициатива!
Аз пък не мисля, че ако някой не го харесва ще тръгне да се снима с негова книга, да праща снимката, да пие кратко писмо кой е, откъде е и т.н. Още повече...инициативата е обявена в личният му блог. Ако не се интересува от автора как ще се озовеш там?
как ще се озова ли?! Има хора, които обичат да бъде оценено това, което правят.
Освен това, информация за "инициативата" може да ми попадне случайно (като случая с тази тема). И забележи - не съм отговорила, дали ми харесва той като писател, така че в момента не коментирам качествата му или липсата им
А тази "инициатива" ще има ли финалисти? Ако да, не виждам разлика с един конкурс
Освен това, информация за "инициативата" може да ми попадне случайно (като случая с тази тема). И забележи - не съм отговорила, дали ми харесва той като писател, така че в момента не коментирам качествата му или липсата им
А тази "инициатива" ще има ли финалисти? Ако да, не виждам разлика с един конкурс
За първи път чух това име от една наша писателка. Тя си беше купила "Алхимикът" от чужбина. Приказвахме за книгата, стори ми се интересна. После я издадоха и у нас, купих си я. Купих си и следващите три. Всяка следваща ми харесваше все по-малко. 
Омръзнаха ми притчите. Не ми хващаха нито сърцето, нито ума. Престанах да го харесвам и да си го купувам. Да не говорим, че тази "мода" с известни притчи, ле-е-е-екичко преработени (някои като за кретени) ме дразни. Например детските книги на Мадона. 
П.П. Коелю е чест гост на модни ревюта, седи обикновено на първия ред. И много обича да ходи на разни събития от света на висшата мода.
П.П.П. Не е ли редно да знаеш името на любимия си автор? Коелю (Coehlo, ако не се лъжа), а не Куелю.
Омръзнаха ми притчите. Не ми хващаха нито сърцето, нито ума. Престанах да го харесвам и да си го купувам. Да не говорим, че тази "мода" с известни притчи, ле-е-е-екичко преработени (някои като за кретени) ме дразни. Например детските книги на Мадона. П.П. Коелю е чест гост на модни ревюта, седи обикновено на първия ред.
И много обича да ходи на разни събития от света на висшата мода. П.П.П. Не е ли редно да знаеш името на любимия си автор? Коелю (Coehlo, ако не се лъжа), а не Куелю.
X
Реклама