Разгледах снимките. 
Не са много. А българи май хич не видох. =====
Не са много. А българи май хич не видох. =====- Публикувана: 21 авг. 2008, 16:30 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2008, 21:28 ч.
Обичате ли книгите на Паулу Куелю?
А има една,ама не е писала че е от България. Името и фамилията и са български.
Разгледах снимките. Не са много. А българи май хич не видох. =====
Не са много. А българи май хич не видох. =====
Все пак хубава тема се е получила .... 
Пишете, пишете - някои го харесват, други-не.
Фактът, че споделяте говори сам по- себе си за популярността на тук коментирания автор.
Прави ми впечатление, че и вкусовете по отношение на отделните му книги се различават ... няма да кажем някоя всеобщо любима или неприятна.
Моите фаворити са :
1. Петата планина
2. Войнът на светлината
3. Алхимикът
4. Вероника решава да умре
5. Демонът и сеньорина Прим
Река Пиедра ми беше блудкава и сладникава, а Захир и 11 минути ми се преливат.
Пишете, пишете - някои го харесват, други-не.
Фактът, че споделяте говори сам по- себе си за популярността на тук коментирания автор.
Прави ми впечатление, че и вкусовете по отношение на отделните му книги се различават ... няма да кажем някоя всеобщо любима или неприятна.
Моите фаворити са :
1. Петата планина
2. Войнът на светлината
3. Алхимикът
4. Вероника решава да умре
5. Демонът и сеньорина Прим
Река Пиедра ми беше блудкава и сладникава, а Захир и 11 минути ми се преливат.
Моля ви, тези, които го харесват и цитират книгите му,
нека ми разкажат с думи прости какво точно харесват,
какво ги е впечатлило, евентуално и някой и друг момент
от цитираните книги, какво ви кара да лягате и ставате с
мисъл за героите. Моля, зарибете ме, чела съм само Алхимикът,
и то преди поне 10 години, помня само лъжицата и олиото,
което донякъде е обяснимо, доколкото се познавам. Мерси.
нека ми разкажат с думи прости какво точно харесват,
какво ги е впечатлило, евентуално и някой и друг момент
от цитираните книги, какво ви кара да лягате и ставате с
мисъл за героите. Моля, зарибете ме, чела съм само Алхимикът,
и то преди поне 10 години, помня само лъжицата и олиото,
което донякъде е обяснимо, доколкото се познавам. Мерси.
Моля ви, тези, които го харесват и цитират книгите му,
нека ми разкажат с думи прости какво точно харесват,
какво ги е впечатлило, евентуално и някой и друг момент
от цитираните книги...
нека ми разкажат с думи прости какво точно харесват,
какво ги е впечатлило, евентуално и някой и друг момент
от цитираните книги...
Впечатлението е цялостно.
Някои книги съм ги препрочитала , въпреки това не изплуват цитати сега като се напъна в съзнанието ми .
Нещо повече - зачитайки , нещо четено - все едно чета ново .
Между другото лъжицата и олиото също съм ги забравила, явно.
Припомни ти, ако искаш .
Обичам го този форум.
Кара ме да си мисля, че не съм идиот.
Както вече казах, чела съм го човекът, ама нищо не си спомням от книгите му в детайли. Т.е. няма нищо, което да ме е впечатлило по някакъв начин. Мислех, че съм елементарна и не мога да вникна в дълбокия смисъл на притчата. Оказва се, че не е така.
Кеф!
Кара ме да си мисля, че не съм идиот.
Както вече казах, чела съм го човекът, ама нищо не си спомням от книгите му в детайли. Т.е. няма нищо, което да ме е впечатлило по някакъв начин. Мислех, че съм елементарна и не мога да вникна в дълбокия смисъл на притчата. Оказва се, че не е така.
Кеф!
Благодаря ти Господи, че открих тази тема.
Хубаво е да намираш себеподобни и встрани от стадото.
След цялото това публично припадане по Куелю, безумно високи тиражи и мазни отзиви, вече бях решила че не съм в ред и нищо не разбирам от хубава литература.
Не само че не го обичам Куелю, ами и не мога да го трая.
Хубаво е да намираш себеподобни и встрани от стадото.
След цялото това публично припадане по Куелю, безумно високи тиражи и мазни отзиви, вече бях решила че не съм в ред и нищо не разбирам от хубава литература.
Не само че не го обичам Куелю, ами и не мога да го трая.
Лиске, ето мой любим фрагмент:
"Целта ми е да разбера какво е любовта. Знам, че докато обичах, бях изпълнена с живот, знам също така, че всичко, което притежавам в момента, колкото и интересно да изглежда на другите, на мен ми е безразлично.
Любовта е ужасна: виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те, които по-рано се подиграваха на наивността ми, сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е no-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете... Някои от бащите на тези мои приятелки вече са ми правили предложения, на които съм отказвала. По-рано това ме шокираше, а сега смятам, че е част от мъжката същност.
Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не у спяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми."
Из "Единадесет минути" - Пауло Куелю
Айде още един:
"Аз мога да бъда три различни жени в зависимост от това какво търсят мъжете. Наивното момиченце, което гледа мъжа с възхищение и се преструва, че е впечатлено от неговите истории за власт и слава. Фаталната жена, която веднага атакува онези, които се чувстват несигурни, и действайки по този начин, взема нещата в свои ръце и мъжете се отпускат, тъй като вече няма за какво да се тревожат.
И най-накрая Отзивчивата майка, която дава съвети и изслушва - с вид на човек, който всичко разбира - истории, които влизат през едното й ухо и излизат през другото. Коя от трите искаш да опознаеш?"
Из "Единадесет минути" - Пауло Куелю
Едит:
Из "Брида":
По време на своя живот, всеки човек може да възприеме два начина на поведение - да строи или да сади. На строителите задачата може да им отнеме много време, но един ден ще завършат започнатото. Тогава ще спрат и ще бъдат ограничени от собствените си стени. Живота губи смисъл, когато постройката е готова.
Съществуват обаче и онези, които съдят.Понякога те стават жертва на бурите, на сезоните и рядко намират спокойствие.Градинарите се разпознават едни други, защото знаят, че в разтежа на всяко цвете е заложен цял един живот ..
"Целта ми е да разбера какво е любовта. Знам, че докато обичах, бях изпълнена с живот, знам също така, че всичко, което притежавам в момента, колкото и интересно да изглежда на другите, на мен ми е безразлично.
Любовта е ужасна: виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те, които по-рано се подиграваха на наивността ми, сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е no-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете... Някои от бащите на тези мои приятелки вече са ми правили предложения, на които съм отказвала. По-рано това ме шокираше, а сега смятам, че е част от мъжката същност.
Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не у спяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми."
Из "Единадесет минути" - Пауло Куелю
Айде още един:
"Аз мога да бъда три различни жени в зависимост от това какво търсят мъжете. Наивното момиченце, което гледа мъжа с възхищение и се преструва, че е впечатлено от неговите истории за власт и слава. Фаталната жена, която веднага атакува онези, които се чувстват несигурни, и действайки по този начин, взема нещата в свои ръце и мъжете се отпускат, тъй като вече няма за какво да се тревожат.
И най-накрая Отзивчивата майка, която дава съвети и изслушва - с вид на човек, който всичко разбира - истории, които влизат през едното й ухо и излизат през другото. Коя от трите искаш да опознаеш?"
Из "Единадесет минути" - Пауло Куелю
Едит:
Из "Брида":
По време на своя живот, всеки човек може да възприеме два начина на поведение - да строи или да сади. На строителите задачата може да им отнеме много време, но един ден ще завършат започнатото. Тогава ще спрат и ще бъдат ограничени от собствените си стени. Живота губи смисъл, когато постройката е готова.
Съществуват обаче и онези, които съдят.Понякога те стават жертва на бурите, на сезоните и рядко намират спокойствие.Градинарите се разпознават едни други, защото знаят, че в разтежа на всяко цвете е заложен цял един живот ..
Бабилия, харесва ми да те чета.
Да допълня - не го трая въпросния автор, щото ми бие на комерсиалност, посредственост и самовлюбеност.
Обичащите го да ме извинят, всеки има право на мнение.
Да допълня - не го трая въпросния автор, щото ми бие на комерсиалност, посредственост и самовлюбеност.
Обичащите го да ме извинят, всеки има право на мнение.
Макар, че питането ти е отправено към Лиска си позволявам да се намеся.
Намери лексикона на майка си и потърси.
Тази фраза "Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не у спяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми." (пълна глупост между другото) макар и с малко по-други думи я има повторена поне на 15 места ( обикновено в един клас от 30 деца имаше поне 15 момичета).
Намери лексикона на майка си и потърси.
Тази фраза "Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не у спяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми." (пълна глупост между другото) макар и с малко по-други думи я има повторена поне на 15 места ( обикновено в един клас от 30 деца имаше поне 15 момичета).
