Sidi Brahim е сорт вино от Атласите в Мароко, произведено от смесването на различни сортове грозде: Carignan, Alicante, Cinsault, Grenache. Познавачите го консумират с месо, пикантни риби и мазни сирена. По-големите познавачи му дават 5 звезди. Как и защо Мароко произвежда червено вино? Да се допитаме до френските колонизатори.
В края на месец ноември всяка година, в Мекнес се провежда фестивал на виното. Празненството е френско и има за цел да популяризира местните вина и богатство на лози. Замъкът в Мекнес е построен от Мула Исмаил като начин да се съревновава с Крал Луи 14-ти и блясъка на Версай. Днес в центъра на „мароканската империя на виното” работят 10 000 човека – сред тях и мароканци. Туристическите компании имат намерение да обособят винени турове, но за чужденци.
Това събитие има много врагове. Кметът на Мекнес принадлежи към Ислямистката Партия за Развитие и Справедливост – най-силно представената в Парламента. Според представителите на Партията, е немислимо такова честване да се провежда в ислямска страна. Така се насърчава индустрия, забранена от Исляма. Страната, според политиците, губи ислямската си идентичност. Пресата атакува мениджърите на „Винарите от Мекнес” и собствениците на това предприятия, при все, че мениджърът Брахим Знибер понася най-много критики. Според заинтересованите от винопроизводството, положението на Мароко – геополитически, е изключително благоприятно – ал-Магриб – страната на залеза е и най-западната и най-малко арабската от всички арабски страни. Бившият монарх Хасан ІІ , оприличава на дърво, чиито корени са в Африка, а клоните – в Европа. В Мароко има около 50% амазигско население: факт е, че по време на колонизацията, точно хората с такъв произход са изпращани в армията – за съжаление, това е факт. Елитът на нацията е обучаван във Франция, но страна е и ще бъде мюсюлманска, а кралската династия се счита за наследник /от рода на/ Пророка Мохамед – САС.
Казват, че климатът на страната, граничеща с Атлантика е особено благоприятен за отглеждането на лози и още финикийци и римляни са видели това предимство. Казват, че през 9-ти век, първата арабска династия в страната дава на берберските племена около Мекнес правото да произвеждат вино. Въпреки ограниченията, налагани от Корана, отглеждането на грозде за производството на вино продължава. Така или иначе именно арабите дават на Европа методите за дистилиране, известната спирала за очи кохл, а също така и андалуското поетично наследство, което възпява виното.
Винарството в Мароко се свързва с френската колониална ера. През 1950-та, в страната има 55 000 хектара лози за производство на вино. От тях се произвеждат 3 милиона литра годишно. След независимостта, уменията за производство на вино намаляват и през 1990 лозовите масиви са едва 8000 хектара. Крал Хасан ІІ решава да възроди производството на забранената напитка и през 1990 кани френски инвеститори, които да дадат нови методи за качественото обработване на масивите. „Винарите на Мекнес” произвеждат 65% от виното в страната, мощностите – дистиларната, избата, магазините са климатизирани и съвсем модерни. Избата и винарната по нищо не отстъпват на стил от френските.
На пазара присъстват и винопроизводители от Англия.
В Мароко се продават и 50-годишни вина, но кой ги консумира в тази ислямска страна?
Да Коранът не насърчава консумацията на вино и на продукти, вредни за здравето, но мароканците могат да си купят и да пият, ако пожелаят. Единствено покрай Рамадан мерките са по-строги. Казват, че пият френските възпитаници, но и семейства над средната класа си купуват пластмасови бутилки „червено”. Според статистика на „Винарите от Мекнес”, 26 милиона литъра вино, произведено в страната се купува и консумира от местните. Омар Ауд, представител на фирмата цитира сура 16, аят 67 на Корана: И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи.
Коранът, спъред „Винарите от Менкес” не забранява консумацията на вино, а ни кара да бъдем предпазливи. Все пак в страната има лоби, което се стреми да намали консумацията на алкохол. Интересно е да се разбере кой обработва масивите? Според Жан Пулен, управител на фирмата Талвин: „От 30 човека персонал, 30 са местни, а по време на гроздобера, идват хиляди местни мъже и жени. Всички те са от берберското племе Калед Талеб и са много привързани към земята и работят усърдно. Знаят за какво се използва събраната от тях суровина. За 11 години бизнес в Мароко самоведнъж някой запита защо на входа на масива пише „Земя на виното”. Така или иначе, в Мекнес менталността е различна. На юг, това е невъзможно. Сега в Мекнес младите успели мароканци ходят по ресторанти, ¾ от тях си поръчват вино.
Според друг винопроизводител Карим Мулбед,
'Традициите се променят. Моят дядо имал 4 жени, баща ми – две, аз имам една, а синът ми още не е женен!” Дали Мароко някога ще бъде основен износител на вино и ще даде ли на света марка- символ на винопроизводството като ливанското Château Musar? По-голямата част от виното в Ливан се прави от християнското население. В Християнството виното и неизменно свързано и се асоциира с християнските традиции. Технически – при добра култура и технологии, Мароко може да произвежда много и добро вино, но по отношение на убеждението и нагласата към виното, това няма да се случи, защото за разлика от Ливан, Мароко е и винаги ще бъде ислямска страна.