2-ра Лятна магрибско познавателна, чувстве

  • 26 246
  • 290
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 110
Добро утро, момичета!

Вчера по неделно, темичката ни беше тиха и се радвам, че вечерта е имало сбирка на мохаббет. Да, време е за нова тема, аз от вчера съм готова със заглавие - в случай, че я изпишем, но днес ще е явно - поредната трета.

Дани, на и аз се впечатлих на отвесната черта в индигов цвят на брадичките на възрастните беберки - знак за родова принадлежност. Ще разкажем и за това.   bouquet

А Мента, хипотерапия учих в Холандия и после в Белгия в свободното си време се оказа, че това е идеален начин да си имам общност и да спортувам. Много много ни търсеха, както за терапевтични сесии с деца, така и с големи хора, където докато човекът придобие техника и увереност, още повече, ако е с физическо увреждане на долните крайници и равновесието му е нарушено - по време на сесиите, ездата става по-скоро силова - от страна на инструктора де, защото понякога служим като облегалка на кресло.

В съседна Румъния са светлинни години напред от нас - в използването на хипотерапията.

За генетичните заболявания и подвижността на ставите, особено синдрома на Марфан... да, Невена е захванала много интересна и важна тема. Дано бебоците приличат на конника, и той с едни дълги тънки пръсти и много гъвкав, иншалла, понеже ми се е отровил живота от моето леко, но същестуващо увреждане - поне не е генетично, но алхамдулилла - Слава Богу, за 34 години от милиони падания, не съм си чупила нищо.

Ревматизъм, да, моята свеки от това се оплаква вече и личи се - а и се деформират стъпалата навътре. Но в Мароко често да се иде на лекар е цяла епопея. Поради това, много се лекуват с билки, олио от арган, загряващи масла, особено хората по селата.

В България само едно детенце съм виждала със синдром на Марфан. Тези хора имат и леки интелектуални затруднения, и ако не бъдат обучавани навреме, естествено по подходящ начин, тези проблеми в заучаването стават по-големи и така - в този единствен случай, детенцето беше попаднало вече в дневен център за деца и младежи с интелектуални увреждания и липсата на грамотност и развитие на познавателните способности бяха излезли на преден план.
     

                     

# 286
  • Мнения: 110
продължавам разказа -  малко е извън темата, но е от една страна смешно, от друга страна - трагично как при липсата на специализирана подкрепа, родителите на деца с увреждания започват да търсят сами обяснения и решения, а докъде това може да стигне ....

Та в този дневен център, момиченцето беше странно и различно, на фона на многото дебелички дечица със синдром на Даун /някои от хората с този вид увреждане са пълнички/,  аутисти на различна възраст- някои от които супер интелигентни, деца с различни интелектуални увреждания.... а те знаем, нямат нищо общо с генетичните.

Когато нямаше какво да прави, това момиченце мърдаше дългите пръсти на ръцете си като паяче. Майката помоли за литература - бяхме международен екип и събрахме нещо полезно, аз преведох, писахме на родителски организации.... каквото можахме.

По едно време идва друга майка, тя самата обикновена жена и се вижда, че не беше много образована, а и измъчена от начина на живот, който води, води си детето - съвсем различен външен вид, проявления.... и ни казва, че лекарите й казвах, че диагнозата е ..... спомена я, но според нея детето й има синдром ма Марфан и това много добре й звучи, интригуващо някак.   

Стана ми смешно ... е не да се смея, но разликата във външния вид най-малкото беше очевадна, иначе ми стана тъжно за тази мила жена.

Пожелавам лек и усмихнат ден и успешна седмица. До довечера!           

# 287
  • Мнения: 110
Преди да стане време за излизане в града - днес едва след 11 часа наобед, гледам да пестя ходенето между хора поне тези дни, доколкото това е възможно и да върша работа по интернет, ще понапиша още нещо малко тук, за да изчерпя темата.

В Казабланка, най-големият търговски център на Мароко, едно след друго никнат кисарии - това са магазинчета, собственост на китайци. Постепенно и уверено, те намират мястото си на мароканските пазари и според старите арабски търговци, правят нелоялна конкуренция, тъй като стоките им са на лошо качество и ниски цени. Така или иначе, има изделия, които се продават "по две за дирхам" и така и пазаренето за цената - този стар арабски ритуал, губи смисъл. Началото на Чайнатаун в Мароко е поставено през 2004-та година. Азиатците се насочват към най-големият търговски квартали  в Маракеш, Сафи и Лаюуун. Тъй като срещат трудности с арабския, въпреки приспособимостта си, китайците наемат местни продавачи. Студенти и жени - работят за китайците. В магазинчетата могат да се намерят играчки, дрехи, кухненски пособия, мебели, електрически уреди и прахове за пране, всичко и нищо. Сандали, които струват по 80 дирхама, при китайците са по 30. Играчките са по 15 дирхама, а дреболийките - по 10.

Китайците не идват ей така от нищото. В началото, мароканци започват да внасят мебели от Турция и Китай. Магрибските търговци закупуват големите и скъпи неща, а китайците, сред като познават търсенето, се ориентират към дребните стоки. Сред азиатската общност има едно правило - не продават на едро на местните. Каквото го има, и се търси, може да бъде намерено само при тях.

За продавачи, китайците наемат млади, представителни мароканки, които знаят английски, френски. Дневната им заплата е 50 дирхама, и каквото могат да си изкарат от разликите в цените. Така по-умелите и с търговски нюх си докарват по около 200-300 дирхама дневно.

Азиатците се справят добре, засега. Често обаче мароканци идват и искат закупените стоки да бъдат върнати, тъй като са дефектни. Китайците на са склонни да правят това. Детските играчки също са със съмнително качество.

Митниците затягат контрола и масово спират стоки.

Китайците се преориентират съм селските пазари, където контролът е по-занижен.
Занаятчиите се възмущават на умението, с което новите търговци имитират и традиционни за Мароко произведения.

Дали ще просъществува Чайнатаун в сърцето на мароканскине медини е въпрос на време.                         

# 288
  • Мнения: 800
Невена, много интересно това за този синдром.  Малка бях , та не помня добре, по дискавъри даваха за египетските фараони. Някои от тях са изобразявани с необичайно дълги пръсти, та това отново бил някакъв синдром  newsm78

# 289
  • Paris, France
  • Мнения: 14 030
Добро утро на всички,
продължавам разказа -  малко е извън темата, но е от една страна смешно, от друга страна - трагично как при липсата на специализирана подкрепа, родителите на деца с увреждания започват да търсят сами обяснения и решения, а докъде това може да стигне ....

Та в този дневен център, момиченцето беше странно и различно, на фона на многото дебелички дечица със синдром на Даун /някои от хората с този вид увреждане са пълнички/,  аутисти на различна възраст- някои от които супер интелигентни, деца с различни интелектуални увреждания.... а те знаем, нямат нищо общо с генетичните.

Когато нямаше какво да прави, това момиченце мърдаше дългите пръсти на ръцете си като паяче. Майката помоли за литература - бяхме международен екип и събрахме нещо полезно, аз преведох, писахме на родителски организации.... каквото можахме.

По едно време идва друга майка, тя самата обикновена жена и се вижда, че не беше много образована, а и измъчена от начина на живот, който води, води си детето - съвсем различен външен вид, проявления.... и ни казва, че лекарите й казвах, че диагнозата е ..... спомена я, но според нея детето й има синдром ма Марфан и това много добре й звучи, интригуващо някак.   

Стана ми смешно ... е не да се смея, но разликата във външния вид най-малкото беше очевадна, иначе ми стана тъжно за тази мила жена.

Пожелавам лек и усмихнат ден и успешна седмица. До довечера!           

Кате, Марфан спектъра е много широк. Аз съм виждала хора с Марфан, които не се различават на външен вид от "нормалните" а са си с потвърден с генетично изследване Марфан. Това е комплексен синдром. Освен в 15 хромозом може да е и в трети, мисля.

За интелекта- тези хора са с нормален към ВИСОК интелект. Много от тях поради чести травми и заболявания изостават в моторното развитие в детството, от там в училище. Някои, особено жени вървят добре, но в гимназията или университета изостават не поради физически а поради емоционални проблеми свързани с високия ръст и външен вид.

Аз нямам Марфан, всъщност не съм търсила какво имам, но се слагам някъде в лекия Ехлерс-Данлос. Ако знаехме бихме направили много неща по друг начин. Физическото в училище беше ад с изкълчванията. Надигнатия белег от апендектомия ужасно сърбеше и даже не изчаках да родя или даже да стана на 17 и го оперираха отново, обаче пак се разрастна и разшири и добре, че майка ме заведе на пластичен хирург която даде едно гумено парче да го притиска. През първата бременност водите ми се спукаха в шестия месец, което става при инфекция, но не намериха патогенен вирус или бактерия. Нямах и увеличени левкоцити което показва някакво възпаление. Синът ми едва оживя и всеки ден благодаря на господ, че е добре с развитието си. Понеже синът ми има необичайно тясно и дълбоко небце и моята тенденция към белези и сяда като жаба ( с бедра едно до друго и стъпала обърнати навън) се разрових в интернет и попаднах на описание на синдрома.

Кате, все едно описваха мене конкретно! Естествено нямам всички признаци, аз нямам дълбоко небце, но раздалечените очи, широкия къс нос, окото с епикантус (като китайско), свръхмобилните стави, белезите, разширените вени и преждевременното спукване на водите.

Съжалявам, че не се консултирах със специалист, защото ако знаех, можех да предотвратя поне половината луксации, келоидния белег (не се шие, а се лепи, натиска се със силикон), преждевременното раждане (за да го предотвратят ми дадоха стероиди а те в този случай предизвикват мощна реакция) и разширените вени (да нося ластични чорапи, витамин Ц и К).

Аз не съм грозна или набиващо различна. Помня, че в детството ми коментираха, че съм "като китайче", помня че мароканците питаха берберка ли съм и като кажа, че не дали.............. баща ми е бербер или е .......китаец. Аз се научих да въртя живота си около това, което мога да правя, а не това, което не мога, и с ръка на сърцето нищо не ми липсва. Не се кътеря по планините, не карам ски и кънки и това е.

Аз мога да си извия ръцете, хванати една за друга от гърба през главата, да си сложа крака зад гърба итн, неща с които даскалицата по физическо се забавляваше.

Това за белезите и луксациите го залепи някъде за Магреб-снахите!

А на тебе какво ти има и как знаеш, че не е генетично. Аз за себе си повече не търся. Няма смисъл, но се радвам, че за сина си поне зная и се надявам той да няма проблеми. На Екатрин и няма нищо, само има дълги крака и пръсти, ама това е от таткото.

Невена, много интересно това за този синдром.  Малка бях , та не помня добре, по дискавъри даваха за египетските фараони. Някои от тях са изобразявани с необичайно дълги пръсти, та това отново бил някакъв синдром - ми те са си им дълги крайниците. Фараоните са повечето негроиди, затва. Не е синдром.

# 290
  • Мнения: 110
Прави ми впечатление колко интересни и професионално направени и поддържани от мароканци блог-ове на английски и френски език има. Авторите са мъже и жени, които показват свои снимки - в смисъл - на титулната страница могат да се видят снимките им, без фулар, ако някои се интересува от това как са снимани.

Блог-ърите са най-различни. Накои са готвачки в известните и скъри риади - резиденции около Каза, Маракеш, Фес и споделят кулинарни тайни от кухнята, други са интересуват от обществени и социални промени, трети са студенти или работещи в САЩ или Европа.

Обаче в петък, 05.09, в Агадир се случва нещо невиждано досега. Интернет полицията арестува блог-ъра Мохамед Раджи.



Новината за това е разпространена веднага от електронния портал Hespress. Разследващите власти неколкократно искат паролата му за достъп до Интернет и той им я дава. Причината за ареста е статия на блог-ъра в Hespress, в която той критикува политиката на Монарха да дава подаръци и различни форми на подпомагане на гражданите. Според него, тези случайни прояви на милосърдие превръщат цял народ от кротки и усърдни мароканци /повечето от тях/ в просяци и профeсионално "отчаяни" , не в хора, които могат да работят сериозно.

Ето и самият блог  http://almassae.maktoobblog.com/       

Общи условия

Активация на акаунт