За моите ангелчета.........

Хриси мила права си но хората не разбират колко ни коства да продължим напред за тях е непонятно и дано никога да не го разбират.И на мен ми се иска да не трябваше  да съм силна .............В болницата когато незнаех къде се намирам и всичко ми е като в мъгла ,стоях в коридора и незнаех какво да правя ,беше ме страх и неисках да виждам безжизненото телце на моето ангелче Мартина едно момиче дойде при мен и ми каза "ти си толкова силна ,че неискаш да я видиш" а аз бях толкова слаба и страхлива затова не отидох там и често съжелявам затова, но немога да върна времето .Не се сърдя да хората които се изказват така те просто неразбират колко боли и отново се моля  от все сърце дано и никога да не разбират.

Момичета, за толкова болка и тъга прочетох тук...  Прегръщам ви всичките. Знам, че няма утеха, просто искам да знаете, че има хора, които помнят вашите ангелчета... Много е тежко, но пустият живот трябва да се живее. И да се чака деня, в който всички ще бъдем пак с близките си. Прегръщам те, Хриси, а и другите момичета. Силни сте, разбира се, как да не сте. И слава Богу, че сте.

Миличка гушкам те силно 
много много съжалявам

Хриска, мила, не обръщай внимание на глупавите коментари. Те не знаят какво говорят и колко могат да те наранят. Най-трудно е докато се научим да не се нараняваме от чуждите забележки.
И на мен вчера ми разказаха, как едната ми колежка говорела зад гърба ми, че понеже сега целта ми е да си имам друго бебе, и не съм била пълноценна на работа, мислела съм за друго, и защо такива кадри изобще се държат на работа, и не било ли по добре да бъдат освобождавани.
Само дето аз не виждам връзка защо да работя по-малко поради тази причина. Но тя е в отпуска сега, другата седмица ще си получи заслуженото 

Съжалявам ,много съжалявам Хриси Съжалявам за теб и семейството ти, защото  трудното и мъката остават за тези които  са на земята, че трябва да свикнат да живеят с дори и непрежалимото.

По-точно не може да се каже. 

Хриси, безкрайно съжалявам за  огромната загуба 

Утре е 11-ти....... измина една година... струва ми се , че беше едва вчера когато научих лошата новина , влизането  ми в болница , раждането на малкото ми момиченце и после празнината......... така голяма........
Преди време си мислех че вече съм го преживяла , че ми е минало някак си , но не би........
Тя дойде отново....... с пълна сила , връхлетя ме неочаквано , макар че някъде вътре в мен беше се загнездило чувството че може пак да се случи , и то се случи......
Боли ме много , всичко все още ми е пред очите , малкото ми момиченце , което никога не успя да види света , беше толкова малка , така съвършенно оформена.......
Няма я , няма го и него........
Това бяха моите деца , така чакани и желани , а ТОЙ ми ги отне завинаги , така бързо , без дори да успея да се зарадвам на бременността си..........
Боли ме много........
Знам че трябва да продължа , знам че има хора на този свят заради които трябва да продължа да живея , хора заради които трябва да се усмихвам , и да се правя на щастлива , но ми е трудно , много трудно, но успявам ..........
Боли ме , но не го показвам , свикнах да се крия и да си плача сама , не искам да ги натоварвам , не искам да ме виждат тъжна.......
Цвети скоро ме видя , че плача , дойде прегърна ме и ме попита " Мамо защо плачеш , заради бебето ли?" гледаше ме толкова разбиращо , нямах сили да и отговоря , гушнах я силно и спрях да плача , заради нея , защото тя го заслужава , не трябва да ме вижда тъжна .

Обичам ви милички мои ангелчета..........
Ще останете завинаги в сърцето ми ........
Дано там горе ви е добре........

Хриси, мила,  плача с теб...
За твоите бебенца 

Хриска ,прегръщам те силно  .

Хрисе,  .
За нея
За него 

 Хрисе за твоите ангелчета 

Хриси, мила, толкова ми е мъчно, плача с теб 
  за твоите ангелчета

Хриси разплака ме , така ми се иска да ти помогна, а мога само да си поплача с тебе
  малки ангелчета дано сте добре там където сте, бдете над мама,татко и кака

Прегръщам те,мила ми приятелко!
Сърцето ми плаче,очите и душата...
Моля се някой ден всяка пролята сълза да си е струвала!