о, само ако знаех как да ти помогна..... 
и плача с теб
и плача с теб - Публикувана: 23 авг. 2008, 16:59 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2009, 21:31 ч.
За моите ангелчета.........
Хриска, наскоро разбрах за голямата загуба, за силната болка. Не повярвах на очите си, отказвах да приема че се е случило, няколко дни просто не знаех какво да ти напиша, какво да ти кажа в този момент - е няма какво, но сега плача и страдам, з-то така го усещам с душата си. Намери сили в себе си, ти си невероятна жена, заслужаваш и ще имаш своето щастие. Прегръщам те силно, наистина не зная как да опиша това което бих искала да ти кажа. Надявам се, че ще го усетиш
НА 31.10 стават 9 години откакто загубих моя мил дядо. Беше невероятен човек , обожавах го, сега само се надявам че моите деца са там горе при него и той си играе с тях , целува ги , прегръща ги......... всичко това което аз не можах да направя.....
А на 1.11 имам РД , трябва да празнувам , и да бъда щастлива ......... а не съм........
Обичам те дядо......
Обичам ви милички........
А на 1.11 имам РД , трябва да празнувам , и да бъда щастлива ......... а не съм........
Обичам те дядо......
Обичам ви милички........
Хрисинце, 
Знаеш ли, когато изгубих момиченцето си, имаше една мисъл, която много ме тормозеше - че тя е самичка там,където е. Ужасяваше ме. Писах за това тук. След време, когато загубих и момченцето, логично дойде и мисълта, че тя вече не е сама. Че братчето й е при нея. Предстаявах си ги - сгушени един в друг как ме чакат...
Докато те четях пред очитеми изникна картината на един възрастен дядо и две мънички ангелчета. Също така сгушени...
Ох, непосилно ми е да пиша повече...
Гушвам те силно, другарче.
Знаеш ли, когато изгубих момиченцето си, имаше една мисъл, която много ме тормозеше - че тя е самичка там,където е. Ужасяваше ме. Писах за това тук. След време, когато загубих и момченцето, логично дойде и мисълта, че тя вече не е сама. Че братчето й е при нея. Предстаявах си ги - сгушени един в друг как ме чакат...
Докато те четях пред очитеми изникна картината на един възрастен дядо и две мънички ангелчета. Също така сгушени...
Ох, непосилно ми е да пиша повече...
Гушвам те силно, другарче.
Благодаря ти Рени , наистина трябваше да е щастлива , но уви.........колкото и да ми е трудно се старая да се боря и да продължавам напред.
Вече с почти никой не говоря за тях , мълча си и си трая , тъгувам си сама , а тези така болезнени дати направо ме убиват , но пак успявам да го скрия от близките си , само вие ми останахте , само с вас мога да си говоря и споделям така открито
, наистина трябваше да е щастлива , но уви.........колкото и да ми е трудно се старая да се боря и да продължавам напред.Вече с почти никой не говоря за тях , мълча си и си трая , тъгувам си сама , а тези така болезнени дати направо ме убиват , но пак успявам да го скрия от близките си , само вие ми останахте , само с вас мога да си говоря и споделям така открито