много хубав постинг.
Между другото, същото си го мислех днес и аз , докато четох разказите за тръшкащите се деца.
Като дойдох тук, все се чудех: абе защо на холандско дете като му кажеш: хайде, време е за сън, кажи лека нощ на гостите и вместо викове"няма" и "не искам", молби "ама може ли още малко " и пр., то се усмихва, целува те и се качва по стълбите да си легне в стаята.
Брей, викам си, каква ще да е тази магия? Защо тия деца така, а децата на приятели в България висят до полунощ, тръшкат се, плачат, не щат да си лягат и пр.
Същото е и с яденето, и с каквото се сетиш. В градинките,когато моя син беше малък (сега е на 11) ги слушах майките:
Иване, ще ти счупя главата!Ела тук веднага!
Веселине, ще те спукам от бой,бе момченце!
Емиле, ушите ще ти отпоря!
Ела тук, ти казвам!(това със скърцане на зъби).
Абе, гледам го "бандита" - дете като дете, ама после го чувам със същия тон да крещи на някое друго дете :Ще ти счупя главата!
Това е чуло, това повтаря като поведение.
После се питаме защо са агресивни хората у нас. Ами то всичко започва от семейството.
А после пък чувам: абе детето си е мое,ако искам ще го смажа от бой.
Да, ама не. Не може да го "смажеш от бой", защото е твое дете.
Иначе рецептата е много проста и ако я изпълните, децата ви никога няма да ви се тръшкат.
Първо и най-важно е да запазите спокойствие.
Изчаквате го да си поеме въздух и спокойно, но твърдо казвате,че нямате да му купите тази играчка(или сега не може на пързалката,защо няма време).
Може и да се аргументирате кратко: нямам пари, не е за теб, опасно е и т.н..
Няма нужда да го увещавате, нито да му отвличате вниманието (виж там едно пиленце, недей рева,че хората те гледат), нито да го плашите с лошия чичко полицай или с Баба Яга:)
По спокойния ви,но твърд тон, детето ще разбере,че няма смисъл да упорства.
Ако се тръшка, усмихнете му и се и му кажете: Хайде, чао. Мама тръгва.
И тръгнете без да се обръщате, но така че детето да ви вижда гърба. Няма дете,което да не хукне след вас.
Ако се държите спокойно и твърдо и детето ви ще се укроти и ще престане да ви разиграва.
А и полицията няма да ви иска документите и да се чуди дали пък това дете не е отвлечено,та пищи така.)
Макар че за 18 години тук не съм чула на някой българин да са му искали документите и да сa го проверявали било на улицата, било у дома, защото детето му плаче. А познавам стотици българи.
На комшията (холандец,женен за чужденка) децат често плачат,но никой още не е викал полиция.))