Публикувана: 25 авг. 2008, 14:45 ч.
Последно мнение: 10 окт. 2008, 12:33 ч.

хората, които не срещаме ...

6 391
110
1

# 30 25 авг. 2008, 19:12 ч.

Мнения: 940

Аз всеки ден се питам какви са хората, които пишат в този форум. Иска ми се да се срещна с много от тях. Обаче от опит знам, че хората са малко по-различни когато са във виртуалния свят. Някой са по-лоши, други са по-добри.
Всяка сутрин се виждам с почти едни и същи хора. Ако тръгна в 8 виждам едни, ако тръгна в 9--съвсем други. И на връщане така. И в квартала, и навсякъде.
Понякога искам да се запозная с тези хора, да ги питам нещо--за някоя дреха, обувки, чанта, раница, храна, песен която слушат. Но знам, че няма да са въодушивени от въпросите ми. Затова си ги задавам на ум.
Преди живях в една друга държава. Там нямаше незададени вупроси, и флирт само с очи. Всичко беше открито и изказано. Може би така ми харесваше повече.

# 31 25 авг. 2008, 21:08 ч.

Мнения: 592

Първото нещо което видях в този форум беше аватара на авторката и и писах, че е страхотен - сега в унисон с темата казвам, че е по-добре да не го бях виждал. Без да изпадам в подробности съм съгласен с Лиска и dididid! Животът и светът затова са интересни, защото са непознаваеми от единицата човек, но сме устроени да търсим. Каквото видим - добре, каквото пропуснем, други ще го видят. Така цялото човечество върви напред. Но да се замисля...... Naughty

# 32 25 авг. 2008, 21:10 ч.

Мнения: 919

Цитат на: Klemy в пн, 25 авг 2008, 16:49

Мисля, че ако е жизнено важно да срещна някого, то непременно ще го срещна, независимо къде живее и откъде минава по принцип. Grinning

и аз така мисля Peace

# 33 25 авг. 2008, 21:11 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: notar в пн, 25 авг 2008, 21:08

Първото нещо което видях в този форум беше аватара на авторката и и писах, че е страхотен - сега в унисон с темата казвам, че е по-добре да не го бях виждал.

Малко развитие на тази мисъл ще мога ли да получа?
Благодаря.

# 34 25 авг. 2008, 21:22 ч.

Мнения: 1 008

Минавайки понякога покрай павилиончето (сега полуразрушено) за вестници се замислям как е леличката, която продаваше там, не ми липсва, но се сещам за нея.
Когато карам колата на автомивка се сещам за момчето, което някъде 2 години почистваше автомобила, но сега вече не работи там.
Тези хора не ми липсват, просто мястото само ми напомня за тях. Липсва ми човек, който за съжаление никога повече няма да мога да видя дори и за миг, поне не на този свят.
П.С. искам да видя Liska.

# 35 25 авг. 2008, 21:31 ч.

Мнения: 482

Понякога, като пътувам с автобуса, си давам сметка, че това, което ме свързва с всички тези хора (а и с останалите на тоя свят), е , че живеем по едно и също време и си делим тая земя. Господ ни ги е дал за компания, за общество, и колкото и да не харесваме някои типажи, имаме много общо - въздух, земя, отговорности.
Ето това си мисля аз

# 36 25 авг. 2008, 22:01 ч.

Мнения: 4 296

Преди време, когато водих малкия на ясла, срещах по пътя една жена. Разминавахме се винаги на едно и също място, по едно и също време. Чудя се, ако сега пак мина по същия маршрут, дали отново ще я засека?
Четейки темата ти, просто се сетих за нея, не знам защо.

# 37 25 авг. 2008, 22:41 ч.

Мнения: 3 034

да, замисляла съм се. преди време даже доста често мислех за това.
истината е, че няма как да видя едни и същи хора по едно и също време на едно и също място, защото аз самата винаги съм в различност.
нямам режим, нямам график, всичко се случва почти в последния момент, спонтанно.

но съм си мислила за хилядите малки неща - хора, жестове, усещания, които пропускам. понякога ми е мъчно за тях, но по-често не, защото си ги измислям.

аз също обичам детайлите. важни са ми.

благодаря за темата, хареса ми. bouquet

# 38 25 авг. 2008, 22:56 ч.

Мнения: 5 940

Мислела съм за тях. Най-често, когато наличните са ми били недостатъчни като пълнота на усещанията. Хората, които не срещаме са по-чисти в представите ни, по-лесно ни е да ги нарисуваме до нашата идея за тях, по-удобно ни е да ги харесваме. Реално сигурно и те поразително приличат на всички наоколо, с всичките им достойнства и несъвършенства.

# 39 25 авг. 2008, 23:01 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: iviche в пн, 25 авг 2008, 22:41

...

Такива размисли исках да прочета. Аз благодаря.

Цитат на: valerie в пн, 25 авг 2008, 22:56

Хората, които не срещаме ... по-удобно ни е да ги харесваме.

Да, именно.

# 40 25 авг. 2008, 23:04 ч.

София
Мнения: 23 107

Пътувайки с колата и минавайки през разни селца, много обичам да гледам къщичките и винаги се питам или се опитвам да си представя какви хора живеят там, или може би само някой самотен старец... Ако са разрушени или пред разпад се чудя как са изглеждали къщите навремето и колко оживени са били от детски смях. И ми става някакси мъчно Sad

# 41 25 авг. 2008, 23:07 ч.

Варна
Мнения: 1 423

По двата въпроса, поставени от авторката - не, не се замислям, не ги търся, не ми липсват. Не изпитвам носталгия по неща и хора, които реално не познавам. Интерес - може би, понякога. Това е друго обаче - за да има интерес, трябва да има обект, трябва да има опознаване, което автоматично отхвърля категорията "непознат". Пффффффф че завъртяно Crazy

Но темата е интересна, предразполага към размисли Peace

# 42 25 авг. 2008, 23:45 ч.

Варна
Мнения: 34

Замисляла съм се за хората, които вече не виждам по една или друга причина, но пък съм имала някакъв контакт с тях. Те ми липсват, чудя се какво правят, как им минава деня сега, когато не участвам в него. За тези, които не виждам не мисля, нито ми липсват.

Имах период преди около 5 години, в който се разминавах всяка сутрин с един младеж, много приятен, на път за работа. Никога не съм се запознавала с него, а много исках. Срещах го всяка сутрин около година. Но смених работата, впоследствие и града. Какво беше учудването ми като го видях наскоро по същата улица, когато бях в този град на гости. Изведнъж се върнах 5 г. назад и сякаш нищо не се беше променило за него, той работеше на същото място, само косата му беше малко прошарена. Исках да го спра, да му кажа нещо, но какво, така и отминах. И той ме позна, защото се вгледа в мен. И сигурно по-вече няма да го видя.
Та така, за това се сетих, докато четях темата Peace

# 43 25 авг. 2008, 23:53 ч.

София
Мнения: 5 785

Замисляла съм се, да. За хората, които не мога да срещна никога, защото ни делят години, минути, морета, улици... За това дали нямаше да съм друга, дали животът ми щеше да е съвсем различен, ако ги познавах. Предпочитам вече да не го правя, така ми е по-лесно Rolling Eyes

Непознати не търся, може би. Познати ми липсват, но това е друга тема.
Не знам защо, темата малко ме натъжава. Само на мен ли ми действа така? Rolling Eyes

Но ми харесва. bouquet

# 44 25 авг. 2008, 23:58 ч.

Мнения: 516

Темата прилича на преливане от пусто в празно. Много думи, никакъв смисъл.

Препоръчани теми

Фауната около нас

Големите загадки

Мъж, жена или мечка?

Знаете ли кого видях - 44 тема

Причина:

Причина: