хората, които не срещаме ...

  • 6 381
  • 110
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 622
Темата прилича на преливане от пусто в празно. Много думи, никакъв смисъл.

Това разбира се е твоето мнение. Аз мисля, че има смисъл. Може би защото и аз понякога съм имала същите мисли като авторката на темата. Понякога заради едно или друго, се замисля човек за пропуснатите възможности и хората, които НЕ познава и може би никога няма да види.

Може да ви се стори странно, но преди години като летях сама до Париж, в самолета до мен стоеше възрастна (много симпатична и мила) дама, французойка. На слизане се замислих, че повече никога няма да я видя. Няма да знам какво е станало с нея и дали, и кога е починала  Rolling Eyes

# 46
  • Мнения: 3 423
Може да ви се стори странно, но преди години като летях сама до Париж, в самолета до мен стоеше възрастна (много симпатична и мила) дама, французойка. На слизане се замислих, че повече никога няма да я видя. Няма да знам какво е станало с нея и дали, и кога е починала  Rolling Eyes

Мооомент!
Това е жена, която си виждала, тоест, познаваш.
Познаваш уханието й, познаваш погледа и, стига.
Авторката говори за блуждаенето по някого, дето
никога не си виждала, но подозираш, че може би
живее някъде и евентуално би могла да го видиш,
ако евентуално се беше позиционирала при него.
Нещо като да ти липсва някое семейство от Бутан
или три-четири хлапета с издути коремчета я от
Руанда, я от Суринам. А защо не и муджахидин или
поне някой от Ал Каида, но и от Френския легион.
Да, определено липсват доста от тези човечища.
И често се замисляме какво ли би било, ако може би
съвсем случайно минат, може би, може би, може би
след толкова години, може би, може би. Но и дали.
Отнесена работа, та чак чалдисана.

# 47
  • София
  • Мнения: 1 176
Как се нарича състоянието, в което някой не разбира дадено усещане за друг, но се опитва да му докаже, че усещането, което е усетил, не е онова, за което е попитал?

Няма нужда да обяснява някой вместо мен, какво съм искала да попитам.
Темата не е за всеки.
Благодаря на пишещите по нея.

# 48
  • Мнения: 1 910
Някъде беше казано, че срещаме книгата, когато сме готови за нея. Горе долу такава ми е постановката за хората. Хората, които е трябвало да са около нас по един или друг начин ще се окажат там. Тези, за които не е речено - няма да бъдат в живота ни, дори и да е положено двупосочно усилие.
Така че не се терзая особено, кой съм пропуснала да срещна в София, защото съм се преместила на 2000км, от там. На новото място ще срещана други хора, които пък е нямало да срещна в БГ... и така.  Grinning

Между другото, ако някой познава някоя Деси, която е живеела на Витошка в София, а сега в Бреда, Холандия ...много ще съм благодарна, ако й каже, че съм питала за нея... и ако може да се свържем някак си... Blush

# 49
  • Мнения: 3 835
Много ми харесва темата, и ми е интересна, което много рядко се случва. Да не кажа, че отдавна не си спомням да ми е била интересна някоя тема.
Темата е за нещо повече от това, което можем да видим и докоснем, сега, в настоящия момент. Ограниченията и ползите от настоящето, би трябвало да са ни ясни.

# 50
  • Мнения: 2 448
Как се нарича състоянието, в което някой не разбира дадено усещане за друг, но се опитва да му докаже, че усещането, което е усетил, не е онова, за което е попитал?

Няма нужда да обяснява някой вместо мен, какво съм искала да попитам.
Темата не е за всеки.
Благодаря на пишещите по нея.

Кажи поне в правилната посока ли пишем, да не се окаже , че ние си отговаряме, а теб това изобщо не те интересува.  Thinking

# 51
  • София
  • Мнения: 1 176
Интересува ме всичко по темата. Въпросът ми беше разбран, от който трябва.  Grinning

# 52
  • Мнения: 2 386
Страхотна тема! Странно колко много хора не я разбират..

Аз съм като теб. Правя това от дете, но не толкова заради липси някакви (макар да съм се усещала, че в такива моменти съм по-склонна), а заради усещането, тръпката, самата идея. Дори често си представях, че влизам в ей това балконче на 8-я етаж в някой град или в ей тази къщичка, докато пътувам с влак или автобус покрай тях. И срещам хората, които не съм срещнала.. И живея живота, който не съм живяла..

 Hug


Като малка си представях, че живея в Бургас. Нямам представа защо, но си представях блоковете, хората които ще срещам там, училището, в което ще уча, усещанията, които ще ми донесе този нов живот и т.н. Омъжих се за бургазлия.  Laughing

Извинявай, малко изместих темата в посока ''хората, които не срещаме и усещанията ни като/ако ги срещнем''. Без да искам, просто се развълнувах, никога не съм си мислила, че ще говоря за това.  Blush


После пак ще пиша. Искам само да кажа, че вярвам в нещо много наивно - хората, които не срещаме, но за които мислим.. рано или късно се появяват в живота ни. И ние някак си разбираме, че това са точно те. И това няма нищо общо с любовта...
Май трябваше да ти пратя ЛС.  Crazy

# 53
  • София
  • Мнения: 1 176
Страхотна тема!

Извинявай, малко изместих темата в посока ''хората, които не срещаме и усещанията ни като/ако ги срещнем''. Без да искам, просто се развълнувах, никога не съм си мислила, че ще говоря за това.  Blush

Колко се радвам да те прочета, идея си нямаш.  Grinning

Аз бях в колебание да пусна подобна тема, точно защото не исках да се стига до момента, в който ще ми се наложи многократно да обясня какво съм искала да разбера. Понеже е усещане и не знам дали всичко го разбират.
По-скоро вече знам, че не всички го разбират.

# 54
  • Мнения: 2 018
Наистина се опитвам се да те разбера, но няма как да се получи, ако ти самата не се разбираш!
Попитах те, дали имаш чувството, че пропускаш нещо. Ти ми отговори - не! По-скоро било "Отбелязвам невъзможността да срещна."

Няколко човека, казват, че са те разбрали, но техните примери са съвсем различни с това, което казваш ти! Те дават примери с хора, които са виждали! Кой те разбра наистина?

Отбелязваш, че са ти допаднали мислите на iviche - но тя пише, че чувства, че пропуска - "хора, жестове, усещания, които пропускам. понякога ми е мъчно за тях, но по-често не, защото си ги измислям." А това не важи за теб, нали, every me.

Буба - също говори за "пропуснати възможности и хора" - и тя говори за друго! Примерът, който е дала също не отговаря на темата!

Как се нарича състоянието, в което някой не разбира дадено усещане за друг, но се опитва да му докаже, че усещането, което е усетил, не е онова, за което е попитал?Няма нужда да обяснява някой вместо мен, какво съм искала да попитам.

Няма нищо лошо в това, някой да те помоли да се поясниш. И аз го правя в момента. Подчертаното изречение ми е крайно непонятно!

Ева, но авторката не говори само за Бургас или някъде си там, а за невъзможността да срещне всички хора едновременно, защото ако е в Бургас например, няма как да срещне хора от Варна и ще "отбележи невъзможността" да срещне тях. Все едно да се замисля, защо не мога да минавам през стени  Rolling Eyes.

"Темата не е за всеки" - Започвам да се чувствам много проста и нечувствителна! Иначе, тези, които сте дали примери, ви разбирам! Но думите на авторката противоречат с тях.
А ти,  every me, можеш ли да дадеш пример, за да те разбера какво искаш да кажеш?

# 55
  • Бургас
  • Мнения: 1 270
И моя отговор беше цитиран като принизяващ темата.Какво да се прави,явно не съм дорасла до философските нива на авторката.

# 56
  • София
  • Мнения: 1 176
Тези, които са писали по темата, разбира се, че са дали различни примери. Други хора са, с техните усещания.

Отбелязваш, че са ти допаднали мислите на iviche - но тя пише, че чувства, че пропуска - "хора, жестове, усещания, които пропускам. понякога ми е мъчно за тях, но по-често не, защото си ги измислям." А това не важи за теб, нали, every me.
Напротив. Не ги виждам, пропускам ги.

Няколко човека, казват, че са те разбрали, но техните примери са съвсем различни с това, което казваш ти! Те дават примери с хора, които са виждали! Кой те разбра наистина?
Има въпрос за "познатите" познати, които срещаме сутрин.
Ти не знам всъщност чете ли темата?
Доста писаха по нея всъщност.

Замисляла съм се колко интересни хора има на света,които не познавам
Това е темата.

С две думи: обичам непознатите, които редовно срещам и изпитвам жизненоважна необходимост те да са там и да ме чакат...
Това също.


Да не забравяме, че и доста са написали това:

Четейки темата ти, просто се сетих за нея, не знам защо.
да, замисляла съм се.

Исках да се замислим.
Ако сте усещали и ако изобщо е от значение това.
Исках да чета подобни мисли, когато някой си представя някого, измисля си го, или когато пътува, или когато сутрин вижда, че този, който е свикнал да вижда, липсва.

Подчертаното изречение ми е крайно непонятно!
Подчертаното изречение беше към Лиска. Кое не разбра? Няма как някой друг да опише усещанията ми, особено и когато не  ги усеща. Сега по ясна ли съм за теб?

Ева
, много добре разбра.

Нали се сещаш, че за да пусна темата съм се замислила, представила съм си, измислила съм си, изкочил е в съзнанието ми някой, който е някъде там.

Бо, има два въпроса, можеше да се опиташ да отговориш на тях. 

"Темата не е за всеки" - Започвам да се чувствам много проста и нечувствителна! Иначе, тези, които сте дали примери, ви разбирам! Но думите на авторката противоречат с тях.
Как мислиш, че се чувствам аз в момента? Tired

# 57
  • Мнения: 2 386
Добре, де, аз, като не разбирам от кранове и сифони - не ходя в Наш дом. Просто е.  hahaha

И не мога да разбера защо такава мила, сладко - носталгично- философска тема трябва да се.. не мога да намеря думата.
Бо, не си ме разбрала и мен съвсем, но нищо.
Три пъти казах ''разбрала'' в три изречения. Тук е нощ, лягам си и да знаете, че съм времево дискриминирана.  Crossing Arms

# 58
  • Мнения: 984
Аз искам да срещна един точно определен човек. Даже съм си измислила, ако някога го срещна какво да му кажа и какво да го попитам. Трябват ми пет минути, за да изкажа мислите си.

Искам да споделя, че често мисля за хора, които знам че съществуват, но никога няма да срещна. Обикновени хора. Знам как се е стекъл животът им и нищо не мога да направя, освен да се моля за тях, за получат своят шанс.

Покрай един човек, за когото се грижех преди време, осъзнах че животът не е само тук и сега, а има и отвъд: мислиш за някого и го срещаш, знаеш, че нещо ще се случи и то се случва. Знаеш, че необратимостта на ежедневието е необходима, за да дава основа на човешкия живот, ако нещата можеха да се връщат назад свят нямаше да има.

Лиске, арогантна си. Изключи си шлайфа. На никого тук май не е нужен. Не се заяждам, искам да подчертая.

# 59
  • Мнения: 2 759
                       Това всъщност е една много красива тема   bouquet. По-късно ще пиша още, защото в мен останаха много неизказани неща, мисли, чувства... желания...

Общи условия

Активация на акаунт