Не съм съгласна с това, че щом сме създали деца, трябва да се търпим. С годините хората се опознават все по-добре и понякога разбират, че не са един за друг... От тази взаимна нетарпимост ще страдат само децата, и вместо да са щастливи, че мама и татко са заедно, всекидневно ще стават свидетели на техните спорове, защото това е неизбежно...
- Публикувана: 2 септ. 2008, 15:30 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2008, 18:48 ч.
Да се търпим заради децата - подкрепяте ли?
Живи и здрави след време децата поемат по своя път и на теб ще остане горчивия хап,че не си познала обичта,доверието и близоста между двама.Някой го намират егоистично ,но замислете се ,че децата ни учат като копират от нас.Много е важно,да не се превърнеш в мъченица ,защото никой няма да ти каже ,,евалла,,напротив всеки ще те хули,че си оставила децата без баща,зад гърба ти, но на чужд гръб и сто тояги са малко.Децата няма гаранции ,че ще разберат саможертвата.Те си взимат своето.Колкото и да ги обичаме,никой не знае какво му расте в къщата.Това е от личен опит,дилемата е страшна.Въпросите са много и чувството особенно, не те напускат никога.Горе главата и мисли за себе си и за децата-те ще разберат само когато пораснат,не сега.
Не мога да реша кое е по - добре за малките - да се разделим с баща им, да ги отведа от дома, в който са живяли откакто са родени, да търпим известни лишения, но да се чувствам спокойна или просто да остана омъжена за него, въпреки постоянните караници - основно за пари, от време на време и заплахи, никаква топлина и сигурност, почти никакви контакти с други хора през свободното време, освен с неговото семейство... Вече дори капка уважение не е останало помежду ни, но той си обича децата, не мога да го отрека. А и те са привързани към него. Това е единствената причина все още да сме заедно. Струва ли си според вас и кое е по - добрия вариант?
Не съм от хората, които съжителстват с мъж, заради децата.
Добре бе жени, дето толкова ви е трудно да съжителствате с човек на когото сте родили деца след като тръпката си е отишла или ви е споходила нова такава, представете си, че сте в друга позиция, тази на мъжа и че децата не идват с вас, а ще ги виждате само от време на време. Как бихте се почувствали тогава, ще бързате ли да гоните личното си щастие и любовни магически трепети далеч от тях?
Добре бе жени, дето толкова ви е трудно да съжителствате с човек на когото сте родили деца след като тръпката си е отишла или ви е споходила нова такава, представете си, че сте в друга позиция, тази на мъжа и че децата не идват с вас, а ще ги виждате само от време на време. Как бихте се почувствали тогава, ще бързате ли да гоните личното си щастие и любовни магически трепети далеч от тях?
Тръгнали да гонят любовната магия надали ще им прави впечатление това че ще ги виждат само от време на време....
Не мисля така... И любовта си намерих, но и детето си не оставих. Направих така, че и баща й да може да я вижда по всяко време - а не само "от време на време". За мен тоталното им лишаване един от друг никога не е стояло като решение. Но това не значи, че аз трябва да остана с него. Няма любов, няма чувства....пълна апатия - само въпрос на време бе да се явят дразги и скандали... Това - НЕ.
Ако беше поставила въпроса " Да пробваме ли още веднъж, заради децата?" щях да ти отговоря "Да"
Но тогава, когато и двете страни отчитат проблем и желаят по някакъв начин той да бъде решен.
При случая "да се търпим " обаче мнението ми е абсолютно отрицателно...и то защото смятам, че на мъжа ти не му пука за теб...и единствената, която търпи си ти.
Смятам, че прекалено дълго време влизаш в ролята на жертвоготовничка само и само семейството ти да е наред.
За съжаление и аз постъпвам понякога постъпвам така, но го отчитам като грешка.
Семейството си е семейство, но и ти си човек....така, че на всяка заплата първото нещо което трябва да направиш е да си вземеш нещо за себе си.
Може да е дребно, всеки според възможностите му...но най-напред мисли за себе си и децата.
Мисля си, че няма да е зле един път да си изтеглиш заплатата и да му я връчиш, но с ясното условие...трябват ми пари за това..това...и това...
От там нататък, при липса на средтва обаче можеш да му натриеш носа....защото ти хем работиш, хем гледаш семейството....и недостига на средства тогава е остава по вина на мъжа ти.......компромисен вариант е ако иска той да гледа децата и домакинството, а ти си намери още някаква работа....
П.С. Реалноста е, че липсата на достатъчно финансови облаги кара хората да стават враждебни, семействата се разпадат....страдат толкова много хора...и толкова деца.....Да ти ****** и държавата.
Но тогава, когато и двете страни отчитат проблем и желаят по някакъв начин той да бъде решен.
При случая "да се търпим " обаче мнението ми е абсолютно отрицателно...и то защото смятам, че на мъжа ти не му пука за теб...и единствената, която търпи си ти.
Смятам, че прекалено дълго време влизаш в ролята на жертвоготовничка само и само семейството ти да е наред.
За съжаление и аз постъпвам понякога постъпвам така, но го отчитам като грешка.
Семейството си е семейство, но и ти си човек....така, че на всяка заплата първото нещо което трябва да направиш е да си вземеш нещо за себе си.
Може да е дребно, всеки според възможностите му...но най-напред мисли за себе си и децата.
Мисля си, че няма да е зле един път да си изтеглиш заплатата и да му я връчиш, но с ясното условие...трябват ми пари за това..това...и това...
От там нататък, при липса на средтва обаче можеш да му натриеш носа....защото ти хем работиш, хем гледаш семейството....и недостига на средства тогава е остава по вина на мъжа ти.......компромисен вариант е ако иска той да гледа децата и домакинството, а ти си намери още някаква работа....
П.С. Реалноста е, че липсата на достатъчно финансови облаги кара хората да стават враждебни, семействата се разпадат....страдат толкова много хора...и толкова деца.....Да ти ****** и държавата.
.Сега продължавам ама като родя и ситуацията се промени , може би ще съм на друго мнение, виждайки родителите ми , колко сомпромиси правят заради нас с брат ми 
Ако се разделите за известно време после изобщо няма да се съберете.Всеки ще поеме по своя път и децата ще са раздвоени,ще страдат от липсата на единия,няма да растът пълноценно и ще страдат.Това не е решение.Имате ли поглед върху деца на разведени родители?Децата им са подтиснати,училището не им върви,ами лишенията?Децата имат нужда от възпитанието и на двамата родители.
Не съм съгласна с подчертаното. Имам приятели с разведени родители, единия когато е бил по - малък и не помни толкова скандалите, другият е бил на 13, точно когато му е трябвал баща. И двамата са успели, разликата е само, че единия уважава и двамата си родители, защото е бил малък и не помни и защото са го възпитали, че татко си един и го обича, нищо че го няма всеки ден. А другият не уважава баща си, защото помни защо си е заминал. Но нито един от двамата не е имал проблеми в училище и може да са били подтиснати донякъде, но сега разбират защо майките им са постъпили така. И ги уважават за този избор, защото благодарение на тях сега са хората, такива каквито са. Няма по - голяма грешка от това да търпиш този тормоз всеки ден. Знам за какво говоря от личен опит и на мен са ми искали така парите. Ако чустваш, че всичко е угаснало между вас по - добре се разделете с уважение, за да ви уважат и децата един ден.
От личен опит - децата ти ще растат травмирани (ако си мислиш, че не разбират, грешиш), ще се разкъсват между вас двамата, ще загубят уважение и към теб, и към съпруга ти. И накрая ще те намразят, че си им отнела детството.
Няма нищо по-гадно от това да слушаш как се карат родителите ти, после да им гледаш сеира, да слушаш майка си да реве, да гледаш баща си да се цупи...
С времето и след толкова скандали и ти ще се озлобиш и ще има моменти, в които ще е толкова примамливо да си го изкараш на децата или поне да им поискаш да ти признаят "жертвата".
Няма нищо по-гадно от това да слушаш как се карат родителите ти, после да им гледаш сеира, да слушаш майка си да реве, да гледаш баща си да се цупи...
С времето и след толкова скандали и ти ще се озлобиш и ще има моменти, в които ще е толкова примамливо да си го изкараш на децата или поне да им поискаш да ти признаят "жертвата".