Публикувана: 9 септ. 2008, 22:44 ч.
Последно мнение: 16 септ. 2008, 09:26 ч.

Малка къща в прерията

6 478
89
2

# 45 10 септ. 2008, 14:18 ч.

Мнения: 22 473

Ако човек е изморен от всичко, подобен начин за почивка е идеален.
Лошото в БГ обаче е, че започват комшиите да надничат, да клюкарстват, да ти досаждат с техните проблеми и т.н. и накрая може да се окаже, че повече си се изморил, отколкото починал.
И на мен от време на време ми се иска да отида за 1-2седмици някъде на село, да няма никой на главата ми и да си почивам, ама....засега няма...))

# 46 10 септ. 2008, 14:27 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Обичам да презареждам батериите си на вилата ми в малко китно селце, на 20тина километра от голям морски град. Heart Eyes

Там си имам двор, кученце, пусти плажове (вече не толкова пусти за съжаление) и много, много спокойствие. Ако случайно ми залипсва бурният нощен живот - отскачам до големия град, но за малко. И после - отново се връщам към тишината на зеления двор и мириса на море.

Честно казано бих живяла там постоянно, но за сега няма как. Може би в бъдеще....

# 47 10 септ. 2008, 14:36 ч.

Мнения: 2 070

нотар, някак отгоре отгоре ме четеш. Кой ти говори за раздяла с близки хора и деца. Ставаше дума за момент от живота или дори за нещо в ежедневието.

Така като ви чета, по тоя параграф най-близко съм до Летящата, Флор и Анда. Напълно си пасваме. И аз така съм най-близо до себе си.
А къщите в прерията, на природа, до морето, тераси, големи френски прозорци, селска романтика и мирис - това го предпочитам с хора около мен, да го съпреживеем заедно. Не мога да се изолирам на провинциално място, където на втория ден всеки те познава, където къщата е голяма, а аз съм сама с мислите си - прекалено много ще ми дойде от мене си.
Мисля, че най-близо до себе си съм била в Англия, пишейки си в караваната, в Москва попивайки всичкото изкуство, докато се разхождам сама по софийските улици при леко студено време, когато всички са се загърнали и захлупили. Когато съм тъжна и разочарована от мъж и рева в някой парк същ има някаква мазохистична тръпка.

Между другото, ако някой иска да даде къща или етаж под наем на моята приятелка нека ми пише на лични.

# 48 10 септ. 2008, 14:48 ч.

София
Мнения: 443

Да, искам и аз малка къща, но не чак в прерията, че съм градско чедо и има опасност да ме изядат чакалите. Grinning

Едно такова прекрасно селце като в сериала за Мидсамър /Ама без мърдърите по възможност Wink

/ Не само за презареждане, а за ежедневна употреба.

# 49 10 септ. 2008, 15:06 ч.

Мнения: 592

Цитат на: ДеЩоВиди в ср, 10 сеп 2008, 14:36

нотар, някак отгоре отгоре ме четеш. Кой ти говори за раздяла с близки хора и деца. Ставаше дума за момент от живота или дори за нещо в ежедневието.

Напротив, аз съм от подробно четящите, просто някой преди мен каза, че чака едва ли не да хукнат децата му по света, да прати мъжа в дълга командировка и да остане сам - да се заредял - ?!?! С какво? С мисълта какво ли правят децата и мъжот? Балу я разбирам, но в първия пост казах че трябва баланс, иначе за постоянно - си е чиста депресия! Знае ли някой, който е поне над 33г. какво е да се прибираш вечер /"след като си седял до огъня, и е тихо, и няма хора наоколо"/ и да знаеш че в къщи никой не те чака, да не чуваш стъпки зад вратата? А сега си представете как се прибирате след блъскане в трамвая /да ме простят тези с колите и без трамваи/, с две пълни чанти от пазара и като се раздрънчат ключовете да отваряте, да чуете как тропкат 1-2 чифта детски пантофки зад вратата и като отворите да видите две очички весели или две протегнати ръчички, които чакат само вас и никой друг! И това е искрена истина /как го измислих тоя израз и аз не знам/. Ей това най-ме зарежда мен - че има една душичка зад вратата, заради която съм готов да си дам залъка от устата! .... Мисля че ако имате деца, точно те са вашето лично пространство, другото за мен си е чист егоизъм!

# 50 10 септ. 2008, 15:29 ч.

София
Мнения: 1 783

Да, нотар, нищо че съм малко под 32 години. Знам какво е . От 7 години само така живея. Знам какво е да си сам като куче, знам какво е да говориш само с хора под един метър и да виждаш само блеснали очички, за които след един убийствен работен ден ти си единствеен център на света. И това не винаги зарежда.
Знам какво е да мислиш и за баща, и за майка, да носиш цялата отговорност от това кой какво да яде, до това кога за какво да се харчат парите. Даже знам и колко е уморително. И да, сама си нося торбите, даже съм падала от стълбите на тролея от умора. И да, ако това, ме прави егоист в твоите очи, затворени с капаци - добре. Не ми дреме за мнението ти.

# 51 10 септ. 2008, 15:36 ч.

Мнения: 2 070

О да, някои думи като егоизъм и самодстатъчност отдавна не приемам като негативни. И не съм да кажеш някоя отшелничка, все съм с хора, все се раздавам.Много хора имат голяма нужда от известна доза егоизъм и не виждам нищо лошо. Общуването с децата е по-различно от това само със себе си, най-малкото, защото не могат да разберат всичко.

сетих се, че през есента съм най-близо до себе си. И в циганското лято и в студените дни, капсулирам се някакси.

# 52 10 септ. 2008, 15:40 ч.

Мнения: 4 965

Направо ми се иска да повторя Имелда. Знам какво е да се прибираш и да не те чака никой, но знам и какво е постоянно да се прибираш и на врата ти да се хвърлят 2 дечица, които не разбират какво означава да си уморен, изнервен, да ти е лошо или нещо подобно - те си искат своите прегръдки, целувки, разговори, разходки, грижи и т.н. През деня също съм постоянно с хора, постоянно общувам с някого. И определено понякога имам нужда от егоизъм, за да не се роботизирам. Затова и хич не ги мисля като заминат с мъжа ми без мен за някой уикенд (все пак, става дума за собствения им баща, който е достатъчно способен да гледа 2 деца за 2 дни, без да позволи да им се случи нещо лошо). А и всеки човек е различен - аз лично предпочитам да ме наричат егоист, но имам нужда от своите 24 или 48 ч. самота (със собствените мисли и със собствената компания)...
Иначе, возя се в трамвай, защото ми е по-бързо, отколкото с кола, ама торби не нося...
Само съжалявам, че не ме оставят толкова често сама...

Цитат на: ДеЩоВиди в ср, 10 сеп 2008, 15:36

...
сетих се, че през есента съм най-близо до себе си. И в циганското лято и в студените дни, капсулирам се някакси.

И аз, и аз.

# 53 10 септ. 2008, 15:52 ч.

София
Мнения: 1 783

Е, азаф, ти какво си помисли?? Crossing Arms

Аз за торбите от МОЛ-а говоря. Там ми е кварталната бакалия. Flutter

# 54 10 септ. 2008, 15:54 ч.

Мнения: 17 546

notar, човече, пък и всички останали, дето знаете всичко, за две седмици иде реч! Не беше нужен толкова патос, емоция, словоизлияния... Аз поне разбрах, че ДеЩо има предвид не самотата на самотниците, а тази, от която всеки човек, живеещ сред шум и динамика, понякога има нужда. Или пък само аз не съм разбрала!?

# 55 10 септ. 2008, 16:07 ч.

Мнения: 71

Цитат на: Балу в ср, 10 сеп 2008, 15:54

Всеки си има своя начин на релакс, аз обожавам лятна вечер - на открито да е съвсем тихо и да слушам само свиренето на щурците. Обожавам също и привечер на залез слънце, само ти бриза залязващото слънце и половинката до теб. Случва се рядко, но е важно че ми се случва.

# 56 10 септ. 2008, 16:23 ч.

Мнения: 5 940

Темата за какво точно е -за усамотението, за мястото, където отиваме да си се позавърнем, за нуждата от почивка или за географското пространство, в което избираме да живеем, за да сме наясно със себе си и в хармония с другите? Нещо доста се пообърках, намесиха се деца, работа и т.н.
За всичките тези места -и за живеенето, и за завръщането, и за споделянето, избирам място далеч от тълпите и от шума. Не ми е нужно да зарязвам. Обикновено съм на такива места, където мога да посрещна изгрева сама, а да изпратя залеза в компания.

# 57 10 септ. 2008, 18:20 ч.

Мнения: 516

нотар, човек не бива да живее само за децата си. В противан случай става самотен, когато порастнат и напуснат дома. А порастването и напускането е неизбежно. Аз не бих желала синът ми да стои вечно до полата ми. Децата не са наша собственост. Да генерираш живота си само около тях е престъпление към теб, към партньора ти и към самите деца.

# 58 10 септ. 2008, 18:30 ч.

Мнения: 5 940

Според мен нотар въобще не говори за живеенето само за децата . А по-скоро за съзнателното им зарязване в името на това да гониш същността си по чукарите или сред анонимните тълпи. Това рядко прави някой щастлив. Защото в личното пространство на всеки най-често доброволно място се дава на най-близките. Човек може да се намери и заедно с тези, които са част от него.

Последна редакция: ср, 10 сеп 2008, 18:35 от valerie

# 59 10 септ. 2008, 18:38 ч.

Мнения: 3 447

Нямам търпение детето ми да порасне още малко, за да го заведа на моите места, да открия неговите места, да бъдем всички заедно на нашите места. Бях сама достатъчно дълго време, бях самодостатъчна дълго време, измедитирах си медитациите за един живот напред.

Препоръчани теми

Фауната около нас

С какво ви дразнят хората?

Какво пробуди вярата ви в Бог?

Криминални досиета

Причина:

Причина: