Нека си признаем ...или Черти от нашият характер , довели ни в този подфорум

А защо трябва да има виновни? Вариантът "несходство в характерите" защо го отхвърляте?
Като си помисля за бившия си съпруг, точно това ми хрумва веднага. Просто...бяхме млади, объркахме увлечението с любовта, оженихме се, после дойде и детето. Покрай работа и приятели не ни остана време да се вгледаме в себе си и в собствената си връзка. И да си признаем, че тръпката, увлечението, влюбването, като преходни явления, постепенно са си отишли. Останъл е само навикът да сме един с друг...И в един момент виждаш някакъв напълно чужд, неадекватен, непасващ ти човек, с коренно различни интереси и представи за живота, с приятели, които не могат по принцип да бъдат твои приятели, защото са на съвсем друго ниво като разбирания, поведение и начин на живот...И малко по малко, ставате с този човек като съквартиранти, вълнувате се един от друг със сила, с която може да те развълнува кухненският шкаф например...Докато в един красив момент просто се появява другият. И началото на края.
Не съжалявам, че си дадохме свободата. Няколко години след развода срещнах човека, с когото разбрах какво е любовта. Женени сме, имаме прекрасен син. Бившият също си пое по неговия път. Дано е щастлив. Не съм го виждала от поне 2 години и изобщо не се сещам за него, с изключение на случаите, в които се обажда да чуе дъщеря си. Не искам да търся вина - просто не бяхме двете половинки от едно цяло.

това най-вече
по някаква причина, не съумявам да си избера силни мъже, това незнам защо ми се получава, те пък са ми скучни, някак ... нещо като  - какво значи силен мъж, успял, с кариера, хубава кола, пари - дали няма да ми е скучен.... някой, който не умее да се забавлява.... незнам, но при мен 100% от мъжете, с които съм била , са били по-слаби от мене категорично, то провалът е ясен откъде идва.

в този подфорум ме доведе това, че в резултат на горното, човекът реши да си намери някоя 'по-послушничка'....
е, и досега не я е намерил, ма нейсе

извинете но смея да не се съглася
аз взимам решенията и ги действам, аз ми се налага да се оправям сама щото мъжа бачка половин ден...че и повече...
но ВЕЧЕ правя разлика кога да се кротна и само това за сега спасява брака ми...щото човек наистина като си разиграе коня губи представа до къде се простират правомощията му - това като първи недостатък да си силен...има и др но съм гроги и някой др път ще избистря
обаче мъжете обичат силин жени...зависи в какво са силни - а ко е скандалите и викането като мен...ми и аз не се понасям като съм във фаза...

важно е да си ги признаете пред себе си-не толкова тук в темата-аз го направих и се чуствам добре-макар,че при мен проблема е ,че просто сме адски различни-естествено е при раздяла всеки да търси причината в другия,но аз мислих по въпроса и знам какво няма да правя с човека до мен сега -важно е всеки да си извлече нужните поуки от скофтената ситуация
а това със силната жена важи и за мен-само дето аз много обичам да се налагам и ми трябва наистина мъж на 100%,който да може да ме укроти и да не ми позволи да го манипулирам ,защото знам че го правя дори несъзнателно и после спирам да го уважавам-а слабите мъже рано или късно си проли4ават

Наде, моите уважения, но зная какво говоря.
В моя конкретен личен частен случай това беше причната.
И не - не бях силна в скандалите, сори, друго имах предвид. И не, дори аз самата не съм чак толкова силна. Просто бащата на сина ми беше и си остава слабохарактерен човек. На този фон изглеждах силна. Това е.

И сега едно мъжко мнение по въпроса за силните жени.
Със силните жени се получава една много кофти комбинация.
"Слабите" жени уважават мъжете и им се възхищават, а всеки обича да му се възхищават.
Силните жени ... имат склонност да се мерят с мъжете и да им подриват самочувствието. Което на малко мъже се харесва.
Допълнителния кофти момент е че привличат слаби мъже.
Та така се получава - хем са силни - хем тормозят мъжете, хем искат мъжа да е по-силен от тях. Особено пък това да обиждаш партньора си и да вдигаш скандали. Безумна глупост и никой няма да те търпи, освен ако си му стъпил на врата. А и като обиждаш партньора си - реално обиждаш себе си. Защото ти си го избрал този човек, той не е паднал от небето.
Ама на малко мъже ни се занимава с укротяване на опърничавата. Която се тупа в гърдите колко е оправна и че се оправя идеално сама - еми да се оправя сама, за какво ми е постоянно да си меря пишката с нея? Имам си достатъчно мъже за състезания, да се състезавам в брака е излишно. На мен ми  трябва партньор, а не съперник във връзката.
Друг вариант, за съжаление още по-лош е да попадне на човек дето не му пука за нея и да я направи лека.

Та така. Някой жени обичат да ги правят на глупачки, но такива мъже, които обичат да ги правят на глупаци са много много малко. Така че ако искаш стабилна връзка - уважавай човека до себе си. Ако не го уважаваш - раздели се с него, но не го унижавай.
Жената може да е оправна и без да се тъпа в гърдите колко била силна. Пък ако иска - да се тупа, ама това не е комплимент.

   Ха,и го уважавах,и му се възхищавах...дотам,че му порасна самочувствието до степен "аз съм най-великия,а ти си нищожество"
   Не намирам грешка в себе си.Моят бивш съпруг просто си беше лош човек,ама късно прогледнах,късно научих за негови постъпки(не само спрямо мен),от които нормален човек би потънал от срам.Както и да е,аз все пак доживях да чуя от него (цитирам): "Винаги съм знаел,че аз съм боклука в семейството"
   Та на въпроса "Как стана така,че това се случи с мен?" вече си отговарям-ами съдба...карма...

Пантер, защо според теб силната жена трябва да се мери с мъжа до себе си??
Според мен силата си проличава в способността за оцеляване и издържливостта на дадени превратни и тежки житейски ситуации..Другото си е кариеризъм и егоцентризъм..Къде видя сила в това?

По въпроса със силните и слабите - според мен партньорите трябва да са равностойни или поне близки, иначе не се получава. На силен мъж му трябва силна жена и на силна жена и трябва силен мъж. Иначе настъпва скука, отчуждение и липса на допирни точки.

Ситуациите са най-разнообразни.

Това е така..Проблемите идват точно от подобни разминавания..

мен силен мъж по начина по който може би го мислиш не ми трябва
силата на мъжа ми е в неговата "слабост"...аз нямам неговото търпени, нямам това, което неговите слабости му дават...
понякога това, което за един е недостатък...в даден момент се оказва преимущество
живота ми с един по-слаб от мене мъж ми доказа за пореден път, че това което аз приемам за слабост не е задължително недостатък...
та в този ред на мисли - не ми трубва силен мъж щото ако има силата във всичко - няма да се разберем...а и зависи какво разбираме под сила
ама народа го е казал - два остри камъка брашно не мелят! вярвам вече в това и не го оспорвам...

Тъй като явно всеки различно разбира силата, аз да си кажа за мен и за това което написах.
Силен е този, който успява да продължи напред, а не се огъва пред всяка срещната трудност.
Запомнила съм може би добре думите на баба ми, която беше преживяла две войни.
Като тръгнеш да си избираш мъж, не го гледай какъв е в момента, колко са богати родителите му и т.н. Представи се дали ще успее да се справи достойно ако изведнъж утре светът се обърне наопаки.
Ако единият е вечно можещ, справящ се и борбен, а другият е мрънкащ, отказващ се без бой и в депресия неминуемо в един момент настъпва разрив.
Иначе за острите камъни е точно така, но аз го свързвам с темперамент.

Абе, ние с тебе да не сме били омъжени за един и същи мъж?!?  Шегувам се естествено  . Но и при нас беше същото - дори репликите са еднакви... Защо ти е казвал "Винаги съм знаел,че аз съм боклука в семейството"? Ами защото е трябвало ти веднага отново да му хванеш ръчичката, да го цункаш и да започнеш да го убеждаваш наново колко е велик и че въобще не е боклук, а е дар божи или нещо подобно. Ако и това не го е убедило, можело е да кажеш, че НЕ ТОЙ, А ТИ СИ БОКЛУКА, който не заслужава неговото присъствие и т.н.  Аман от тоя комплексарски синдром!!!
А иначе съдбата не е виновна за всичко, което ние сами си направим или допускаме да ни направят

Пантер,както винаги
за съжаление ние ,жените прекалено много сме се феминизирали и затова оставаме сами.
освен това май сме в зората на ерата на МАТРИАРХАТА.а мъжете сме ги обърнали само за задоволяване на сексуалните ни нужди и за продължение на рода.
гола,боса ,беменна и до котлона.тука е разковничето!мъжът е ЗАЩИТНИК.отнемем ли му ролята -оставаме в този форум!