Има ли семейства или двойки.......

  • 3 058
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 703
Аз познавам такова семейство, вече 15 години са щастливи заедно.
Жената ми е близка приятелка. Хвана се с него, защото той беше много влюбен, материално стабилен и предишното гадже я беше зарязало. С течение на годините той става все по-богат, но си остава все така влюбен, внимателен и задоволяващ всичките й прищявки. Тя твърди пред мен, че го обича вече и че той е съпругът и бащата на децата й, за който е мечтала.
Сигурно е излишно да казвам, но тя никога не е работила или изпитвала материални затруднения, а стандартът й на живот е доста над средния за България и Европа.
И тъй като нищо не е идеално от няколко години тя страда от депресия (установена от лекари).
Често съм се питала дали тази депресия не е свързана и с това, че той я обича толкова, а тя него не съвсем.

# 16
  • Мнения: 152
11 години

# 17
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Според мен такава връзка няма да просъществува много дълго.Или мъжът ще се усети какво е положението и сам ще я прекрати,или ти ще се влюбиш безумно и сама ще пожелаеш най-сетне да бъдеш щастлива,с човек,който наистина обичаш.
Успех!

# 18
  • Мнения: 2 448
П.П. Не е точно по темата, но не е достатъчно да обичаш и цениш човека до себе си, трябва и да му го показваш.  Peace

  В случая за мен, аз му го показвам, но не мисля, че ми идва от вътре, за разлика от него, който може нонстоп да ми го показва и то на всякакви места. По принцип съм по-студен човек и не мисля, че някога съм била истински влюбена,....
   Та затова и попитах може ли една връзка да се основава на безрезервната любов на единия партньор?? Simple Smile

Ами да ти кажа, аз съм в някаква подобна ситуация, от обратната страна обаче. Моя мъж е такъв като теб. По студен и някак както казваш не му идва отвътре. Аз знам, че според неговите си способности да обича, няма никога да обикне друга като мен, но тук следва голямото НО. Аз се измъчвам с годините, че той ме обича с ума си, ( защото осъзнава, че правя твърде много за него ),  не със сърцето си и не защото не е намерил жената, в която може да се влюби, а защото самия той не може да обича така. Трудно е за обяснение , семейството му са такива. Аз навремето мислех, че с годините показвайки му моята емоционалност ще го заразя някак, но не се получава.
Тежи ми, определено много ми тежи.
Не знам съпруга ти как усеща нещата от твоя страна.

# 19
  • Мнения: 156
Зависи и от интересите ви и от представите ви за живот. Бракът е съвкупност от секс, взаимност, уважение, еднакви цели в живота, горе-долу едно и също развитие в емоционалните преживявания / т.е. не е хубаво единият да е преживял някакавя голяма любов, а другият да не е /. Неналичието  на страст не е толкова тревожна, ако не ти липсва и не я търсиш. Но чисто от женска гледна точка по-добре мъжът да тича след жената и да я носи на ръце, отколкото жената да тича след него и най-накрая да е сама. С една дума мисля, че няма защо да се тревожиш. Но все пак е хубаво да има взаимност, а не дърпане от твоя страна. Heart Eyes

# 20
не забравай, че палачинката се пече и от двете страни Stop
ако той се обърне ти какво  newsm78

# 21
  • Мнения: 194
,в които всичко върви гладко и по ноти, но жената май не обича мъжа...т.е връзката се основава на безрезервната любов на мъжа, но в същото време тя се чувства добре с него, не изпитва необходимост от контакти с други мъже, но осъзнава, че просто е с него, защото друг така няма да я обича и да задоволява всичките и  желания в рамките на възможностите си , естествено, помага и за всичко и т.н???
   Може ли такова семейство да просъществува дълги години и познавате ли такива семейства???

И мен ме вълнува този въпрос, но не мисля, че ще нямеря отговор , в която и да е тема Embarassed

# 22
  • Мнения: 15 601
какво да ви кажа - обичам съпруга си - обожавам го, почти няма нещо, което не бих направила за него. и въпреки това с годините той ми доказа многократно, че ме обича повече отколкото аз него. живееме си добре - мноооого рядко се караме /вкъщи не се повишава тон за нищо/, разбираме си се, уважаваме се, излизаме заедно, всеки си има лична свобода и т.н.
просто е нормално единият да обича повече от другия - и според мен е по-добре мен да ме обичат повече, отколкото обратното  Mr. Green /егоист съм по рождение/

# 23
  • Мнения: 4 784
Не познавам точно такива семейства.

# 24
  • Мнения: 22 935
Ами...няколко години нещата са ок,но после ентусиазмът минава и идват разправиите и натякванията.Говорете,не премълчавайте.Според мен ти го обичаш,но не така пламенно и оттам е проблемът.Влизам ти в положение,много е неприятна ситуацията,но разбирам мотивите за поддържане на такава връзка.

# 25
  • Мнения: 668
Познавам.Жената кръшка,но обича мъжът до нея от 19години.
Обаче,идва момент в който не може да контролира нещата.Незнам дали можеш да го разбереш,но колкото и да кръшкаш поне гледай да не е ерген -при нея се полъчава страшно вече.
Дали разбирам тази връзка?Не определено!Съпругът и е много очарователен и мил към нея,но това си е тяхна работа.

# 26
  • Мнения: 1 341
какво да ви кажа - обичам съпруга си - обожавам го, почти няма нещо, което не бих направила за него. и въпреки това с годините той ми доказа многократно, че ме обича повече отколкото аз него. живееме си добре - мноооого рядко се караме /вкъщи не се повишава тон за нищо/, разбираме си се, уважаваме се, излизаме заедно, всеки си има лична свобода и т.н.
просто е нормално единият да обича повече от другия - и според мен е по-добре мен да ме обичат повече, отколкото обратното  Mr. Green /егоист съм по рождение/
Това сякаш аз съм го писала!

# 27
  • близо до София
  • Мнения: 1 988
Горепосоченият пост се отнася и за нас, с тая разлика, че в нас се повишава тон, просто защото сме много емоционални, но това е закратко и после пак не можем един без друг.

Общи условия

Активация на акаунт