Бях безкрайно щастлива - имах голямо здраво бебе, беше момиченце - моята мечта, да имам и син и дъщеря, и най-вече осъзнавах какво се е случило в живота ми и много по-пълноценно се радвам на всеки миг с детето ( с първото, като че ли бях изнервена, не знаех какво да го правя, дали ще се справям като майка и т.н..).
- Публикувана: 17 септ. 2008, 20:59 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2008, 21:45 ч.
как се по4увствахте ,когато родихте и видяхте 2рото си дете?
Чудесна тема! 
Първият път не можех да спра да плача, от щастие, че всичко е свършило, че бебето е живо и здраво, че вече съм майка. Вторият път нямаше толкова силни емоции. Поне не външно
. Но радостта ми беше огромна. Докато бях бременна се чудех дали ще мога да обичам по същия начин и второто ми дете. Е, повярвайте мами, които още са с едно детенце, този въпрос просто не стои. В момента, в който видях бебка, все едно цял живот си я бях имала. Както каза една приятелка преди време - просто станахме семейство с две деца и любовта се разпредели, не се раздели, а стана двойна!
Първият път не можех да спра да плача, от щастие, че всичко е свършило, че бебето е живо и здраво, че вече съм майка. Вторият път нямаше толкова силни емоции. Поне не външно
. Но радостта ми беше огромна. Докато бях бременна се чудех дали ще мога да обичам по същия начин и второто ми дете. Е, повярвайте мами, които още са с едно детенце, този въпрос просто не стои. В момента, в който видях бебка, все едно цял живот си я бях имала. Както каза една приятелка преди време - просто станахме семейство с две деца и любовта се разпредели, не се раздели, а стана двойна! 
Какво да му кажа, и аз не знаех защо. Безкрайно щастлива бях, най-вече че мъките от носене на голям корем в 40-градусовите жеги свършиха. 
Бях по-щастлива. Всички емоции бяха по-осъзнати и по-силни от първия път.
това е момент който трудно се описва със думи трябва да се изживее
Бях на седмото небе от радост-станах мама и на момиченце....какво по прекрасно от това 
Аз също тръпна в очакване на този момент. Първото ми детенце се роди с тежки увреждания, за които не подозирахме до тогава, така че емоциите бяха доста объркани. Бих ги определила по скоро като смесица от шок + страх + неописуема радост и обич - доста странно, объркано и страшно беше всичко. Още в първите часове ни връхлетяха купища проблеми и не можах да се израдвам като хората.
Сега очаквам второто детенце с трепет и доста страх. Всеки ден се моля да е здраво и ако стане така - сигурна съм, че няма да има по-щастлив човек от мен на планетата. Стискам си палци
Сега очаквам второто детенце с трепет и доста страх. Всеки ден се моля да е здраво и ако стане така - сигурна съм, че няма да има по-щастлив човек от мен на планетата. Стискам си палци
Почувствах се на 7то небе!
Отдавах го главно на това, че след секциото успях нормално, но като чета отговорите явно вторият път всички емоции са по-осъзнати
Отдавах го главно на това, че след секциото успях нормално, но като чета отговорите явно вторият път всички емоции са по-осъзнати
и при мен беше точно така
.....
Емоциите и чувствата не могат да се опишат, те трябва да се почувстват и преживеят. Думите са слаби, за да изразят такова нещо.
Емоциите и чувствата не могат да се опишат, те трябва да се почувстват и преживеят. Думите са слаби, за да изразят такова нещо.
Неописуемо е
. 
Препоръчани теми