Бях спокойна и знаех какво ме очаква.
Вторият път се насладих по-пълноценно на момента
Вторият път се насладих по-пълноценно на момента
- Публикувана: 17 септ. 2008, 20:59 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2008, 21:45 ч.
как се по4увствахте ,когато родихте и видяхте 2рото си дете?
Бях много радостна, защото станах мама и на момиченце и още повече че родих нормално, а не секцио както първото раждане. Всички ми казваха щом първото раждане ти е секцио и второто трябва особено свекървата, аз на пук на нея родих нормално бях казала на докторката, че много искам да родя нормално така и стана.
Бях на седмото небе от радост-станах мама и на момиченце....какво по прекрасно от това 
Мен тепърва ме очаква второто раждане.Ще следя темата с интерес.Само да вмъкна:Първия път изобщо не се страхувах.А сега си умирам от страх.Може би,защото вече вместо да съм на 20 съм на 30 и децата ми ще имат разлика почти 11 години.Ми то ще ми е като за първи път след толкова години.
А пък доста често се замислям, ще го обичам ли както си обичам първото дете? Сигурно звучи абсурдно, а вероятно и аз ще го смятам за абсурдно след това.
А пък доста често се замислям, ще го обичам ли както си обичам първото дете? Сигурно звучи абсурдно, а вероятно и аз ще го смятам за абсурдно след това.
Аз си мисля и за другият вариант.Да не взема да заобичам второто, повече от първото
Бях изпълнена с щастие и гордост че вече съм мама за втори път ..плачех от радост....няма по голямо щастие от това да ти е пълна къщата с деца 
Интересна тема....
Докато бях бременна с 2-то дете, непрекъснато се измъчвах от съмнения дали мога да обичам някой друг колкото 1-то.При мен имаше смесени чувства....трябваше да мине малко време докато го приема напълно.
С 3-то дете пак същите съмнения, дали ще го обичам колкото братята му.
Равносметката = обожавам и тримата!
Докато бях бременна с 2-то дете, непрекъснато се измъчвах от съмнения дали мога да обичам някой друг колкото 1-то.При мен имаше смесени чувства....трябваше да мине малко време докато го приема напълно.
С 3-то дете пак същите съмнения, дали ще го обичам колкото братята му.
Равносметката = обожавам и тримата!
, комбинирано със следродилна депресия)
Невероятно е....много по-силно като усещане и по-осъзнато. Аз успях да се насладя пълноценно на всеки един миг и да го запечатам в съзнанието си завинаги.
И мен ме терзаеше въпроса как ще разделя обичта си на две....но не стана така...всъщност тя се умножи по две!
Пожелавам на всички, които очакват срещата със своите съкровища леко и безпроблемно раждане!
И мен ме терзаеше въпроса как ще разделя обичта си на две....но не стана така...всъщност тя се умножи по две!
Пожелавам на всички, които очакват срещата със своите съкровища леко и безпроблемно раждане!