Как да общуваме и живеем с човек болен от Алцхаймер?

  • 17 744
  • 33
  •   1
Отговори
# 30
Не ми е странно,никак даже.

Диабетиците имат такива карти и закрепено пакетче с глюкоза,ако получат хипоглекемия.
Обаче те съзнателно я пазят и държат на видно място. Thinking

Вярно е въпрос на изобретателност къде ще се закрепят,хем да се виждат,хем да не привличат вниманието на болния. newsm78 Мойта баба е щяла да го скъса на секундата,ако го забележи. Embarassed

# 31
  • Мнения: 4 390
Бабата на мъжа ми е в такова състояние вече много години.
Няколко години зълва ми се грижеше за нея, но нещата се влошиха и решиха да
я настанят в Дом.
Вече около 3 години е там. Смятаме го за по-добрия вариант. Зълва ми работи, не може да си е вкъщи с нея, тя чуждо присъствие не търпи изобщо, затова и вариант с наемането на гледачка отпадна категорично.
Сега в Дома е обгрижвана, нахранена и преобута. Има си компания в стаята - 3 бабки, с които си общува по цял ден. Спокойна е. Живее с мисълта, че е на Санаториум.

Иначе играем роли, да, съвсем умишлено, за да не страда излишно. Когато попита какво правят починали й много близки хора /съпруг, син/, отговаряме, че са добре, живи, здрави, работят и така...

# 32
  • София
  • Мнения: 122
Относно картончетата, не че го намираме за странно, но просто в някои случаи е неприложимо, в нашия на по-ранен етап, когато не се държахме под ключ имахме късмет да възприеме една гривна( гумена, на която бях написала отвътре, отвънка , откъдето може имената и телефон за връзка, облепена с тиксо за да не се изтриват данните , уточнявам в случай, че някой реши, че е удачен вариант в неговия случай) и след като се оказа горкото ми бабе на другия край на София, така ме изнамериха хората, не ми се мисли, ако не я бях предприела тая стъпка с гривната.

# 33
Миналият месец почина майка ми.И тя срадаше от Алцхаймерова деменция.Бяхме я настанили в дом за такива хора защото животът с нея беше ад.С всеки изминал ден се влошаваше все повече,правеше ужасни неща,бягаше от дома,незнаеше кога е до обяд,кога след обяд,кога е ден или нощ и още много др неща.Медикаментите не и влияеха,а я караха да се смее само.Страшно е за близките да имат около себе си такъв човек.И колкото и да е болезнено,настаняването е най приемливото решение.Те се нуждаят от специализирани грижи.

Общи условия

Активация на акаунт